Програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на община искър 2008-2013 г

Програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на община Искър за 2008-2013г. е разработена в съответствие със съществуващата нормативна уредба, визираща както преките, така и косвените проблеми, генерирани от свръхпопулацията на скитащи кучета както в населените, така и извън населените територии и в частност - Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ Обн. ДВ, бр. 13 от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г. Проблемите с безстопанствените кучета имат многостранни измерения – хуманномедицински, ветеринарномедицински, социално – битови, икономически и екологични.

1. 
   Установяване на контрол върху популацията на домашните и улични кучета, като се гарантира здравето на хората и безопасността на градската среда.
   
2. 
   Редуциране на броя на уличните кучета до трайно намаляване на популацията.
   
3. 
   Намаляване на рисковете от разпространение на зоонози /заболявания, които се предават от животни на хора/.
   
4. 
   Увеличаване на отговорността на хората отглеждащи кучета.
   

Задълженията на кметовете на общини и на кметовете на кметства са конкретизирани в чл.133 и чл. 178 от ЗВМД, чл. 138 и чл. 140 от ППЗВМД.

Контролирането на кучешката популация е заложено в работния план на Националната програма за профилактика и борба с кърлежопреносимите трансмисивни инфекции за периода 2004-2008г. приети с Решение №18 / 16.01.2004 на Министерския съвет

В т.3 от Решението за приемане на Националната програма за контрол на ехинококозата при хора и животни за периода 2004-2008 /приет с протокол № 24/ 24.06.2004 от заседание на МС/ се дават препоръки за работа на общините.

За ловностопанските райони съгласно чл.67 ал.1 от ЗЛОД / ДВ 78/2000 / отговарят ловните стражари. Проблемът със скитащите и подивели кучета е уреден в чл.40 ал.2 и чл.67 ал.4т.14 от същия закон.

ІІІ. АНАЛИЗ НА ОБСТАНОВКАТА В ОБЩИНА ИСКЪР
БИОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ОСОБЕНОСТИ
Общи данни - характеристика на вида Canis familiaris

Според зоологическата систематика кучето принадлежи към семейство Кучета (Canidae) на разред Хищници (Carnivora). Още от дълбока древност хората започнали да отделят най-послушните, най-възприемчивите, с най-добри качества кучета. Под влияние на условията на средата и отбора те се изменяли, постепенно се създавали нови породи и техни представители се кръстосвали помежду си. От древността хората се стремели към въвеждане на определена специализация на породите, която се стараели да затвърдят в поколенията. Днес кинологията класифицира голямото разнообразие от кучешки породи в три основни групи:

• 
  примитивни породи – малък брой кучета, непретенциозни, устойчиви, трудно поддаващи се на дресировка и слабо привързани към човека. Това са някои азиатски породи и африкански ловни кучета.
  
• 
  преходни породи – група примитивни кучета, с които човекът е започнал целенасочена племенна работа и дресировка. Такива са някои групи лайки, кавказки и средноазиатски овчарки.
  
• 
  културни породи – най-многочислената група породисти кучета, за които човекът е създал благоприятни условия за отглеждане, хранене, племенно развъждане и практическо използване. Тук се отнасят всички ловни, служебни и декоративни породи кучета.
  

• 
  ловни кучета – лайки, хрътки, шпаниели и др.;
  
• 
  служебни кучета – овчарки, ерделтериери и др.;
  
• 
  спортно-служебни кучета – доберман-пинчер, догове и др.;
  
• 
  декоративни (стайни) кучета – пекинез, чихуахуа, болонки и др.
  

• 
  Салмонелоза (паратиф).
  

• 
  Туберкулоза.
  
• 
  Специфична, хронична инфекциозна болест, която се характеризира с появата на туберкули (възелчета) в различни органи, които казеозират и впоследствие калцифицират. Болестта е разпространена повсеместно и от нея заболяват почти всички видове животни и човекът.
  
• 
  Бронхосептикоза (бордетелна инфекция).
  

• 
  Бяс
  

• 
  Тизерова болест.
  

• 
  Дерматомикози (трихофития, фавус, микроспория).
  

• 
  Токсоплазмоза
  

• 
  Цестодози (представители на сем. Taeniidae).
  

• 
  Ехинококоза
  
• 
  Дипилидиоза
  
• 
  Нематодози
  
• 
  Токсокароза
  

4.Кърлежовопреносимите инфекции /КПИ/

Бездомните и скитащи кучета представляват един от основните резервоари на зараза за някои КПИ, най-често срещана от които е Марсилската треска. Това обстоятелство изисква системни мерки за контролиране на кучешката популация.
Обективни причини (структурната реформа в селското стопанство) и субективни причини (неизпълнение на съществуващото законодателство) доведоха до нарушаване на цялостното изпълнение на мерките за борба с паразитозите /болестните състояния, които паразитите причиняват в организма на гостоприемника/ по отношение на основния източник – кучето и до влошаване на епизоотичната ситуация.

Нарушението на мерките за борба с паразитозите по отношение на основния източник – кучето, което е приносител и гостоприемник, увеличи броя на заболелите и оперирани от „Ехинококоза”. Това е видно от справка на РИОКОЗ Плевен. Неспазването на Наредба №1 за Поддържане и опазване на обществения ред и хигиена на Общински съвет - Искър доведе до безразборно разхождане на домашните кучета в града и околностите.

Епизоотично – епидемичния процес при паразитозите е тясно свързан с влиянието на социалните фактори – характер и степен на развитие на животновъдството, състояние на екарисажната мрежа, ниво на образование и здравна култура на населението, организация на здравеопазването, размер на профилактични и противоепизотични мерки за оздравяване на жизнената среда на човека.

Характерът на епидемичния процес зависи от поддържането на инвазията в източника - кучета, степен на неговата вътрешна и външна обезпаразитеност, възможност за разсейване яйцата на паразитите, степен и контакт с човека и гостоприемника.

Нерегистрираните случаи на ухапвания от кучета са винаги повече от известните. Това е т.н. “айсбергов феномен” – различен дял от ухапаните остават извън полезрението на здравеопазването поради непотърсена медицинска помощ. Те са много по-опасни в епидемиологично отношение, защото са неизвестни и разпространяват безпрепятствено заразата.
ІV. МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ ПОПУЛАЦИЯТА ЗА ТРАЙНО РЕШАВАНЕ ПРОБЛЕМА С БЕЗСТОПАНСТВЕНИТЕ КУЧЕТА

1. 
   Регистриране напълно на всички домашни, ловни и безстопанствени кучета. Тяхното ваксиниране, обезпаразитяване и кастриране.
   

официален ветеринарен лекар на Община Искър към РВМС – Плевен ВМС, ветеринарни лекари

2. 
   Контрол върху собствениците на кучета за изпълнение разпоредбите на законодателството – завръзване, обезпаразитяване, осигуряване на подслон и съответни грижи.
   

Кметове на кметства

3. 
   Проучване на възможността за сключване на договори с други общини или организации за защита на животните, за ползване на съществуващ временен приют и приют за трайно доотглеждане на бездомни и изоставени кучета.
   

Отговорен: Община Искър

4. 
   Извършване на разяснителна кампания чрез листовки, афиши, местни медии на Закона за защита на животните.
   

5. 
   Изработване и провеждане на общообразователни програми, насочени срещу насилието над бездомните кучета, безотговорното и нехуманно отношение към животните.
   

6. 
   Изграждане на координационен център на програмата.
   

към РВМС – Плевен ВМС

7. 
   Организиране и обозначаване на места забранени за разходка на домашни кучета.
   

Отговорен: Община Искър