Професионална удовлетвореност и текучество при младите лекари с. Василев Резюме



Дата25.02.2018
Размер176.79 Kb.
ПРОФЕСИОНАЛНА УДОВЛЕТВОРЕНОСТ И ТЕКУЧЕСТВО

ПРИ МЛАДИТЕ ЛЕКАРИ

С. Василев

Резюме. В статията се анализира актуалният проблем за професи-

оналната удовлетвореност на младите лекари. Пряко свързано с този

проблем е текучеството на тези млади специалисти. Авторът разграни-

чава два типа текучество −реализирано и потенциално. Според него

тенденцията за потенциално текучество е значителна и тя трябва да се

анализира конкретно от болничните мениджъри с оглед стабилизирането

на младите лекари и тяхната пълноценна професионална реализация.

Обосновават се подходи за намаляване на текучеството на младите

лекари в болниците.

Ключови думи: медицински персонал, професионална удовлетвореност,

текучество

S. Vasilev. PROFESSIONAL SATISFACTION AND TURNOVER AMONG

YOUNG PHYSICIANS



Summary. The article analyzes the current problems of professional

satisfaction among young physicians. Directly related to this problem is the

turnover of young doctors. The author distinguishes two types of turnover, and

potentially implemented. According to him, the trend of turnover and

potentially significant and must be specifically analyzed by hospital managers

in order to stabilize the young doctors and their whole professional career.

Approaches have been justified to reduce turnover of young doctors in

hospitals.



Key words: medical staff, job satisfaction, physician turnover

Понятието удовлетвореност е свързано с мотивацията, но не

е пряко зависимо от нея. Мотивацията е стремеж към постигане

на бъдещи цели, а удовлетвореността е резултат от постигането

на тези цели [1].

Удовлетвореността от професионалния труд е не само ре-

зултат, но и фактор на бъдещата дейност на човека. Ниската

удовлетвореност потиска положителната мотивация за дейност и

обратно.

Според П. Павлова и М. Тодорова удовлетвореността от

труда е сложен и многостранен психологичен феномен, който е

регулаторен механизъм на личността в трудовата дейност чрез

положително емоционално преживяване. Тя е основа за форми-



28

ране на устойчиво ценностно отношение към труда. Намаля-

ващото удовлетворение от труда може да доведе до растяща

пропаст между професионалните очаквания и реалността на

професията [4].

Както посочват М. Петкова и А. Шишков, удовлетвореността

от труда не трябва да се тълкува много тясно, само като удовлет-

вореност от условията на труда, а като съществен компонент на

човешкото благополучие и като критерий за качеството на живо-

та. Резултативната роля на удовлетвореността от труда се очер-

тава при формирането на житейските планове и перспективи.

Въпросът за удовлетвореността е сложен субективен показател

за отношението към труда, многофакторно определен и неедноз-

начно въздействащ върху личността [5]. Измеренията и фактори-

те на професионалната удовлетвореност са многообразни. L.

Mullins посочва следните фактори на индивидуалната удовлетво-

реност:

Индивидуални фактори – личност, образование, интелект



и способности, възраст, нагласи и ориентации.

Социални фактори – отношения с колегите, групова и

екипна дейност, групов морал, неформални организации.

Културни фактори.

Организационни фактори: състояние и мащаби на инсти-

туцията, в която се работи, формална структура, политика за уп-

равление на човешките ресурси, стил на мениджмънт, техноло-

гии, система за контрол, условия на работната среда и др.

Екологични фактори.

Сложността на проблема за удовлетвореността се състои в

обстоятелството, че някои служители могат да са неудовлетво-

рени от едни фактори и удовлетворени от други. Затова измерва-

нето и структурирането на удовлетвореността на персонала не

може да бъде просто и еднозначно. Това се отнася особено за

лекарската професия, която е една от най-сложните по своя ха-

рактер и е изключително динамична в своята еволюция през пос-

ледните няколко десетилетия.

Някои автори изследват връзката между стреса на работно-

то място и удовлетвореността от труда (П. Павлова и М. Тодоро-

ва). Трудовият процес в здравеопразването е свързан с изключи-



29

телна динамика и може да доведе до състояния на стрес и неу-

довлетвореност. Този проблем трябва с особено внимание да се

наблюдава при младите професионалисти – лекари и медицински

сестри. При тях от значение са т.нар. ролеви стресори, които

представляват негативни преживявания на личността в професи-

оналния живот, противоречащи на нейните потребности, желания

и ценности. Тези ролеви стресори са свързани с ролеви неясно-



ти (неясни професионални задължения и задачи) и с ролеви

конфликти (изпълнявани неясни или непредвидени задачи, про-

тиворечия в изискванията на различни лица относно изпълнение-

то на една и съща задача). Рискът професионалистите да изпад-

нат в ролеви стрес е резултат на нерационално планиране. Ро-

левата неяснота може да доведе до различни нежелателни явле-

ния – ролеви стрес, ролеви конфликт, демотивация, ниска ефек-

тивност на работата и др., с което да затрудни и забави процеса

на успешна професионална адаптация.

Според П. Маринова повечето конфликти са резултат от не-

добрата работа на организационно-управленската структура.

Липсата на диалог между различните нива в йерархията и липса-

та на обратна връзка между най-ниските и най-високите етажи е

една от най-честите причини за създаването на конфликти [3].

Изследването на авторката показва, че по мнение на 34% от ме-

дицинските специалисти, конфликтите са породени и от непра-

вилно подадени изисквания. Най-често тези изисквания са предя-

вени от прекия ръководител – завеждащ отделение, старша сест-

ра, ръководител на екип, но не са изключени изисквания, поста-

вени и от по-високо ниво – директор или заместник-директор на

болница. В случая имаме пример за ролева неяснота, пораждаща

ролеви конфликт.

Тъй като дейността в болницата в голяма степен се осъщес-

твява в екипни условия, източник на ролеви конфликт може да

бъде създадена ситуация в екипа – несъгласуваност в действия-

та, липса на умения за работа в екип, емоционални реакции и др.

Породените в екипа конфликти от организационно естество често

имат личностен характер. Като най-чести причини за конфликти в

екипите медицинските специалисти определят „невъздържаност и

избухливост” – 43%. Невъздържаността и избухливостта не се

30

определят само от типа нервна дейност, която е в основата на

темперамента. Те имат и социална обусловеност, повлиявана от

възпитанието, социалната среда и изградения емоционален са-

моконтрол. При определянето на конфликтите в екипа на второ

място е „дразнещото поведение на личността” – 32%, и на трето

място – „мнителност, подозрителност” – 26% [3].

Специално при лекаря източник на стрес и конфликт може

да бъде двойствеността на ролята – изискването лекарят да е

отзивчив към потребностите на хората и същевременно да спаз-

ва интересите на институцията, към която принадлежи, т.е. да

изпълнява едновременно ролята на „помагащ” и на „репресиращ”.

Превключването между едната и другата позиция (роля) може да

бъде перманентен източник на напрежение, стрес и конфликтни

състояния.

Данните на П. Павлова и М. Тодорова свидетелстват за съ-

ществуване на ролеви конфликти, пораждащи неудовлетворе-

ност сред здравни професионалисти в МБАЛ. Според авторите

това е свързано с недостатъчна яснота в задачите и с редица

други фактори: работа в дефицит на време при изпълнение на

сложна дейност, извършване на несвойствени задачи, липса на

перспективи за професионално развитие и кариера, лоши трудо-

ви условия, постоянна вероятност от риск, висока отговорност,

неадекватно заплащане на труда, емоционално обусловени кон-

фликти с колеги, продължителност на трудовата дейност (8, 12 и

повече часа в денонощие) с кумулирана умора, дейност при не-

достатъчни ресурси, личностни нагласи и ценности. Всички тези

фактори в ежедневието на болницата намаляват удовлетворе-

ността, като едновременно с това затрудняват процеса на про-

фесионалната адаптация.

Удовлетвореността от професионалната реализация на

младите лекари е следствие и синтетичен израз на удовлетворе-

нието от първоначалния избор на лекарската професия изобщо,

на следдипломния избор на медицинска специалност, на по-

нататъшното съвпадение между личните нагласи, способности и

очаквания с изискванията на извършваната професионална дей-

ност, както и на наличните условия и организацията на труда в

конкретната месторабота на младия лекар. Тази сложна и мно-



31

гостранна детерминираност трябва да се има предвид при интер-

претацията на данни от изследвания върху удовлетвореността

като субективен психичен феномен. Посочените по-горе различни

източници и причини за неудовлетвореност са в постоянна вза-

имна връзка и взаимодействие. Така неудовлетворението от ус-

ловията на конкретната месторабота може да се пренесе и гене-

рализира върху неудовлетвореност от медицинската професия

изобщо, и обратно.

В тази насока интерес представляват изследванията на Ц.

Воденичаров върху новодипломирани лекари. Неговите данни

относно съвпадението между предварителните представи за

лекарската професия и придобитата представа след дипломира-

нето показват следното: пълно съвпадение – 24%, частично съв-

падение – 62%, липса на съвпадение – 12%. Според автора по-

добно разминаване в представите може да се превърне в източ-

ник на последващи разочарования, неудовлетвореност, профе-

сионална апатия и на свързаните с това слаба ефективност и

ниско качество на лекарския труд, текучество на лекарския пер-

сонал и др. [2]. Данните показват, че при 44% е настъпило съмне-

ние относно правилността на направения професионален избор,

което се е породило още в студентските години и е било най-

високо във втори курс, следвано по процент от пети курс. Свър-

зани с тези данни са и отговорите на въпроса: „Ако сега трябваше

да избирате, бихте ли избрали отново лекарската професия?”.

Отговорите са: биха избрали отново лекарската професия –

56,8%, колебаят се – 18,4%, не биха избрали отново лекарската

професия – 18,9%, неотговорили (което според нас е равнознач-

но на колебаещи се) – 5,9% [2].

Тези данни на Ц. Воденичаров свидетелстват, че проблеми-

те за професионалния избор, удовлетвореността от избора и

нагласата за смяна на професията, респ. текучеството, на лека-

рите са тясно свързани и постоянно прерастват един в друг. Това

обстоятелство според нас е особено важно за мениджмънта на

човешките ресурси в здравеопазването, при който трябва да се

съобразяват както сегашната реализация на лекаря, така и ця-



лостният предшестващ процес на неговата професионална

ориентация, адаптация и избор на специалност.



32

Според Ж. Христов най-силни фактори на неудовлетворе-

ност са икономическите (неадекватното заплащане на труда) и

организационните (неефективна организация), които водят до



професионален негативизъм и неустойчивост в професионал-

ния маршрут, текучествo и др.

Интересен ракурс на проблема за професионалната удов-

летвореност анализира Д. Монова. Според авторката важно уме-

ние на болничния мениджър е не само да контролира изпълнени-

ето на ежедневните задачи, но заедно с това и нивото на стреса

при своите подчинени. Стресът е неотделим от динамичните ус-

ловия на съвременния труд. Възникващият стрес може да запла-

ши здравето, но заедно с това може да повлияе неблагоприятно

върху работната мотивация и професионалната удовлетворе-

ност. Бързането от „днес за вчера”, тревогата изтощават индиви-

да и намаляват работоспособността му. Често мениджърите се

опитват да създадат атмосфера на съревнование между своите

сътрудници. Д. Монова смята, че по този начин мениджърите

култивират завист, за да накарат служителя да работи по-

усърдно. Това обаче е неподходящ начин за мотивация на персо-

нала. Не бива да се позволява завистта да завладее служителя и

да го обезсили, не бива някои хора от персонала да бъдат пре-

небрегвани, а други – фаворизирани. Д. Монова препоръчва да

се създава подкрепяща работна среда на работното място, като

се оптимизира претовареността с нестепенувани по важност за-

дачи, и да се оптимизира служебната колегиална комуникация

с оглед избягване на конфликти и недоразумения, които са един

от основните стресори в професионалното ежедневие на лекаря.

На проблема за стреса като фактор на удовлетвореността

обръща внимание и авторитетният английски автор L. Mullins.

Според него стресът е свързан със следните две характеристи-

ки: работна натовареност и разбиране относно това, как да се

работи. Тези две характеристики са особено значими за начина-

ещи професионалисти, които нямат все още достатъчно опит и

адаптация към специфичните условия в дадения колектив. Без-

спорно това се отнася в пълна степен и за младите лекари в ус-

ловията на болничния стационар и по-специално, когато получа-

ват недекватно на техните възможности разнообразие от



33

задачи без достатъчно изясняване на техния характер и без дос-

татъчна колегиална подкрепа.

По данни на П. Павлова и М. Тодорова неадекватното зап-

лащане на медицинските специалисти води до желание за смяна

на местоработата и дори на професията при 46,8% изследвани от

персонала в МБАЛ.

Проследяването на литературата ни дава основание да смя-

таме, че проблемът за професионалната удовлетвореност на

младите лекари не е характерен само за отделни страни, а е гло-

бален проблем. Дори в някои от високоразвитите страни профе-

сионалната неудовлетвореност на младите лекари е значително

изразена и води до формиране на нагласа при част от лекарите

за смяна на професията или за търсене на перспективи за про-

фесионална реализация в чужбина. Изобщо недостатъчната

удовлетвореност на младите лекари (от условията на труд, от

заплащането и др.) може да бъде сериозен фактор за текучество

и за масова миграция на лекарите в съвременния свят.

Изследването на Jean M. Davidson и съавт. показва, че на-

пълно удовлетворени от своя професионален избор са 20% от

лекарите във Великобритания (интервюирани чрез електронна

поща). Макар че авторите преценяват този процент като висока

степен на удовлетвореност, по наша преценка той не е удовлет-

ворителен. Според данните от интервюто 85.8% от болничните

лекари и 77.9% от общопрактикуващите лекари биха останали

следващите пет години на работа във Великобритания [6]. Сле-

дователно известен процент от британските лекари имат нагла-

сата не само за смяна на местоработата, но и на страната, т.е.

налице е едно потенциално текучество, което при определени

условия може да стане реално текучество на лекарски персонал.

Проучване на А. Wander показва, че моралните критерии на

британските млади лекари са поставени на ново изпитание. Поч-

ти половината от тях считат, че са избрали неправилно кариерата

си и съжаляват за този избор. Данните са алармиращи, тъй като

кризата в британското здравеопазване деморализира идващата

генерация лекари и създава висока степен на несигурност. Вели-

кобритания произвежда 2000 лекари годишно, но поради предс-

тоящата реформа на следдипломното обучение Националната

34

здравна служба няма да може да осигури достатъчно щатни

длъжности. Това води до безперспективност според 80% от мла-

дите лекари, които не получават никакъв съвет относно промени-

те в предстоящото следдипломно обучение. Британската меди-

цинска асоциация като професионална организация вече не е

представителна за съсловието и според лекарите тя спокойно

може да бъде правителствен департамент. Данни от проучване

сочат, че млади лекари, чието обучение струва 250 000 паунда,

обмислят да напуснат медицината и Великобритания, ако не на-

мерят свободни работни места.

Същото проучване показва, че 41% от младите хирурзи са

склонни да изберат и медицинска кариера не според своята ква-

лификация, а други 19% нямат никакво решение по този проблем.

Очевидна е тревожната тенденция на професионалното поведе-

ние на младите лекари в една от напредналите европейски страни.

По данни на K. Taylor, T. Lambert и M. Goldacre (2008 г.) око-

ло 25% от лекарите в Националната здравна служба на Великоб-

ритания възнамеряват да продължат да работят на сегашната си

месторабота до пенсионирането си. Останалите 75% се надяват

на промяна в местоработата си. Половината от анкетираните

лекари са мотивирани да работят в системата на Националната

здравна служба до нормалната пенсионна възраст; 37% възна-

меряват да се пенсионират по-рано, като планират допълнителна

работа. Главните фактори за мотивацията за ранно пенсионира-

не са семейни причини, желание за повече свободно време, за

поддържане на добро здраве, тежка натовареност в работата,

разочарование от сегашните и евентуални бъдещи промени в

здравната система. Най-силната подбуда на лекарите да останат

на настоящата си работа е вероятността да се намали тежестта

на работата [7].

Изследването на Вл. Захов показва значителна степен на

неудовлетвореност при медицинския персонал. Главни фактори

за тази неудовлетвореност са незадоволителна организация на

труда, лошо отношение към професията, напрегната и уморител-

на работа, недостатъчна информация и др. По данни на същия

автор голяма част от анкетираните лица биха сменили професия-

та си – 46,33%. Това е една тенденция към потенциално теку-



35

чество на медицинския персонал, изразена преди всичко сред

лицата с по-малък трудов стаж във възрастта до 30 години.

Според Тулчински и Варавикова отказът от активна меди-

цинска практика, а също мигрирането на медицински персонал са

фактори на предлагането и разпределението на медицинския

персонал. Затова са нужни надеждни информационни системи,

базиращи се на периодична регистрация и на преброяване на

здравните професионалисти, практикуващи професията си. Тези

информационни системи (регистри и др.) трябва да дават точната

картина на действителния медицински персонал чрез информа-

ция за неговата специалност, географско разпределение, въз-

раст, пол, текуща заетост, досегашен професионален маршрут и

др. на медицинските специалисти.

В тази насока интерес представлява изследването на Ст.

Бекярова върху миграцията на българските лекари в периода

след 1989 година. Авторката посочва следните актуални аспекти

на този проблем:

През последните години на ХХ век търсенето на лекари се

е увеличило и не се наблюдават данни за намаляване на това

нарастващо търсене.

Целенасочените и агресивни политики за набиране на

здравни професионалисти са нов елемент на въздействие върху

емиграцията на лекари със силно завишаващ измеренията u

ефект и затруднени прогнози в тази насока.

На България като бивша социалистическа страна се гледа

като на традиционен източник на лекари.

Съществува реална вероятност и опасност емиграцията

на българските лекари, подобно на тази в другите страни, нови

членки на ЕС, да компрометира здравното обслужване на насе-

лението посредством нарушаване на ефективния професионален

микс на лекари специалисти.

Управляващите в България не разпознават и не оценяват

значимостта на миграцията на лекарите и на другите здравни

професионалисти като бъдещ рисков фактор за достъпността и

качеството на медицинската помощ у нас.

Изследвайки феномена потенциална емиграция на българ-

ските лекари, Ст. Бекярова установява, че потенциални емигран-

36

ти са 37% от анкетираните лекари, което е много висок и небла-

гоприятен показател. Сред новодипломиращите се медици се

разкрива значително по-висок емиграционен потенциал –

55%. Предпочитанията за страна на имиграция са насочени към

страните членки на ЕС. Авторката посочва следните причини за

миграционното решение на младите лекари:

Нисък приоритет на лекарската професия и на здравео-

пазването у нас;

Неефективни управленски решения за положителна про-

мяна на здравната система;

Недостатъчно участие при вземането на управленски ре-

шения на БЛС;

Негативно развитие на междуколегиалните отношения на

лекарите и развитие на корупционни практики;

Неефективна, с малко възможности система за професио-

нално развитие и израстване;

Неадекватно на квалификацията и полагания труд запла-

щане;

Криза на ценностните ориентири.



Ст. Бекярова дава редица препоръки за регулиране на емиг-

рантските потоци на лекарите в бъдеще. Особено внимание тя

отделя на необходимостта от взаимодействие между МЗ и БЛС в

тази насока.

Цитираните по-горе публикации са свидетелство, че е нужно

постоянно да се събира конкретна информация и да се анализи-

ра удовлетвореността на младите лекари от техния професио-

нален избор, от условията на конкретната им месторабота и ре-

алните шансове за тяхната бъдеща професионална реализация.

Тези проблеми са актуални за управлението на здравната систе-

ма в нейната цялост, но те придобиват специално значение за

болничния мениджмънт.



Библиография

1. Б о р и с о в , В. Здравен мениджмънт. Азбука за здравния мениджмънт. 2005,

288 с.

2. В о д е н и ч а р о в , Ц. Социални аспекти при избора на лекарска професия.



Дисертация, 1980, 175.

37

3. М а р и н о в а , П. Направления в кариерата на медицинските сестри. – Соц.

мед., 15, 1999, № 4, 4-16.

4. П а в л о в а , П. и М. Тодорова. Професионален стрес и удовлетвореност от

труда при специалисти по здравни грижи. – Здравни грижи, 2008, № 3, 18-24.

5. П е т к о в а , М. и А. Шишков. Условия на работа и удовлетвореност от труда

на медицинските работници. – Българско списание по психология, 1993, № 3,

28-37.


6. D a v i d s o n , J. M. et al. UK senior doctors' career destinations, job satisfaction,

and future intentions: questionnaire survey. – BMJ, 325, 2002, 685-686.

7. H u m p h r a y , H. et al. Promoting an environment of professionalism: the

University of Chicago “Roadmap”. – Acad. Med., 82, 2007, № 11, 1098-1107.

8. T a y l o r , K., T. Lambert et M. Goldacre. Future career plans of a cohort of senior

doctors working in the National Health Service. – JRSM, 101, 2008, 182-190.


Адрес за кореспонденция:

Д-р Симеон Василев

кв. „Христо Смирненски”, бл. І, кабинет 1



2300 Перник

0885695883__
Каталог: jspui -> bitstream -> 10861
10861 -> Справочник VII основно преработено и допълнено издание
10861 -> Evaluation of the economic impact of occupational health services
10861 -> Лекарства с определена рискова категория за кърмене
10861 -> К. Любомирова, Н. Цачева, И. Петров, Р. Денчева, С. Евстатиева, С. Младенова, Кр. Попова
10861 -> Лекарства с определени от fda рискови категории за бременност
10861 -> Ламбев, Ив. Selecta medicamentorum. “Индустриал сървис – Сердика”, София, 2005, 681–682
10861 -> Развитие и роля на международно сътрудничество в областта на здравето и безопасността при работа участие на фоз и катедрата по трудова медицина
10861 -> Ламбев, Ив. Selecta medicamentorum. “Индустриал сървис – Сердика”, София, 2005, 681–682


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница