Структурни и семантични еквиваленти при пословиците в някои романски езици



Дата04.04.2017
Размер112.72 Kb.
#18429
СТРУКТУРНИ И СЕМАНТИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ ПРИ ПОСЛОВИЦИТЕ В НЯКОИ РОМАНСКИ ЕЗИЦИ

Ас. Таня Топалова

Кратка анотация:

Пословиците (паремиите) предават в синтезиран вид народната мъдрост. Сред тях има такива, които не принадлежат само на една култура, а съществуват в няколко езика. Интересни за лингвистично проучване са паремиите, които са еквивалентни на структурно и семантично ниво, като тук са анализирани пословиците в три романски езика – италиански, френски и румънски.


Ключови думи:

пословици, еквиваленти, италиански език, френски език, румънски език.

Пословиците и поговорките (т.н. паремии) са неизменна част от народното творчество.Чрез тях в синтезиран вид се предава през вековете народната мъдрост - придобитият житейски опит и изводите и поуките от него. За разлика от повечето жанрове на народното творчество, пословиците и поговорките продължават да са жива част от говоримия език. Нещо повече, те се обогатяват с нови изрази, създадени в условията на модерния свят.

Характерно за пословицата е, че семантиката й е събрана в едно изречение, представлява една синтактична цялост, която притежава преносен смисъл. Когато изразът е сполучлив и запомнящ се, смисловите връзки между думите са изчезнали, което предава уникална семантика на пословицата. Това я прави особено привлекателни като обект на лингвистичните проучвания. Често е много трудно да се определи произходът на една пословица. Корените й остават далеч назад във времето. Преселенията, кръстоносните походи, миграционните процеси и войните са улеснили разпространяването им толкова, че понякога е невъзможно да се установи първоизточникът на пословица, която съществува в езика на различни народи, ако няма писмен паметник за създаването й. Затова има много варианти на една и съща пословица, както и пословици, които съществуват по цял свят на различни езици и минават от култура в култура.

При народите с еднакъв произход и общи в миналото територии съществуват пословици, които са идентични по смисъл и форма. Логично е да се отчетат приликите на народните умотворения в съседни страни като Италия и Франция: Cane che abbaia non morde./ Chien qui abboie ne mord pas. (Куче, което лае, не хапе.) По-интересен е фактът, че в румънския, който също принадлежи към романската група, но е силно повлиян от славянските езици, откриваме същата пословица: Câinele care latră nu muşcă.

Обект на изследване тук са пословици, които не са типични или традиционно утвърдени само в един бит, а се вписват в образната система на три романски езика – италиански, френски и румънски. Освен това ще анализираме връзката между идентичните конструкции и тяхното съдържание. Различните сборници и речници възприемат свои критерии при класифицирането на пословиците. За целта на това изследване, а именно анализ на пословици с еднакви структура и семантика, т.е. фразеологични еквиваленти, приемаме условното разделение на тези форми в две групи: 1) Интимният свят на човека; 2) Социален живот, нрави и религия. Пословиците се цитират на италиански (33 израза), френски (34 израза) и румънски език (30 израза).

В първата група попадат пословиците, които описват частите на човешкото тяло, а чрез метонимия - физиологичните им функции. Тук отнасяме и тези, които разглеждат човека в семейната му среда (дом, жена, деца) и отношението му към труда и знанието.

Очите са често срещан символ в пословиците на романските езици. В различен контекст имат значението на душа или интелигентност.

Gli occhi sono lo specchio dellanima./ Les yeux sont le miroir de l’âme./ Ochii sunt oglinda inimii. Макар и с привидно различна структура (Същ. име + глагол + същ. име + същ. име), пословицата в румънския език е еднаква, защото определителният член е задпоставен, а освен това е запазена падежната система.

Occhio per occhio, dente per dente./ Œil pour œil, dent pour dent./ Ochi pentru ochi şi dinte pentru dinte. Във версиите на френски и италиански език свързването на двете изрeчeния е безсъюзно за разлика от румънската версия, където е налице съчинителният съюз şi, което засилва свързването между двете цялости.

С ръката се свързва представата за солидарност, приятелство. В изследваните езици откриваме пословицата: Una mano lava laltra./ Une main lave lautre./ O mână splă pe alta. Еквивалентността при изграждащите компоненти тук е пълна.

Физиологичните дейности на човека са предмет на редица пословици. Такъв е примерът със смеха: Ride bene chi ride l’ultimo./ Rira bien qui rira le dernier./ Cine râde la urmă râde mai bine. В този случай има леко формално разминаване: глаголът rire  във френския израз е в бъдеще време, докато в румънския има инверсия на главното и подчиненото изречение.

Домът и семейството са човешкият микросвят, на който са посветени много пословици: Ognuno è re a casa sua./ Chacun (charbonier) est maître chez soi./ Tot omul e împarat în casa lui. На френски език е по-разпространен вариантът с подлог charbonier, но в някои области откриваме и неопределителното местоимение chacun, както е в другите два романски езика. Интересна е и разликата в йерархията - от господар във френската версия към цар в италианската и румънската, без това да повлияе на семантиката.

Ако за англичанина неговият дом е негова крепост, романските народи виждат дома като „гнездо”: Ad ogni uccello suo nido è bello./ À chacun oiseau son nid semble beau./ Fiecare pasăre îşi iubeşte cuibul. Паремиите са идентични както по структура, така и по съдържание, но в румънската версия липсва съществуващата на френски и италиански език рима.

Еднаква семантика в трите езика има и следната пословица, свързана с дома: I muri hanno orecchi e le finestre occhi./ Les murs ont des oreilles et les fenêtres des yeux./ Pereţii au urechi şi ferestrele ochi. Това умотворение въвежда и идеята за живота в семейството. Семейните взаимоотношения са често обект на ирония: I panni sporchi si lavano in famiglia./ Il faut laver son linge sale en famille. / Rufele murdare se spală în familie. Докато изречението на италиански и румънски език е в страдателен залог, във френския израз инфинитивът е въведен с модалния глагол il faut.

При проучването на пословиците за жената или съпругата се констатира, че паремиите са различни в трите езика. Еквивалентите имат по-висока честотност в италианския и френския: La buona moglie fa il buon marito. / La bonne femme fait le bon mari. А също: Donna buona vale una corona./ Femme bonne vaut couronne. В румънския език откриваме примери с подобна семантика, но структурата е различна, затова не са предмет на това изследване.

Идеята за отношенията и приемствеността между родителите и децата е широко застъпена в паремиите. Може би на латинския първообраз Qualis pater, talis filius дължи широкото си разпространение и непроменената си конструкция пословицата: Tale padre, tale figlio./ Tel père, tel fils./ Cum e tata, aşa e şi fiul.  Трябва да отбележим и друга известна пословица, която е идентична като форма и значение в изследваните езици: Il frutto non cade lontano dall’albero./ Le fruit ne tombe pas loin de larbre./ Fructul nu cade departe de pom.

Сред пословиците, посветени на труда и занаятите, откриваме няколко, които се обединяват около темата за обработката на земята: Chi semina nelle lacrime, mieterà con giubilo (gioia)./ Qui sème en pleur, reccueuille en bonheur./ Cine seamănă cu lacrimi culege cu bucurie. Общият произход (Псалм 125) е предпоставка за пълно пренасяне на смисъла и в трите романски езика. Леко разминаване откриваме отново в структурата: в италианската версия глаголът в главното изречение е в бъдеще време. Интересен е фактът, че на френски език пословицата е представена с рима. Отново от Светото писание е взет изразът: Chi semina vento raccoglie tempesta./ Qui sème le vent récolte la tempête./ Cine seamănă vânt culege furtună. Докато във френския израз съществителните имена са членувани, в италианския и румънския еквивалент членната форма е избегната.

Друга народна мъдрост гласи: Non rimandare a domani quello che puoi fare oggi./ Ne renvoie pas à demain, ce que tu peux faire aujourd'hui./ Nu lăsa pe mâine ce poţi face azi. Обстоен анализ не се налага, защото единствената открита разлика е пропуснатото показателно местоимение в румънската пословица.

На знанието, науката и книгата не са посветени много пословици, а тези, които откриваме, със сигурност са от по-съвременния фолклор. Това се обяснява с факта, че през вековете отношението към познанието и науката е съвсем различно, народните умотворения се раждат във време и в среда, в които грамотността се свързва с често осмиваните в народното творчество духовници. Цени се мъдростта, придобитият опит: Nessuno nasce istruito./ Nul ne naît appris et instruit. / Nimeni nu se naşte învăţat. Френската пословица, от която най-вероятно са произлезли версиите на италиански и румънски език, съдържа два синонимни глагола, което подсилва идеята за придобиването на знания.

В пословиците, които описват социалния живот на човека и човешките нрави, се отразява сложността на живота във всичките му измерения: взаимоотношения, задължения, морал и религия.



È meglio tardi che mai. /Mieux vaut tard que jamais. / Mai bine mai târziu decât niciodată. Тази стара пословица често е използвана с ирония и запазва в трите езика както формата, така и семантиката, като в румънския еквивалент сравнителната степен е употребена два пъти (mai bine mai târziu…)

Друга народна мъдрост гласи: Battere il ferro finché è caldo./ Il faut battre le fer pendant quil est chaud./ Bate fierul până e cald. Смислово пословиците не се различават, интересна в случая е формата на глагола в главното изречение. В италианската версия глаголът е в инфинитив, във френската е използвана модалната конструкция il faut, последвана от инфинитив, а в румънската идеята се предава със заповедна форма. Но и трите конструкции изразяват императивност.

В групата, отразяваща човешките взаимоотношения и нрави, влизат и колоритни изрази, свързани с животинския свят. Чрез тях човекът обяснява опростено механизмите на своето социално и културно съществуване. Този тип пословици визират човешките ценности, нрави, пороци.

По-често човешките качества се предават чрез домашните животни. Кучето присъства неизменно в живота на човека, затова е и любим образ в пословиците. Cane che abbaia non morde./ Chien qui abboie ne mord pas. / Câinele care latră nu muşcă. Рядко може да бъде открит подобен пример на еквивалентност по всички показатели. Друга мъдрост, чиито герой е отново кучето, интерпретира по интересен начин разликата между реалното и фиктивното: Piuttosto can vivo che leone morto./ Chien en vie vaut mieux que lion mort./ Mai bine câine viu decât leu mort. Несъвпадение отчитаме във френската конструкция, която съдържа глагол – безличния vaut, докато в другите два езика конструкцията е безглаголна, което е често срещано явление при строежа на пословиците, поговорките и сентенциите.

Използва се и образът на конят: A caval donato non si guarda in bocca./ A cheval donné on ne regarde pas la bouche./ Calul de dar nu sa caută în gură. Единствената разлика в конструкцията откриваме във френската пословица, в която изразът е без предлог dans.

Друга пословица, която има еднаква структура и семантика в трите изследвани езика, гласи: Chi pecora si fa, il lupo se la mangia./ Qui se fait brebis, le loup le mange./ Cine se face oaie îl mănâncă lupii. В румънския израз подлогът в главното изречение е в множествено число .

Същото наблюдаваме и в следната пословица: Bue vecchio, solco ditritto./ Vieux beuf fai le solc droit./ Boii bătrâni fac brazda dreapta. В италианския израз глаголът е пропуснат, но се подразбира от контекста.

Образът на кокошката е използван в пословицата: Gallina vecchia fa buon brodo./ Vieille poule fait bon bouillon./ Găina bătrână face zeama bună. Изследваният пример показва структурна и семантична еквивалентност в трите романски езика.

С друга, по-благородна птица, а именно с орела преминаваме към разглеждането на пословици, в които човекът вижда себе си, качествата и постъпките си в дивите животни: L’aquila non piglia mosche./ L’aigle ne prend (capture) pas les mouches. / Vultur nu prinde muşte. Този латински израз е преминал непроменен в трите езика, а във френския откриваме и вариантите: Laigle ne chasse point aux mouches.

Друг пример за еквивалентност на изразите в трите изследвани езика е пословицата: Una rondine non fa primavera./ Une hirondelle ne fait pas le printemps./ (Cu) o rândunică nu (se) face primăvară. Пословицата има два варианта на румънски език, единият от които е представен с възвратна конструкция със страдателно значение (Cu ... se).

Вълкът и лисицата са предпочитани персонажи във фолклора. Зад образа на вълка се крие лошият човешки лошия нрав: Il lupo perde (cambia) il pelo ma non il vizio./ Le loup change de poil, mais non de naturel./ Lupul îşi schimbă părul dar năravul ba. Конструкциите се припокриват както в структурно, така и в семантично отношение.

Не случайно тази пословица има и вариант, в който е използван образът на лисицата, олицетворяващ хитростта и лукавството: La volpe perde (cambia) il pelo ma non il vizio./ Le renard change de poil mais non de naturel./ Vulpea îşi schimbă părul dar năravul ba ( niciodată). И в този случай няма разлика в значението или структурата на изразите.

В пословиците, които са посветени на християнската вяра и на Бога, се долавя благоразумие и почит, избягва се прекалената фамилиарност и така характерните за този жанр ирония и остроумие. L'uomo propone ma Dio dispone./ L'homme propose, Dieu dispose./ Omul îşi propune, Dumnezeu dispune. Този тип пословици имат латински произход, затова различията в трите езика са несъществени, като в случая в италианския израз двете изречения са свързани със съюза ma, носещ идеята за противопоставяне.

Лек оттенък на ирония откриваме в пословицата, в която над християнското смирение е взело връх недоверието в божието провидение:



Aiutati che il ciel t'aiuta./ Aide-toi et le ciel t'aidera./ Ajută-te şi cerul te va ajuta. И тук различията в структурата на изразите в трите езика се дължат на вида на сложното изречение и употребата на съюзите – в италианския подчинителния che, във френския и румънския съчинителните et и şi.

За сметка на това образът на дявола се поддава лесно на метафоризация: той не е се радва на народната почит, а страхът от него се слива с хумора и фамилиарността в изразите, които така колоритно описват намесата му във всеки един момент от живота.

La farina del diavolo va tutta in crusca./La farine du diable retourne en son./ Făina dracului se preface toată în tărâte. Семантично паремиите са изцяло еквивалентни, елемент на различие откриваме в употребата на неопределителните прилагателни в италианската (tutta) и румънската (toată) конструкция.

Друга интересна пословица гласи: Il diavolo, quando è vecchio, si fa frate./ Quand le diable vient vieux, il se fait ermite./ Dracul când a îmbătrânit atunci s-a călugărit. Несъответствие има в словореда на версиите на трите романски езика. Освен това румънскят изразът е в минало свършено време, като с употребата му се постига римуване.

В италианската и френската паремиология образът на монаха или игумена е често осмиван (L’abito non fa il monaco./ L'habit ne fait pas le moine.), в румънските пословици тази съдба е отредена на образа на попа.

По време на проучването на умотворенията в трите романски езика стигнахме до извода, че по-често общи ценности имат народите, които имат и обща граница. Много от пословиците на италиански и френски език са еквиваленти както в семантично, така и в структурно отношение. Цитираните румънски варианти показват, че пословиците преминават границите и навлизат от култура в култура, но действително фолклорът на този народ е силно повлиян от славянския.

Това изследване няма претенциите да изчерпва всички страни на проблема - той може да бъде обект на доста по-разширен анализ. Ограничили сме се в рамките на един компаративен анализ, който обаче представя голяма част от характерните семантични, стилистични и синтактични белези на пословиците като особено колоритна част от езиковата система.

Библиография:





  1. Арнаудов, М. Български народни гатанки, пословици, поговорки и скоропоговорки. Предговор. Пан, София 2006.

  2. Христов, П. Notes sur la structure des proverbes français. Трудове на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Филологически факултет, том VIII кн.1. 1970/71.

  3. Guazzotti P., Odderra M. F. Dizionario dei Proverbi Italiani. Zanichelli, Roma 2006

  4. Montreynaud, F. et al. Dictionnaire de proverbs et dictions. Le Robert, Paris 1991.

  5. Zanne, I.A. Proverbele romînilor. Cultura Tineretului, Bucureşti 1951.

Резюме:


Пословиците и поговорките (т.н. паремии) са неизменна част от народно творчество. Характерно за пословицата е, че семантиката й е събрана в едно изречение, представлява една синтактична цялост, която притежава преносен смисъл. Изразява завършена мисъл, но често, когато изразът е сполучлив и запомнящ се, смисловите връзки между думите са изчезнали, което й предава уникална семантика. Това прави пословиците особено привлекателни като обект на лингвистичните проучвания.

Има много варианти на една и съща пословица, както и такива, чийто произход е невъзможно да бъде точно установен - съществуват по цял свят в различни езици, навлизат от култура в култура. Обект на изследване тук са пословици, които не са типични или традиционно утвърдени само в един бит, а предават образната система на три романски езика – италиански, френски и румънски и представляват еквиваленти на семантично и структурно ниво.

Кратка информация за автора:

Ас. Таня Топалова - завършила Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" през 1997 г. в специалност "Френски и италиански език" на направление "Приложна лингвистика". Към момента работи като асистент по съвременен италиански език в Катедра "Романистика" към Филологически факултет на ВТУ. Научни интереси в областта на художествения и специализирания превод и езикознанието. Съавтор на помагало по специализиран превод по италиански език.

АДРЕС ЗА КОНТАКТИ:

5000 Велико Търново

Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"

ул. "Теодосий Търновски" No. 2

Филологически факултет

Катедра "Романистика"



e-mail: tanit_bg@abv.bg


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница