Развитие и роля на международно сътрудничество в областта на здравето и безопасността при работа участие на фоз и катедрата по трудова медицина

К.Любомирова, Н.Цачева, Е.Дацов, С. Евстатиева, Я.Проданова

K.Lyubomirova, N.Tzacheva, E.Dacov, S.Evstatieva, I.Prodanova 

Резюме:
Глобализацията на световната икономика налага необходимостта от международно сътрудничество по дейностите за осигуряване на здраве и безопасност на работното място. Такова сътрудничество се осъществява от различни международни правителствени и неправителствени организации под форма на създаване на директиви, глобални стратегии и съвместни проекти за обучение на експерти, обменяне на информация и опит и определяне на стандартите за добра трудово медицинска практика.

Abstract:

Ролята на международните организации е основна при определяне на обща рамка за действие при международното сътрудничество. В исторически план, хората са обменяли информация и опит по различни начини. С течението на времето сътрудничеството между различни страни, учени и професионални групи се е развивало прогресивно, но от началото на 20ти век става ясно, че някои проблеми не биха могли да бъдат разрешени без съвместни усилия.

Някои международни неправителствени организации като Международнаra комисия по трудова медицина ( International Commission on Occupational Health (ICOH) и Международна асоциация по социална сигурност (ISSA), покриват всички аспекти на здравето и безопасността при работа. Други неправителствени международни организации също появяват интерес към здравето и безопасността при работа в рамките на по-широките си дейности. Такива са различни международни организации на работодателите и синдикални организации, както и международни асоциации на различни професионални групи.

Други, като Международната асоциация по стандартизация (ISO), разработват стандарти за безопасна работа.

Различните организации, работещи в областта на здравето и безопасността при работа  , имат отношение към техническите, медицинските, социалните и нормативни аспекти на труда. Съществува широка мрежа от организации, чиито знания и способности могат да бъдат използвани за обмен на информация и опит между страните.
Цели и задачи на междуправителствените организации 

Една от важните роли на международните организации е да транспонира установени ценности в права и задължения. Целите и задачите на международните организации са представени в техните устави, конституции и правилници. Например, в Конституцията на Световната здравна организация (СЗО)(1978) се постановява нейната цел „ постигане за всички хора на най-високо възможно ниво на здраве. Защитата на работещите от увреждания, заболявания и инциденти , произхождащи от рискове на заобикалящата работна среда е една от задачите на Международната организация на труда (МОТ) , посочена в Преамбюла на нейната конституция (ILO 1992).

  Всяка международна организация има мандат , подписан от основателите й. Общите черти на междуправителствените организации са, че те осигуряват ръководства, формулират препоръки и разработват стандарти. Международните инструменти, създадени в системата на Обединените нации, които могат да се прилагат на национално ниво, могат да бъдат разделени на две категории. Незадължителни инструменти под формата на препоръки и резолюции, които служат за база на националното законодателство. Задължителни инструменти, чрез които националните закони и практики трябва да се хармонизират с общоприетите международни . Повечето задължителни инструменти са под формата на международни конвенции, които изискват допълнителен международен акт на ратификация, одобрение и приемане , когато страната изкаже своето желание да бъде обвързана с решенията на Конвенцията.
Обединените Нации и нейните специализирани агенции

В системата на обединените нации, две специализирани агенции са пряко свързани със здравето и безопасността при работа като цяло: Международната организация на труда (МОТ) и Световната здравна организация (СЗО).

Основните цели на СЗО и МОТ са еднакви: да предпазва и промотира здраве за работещите от всички професии. Законодателната рамка е осигурена от МОТ на базата на нейните международни Конвенции и Препоръки по здраве и безопасност при работа и от СЗО чрез решенията, приети на Световната здравна асамблея и засягащи здравето на работещите и първичната здравна помощ.

От конференцията на СЗО в Алма-Ата през 1978г. за  Първичната здравна помощ, програмите за здравето на работещите са разширени за осигуряване на защита и промоция на здравето на всички работещи , като се обръща специално внимание ранимите групи от населението.

  През октомври 1994г. на втората среща на мрежата на колабориращите центрове по трудова медицина (52 изследователски и експертни институции от 35 страни) е приета „Глобална стратегия за здраве на работното място за всички” с предложението този документ да бъде превърнат в „Глобална стратегия на СЗО”. Това е осъществено през 1996г. с подкрепата на МОТ.

Крайната цел на Глобалната програма е да подпомогне страните в изграждане на техните системи за проектиране и внедряване на разход -ефективни мерки и действия , които са съвместими с ограниченията, налагани от глобализацията и в същото време водят до стабилно и значимо намаляване на трудовите злополуки и заболявания и на замърсяването на околната среда.

Програмата се фокусира основно върху обучение в области като устойчиво развитие, премахване на опасни професии, достъп и обмен на информация и опит , и екологични технологии и практики.

МОТ има уникален характер поради своята трипартитност ( в нея участват правителства, работодатели и работещи). МОТ има водеща роля и при съставяне и контролиране на международни трудови стандарти.

Централата на МОТ подкрепя дейностите по здраве и безопасност при работа в страните членки в рамките на нейната международна програма за подобряване на условията на труд и околната среда (International Programme for the Improvement of Working Conditions and Environment (PIACT) (ILO 1984). Тази програма включва редица консултантски услуги и техническо сътрудничество по целия свят. Наскоро МОТ прие политика за активно партньорство, с която организацията се приближава до своите членове чрез укрепване на структурите й и създаване на мултидисциплинарни екипи.

Главните цели на МОТ са да утвърждават правата при работа, да насърчават възможностите за достойна работа, да увеличават социалната защита и да засилват диалога между свързаните с труда страни.

В Декларацията за целите и задачите на МОТ, приета на международна конференция по труда във Филаделфия през 1944г., се утвърждава водещата роля на МОТ във въвеждането на програми, чрез които ще постигне “адекватна защита на живота и здравето на работещите във всички професии”.
Международни неправителствени организации 

Различни научни, професионални и други групи също изпитват необходимост от развитие на международно сътрудничество в областта на здравето и безопасността на труда и се присъединяват към международни неправителствени организации. Те се формират от отделни специалисти, национални асоциации на специалисти или институции.

Съществуват две основни неправителствени организации, които покриват всички аспекти на здравето и безопасността при работа.

Едната е Международната асоциация по социална сигурност (The International Social Security Association (ISSA)), която е международна организация на официални агенции, отговорни за администрирането на социална сигурност и от 1954г. има програма за превенция на социалните рискове .

Втората е Международната комисия по професионално здраве (The International Commission on Occupational Health (ICOH), която е основана през 1906г. като постоянна комисия по професионални болести. ICOH е международна неправителствена професионална организация , чиято цел е да насърчава научния прогрес, знания и развитие на здравето и безопасността при работа във всички нейни аспекти. Днес, ICOH е водещата в света международна организация по трудова медицина с над 3000 членове от 93 страни. ICOH е призната от Обединените нации като неправителствена организация с консултативни функции и работи в тясно сътрудничество с МОТ, UNEP и ISSA.

ICOH има 33 Научни комисии. Повечето от тях провеждат редовни симпозиуми, заседания, издават монографии и др. На Общото събрание на конгреса , проведен през 2006г. в Милано, Президентът подчертава нарастващото значение на постоянното обучение на експерти, във връзка с предизвикателствата на новите форми на труд, нуждата от развитие на служби по трудова медицина (вкл. създаване и разпространение на базови ръководства, методики, справочници и др.), пилотни проекти и намерение за провеждане на глобално наблюдение на състояние на дейностите по здраве и безопасност при работа с страните членки на ICOH.

Един от приоритети на стратегията на ICOH е сътрудничество с МОТ, СЗО и други партньори от неправителствения сектор.

Една от специализираните подструктури на ICOH е Medichem - основана през 1972г. Тя представлява международна научна асоциация за осигуряване на здраве и безопасност при производството и употребата на химични вещества. Членовете на борда на Medichem представляват Научният комитет по Трудова медицина в химическата промишленост на ICOH .

Основна цел на Medichem е международно сътрудничество по тези проблеми на здравето и безопасността при работа с химични вещества, чието разрешаване може да стане най-ефективно чрез глобален координиран подход. Свързанитe с тази основна цел задачи на Medichem са да допринася за предотвратяване на отрицателни здравни ефекти сред работещите, купувачите и населението, произтичащи от производството и употребата на химични вещества.

Докато ICOH и ISSA работят по проблеми от всички области на професионалното здраве, съществуват и редица неправителствени организации, чийто предмет на дейност и интерес са здравето и безопасността на работещите в отделни икономически сектори като селско стопанство, токсикология, психология, организация на труда, епидемиология, социална медицина, съдове под налягане и др.

Международните организации на работодателите и работещите също играят значима роля в определяне на политиката по здраве и безопасност при работа и създаването на приоритети в тази област на международно ниво.  Това се определя от факта, че според законодателството, работодателят е отговорен за здравето и безопасността на работещите, а самите работещи са пряко заинтересовани, защото става въпрос за тяхното здраве и благополучие. Такива организации са Международна организация на работодателите (IOE), Съюз на индустриалните и работодателски конфедерации в Европа (UNICE), Световната конфедерация на труда (WCL) и много други.

    Производителите и занаятчиите също проявяват активен интерес в областта на безопасността при работа, както чрез техните асоциации така и чрез институции и oргани, които те са основали, като Международно обединение на химичните асоциации ((ICCA), Европейски съюз на федерациите на производители на химични вещества (CEFIC), Международна група на националните асоциации на производителите на селскостопански препарати (GIFAP), Световна асоциация на операторите на атомни централи (WANO),

Съществуват и международни неправителствени организации  , основани от учени и професионални асоциации, които не се занимават пряко със здравето и безопасността при работа, но работят по научни, технически , медицински и социални проблеми, свързани със здравето и безопасността при работа. Такива са Световната медицинска асоциация (WMA), Съветът на Международните организации по медицински науки (CIOMS), Международният съюз по чиста и приложна химия (IUPAC), Международна Епидемиологична асоциация, Международно общество по трудово право и социална сигурност и др.

 
Съвместни програми с международно сътрудничество

Интерес представлява как международните организации се допълват взаимно и мобилизират различните си способи и сили , за да се справят с различните и специфични професионални рискове. По отношение на шума и вибрациите, например, Международната електротехническа комисия (IEC) предоставя стандарти за измервателната апаратура, ISO определя методите за измерване, СЗО предоставя здравни критерии, МОТ препоръчва експозиционни граници и дефинира генерален подход и стратегия в издадената от нея конвенция „Работна среда (Замърсяване на въздуха, Шум и Вибрации), 1977 (No. 148) и Препоръка (No. 156).

  Ролята на международните организации в последно време се характеризира най-вече със сътрудничеството в рамките на международни програми или съвместни проекти по специфични проблеми, в които се включват отделните страни и правителствени и неправителствени организации. Сред примерите за такова сътрудничество могат да се посочат : „Международно сътрудничество за защита от йонизираща радиация” и „ Промоция за химическа безопасност”. Последната илюстрира как международните организации си взаимодействат, за да отговарят на опасенията на широката общественост и как общите декларации, приети на международни конференции се трансформират в програми и реални действия, базирани на научни познания.

Съществува консенсус , че при оценката на риска от химични вещества трябва да се вземе предвид както професионална експозиция, така и тази на населението и околната среда. Това е довело до създаването през 1980г. на Международна програма по химическа безопасност ( IPCS) от СЗО, Програмата за околна среда на Обединените (UNEP) и МОТ .

Договорът за сътрудничество на трите организации е подкрепен с меморандум за разбирателство от 1988, с които се определят целите и задачите на IPCS.

 Международното сътрудничество за проучвания в областта на трудовата медицина в Европа е предпоставка за нарастващо благополучие и конкурентноспособност на ЕС в глобализиращия се свят чрез:

• 
  здрава и новаторска работна сила и работно място;
  
• 
  силна индустриална мощ, използваща напълно технологичните си способности и създаваща нови възможности за работа
  
• 
  по-добро използване на иновационния потенциал на малки и средни предприятия, университети и изследователски институти
  
• 
  подобрено сътрудничество между и в страните от ЕС.
  

Пример за такова сътрудничество е създаването на т.нар. Топик центрове- Дейности по подобряване на работната среда (финансиран от Bilbao агенцията). От възникването им през 1999г. до сега са разработени няколко поколения топик центрове с развитие и обогатяване на задачите и дейностите им:

• 
  Топик центрове от 1во поколение: създаване на мрежа от изследователски и експертни институти по здраве и безопасност при работа в ЕС (1999-2001)
  

– Изследователски проекти

• 
  Топик центрове от 2ро поколение : разширяване на мрежата по здраве и безопасност при работа в Европа, активно събиране и разпространяване на информация за добри практики ( 2002 - 2004); – Добри практики – Системи и програми; – Изследователски проекти
  

• 
  Топик центрове от 3то поколение : по-нататъшно насърчаване на изследванията върху здравето и безопасността и общо влияние на здравето и безопасността при работа в ЕС (2005 ->); – Работна среда; – Наблюдения на риска
  

Друг мащабен европейски проект , основан през 2003г. е проектът „Партньорство за изследване на безопасността и здравето при работа в Европа (PEROSH). Неговата мисия е

изследвания за по-добър и устойчив живот във връзка с променящите се общества и промяната в света на труда , с цел подобряване на благосъстоянието на работната сила и продуктивността на компаниите. Целите на проекта са членовете на PEROSH да се кооперират, за да създадат съответна европейска мрежа от институции по здраве и безопасност с цел подобряване на :

- сътрудничеството на европейските програми и проекти за изследване и развитие;

- насърчаване на обмена на знания между институти .

– избягване на ненужни и скъпи дублиращи дейности чрез обявяване на резултатите

– действа като експертен форум в развиването на идеи, подкрепящи политиката на ЕС и на отделните страни.

В проекта участват партньори от Финландия, Полша, Германия, Дания, Италия, Швеция, Унгария, Испания, Гърция.

В отговор на някои непълноти на завършилия през 2007г. модул на проекта, както и поради трудности при сравняване на данните между различните страни участници , проучването на работната сила продължава с модул за проучване на свързаните с труда злополуки и здравословни проблеми. В разработването на въпросника и свързаните с него обяснителни бележки вземат участие представители на България, Кипър, Чехия, Франция, Унгария, Ирландия, Италия, Холандия,, Швеция и Великобритания. В специално формираната работна група са включени както експерти от екипа „Наблюдение на работната сила” към Евростат , така и специалисти по статистика на здравето и безопасността при работа.

Целта на настоящия модул е да направи описание на честотата на трудови злополуки и свързани с труда здравни проблеми и по-специално:

• 
  да проучи броят на случаите и загубените трудодни поради злополука, както и броят на случаите и загубените трудодни поради други ( различни от злополуки) здравословни проблеми, свързани с труда;
  
• 
  да анализира различието в честотата на тези злополуки и здравни проблеми според факторите на работната среда и някои характерни особености на работещия и на работодателя;
  
• 
  да проучи наличието на фактори на работната среда, които могат да доведат до отрицателни здравни ефекти;
  
• 
  да анализира еволюцията от 2007г. до днес.
  

В изпълнението на тази задача с ръководното участие на катедрата по „ТРУДОВА МЕДИЦИНА” при ФОЗ на МУ София ще се разшири кръга от специалисти за проучване и на българските специфики и ще се продължи националната добра традиция за опазване и укрепване на здравето и безопасността на работещите хора в България.

В заключение, съвременната тенденция за глобализация на световната икономика и регионална интеграция, води до увеличаване на взаимната зависимост и необходимостта от сътрудничество между страните. Това наблюдение показва, че има общи цели, подходи и политика по осигуряване на здраве и безопасност на работното място. Съществува, също така, схема , по която да бъде изградено глобалното сътрудничество между страните. Това е една от целите на Глобалната програма за безопасност, здраве и околната среда, създадена от МОТ през 1998г.
Използвана литература:
1. Coppеe Georges. International cooperation in occupational health. International Journal of Occupational and Environmental Health, Vol 1, No 2 (1995), 33-42.

2.. Health and safety at work , Results of the Labour Force Survey 2007 ad hoc module on accidents at work and work-related health problems 031.12873/01.03

3. LaDou J..International occupational health. Int J Hyg Environ Health. 2003 Aug;206(4-5):303-13.

4. REGULATION (EC) No 1338/2008 OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL of 16 December 2008 on Community statistics on public health and health and safety at work

Доц. д-р Каролина Любомирова, дм

Катедра Трудова медицина

Факултет по обществено здраве, МУ-София

ул. Бяло море 8, 1527 София

е-майл: carol_lub@dir.bg