Програма за опазване на околната среда община искър, област плевен (2007-2011 г.) Гр. Искър 2007 год

Палеогеографското развитие на територия е обусловило натрупването на мощни наслаги в резултат от продължителните седиментационни процеси. Наблюдават се наслаги от мергели, варовици и пясъчници.

От зоналните типове тук широко площно присъствие имат черноземите (Chernozems). Характеризират се с голяма мощност на профила (до 200 см) при изразителен хумусно-акумулативния хоризонт (40-70 см) и тежко песъкливо-глинест механичен състав.

Добра пространствена изява намират глеевите черноземи (Gleyic Chernozems), предвид доминиращото участие на льосовите глини в почвоформиращия субстрат. Притежават хумусно съдържание от 1,5 до 6 %, слабокисела реакция и ограничено присъствие на карбонати в профила. Срещат се в комплекс с ливадночерноземовидни почви (Gleyic Phaeozems).

В северните части от територията се наблюдава развитието на карбонатни черноземи (Calcic Chernozems). Профилът им е представен от тъмноцветен средномощен хумусно-акумулативен хоризонт (40-60 см) при средно съдържание на хумус от 2 до 5%. Съдържанието на карбонати се увеличава в дълбочина на профила до 20%. Произходът им се обуславя от развитието на тревна растителност върху льосовидни наслаги в специфична климатична обстановка. Сходни ландшафтноекологични условия са обусловили формирането на типичните черноземи (Haplic Chernozems), в резултат на което морфологичния строеж на профила доближава характеристиката на карбонатните черноземи. В естествено състояние типичните черноземи имат зърнеста структура (в орните площи структурата е разпрашена). Отличават се с благоприятни водно физични свойства, висока водопроницаемост и висока пределна полска влагоемкост

В земите, оконтуряващи от юг и изток изследваната територия, при средна н.в. над 200 м върху най-старите денудационни форми в релефа се наблюдават оподзолени черноземи (Haplic Phaeozems). В генетично отношение те имат преходен характер между излужените черноземи и тъмносивите горски почви. Тази преходност намира израз както в морфологичните им характеристики, така и в химичните и физичните им свойства.

Широко представени в западния сектор на поречието са сивите горски почви (Luvic Phaeozems), основно в подтип тъмносиви горски помви. Образувани са върху глинест льос с участието на широколистна горска растителност. Отличават се с мощен почвен профил (180-200 см), но намален хумусно-акумулативен хоризонт до 15-20 см. Притежават тежко песъкливо-глинест състав и слабоалкална реакция.

Средното съдържание на хумус варира от 2 до 4% при добре изразена диференциация в дълбочина на профила 50% от запасите на хумус са концентрирани в повърхностните 25 см на А хоризонт. В условията на благоприятно овлажнение тези почви са високо продуктивни.

Присъщите за територията морфохидрографски особености са обусловили широкото разпространение на наносните почви (Fluvisols). Те са азонално проявени в условията на ниските речни тераси при периодично обогатяване с нови седиментни материали, повишено ниво на подпочвените води и присъствие на ливадна и дървесна хигрофилна растителност. Наблюдават се алувиално-ливадни почви (Calcaric Fluvisols), с променлива мощност на профила. Те показват алкална реакция и съдържание на хумус до 3 %.

Специфичните ландшафтно-екологични условия на отделни места, са способствали образуването на рендзини (Rendzic Leptosols) с хумусен хоризонт от 15 до 35 см, хумусно съдържание до 2-2,5% и висока концентрация на карбонати. Под влияние на продължителния процес на антропогенизация почвената покривка в изследвания регион е засегната от слаба до средна степен на ерозия. Деструктивните процеси в допълнителна степен се провокирани от широкото площно проявление на дефлацията.

Водно-физичните свойства на значителна част от почвите в общината са благоприятни за развитие на ефективно земеделско производство, но преди всичко в поливни условия. При нормални години (с валежи около нормата) зимните валежи осигуряват пролетен воден запас в почвения профил, който почти достига пределната полска влагоемкост. Продуктивната влага от този пролетен воден запас (усвоимата от растенията почвена влага) в излужените черноземи възлиза средно на 1624 m³/ha, а в алувиално-ливадните почви - 1694 m³/ha . За посочените почвени типове, които в най-голяма степен се използват за земеделско производство в общината, тази продуктивна влага от пролетния воден запас създава условия за отглеждане на почти всички характерни за региона земеделски култури, но земеделското производство при неполивни условия е неефективно. За повечето култури, напояването дори в години с валежи около нормата гарантира значително увеличение на добивите.

2. 
   Замърсени почви
   

Липсват данни за сериозни замърсявания на почвената покривка в общината, което означава, че произвежданата селскостопанска продукция е с високи екологични качества. Това предполага приоритетно развитие на биологично земеделие, насочено към местните и чужди пазари. Потенциални източници на замърсяването на почвите са използваните в земеделието агрохимически средства (торове и средства за растителна защита), депата за твърди битови, строителни и производствени отпадъци, транспортният трафик, а също така и складираните за съхранение, негодни за употреба пестициди и други химически средства за растителна защита.

Човешката дейност е силно повлияла върху почвообразуването и почвеното плодородие в землището на общината. Прекомерното унищожаване през годините на горската растителност и увеличеното експлоатиране на земите от селското стопанство е довело до влошаване свойствата на почвата

Целостта на почвената покривка обаче е нарушена от ерозията, строителството и от депа за депониране на отпадъците, което налага предприемането на мерки за рекултивиране на нарушените територии. Ерозионните процеси се благоприятстват от комбинирането на някои неблагоприятни фактори като наклоните на терена, механичният състав на почвите, използваната агротехника (вкл. отглеждането на окопни култури на наклонени терени и гравитачното напояване) и др. Това не само води до намаляване на естественото плодородие на почвите поради отнасянето на най-горния плодороден почвен слой, но и до акумулирането на наноси в напоителните системи и понижаването на тяхната ефективност. За борбата с ерозията и пороищата е необходимо провеждане на комплекс от укрепителни и залесителни мероприятия и постоянна поддръжка на противоерозионните съоръжения.

През 2005 г. започна процедура по тяхното саниране. Изготвен е проект за “Ремонт на склад за пестициди, преопаковане, транспортиране, депониране на негодни за употреба пестициди и саниране на освободените площи в Община Искър”.

Тъй като земята, на която е разположен склада, според плана за земеразделяне, е чатна държавна собственост, а според изискванията на МОСВ за изпълнението на такъв проект е необходимо имота да бъде общински в момента се урежда този проблем, като е подадено искане до МРРБ за придобиване на земята безвъзмездно съгласно чл.54, ал.1 и 2 от Закона за държавната собственост.

В последните години в частните земеделски стопанства се употребяват пестициди, които са бързо разграждащи се и без остатъчни ефекти.

2. 
   Земи
   

Територията на общината разполага със значителен агроекологичен потенциал. Площта на земеделските земи възлиза на 212 868 дка или 90,1 % от територията на общината, като площта на обработваемите земи е 180 407 дка, от които 55 517 дка са поливни земи.

Според агроекологичното райониране на страната анализираната територия се включва в пределите на Ломско-Свищовския агроекологичен район.

Според използваната земеделска земя в община Искър, разпределението е следното: с най-голям дял е с. Долни Луковит - 30 %, гр. Искър 29 %, с. Писарово - 21.5 % и с. Староселци - 19.5 %.

Отглежданите зърнените култури заемат първо място по площ с 71.2 %, следвани от площите на техническите култури - 25.3 %. Следват фуражните култури с 1.4 %. С площ от 0.3 % от обработваемата земя са площите на семейните градини, постоянно затревените площи и лозята, а с най-малък дял (0.2 %) са овощни видови и други трайни насаждения без лозя.

Като цяло агроекологичният потенциал на територията на общината може да се оцени като благоприятен за специализация в земеделското производство на полски култури, както и за отглеждане на овощни и фуражни култури. Високи добиви от по-голямата част от отглежданите култури обаче са възможни само в поливни условия. Опазването и ефективното използване на почвените ресурси на територията на общината е свързано и с необходимостта от провеждането на залесителни и укрепителни мероприятия във водосборите за ограничаване на почвената ерозия и пороищата. Въпреки значителната площ на подходящите за земеделие територии в общината, усилията трябва да бъдат насочени към стриктно спазване на екологичните изисквания при строителните и добивните дейности, като нарушените в резултат от тези дейности терени трябва задължително да се рекултивират, а амортизираните напоителни системи - да се възстановят и модернизират.

1. 
   Защитени територии
   

Защитените територии имат ясно определена площ и специфична научна, социална, естетическа и културна стойност. Управляват се с цел опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и ландшафти. Съхраняването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности.

На територията на общината има една Защитена местност - ”Ормана”: З-д № 104/14.02.80 на КОПС, ДВ бр.22/1980; площ 2ха. З-д № РД – 726/10.06.2003г на МОСВ, ДВ бр.60/2003, разположена в землището на с. Староселци.
Вековни дървета

На територията на Община Искър са описани следните вековни дървета:

1. ВД Летен дъб, м. “Абашкото” – З-д № 3701/ 05.06.74

2. ВД Група /32бр./ летен дъб м. “Гуговец” – З-д № 3701/ 05.06.74

3. ВД Летен дъб, “двора на църквата”

4. ВД Летен дъб, м.”Гамките4 -– З-д № 3701/ 05.06.74
с.Писарово

1. ВД Орех м.”Чекръка” – З-д № 441/07.08.78 КОПС – ДВ бр.74/78

2. ВД Летен дъб / 3 бр./ м. “Оплаковец” – З-д № 450/10.08.78 КОПС – ДВ бр.77/78г.

3. ВД Летен дъб /2бр./ м.”Бента”– З-д № 450/10.08.78 КОПС – ДВ бр.77/78г.

4. ВД Летен дъб м.”Горната перилка” – З-д № 450/10.08.78 КОПС – ДВ бр.77/78г.

5. ВД Летен дъб м. “Крачуновска млака”– З-д № 450/10.08.78 КОПС – ДВ бр.77/78г.

6. ВД Летен дъб м. “Общинските ливади”– З-д № 450/10.08.78 КОПС – ДВ бр.77/78г.

7. ВД Летен дъб м. “Червеняшки блок” – З-д № 1762/1972г.

1. ВД Летен дъб, м. “Орманя”/2бр./ - З-д № 235/04.04.80 КОПС, ДВ бр.35/80

2. ВД Летен дъб, м. “Орманя” /4бр./ - З-д № 978/26.12.79. КОПС ДВ бр.8/80г.

3. ВД Летен дъб, м.”старото шосе за Ставерци” - З-д № 235/04.04.80 КОПС, ДВ бр.35/80

Отличителна черта е присъствието на ксерофитна и мезоксерофитна, микротермна и мезотермна растителност в ксеротермния дъбов пояс и в хълмистите равнини.

На това основание територията се отнася към Крайдунавския окръг в обхвата на Долнодунавската провинция на Евроазиатската степна и лесостепна област от Геоботаническото райониране на България.

На съвременния етап се наблюдава силно редуцирано присъствие на условно коренна растителност предвид активната антропогенна намеса и усвояването на високата биопродуктивност на ландшафтите в културни фитоценози. Най-широко представени са площите, заети от агрофитоценози, настанени на мястото на гори от полски бряст (Ulmus minor), полски ясен (Fraxinus oxycarpa), дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora). Върху широката вододелна повърхнина с поречието на река Вит земеделските площи заемат пространствата на бивши гори от цер (Quercus cerris) и виргилиев дъб (Quercus virgiliana), често с примес от дръжкоцветен дъб.

Смесените дъбови гори (Quercetum mixtum) са запазили значението си в отделни пространства, териториално привързани към долината на река Искър и ограничени площи от дълбоките долини на нейните притоци. От разнообразните асоциации на този тип гори днес с най-голямо постоянство се срещат цер и космат дъб (Quercus pubescens), с все по-открояващото се участие на мъждрян (Fraxinus Ornus) в съпътстващия ги състав. На места се наблюдава вторично преобладаване на смрадлика (Cotynus coggygria). Добре представени са и смесените благуново-церови гори (Quercus cerris, Quercus frainetto). В лявото поречие са създадени изкуствени насаждения от бяла акация (Robinia pseudoacacia). Присъща за анализирания регион е мезоксеротермната тревна растителност с преобладаване на луковична ливадина (form. Poaeta bulbosae), пасищен райграс (Lolium perenne L.), троскот (Cynodon dactylon), на места и белизма (form. Dichantieta ischaemi).

В долинни склонове се наблюдава участието на представители на полски бряст и полски ясен. Присъщо е присъствието на гори от черна елша (Alneta glutinosae), върби (Saliceta albae, Saliceta fragilis) и тополи (Populeta nigrae, Populeta albae). Придружават ги мезофитни тревни формации (Festuceta pratensis, Poaeta sylvicolae, Alopecureta pratensis, Lolieta pratensis, Agrostideta stoloniferae) (Бондев, 1991).

Все още горите, въпреки малката им площ (17 041 дка) не се използват достатъчно ефективно и не допринасят в необходимата степен за подобряване на стопанските резултати в общината. Горите в общината не трябва да се разглеждат само като източник на ценна дървесина - перспективите за ефективното им и екологосъобразно използване са свързани преди всичко с комплексното усвояване на техния разнообразен природно-ресурсен потенциал. В този смисъл усилията трябва за бъдат насочени към: опазване на горите от незаконни сечи и изграждане на допълнителни

горски контролни пунктове; увеличаване дела на широколистните видове, използвани за залесяване; засилване на водоохранната функция на горите с цел опазване на водното богатство на общината; стриктно придържане към предпписанията в лесоустройствения проект и подобряване на системата от лесотехнически мероприятия за борба с ерозията; усвояване на рекреационния потенциал на горските територии в общината; опазване и увеличаване на дивечовото разнообразие в горите и рибните запаси в реките; развитие на допълващи основния поминък дейности като събиране на билки, гъби и др.

2. 
   Обща характеристика на животинския свят
   

Значителното животинско разнообразие на изследвания район позволява разглеждането му като част от Дунавския регион на Евросибирската територия от Зоогеографското райониране на България. Природно-географските му особености и положение спрямо съседни територии е способствало проникването на средно европейски и сибирски животински видове и в относителна степен подтиснало разпространението на медитерански видове.

Безгръбначната сухоземна фауна притежава голямо разнообразие сред насекомите. Характерни за региона са водните кончета (Callopteryx virgo meridionalis, Aeshna affinis), малката богомолка (Ameles heldreichi), равнокрилото хоботно (Eurybregma nigrolineata) и др. Значителен е броят на твърдокрилите насекоми, сред които бръмбарите листояди (Chrysolina graminis, Phratora vulgatissima), сечковците (Brachileptura tesserula, Vadonia imitatrix) и защитения бръмбар бегач (Calosoma sycophanta). Тук намират обитание широко разпространените в Европейския континент лесостепни видове мравки (Messor structor) и някои пеперуди (Parnassius Apollo, Colias hyale, Lopinga achine, Melitaea arduinna).

Рибната фауна е представена от шаранови риби, сред които речен кефал (Leuciscus cephalus), обикновена мряна (Barbus barbus), скобар (Chondrostoma nasus), уклей (Alburnus alburnus), сребриста каракуда (Carassius auratus), малка кротушка (Gobio uranoscotus) и др.

От земноводните се срещат червенокоремната бумка (Bombina bombina), обикновена чесновница (Pelobates fuscus), балканска чесновница (Pelobates syriacus), наред с характерните рептилии шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), кримски гущер (Podarcis taurica), змия пясъчница (Eryx jaculus), пъстър смок (Elaphe quatruolineata sauromates) и др.

Бозайниците представляват своеобразен смесен комплекс от видове на степния биом с представители-обитатели на широколистните гори. От насекомоядните в района се срещат таралеж (Erinaceus concolor), белокоремна белозъбка (Crocidura leucodon) и подковоносите (Rhinolophus hipposideros, Rhinolophus euriale). Добре представени са заекът (Lepus capensis), обикновеният хомяк (Cricetus cricetus), язовецът (Meles meles), видрата (Lutra lutra), степният пор (Mustela eversmanni).

Орнитофауната е изключително разнообразна и с подчертана биотична стойност, особено по отношение на водоплаващите видове. Срещат се белоока потапница (Aythya nyroca), ръждива чапла (Ardea purpurea), малка бяла чапла (Egretta garzetta), блестящ ибис (Plegadis falcinellus), сива гъска (Anser anser) и др.. Антропогенното натоварване върху територията е довело до стесняване ареала на разпространение на редица фаунистични видове и силно редуциране на популациите им.
ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ИСКЪР
Приложение 1:

Проект на ресурсите и възможностите за ползване на Лечебни растения от територията на Община Искър.

1. 
   Обща характеристика
   

Местната икономика в Община Искър може да бъде характеризирана като моноструктурна. Поради това тя има ниска адаптивност и лесно може да се окаже силно засегната от процеса на икономическо преструктуриране. Наложителна е висока активност на публичните власти за привличане на инвестиции за развитие на нови икономически дейности, постигане на устойчива заетост и диверсификация на местната икономика.

Според разпоредбите на Закона за регионално развитие (Обн. ДВ. бр.14, 2004 г., изм. ДВ. бр.32, 2005 г., изм. ДВ. бр.88, 2005 г.) Община Искър е включена в районите за целенасочено въздействие със статут на изостанал селски район, което налага предприемането на специални мерки по създаване на благоприятни условия за местно развитие.

Местната икономика в Община Искър се отличава със сериозни структурни проблеми. Броят на работодателите е ограничен, което обуславя недостатъчно предлагане на работни места на пазара на труда. Преодоляването на тези негативни тенденции изисква комплексен подход и ангажиране капацитета на отговорните държавни институции чрез разработване на конкретни програми и мерки. По размера на произведения брутен вътрешен продукт Община Искър се нарежда на едно от последните – 232 - ро място сред останалите общини в страната. По брой на населението пък Община Искър се нарежда на 176 то място. Този факт говори индиректно за много ниската производителност на труда в общината в сравнение със средната за страната.

Изхождайки от един от основните принципи на регионалното и местно развитие, изразяващ се в намаляване на регионалните различия, трябва да се отбележи, че е необходимо създаването на предпоставки за стимулирането на икономиката в общината и увеличаване на темпа на нарастване на БВП. Делът на стопанските сектори в местната икономика, е както следва:

- търговия и услуги - 31.5 %;

- селско и горско стопанство - 43.3 %,

- промишленост - 25.2 %.

Поради това структурата на местната икономика може да бъде определена като аграрно-промишлена. При по-детайлен анализ на секторната структура на местната икономика става ясно, че водещи са отраслите на земеделието, следвани от търговията и ремонтната дейност и промишлеността.

През 2005 г. броят на регистрираните на територията на общината предприятия, които са активни за отчетния период е 114, като едва 2 от тях са новосъздадени. През 2005 г. предприятията регистрирани на територията на общината са генерирали оборотни средства в размер на 8536 хил. лв., а в местната икономика по данни на националната статистика за регистрирани на територията на общината фирми са наети едва 663 души.

В динамика се наблюдава незначително увеличаване на нетните приходи от продажби, но темпът на нарастване не е достатъчно висок и не може да се говори за догонващо развитие и изравняване със средните нива за страната.

Друг важен показател характеризиращ състоянието на местната икономика е отношението между нетните приходи от продажби на местните фирми и броят на населението (хил. лева/човек). По този показател общината също значително изостава от средната стойност за страната (14,43 хил. лв., 2005 г.), като за същата година стойността на показателя е 1,02. В динамика се наблюдават незначителни пикове и спадове в стойностите на показателя, без това да води до промяна в икономическата среда в общината.

Териториалната структура на икономиката в общината се отличава с висока концентрация на стопански субекти в общинския център - гр. Искър. Около 87 % от фирмите на територията на общината са с регистрация в гр. Искър. По брой на заетите, най-големите фирми в общината са "Пелтина" ЕООД - гр. Искър - производство на месни и зеленчукови консерви, преработка на плодове и зеленчуци, «Нов път 2002» с-ие – с. Долни Луковит, Шивашки цех – с. Долни Луковит. На територията на общината функционитат и пет Земеделски кооперации. Други предприятия със структуроопределящи функции за местната икономика са: ТПК "Филтех" - гр. Искър - производство на сухи касетъчни филтри и дърводелски услуги, Балмарго" АД - гр. Искър - плетачно и шивашко производство.

С търговия и услуги се занимават 86 еднолични търговци.

Заплатите в Община Искър също отстъпват от тези за страната, като през 2004 г. средната годишна работна заплата в общината е 2 661 лв. (3 509 лв. за страната). Неблагоприятен е фактът, че за изследвания четиригодишен период (2001 - 2004 г.) средната годишна работна заплата е нараснала с едва 425 лв.

Повишаването на конкурентоспособността на местната икономика, стопанските сектори и отделните бизнес единици са предпоставка за постигане на икономически растеж и води до повишаване на доходите и подобряване на жизнения стандарт на местната общност в Искър. Конкурентоспособност на общината има първостепенно значение за преодоляване на конкурентния натиск в Европейския съюз. От друга страна тя отразява потенциала за постигане на висока производителност, която се основава на иновативен подход към човешките ресурси, капитала и физическите активи.

Трябва да се отбележи факта, че качеството им кореспондира с извършените разходи за закупуване на дълготрайни материални активи и инвестиционната активност на стопанските субекти. Разходите за придобиване на ДМА включват всички извършени разходи за придобиване на дълготрайни материални активи чрез строителство и закупуване. Трябва да се търсят възможности за стимулиране на увеличаване на обема на разходите за ДМА на стопанските субекти функциониращи на територията на Община Искър.

Сериозна бариера за местното икономическо развитие в Община Искър е свързана с ниска производителност на труда и много евтината работна ръка. Поради тези причини предприемачите не са мотивирани да проявяват иновационна активност и да внедряват нови технологични решения.

Липсата на частни финансови средства за изследователска и развойна дейност, недостатъчния иновационен капацитет на бизнеса и ниската степен на използване на информационните и комуникационните технологии, както и отсъствието на целенасочена фирмена политика за развитие на човешките ресурси очертават негативните тенденции в развитието на икономиката на Община Искър. Поради това се изискват адекватни мерки, ангажиращи всички ключови организации, особено представителите на държавата в лицето на местната администрация.

Друг важен аспект, който трябва да бъде отчетен при подпомагане на местното икономическо развитие в Община Искър е свързан с организациите в подкрепа на бизнеса и предприемачеството. Те представляват ключов ресурс за повишаване на икономическата активност, мениджърската култура на предприемачите и конкурентоспособността на бизнес единиците в местната икономика.

Основните проблеми за развитие на предприемачеството могат да бъдат обобщени като недостатъчна мениджърска култура, незначителни или липсващи познания в областта на маркетинга, затруднения при достъп до кредитно финансиране, липса на информация и подкрепа в осъществяването на експортни операции и др.

Засилване на сътрудничеството между местните, регионалните власти, сдруженията и организациите в подкрепа на предприемачеството и бизнеса в дългосрочен план следва да провокира повишена икономическа активност.

Стагнацията характерна за периода на прехода е до голяма степен преодоляна и през изминалите няколко години се утвърждава положителна тенденция на нарастващ обем на чуждестранните инвестиции. По принцип чуждите инвестиции се използват за сигнален индикатор по отношение на сравнителните и конкурентни предимства на една регионална политика. Общия кумулативен ефект от състоянието на местната бизнес среда, социалноикономически условия, базисна инфраструктура и качество на човешки ресурси определят степента на инвестиционна привлекателност на една територия. В този смисъл Община Искър изостава от показателя за преки чуждестранни инвестиции от сродни по територия и население общини в България.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕНДЕНЦИИТЕ И ПРОЦЕСИТЕ В СОЦИАЛНАТА СФЕРА
Данните за броя и структурите на населението са резултат от провежданите периодични преброявания на населението и съответните изчисления чрез естествения и механичния прираст, получени от текущата демографска статистика за годините между преброяванията. Източник на данните за естественото и механичното движение на населението са образците ЕСГРАОН – ТДС.

За периода 2003-2005 г. броят на населението на общината намалява. Това е характерно и за областта, района за планиране и страната. Намаляването на населението в Община Искър е основен неблагоприятен фактор за бъдещото й развитие. Това ще доведе до ограничаването на работната сила и възпроизводствения потенциал. За общината е характерно и по-бързия темп на намаляване на населението за периода 1965-2003 г. През 2005 г. Населението на общината наброява 8357 души, от които 4188 жени. Техният дял е 50.11%.

Общината е класифицирана като селска. Тя включва 1 град и 3 села. Жителите на гр. Искър наброяват 3839 души или 45.9 % от населяващите общината. В селата живеят 4518 души или 54.1 %. Тази стойност е много над средната за страната (30.3 %). На територията на общината има 1 село над 2000 души - (с. Долни Луковит - 2220 ж.), 1 над 1000 души - (с. Староселци - 1315 ж.) и 1 над 500 души (с. Писарово 983 ж.).
Естествен възпроизводство на населението
През последните години изселванията от общината към други региони на страната и извън нея доведоха до значително влошаване на демографските структури, а чрез тях и до проблеми в естественото възпроизводство на населението.

Коефициентът на раждаемост в общината е 9.0 ‰ през 2005г., като се наблюдава покачване в сравнение с 2003 г. Той е по-нисък от средния за сраната - 9.2 ‰., но по-висок от средния за областта 8.3 ‰.

Един от най-тревожните демографски проблеми в общината в момента е високото ниво на смъртност - обща, преждевременна и детска. Основен фактор, обуславящ динамиката в общата смъртност е процесът на демографско остаряване. Този процес се характеризира с промени във възрастовата структура на населението и се свежда до намаление на относителните дялове на младите лица и увеличаване на дела на по-старите.

Поради застаряването на населението и влошаването на здравното обслужване, през последните 15 години се отбелязва трайна тенденция към поддържане на високи стойности на смъртността и в общината.

Динамиката и нивото на детската смъртност са важни показатели за жизненото равнище в общината. Основните причини за високата детска смъртност могат да се търсят в по-лошите материално-икономически условия на живот, затруднения достъп до здравни грижи и здравни ресурси и по-ниското образователно ниво и др.

Общината се отличава с изключително висок коефициент на детска смъртност - 53.3 ‰. Той е в пъти по-висок от средния за областта - 13.7

В резултат от негативните тенденции в динамиката на смъртността на населението и макар и относително високия коефициент на раждаемост в общината през последните години, отрицателните стойности на естествения й прираст постоянно нарастват. Това води до намаляване на демографския потенциал на общината и ще играе ролята на ограничаващ фактор за бъдещото й социалноикономическо развитие. Отрицателният естествен прираст в комбинация с остаряването на населението силно влошава възпроизводствените възможности, което се потвърждава от стойностите на основните демографски показатели.

Коефициентът за естествен прираст показва броя на увеличението (намалението) на населението на 1 000 души. За 2005г. той е (-17.1 ‰). Той е над три пъти по-висок от средния за страната (-5.5 ‰).

С най-висок коефициент на раждаемост в Община Искър се явява гр. Искър (10.9 ‰), следван от с. Долни Луковит (8.6 ‰), с. Писарово (8.1 ‰) и с. Староселци (4.6 ‰). Кофициентът на смъртност е най-висок в с. Писарово (40.7 ‰), следвано от с. Староселци (31.9 ‰), с. Долни Луковит (24.8 ‰) и с най-малък коефициент се отличава гр. Искър - 21.1 ‰. С най-високи стойности на детска смъртност на територията на общината са гр. Искър (71.4 ‰) и с. Долни Луковит (52.6 ‰). С най-висок отрицателен естествен прираст е с. Писарово (-32.6 ‰), следвано от с.Староселци (-27.3 ‰), с. Долни Луковит (-16.2 ‰) и гр. Искър (-10.2 ‰).

Потенциалните емигранти са на възраст 20-35 години, а 75% от тях са със средно и висше образование, т.е. напускат млади и образовани хора, в които държавата е инвестирала и които се адаптират по-лесно към изискванията на пазарната икономика. Емигрирането на млади и високо образовани хора има сериозни икономически и социални последици за бъдещото развитие на страната.

Мотивите за емиграция през последните години се свързват с осигуряване на трудова заетост, с по-високи доходи и по-висок жизнен стандарт на емигрантите. Тази мотивация се допълва и от стремежа за образователна и професионална реализация.

Очакваните промени в стопанския и социалния климат в страната и нейното интегриране в европейските структури могат да въздействат положително върху външната миграция.

За територията на общината е характерен превесът на жените над мъжете. Мъжете от своя страна преобладават в селата - Долни Луковит и Староселци

На територията на общината съществува трайна тенденция към намаляване на населението в подтрудоспособна възраст, поради спадащата раждаемост. Това ще доведе и до намаляване в бъдеще нанаселението в трудоспособна възраст и ограничаване на работната сила в общината. Същевременно населението в пенсионна възраст ще нараства, което ще повишава и социалното натоварване на икономически активните лица в общината и ще увеличава натиска върху бюджета.

Влошаването на възрастовата структура на населението рефлектира и върху размера и качеството на трудовите ресурси. Застаряването на работната сила в

Нарастващият брой и дял на старите хора (на 65+ г.) поставя сериозни предизвикателства пред социално-осигурителната система, системата за социално подпомагане и здравеопазването.

Населението в надтрудоспособна възраст е над средното за страната, и областта. Съответно населението в трудоспособна възраст е под средното за областта. Интересен е фактът, че в общината населението в подтрудоспособна възраст е над средното за областта, което до някаква степен може да допринесе за по-големи на брой трудови ресурси, в случай, че те бъдат привлечени с цел оставане и работа в общината.

В Община Искър преобладава населението от българската етническа група, като това е характерно и за всички населени места в общината. Данните са от последното официално преброяване на НСИ на населението през 2001 г.

Все повече ще нараства значението на професионалните умения и знания на работната сила с висша квалификация. То нараства все повече в сферата на съвременните индустриални, информационни и комуникационни технологии, както и в сектора на услугите (например туризма). Тези обстоятелства изискват формирането и провеждането на адекватна общинска политика с цел задържането на подобни специалисти в общината. Не трябва да се пренебрегва и факта, че за българското общество образованието традиционно се приема за висша обществена ценност.

Коефициентът на заетост (съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години) за Община Искър е по-нисък от средния за област Плевен (40.3 %), за страната (44.7 %), поради по-ниската заетост, както и поради и сезонната заетост в някои икономически отрасли и дейности (селско, горско и ловно стопанство, строителство). Наетите лица в сферата на образованието са предимно в обществения сектор, докато тези в търговията, здравеопазването и др. са основно в частния сектор. На територията на общината са концентрирани 2,4% от работната сила на областта. По коефициент на заетост за 2001 г. общината заема 10 място, а по равнище на безработица 1 място, от общо 11-те общини в областта.

Данните за заетостта на населението на Община Искър показват, че през 2005 г. броят на заетите възлиза на 663 д. Конкретните данни показват, че числеността на заетите по сектори е намаляла.

Отрасловата структура на заетостта в Община Искър през 2005 г. показва следното разпределение:

o Първичен сектор (включващ отраслите селско и горско стопанство и добивната промишленост) - 130 д.;

o Вторичен сектор (отрасли от промишлеността) - 99 д.;

o Третичен сектор (включващ обслужващите отрасли) - 434 д.

Броят на заетите в аграрния сектор за общината е 2,4% от този за областта, а за секторите на индустрията и услугите, тези стойности са съответно 0,4 и 0,8%. Въпреки това отрасловата структура на Община Искър се дефинира с ясно изразен превес на заетите в областта на сектора селското стопанство. Другите два сектора от икономиката на общината имат сравнително равно разпределение в структурата на заетите в общината по отрасли. Трябва да се отбележи и факта, че представената по-горе структура е със значително занижен брой на наетите лица в секторите на добивната промишленост и селското стопанство, поради високия брой на самонаетите лица и невъзможността на националната статистика да ги отчете поради естеството на възприетата методология на събирането на статистическата информация.

Равнището на безработица в Община Искър (27.3 % средногодишно равнище през 2005 г.) е много по-високо от средното за страната (10,73 %). По този неблагоприятен показател Община Искър се нарежда на 32 - ро място в страната и на второ място в област с административен център гр. Плевен единствено след Община Гулянци.

Регистрираните безработни през 2005 г. в общината са 984 (средногодишен брой). От тях до 29 г. вкл. са 230 д., т.е. 23.4 % от общия брой на безработните лица са младежи. Безработицата сред младежите се отразява неблагоприятно върху настоящата и бъдещата им реализация. Основни причини за това са: несъответствие между броя на завършилите учебни заведения с определени професии и специалности и реалното търсене на пазара на труда; изискванията на работодателите да наемат на работа работници и специалисти с професионален опит и трудов стаж; липса на квалификация, специалност и професия сред част от безработните младежи. Броят на продължително безработните лица (с регистрация повече от 1 година) е 614, а като относителен дял - 62.4 % - осезаемо по-висок от средната стойност за страната (56.0 %). Тези лица са неравнопоставена група на пазара на труда, те съставляват близо половината от безработните в общината. Постепенно те губят трудовите си навици, квалификация и мотивация и възможностите им за започване на работа намаляват. Поради тези причини са включени в национални програми за заетост.

Регистрираните към 31.12.2005 г. В Община Искър безработни лица са 984, като за периода 2003 - 2005 г. вкл. техният брой е намалял с 351. В проценти пък безработицата е намаляла за същия период от време с 26.3 %.

Въпреки значителното намаление на безработицата през последните години тя остава една от най-високите в страната. През 2005 г. в Община Искър безработните лица са включени в следните национални и регионални програми за заетост и обучение: НП “От социални помощи към осигуряване на заетост, НП “Помощ за пенсиониране”, НП “Асистенти на хора с увреждания”, Програма “Заетост на младежи с висше образование в публичната администрация”, НП “Компютърно обучение на младежи”, Програма за насърчаване на заетостта и професионалното обучение в областта на пчеларството. Мерките за насърчаване на заетостта за безработни младежи до 29 г., младежи с намалена трудоспособност, за придобиване на професионална квалификация, започване на самостоятелна стопанска дейност и др. са свързани със ЗНЗ.

Основните проблеми на Община Искър в сферата на заетостта и безработицата са свързани със: неравномерна заетост на населението на общината през различните сезони от годината; висок дял на продължително безработните, на лицата с ниско образование, без специалност и професия.

Тенденциите в развитието на заетостта и безработицата очертават нарастване броя на заетите лица и постепенно намаляване на безработицата, при запазване на високото й равнище - над средното за страната.

Приоритетите в заетостта и безработицата са взаимосвързани и се отнасят до увеличаване на заетостта, включване в национални и регионални програми за заетост, намаляване на безработицата, запазване и съхраняване на населението, в т.ч. на трудовите кадри.

Достъпът до пазара на труда е затруднен, особено за уязвимите групи от населението: жени, млади хора до 29 г. и хора над 50 г.

Община Искър разполага със значителен трудов ресурс, но поради ниска квалификация и образователен ценз, както и липса на изграден поминък, този ресурс разчита предимно на социални помощи или временни програми за заетост, което не представлява решение на проблема в дългосрочен мащаб, а е явление с незначителен ефект за бъдещето.
ОТПАДЪЦИ
Проблемите, свързани с отпадъците, са строго специфични и комплексни. Отпадъците са пряк замърсител на въздуха, водите и почват и носят непосредствен риск за здравето на човека. Но те притежават и ценни суровинни качества и могат да се оползотворяват като суровинен ресурс. Намаляването или ограничаването на замърсяването и оползотворяването могат да се осъществяват с помощта на нови технологии в подходяща икономическа среда.

Приложение 2 – Програма за управление на отпадъците в Община Искър.
ШУМ
По отношение на шума като фактор водещ до замърсяване или увреждане на околната среда следва да се отбележи, че на територията на Община Искър не съществуват сериозни проблеми свързани с осигуряване на нормална акустична обстановка за населението на общината.

Интензивността и плътността на застрояването и гъстотата на пътната мрежа в общината е в границите на нормативно допустимото.

Шумът от производствени дейности в града не създава екологични и здравни проблеми на жителите, дори и на тези от най-близките сгради.


РАДИАЦИОННА ОБСТАНОВКА И ВЛИЯНИЕ НА ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ
Няма информация

АНАЛИЗ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ДА УПРАВЛЯВА ПРОЦЕСИТЕ СВЪРЗАНИ С ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ОБЩИНСКИ ЕКОЛОГИЧНИ ПРОЕКТИ
За подготовка на общинската програма за опазване на околната среда, общинската администрация се сблъска с твърде много проблеми – недостатъчни или напълно липсващи данни и информация, както и с липсата на административен капацитет за подготовка на същата.

Един от най-големите проблеми, без решаването на който не е възможно да се реализира каквато и да било общинска програма за опазване на околната среда, е повишаването на институционалният капацитет на хората, имащи отговорности в сектора за опазване на околната среда. За решение на този въпрос следва да се търсят всички възможни форми и средства като например:

• 
  получаване на външна подкрепа за институционално укрепване на администрацията;
  
• 
  обучение и повишаване на квалификацията;
  
• 
  отпускане на допълнителни бройки и щат;
  
• 
  създаване на структури, включително и на обществени начала, които да подпомагат решаването на проблеми в сектора;
  
• 
  други.