Програма за развитие на туризма в община златарица юни 2006 година съдържание

І. Туристически ресурси

1. Природни ресурси

2. Антропогенни ресурси. Култура, традиции и историческо наследство

ІІІ. Инфраструктура и обществени услуги

1. Пътна мрежа. Транспорт

2. Водоснабдяване, канализация и електрификация

3. Комуникации

4. Бизнес информационни системи

5. Екология. Отпадъци

6. Здравно обслужване

7. Образование

8. Търговско и битово обслужване

9. Банково обслужване
ІV. Туризъм. Програми и проекти, свързани с туризма
V. Стратегически документи
Б. Анализ на настоящата ситуация
1. Силни страни

2. Слаби страни

3. Възможности

4. Заплахи

Програмата за развитие на туризма в Община Златарица е изработена от Консултативния съвет по въпросите на туризма в Общината съгласно чл. 10а, ал. 5, т. 1 от Закона за туризма.

Програмата се приема на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за туризма, в съответствие с приоритетите на Националната стратегия и съобразно задачите на Стратегията за икономическо стабилизиране и развитие на Община Златарица /2000 – 2006 г./ и Общинския план за развитие /2007 – 2013 г./ и съществуващите местни туристически ресурси и потребности.
А. Описание на настоящата ситуация
І. Туристически ресурси

1. Природни ресурси
1.1. Географско положение

Община Златарица има сравнително благоприятно туристическо-географско положение. Чрез пътната си мрежа, тя се свързва с важен туристически център за страната /Велико Търново/, както и магистралата София – Варна. Общината се намира в източната част на област Велико Търново и граничи с общините Елена, Велико Търново, Лясковец, Стражица и Антоново (област Търговище).

Общата площ на територията на общината е 232 676 дка.

Община Златарица попада върху първите гънки на Предбалкана. Северната част на общината има равнинен характер. По-голямата част от територията й е с хълмист релеф, образуван от редица ниски и средно високи ридове, успоредни на главната Старопланинска верига. Те са дълбоко прорязани от напречни проломи, в които текат Златаришка и Бебровска река.

Най-ниските части имат надморска височина около 100 м (80 м в долината река Златаришка след село Родина), а най-високите 900 м (вр. „Кулата” – 901,3 м на границата с община Елена).

Преобладават терени със средна височина от 300 до 600 метра.

Географското положение, разнообразния релеф и близостта с другите населени места създават благоприятни условия за развитието на туризма.
1.2. Климат.

Община Златарица попада върху част от северобългарската и предбалканска котловина, подобласт на Умерено-континенталната климатична област. Климатът е умерено-континентален, напомнящ тоя на ниските и северните части на Предбалкана. По-ниски са температурите през януари, а най-високи през юли. Средните месечни максимални температури през лятото са около 28 градуса С, а минималните зимни – минус 6 градуса С. Регистрирани са изключително ниски абсолютни максимални температури, когато от север нахлуят арктични въздушни маси.

Средната годишна сума на валежите се движи около 650 – 750 литра на кв. м. Преобладават валежите от дъжд. Трайната снежна покривка се задържа 33 – 46 дни в годината.

Преобладават западни и северозападни ветрове. Те довеждат влажни въздушни маси от запад. В някои сезони има и силни източни и североизточни ветрове. Фьонът или южнякът, както населението го нарича, духа през февруари, март и ранна пролет, особено по северните склонове на Еленския балкан, следствие на което реките силно прииждат. Характерни са и пролетните суховеи.

Климатичните фактори – температура, валежи, ветрове, влажност и др. създават подходящи условия за почивка и туризъм през всички сезони. За развитието на туризма в общината от голямо значение е липсата на сериозни замърсители на атмосферата. Чистият въздух създава подходящи условия за пълноценно възстановяване на хората от замърсяванията в големите градове.

1.3. Води

Общината е богата на повърхностни води. През територията й протичат 4 реки:

- река Златаришка /Бързица/ идва от съседната община Елена, минава през град Златарица и след това се влива в река Веселина;

- река Веселина, известна като Капинска река води началото си от централното Старопланинско било. Преминава през землищата на селата Горско Ново село, Родина и град Златарица. Напуска общината при село Джулюница. В горното течение на реката е изграден язовир “Йовковци”, стопанисван от “В и К - Йовковци” ООД гр. Велико Търново;

- река Бебровска преминава през землището на селата Разсоха, Дединци, Росно, Горско Ново село и се влива в река Веселина;

- река Стара река тече периферно през землищата на селата Чешма и Сливовица.

Всички реки имат почти постоянен дебит с изключение на лятото, когато водните количества силно намаляват.

На територията на общината има изградени 10 микроязовира, които обогатяват още повече водните запаси. Използват се предимно за риборазвъждане и рибоотглеждане.

Реките и микроязовирите са подходящи за любителски и спортен риболов. В тях се развъждат основно шаран, бяла риба, бял амур, толстолоб, сом, мрена, кефал и други.
1.4. Обекти на релефа

Непосредствената близост на региона до Стара планина, планинският въздух, природните дадености – една от които е т.н. „Лунна долина” в местността „Рибарци” – Средноселския балкан, истинска атракция, правят общината привлекателно място за туризъм. Стига се трудно и най-лесно пеша. Тази прекрасна местност е известна на тесен кръг археолози като лятната резиденция на търновските царе. Тук турският ятаган идва половин век по-късно след падането на Търново.

В общината защитени територии представляват 5 дка гори в местността „Борков връх” в землището на град Златарица. Не са регистрирани нарушения в този район. Има незначителна екологична значимост.

Растителността попада в дъбовата зона на предпланинския лесорастителен район. Дъбовете образуват чисти или смесени насаждения. Имат най-често издънков характер. Най-голямо разпространение от дървесните видове имат дъбовете – цер, зимен дъб, благун. Като подлес в състава на насажденията се срещат глог, дрян, леска, люляк и др. Освен тях в по-голямо или по-малко количество се срещат габър, явор и липа. Във високите части горите са високостеблени. Изкуствено са направени насаждения от бял и чер бор, ела, явор и други.

Интерес представляват страничните горски продукти, над 1500 ботанически вида /диворастящи лечебни растения, горски плодове и гъби/. Често срещани от горските плодове са червен и чер глог, шипка, капина, ягода, малина и др. От лечебните растения, често срещани в диворастящо състояние са различни видове липа, жълт и червен кантарион, цикория, смрадлика, репей, мащерка, дивисил, лайка, писанка, бъз, лазаркиня, иглика – лечебна, бял и кисел трън, лудо биле, жълт и бял равнец, овчарска торбичка, коприва и др. От гъбите се берат най-вече манатарка, пачи крак, пичурка, сърнела, млеченка и др.

Обликът на ландшафта, характерен за Предбалкана и дървесните видове, определят дивечовото стопанство – наличие на диви свине, сърни и елени, фазани, пъдпъдъци и други пернати видове. Във високите планински части на общината се срещат соколи, орли и множество дребни птички.

2. 
   Антропогенни ресурси. Култура, традиции и историческо наследство
   

Разкрита е средновековна църква /ХІІІ – ХІV в./ в землището на с. Горско Ново село.

Още след освобождението на България от Турско робство Златарица съществува като самостоятелна административна единица. Сто години по-късно с Указ № 2295 на МС, публикуван в ДВ бр.101 от 1978 г., Златарица отново се обособява като Община в бившия Великотърновски окръг с център град Златарица. Селищата от Общината са създадени още преди Освобождението – през Втората Българска държава. Името на гр. Златарица е свързано с добиването на златоносен пясък от реката. Този занаят е усвоен от рударите, които са се установили в този район след потушаването на Чипровското въстание. Според фермана на султан Селим през 1791 г. Златарица е имала 440 къщи. В района на общината има три селищни могили от преди 6 – 7 хиляди години. В местността “ Градището“ има останки от крепост и крепостни стени. На юг от Златарица минава Римския път за Цариград.

В град Златарица има изградени 2 исторически музеи с местно значение – един от които е бившето модерно за времето си класно училище, построено през 1860 г. Църквата – храм “Св. Николай” в гр. Златарица е обявена за архитектурен паметник на културата. Уникална е със своите стенописи, икони и архитектурен стил. Освен църквата в град Златарица, храмове има и в селата Родина /църква „Въведение Богородично”/, Горско Ново село /църква „Архангел Михаил” и Сливовица /църква „Въведение Богородично”. В село Горско Ново село има Джамия.

Туристите могат да посетят и видят историческите паметници - Паметника на загиналите руски войници -1878 г. в м. „Попово бърдо”, гр. Златарица, Паметника „Майка България” – паметник на загиналите във войните в гр. Златарица, Паметника на загиналите във войните – с. Горско Ново село и др.

Родно място е на народния учител Никола Златарски, синовете му академик. д-р Васил Златарски / 1866 – 1936 / - историк и академик Георги Златарски / 1854 – 1909 / - професор по геология и на литературните критици Иван Мешеков и Иван Радославов, в чест на които от 1992 г. в Златарица през две години се връчват национални награди за литературна критика. Златарица е родно място на прочутия народен лечител Димитър Стоянков / бай Митьо / по смъртно удостоен със званието “почетен гражданин” на града.

На територията на общината развиват дейност пет читалища, които разполагат с библиотеки /Златарица, Горско Ново село, Родина, Калайджии и Сливовица/. Децата се обучават в танцови и театрални състави, ромски фолклор. Групи за автентичен фолклор, стари градски песни, групи за народни песни дават възможност за участие на възрастното население в културния живот на общината.

Традиционните културни прояви включват провеждането на:

- Ден на ромската култура;

- Традиционни конни състезания на Тодоровден;

- Събор на ловци и риболовци;

- Тържествено честване на празника на града – 9 май;

- Връчване на Национална награда за литературна критика на името на Иван Мешеков и Иван Радославов;

- Регионален преглед на пенсионерската художествена самодейност;

- Традиционен събор “Ден на родолюбието” село Калайджии;

- Чествания на национални празници, важни събития, годишнини и всички други прояви от Културния календар на Община Златарица;

Паметниците на културата на територията на общината са обособени в няколко групи: църкви, музей /Старо класно училище/, стари къщи - архитектурни паметници.

Туристите могат да опитат специалитети, характерни за българската национална кухня, приготвени от екологично чисти и традиционни продукти, произведени в региона.

Съществуващото богато културно-историческо наследство е основа за развитието на туризма в общината.

ІІ. Селища и население

Населението на Община Златарица към 01.01.2006 година е 5100 души, от които в общинския център – град Златарица живеят 3000 души.

Съотношението на градското към селското население е около 55:45 %.

Тенденцията в последните години е към намаляване на населението в абсолютен брой в резултат на ниската раждаемост, отрицателния естествен и механичен прираст и миграционните процеси.

В община Златарица има общо 24 бр. населени места, в това число: 1 бр. град – общински център и села – 23 бр.

Напълно обезлюдените населени места са 4 бр. – селата Горско Писарево, Дуровци, Рекичка и Чуката. Селата със жители от 1 до 5 бр. са: Делова махала, Овощна, Чистово, Новогорци и Горна Хаджийска. В селата Дединци и Чешма живеят 12 – 13 души.

Възрастовата структура в общината е следната:

• 
  лица над трудоспособна възраст – 30,9 %;
  
• 
  лица в трудоспособна възраст - 51,9 %;
  
• 
  лица под трудоспособна възраст – 17,2 %.
  

Като цяло по отношение на населението на общината се наблюдават негативни тенденции в естественото развитие на населението, намалена раждаемост, застаряване на населението и намаляване броя на младите хора, което съответства на общата тенденция за страната.

1. 
   Пътна мрежа. Транспорт
   

На територията на общината са изградени железопътна и пътна транспортни мрежи, има организиран обществен транспорт.

Изградената през 40-те години на миналия век ж.п. линия Горна Оряховица – Златарица е продължена през 70-те години до гр. Елена. От 2003 година превозната дейност е преустановена по икономически причини, ж.п. гарата е закрита и е в лошо състояние, а линията и съоръженията към нея се съхраняват и е възможно движението да бъде възстановено.

Съвместната инициатива на общините Горна Оряховица, Елена и Златарица за запазване на съоръжението и организиране на проект „Ретровлак” засега не е реализирана. Възможно е в бъдеще икономическата обстановка и обособяването на района като туристически да направят възможно възстановяването на работата на ж.п. линията.

Имайки предвид топографската характеристика на общината, големината на селищата, икономическото и демографско състояние на населението и състоянието на икономиката, в т.ч. и туризма, пътната мрежа има значение като основно средство за транспортни съобщения.

През община Златарица преминава удобна пътна мрежа, свързваща ни със съседните общини – Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец и Елена.

Изградената пътна мрежа свързва селищата в общината и общината със съседните общини, като включва общо 70,3 км. Пътища, в т.ч. 20,0 км. третокласни, 40,4 км. четвъртокласни и 9,9 км. местни пътища. От тях 68,7 км. са с настилка и 1,6 км. без настилка. По състояние на настилката: 33 % са в добро състояние, 14 % са в средно състояние и 53 % са в лошо състояние.

През общината преминават третокласните пътища: ІІІ-3034 „Мерданя – Златарица”, ІІІ-3033 „Джулюница – Горско Ново село – Златарица” и ІІІ-53021 „Златарица – разклона за Елена” и четвъртокласните пътища: ІV-40044 „Добри дял – Родина”, ІV-40048 „Горско Ново село – Сливовица”, ІV-53013 „Златарица – Разсоха” и ІV-40050 „Горско Ново село – Средно село”.

Повече от съоръженията – водостоци, мостове и др. са в добро състояние. Има съоръжения и пътни принадлежности, които се нуждаят от неотложен ремонт.

В селищата е изградена улична мрежа около 90 км, преобладаващата част от която е трошенокаменна настилка. Общото й състояние е незадоволително.

Редовни автобусни линии се поддържат по направления Велико Търново, Горна Оряховица, Елена и населените места в общината.

2. 
   Водоснабдяване, канализация и електрификация
   

Основни водоизточници за общината са „Хидровъзел Йовковци” и местни водоизточници – кладенци и каптажи. Язовир „Йовковци” е изграден на река Веселина, която в долното си течение пресича територията на общината. Изградената пречиствателна станция осигурява питейна вода за най-големите селища в областта, в т.ч. и за община Златарица.

В общината няма изградени действуващи канализационни системи. В град Златарица са изградени частични канализации, обслужващи отделни сгради и е започнато строителството на цялостна канализационна система. Поради големия обем на необходимите капиталови разходи изграждането се извършва поетапно, като предстои изграждане и на пречиствателна станция за отпадъчни води.

Електроенергийната система на прилежащата територия е добре развита и оразмерена да поема по-голямо натоварване. Съществуването на ПС – Златарица улеснява включването на бъдещи консуматори, което ще стимулира ще стимулира икономическото развитие. Техническото състояние на използваните съоръжения е добро. Всички населени места на територията на общината са електрифицирани. Електроснабдителната мрежа се захранва с 110 / 20 kV от ПС – Златарица и обхваща три кабелни линии към комунално-битовите трансформаторни постове и въздушни линии.

3. 
   Комуникации
   

На територията на общината действат: цифрова АТЦ - в гр. Златарица и близките села, и “ КRS “ аналогова АТЦ – в с. Горско Ново село, с възможности за избиране на всички селища в страната и извън нея. Системата на съобщенията задоволява нуждите на населението.

Покритието на Канал 1 на БНТ и частния национален канал БТВ е 100 %. За по-добро приемане са изградени и функционират три ретранслатора на територията на общината: “ Ретранслатор – гр. Златарица”, “ Ретранслатор – с. Сливовица” и “ Ретранслатор – с. Росно “, като апаратурата е автоматизирана и необслужваема. Предстои да бъде изграден и четвърти в с. Разсоха.

В общината е изградена и функционира кабелна ТВ мрежа, чийто обхват непрекъснато се разширява.

Програмите на БНР и няколко частни радиостанции се приемат в по-голяма част от територията на общината.

Подържа се изградената общинска радиомрежа, за която не се предвижда разширение.

Пощенските услуги се предоставят от ПТТ станции в самостоятелни сгради, етажи или части от етажи в повечето населени места в общината. В тях се извършват всички видове услуги, предвидени в “Закона за съобщенията” като тенденцията е за непрекъснато нарастване обхвата на предлаганите услуги.

Територията на общината има покритие от мрежите на два мобилни оператора: “ МОБИЛТЕЛ “ и “ ГЛОБУЛ “.

4. 
   Бизнес информационни системи
   

Общинската икономика изисква създаване на множество информационни центрове, които да са разпределени равномерно на територията на общината, включително и медийни чрез местни и регионални структури.

5. 
   Екология. Отпадъци
   

Екологичната политика, осъществявана от общинските органи на територията на община Златарица, е насочена към намаляване риска за човешкото здраве и околната среда.

Проблемите, служещи за основа при формиране на тази политика са:

- Необходимост от изграждане на регионално депо за неопасни отпадъци, поради изчерпване капацитета на общинските сметища;

- Наличие на стари замърсявания ( незаконни сметища ) около всички населени места от общината.

В община Златарица няма утежняваща екологична и санитарно-хигиенна обстановка.

Битовите отпадъци в община Златарица се депонират на определените за целта сметища. През 2006 г. се предвижда въвеждане на организирано сметосъбиране и сметоизвозване във всички населени места на общината.
6. Здравно обслужване
Системата на здравното обслужване на населението в Община Златарица е сравнително добре организирана, обезпечена материално и кадрово.От заявените 5 лекарски практики, 3 са заети в град Златарица, Горско Ново село, Калайджии. Стоматолози - заявени са 4, заети - 3 места. На територията на общината функционират:

- Практики за първична медицинска помощ - три индивидуални практики

- СМДЛ “Медика” ЕООД, клинична лаборатория

- Практики за първична стоматологична помощ - три индивидуални практики

Всички звена са оборудвани с необходимата медицинска апаратура. Предоставени са подходящи за дейността им сгради и помещения.

Ученическото здравеопозване се осъществява от медицински персонал, назначен в СОУ «Св. св. Кирил и Методий» гр. Златарица и ЦДГ с. Родина и включва две медицински сестри. За осъществяване на дейността се използват оборудвани медицински кабинети в учебните заведения.

В град Златарица функционира една аптека и една дрогерия.

7. 
   Образование
   

Образователната мрежа на територията на общината включва пет общински училища, разпределени както следва: едно СОУ в град Златарица, едно начално училище в село Родина, две основни училища в селата Горско Ново село и Средно село и една Професионална гимназия по селско стопанство в град Златарица.

В общината функционират четири детски градини – в град Златарица, село Горско Ново село, село Родина и село Средно село.

7. 
   Търговско и битово обслужване
   

Нивото на търговските и битовите услуги е сравнително добро, като най-развити са в общинския център гр. Златарица.

На територията на общината развиват своята търговска дейност потребителни кооперации в гр. Златарица, с. Горско Ново село, с. Сливовица и частни фирми, осъществяващи търговия на дребно. Сравнително добре е развита складовата им база. Равномерен темп на развитие се наблюдава и в отрасъл “Хотели и обществено хранене”. Предимно функционират заведения за хранене и развлечения.

Към настоящия момент търговската дейност се характеризира с определена стабилност и отсъствие на резки промени, продиктувани от ограничената покупателна способност на населението.

7. 
   Банково обслужване
   

Банков клон има само в общинския център – град Златарица.

Туристически интерес на територията на общината представляват природните дадености, културните и исторически забележителности, етнографското и фолклорно богатство на района.

Община Златарица има сравнително благоприятно туристическо-географско положение. Чрез пътната си мрежа, тя се свързва с важен туристически център за страната /Велико Търново/, както и магистралата София – Варна. Преобладаващата част от общинската пътна мрежа е в лошо състояние, което затруднява достъпа до общината, особено при зимни условия и влияе негативно на посещаемостта в района.

Непосредствената близост на региона до Стара планина, планинският въздух, природните дадености – една от които е т.н. “Лунна долина” в местността “Рибарци” - Средноселския балкан, истинска атракция, правят общината привлекателно място за туризъм. Стига се трудно и най-лесно пеша. Тази прекрасна местност е известна на тесен кръг археолози като лятната резиденция на търновските царе. Тук турският ятаган идва половин век по-късно след падането на Търново. Разкопки обаче не са правени. В настоящият момент се реализира проект “Изграждане на екопътека по поречието на р.Стара река между общините Златарица и Антоново” по програма “ФАР – Развитие на българския екотуризъм”, който е част от регионален продукт “Средна Янтра”, създаден с участието на общините Стражица, Антоново /област Търговище/, Златарица, Павликени, Кметство Хотница /община В. Търново/ и Област Велико Търново.

Община Златарица работи по Проект „Красива България” и други програми. Дейностите включват ремонтно-възстановителни работи по фасадите и покривите на определени сгради.

Като потенциална туристическа атракция в района може да се приеме и жп линията Горна Оряховица – Елена, която преминава през общината със съществуващите планове за нейната туристическа експлоатация.

Водоемите (реки и микроязовири) на територията на общината редовно се посещават от туристи с цел любителски и спортен риболов.

Наличието на специфични антропогенни туристически ресурси, съчетани с изключително благоприятните природни дадености, са сериозни предпоставки за развитието на екологичен и устойчив туризъм в общината. Това би дало възможност за комбиниране на почивката с хоби-занимания, придобиване на умения и задоволяване на нуждата от емоционални преживявания и впечатления.

В село Горско Ново село функционира един частен семеен хотел, изграден по Програма САПАРД. Хижа има в с. Новогорци.

Сериозен проблем за развитието на туризма е липсата на достатъчна настанителна база в общината, както и липсата все още на готовност за развитие на малък туристически семеен бизнес сред населението.

Туристическото развитие е желана алтернатива, но съществува риск от нереалистични очаквания и неправилно разбиране на принципите, на които то следва да се подчинява. Основен белег на алтернативните видове туризъм е цялостен/комплексен подход и дългосрочна ориентация, които са трудно приложими в условията на търсене на краткосрочни икономически изгоди.
V. Стратегически документи

Един от важните стратегически документи, касаещи и развитието на туризма е Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005 – 2015 г.

• 
  Създаване на информационна система за туризма и изграждане на туристически информационни центрове;
  
• 
  Ефективно и балансирано туристическо развитие чрез ревитализиране и социализиране на културното и природното наследство, в т.ч. развитие на екологичен туризъм „по специални интереси” (археология, поклонничество, дегустация);
  
• 
  Развитие на речен туризъм;
  
• 
  Повишаване туристическата привлекателност на общините чрез изграждане и възстановяване на туристическата инфраструктура.
  

Отношение към развитието на туризма има и в петата приоритетна цел „Устойчив алтернативен туризъм” в Стратегията за развитие на област Велико Търново (2005 – 2015 г.).

Заложените мерки, които касаят и община Златарица са:

• 
  Разработване на цялостна стратегия за развитие на туризма в областта;
  
• 
  Създаване на областна програма за алтернативен туризъм, за ревитализиране и експониране на културно-историческото и природното наследство в областта;
  
• 
  Създаване на специализирана устройствена схема за развитие на туризъм в областта;
  
• 
  Оценка на капацитета на чувствителните и с вероятна висока концентрация на посетители туристически ареали;
  
• 
  Професионална промоция и реклама на туристически продукти, базирани на сегашното предлагане;
  
• 
  Проучване на интегрирани природно-културни маршрути на територията на областта и Северния централен район;
  
• 
  Проучване и създаване на регионален продукт “Янтра”;
  
• 
  Проучване и подготвяне на проекти за кандидатстване в програми, финансиращи съхраняването и социализирането на природното и културно-историческо наследство;
  
• 
  Провеждане на колективни рекламни дейности, в т.ч. уеб-сайт, проучване на възможности за рекламна дейност със съседни области, програма за работа с туроператори извън областта;
  
• 
  Информиране на населението за възможните инициативи и достъпните финансови източници за изграждане на туристическа инфраструктура и предлагане на туристически услуги;
  
• 
  Разработване на механизъм за набиране на средства от преките потребители на ползите от съхранено природно и културно наследство;
  
• 
  Създаване на система за контролиране щадящото използване на природните и антропогенните туристически ресурси на областта;
  
• 
  Обучение на специалисти в интерпретиране и маркетинг на културно-историческото и природното наследство;
  
• 
  Създаване на областна информационна система за туризма и изграждане на туристически информационни центрове;
  
• 
  Постигане на координация на областно равнище между частния туристически сектор, браншовите организации, публичните структури, научните и образователни институции, съветите по туризъм, туристическата камара.
  

Стратегически документи за развитието на туризма в общината са и Стратегията за икономическо стабилизиране и развитие на община Златарица за периода 2000 – 2006 г. и Общинския план за развитие на община Златарица (2007 – 2013 г.)

1. 
   Силни страни
   

• 
  Красива и чиста природа. Благоприятен климат;
  
• 
  Условия за развитие на алтернативен туризъм;
  
• 
  Свободна работна сила и частен сграден фонд;
  
• 
  Съхранен горски фонд. Наличие на водни ресурси;
  
• 
  Сравнително добре развити елементи на общата инфраструктура;
  
• 
  Етническа толерантност. Добро съжителство на различните етноси, религии и култури;
  
• 
  Относително спокойна среда за живот;
  
• 
  Сравнително добра развита търговска мрежа;
  
• 
  Традиции във фолклора и художествената самодейност, наличие на състави и готовност за разнообразие по жанрове и програми при читалищата в гр. Златарица и селата от общината;
  
• 
  Наличие на културни и исторически паметници и забележителности;
  
• 
  Ясно изразено желание у общинската администрация да подкрепя развитието на туризма.
  

2. 
   Слаби страни
   

• 
  Отдалеченост от главни пътища;
  
• 
  Амортизирана пътна мрежа;
  
• 
  Лоша и неизградена публична инфраструктура;
  
• 
  Амортизирани Дълготрайни Материални Активи;
  
• 
  Ограничени финансови ресурси;
  
• 
  Липса на маркетингови умения и предприемаческа култура и готовност за развитие на малък туристически семеен бизнес сред населението;
  
• 
  Липса на достатъчна настанителна база в общината;
  
• 
  Тенденция към намаляване броя на населението и застаряване;
  
• 
  Недостатъчна реклама на общината, природните и културно-историческите забележителности и предлаганите възможности за отдих и туризъм.
  

3. 
   Възможности
   

• 
  Развитие на алтернативни форми на туризма – пешеходен, селски, културен, екотуризъм, ловен, риболовен и др.;
  
• 
  Изграждане на информационна и материална база за развитие на туризма;
  
• 
  Разработване на съвместни туристически продукти с други общини;
  
• 
  Използване на финансовите инструменти на ЕС, с цел изграждане и подобряване на съществуващата инфраструктура;
  
• 
  Разработване на програми за обучение в областта на туризма;
  
• 
  Реклама и промоция на природните и културно-историческите забележителности в общината и предлаганите възможности за отдих и туризъм.
  

4. 
   Заплахи
   

• 
  Чести промени в съществуващата нормативна база;
  
• 
  Нереално високи очаквания от туризма и печалбите;
  
• 
  Високи изисквания по отношение на качеството на предлагания туристически продукт;
  
• 
  Наличие на конкурентни туристически продукти в съседните общини;
  
• 
  Възможно стихийно и разнопосочно развитие на туризма;
  
• 
  Очаквания у местното население Общината да поема прекомерни и/или несвойствени ангажименти спрямо развитието на туризма.
  

Развитие на интегриран туристически продукт на база природните дадености и културно-историческото наследство на община Златарица.

• 
  ремонт и текуща поддръжка на местните пътища, свързващи туристическите забележителности на общината с транспортните центрове;
  
• 
  поддръжка на паметниците на културата и другите обекти на историческото ни наследство;
  
• 
  изграждане на информационен център за маркетинг, реклама и обслужване на туристите с цел повишаване на интереса и подобряване на информираността за съществуващия туристически потенциал и предлаганите продукти в общината.
  

3. Насърчаване развитието на малкия и среден бизнес и разкриване на нови работни места в сферата на туризма. Осъществяване на професионално обучение с цел повишаване на квалификацията и изграждане на нови умения на заетите в туристическия бизнес.

4. Развитие на нови алтернативни форми на туризма - селски, културен, екотуризъм, пешеходен, ловен, риболовен и др. Създаване на общ туристически продукт в партньорство с други общини.
Г. Източници на финансиране
Средствата необходими за реализация на Програмата за развитие на туризма в Община Златарица могат да бъдат от следните източници:

1. Общинския бюджет;

2. Такси от категоризация на туристически обекти по реда но чл.55, ал.4 от Закона за туризма;

3. Туристически такси, събирани по реда на Закона за местните данъци и такси;

4. Глоби и други имуществени санкции, наложени по реда на Закона за туризма;

5. Средства от външни източници - фондове на ЕС, програми за финансиране на различните министерства и др. донори;

• 
  Реконструкция и рехабилитация на общинската и междуобщинска пътни мрежи;
  
• 
  Изграждане и рехабилитация на уличните и тротоарни настилки в общината;
  
• 
  Доизграждане на канализационната мрежа в град Златарица;
  
• 
  Изграждане на отводнителни и канализационни мрежи в населените места на общината;
  
• 
  Изграждане на пречиствателно съоръжение за отпадъчни води в град Златарица;
  
• 
  Подобряване на сметосъбирането и сметоизвозването;
  
• 
  Почистване на нерегламентираните сметища на територията на общината и рекултивиране на почистените терени. Ограничаване на замърсяването около населените места;
  
• 
  Изграждане на нови, рехабилитация на водопроводните мрежи във всички населени места в общината;
  
• 
  Реконструкция и рехабилитация на училищните, социалните, здравните и читалищните сгради;
  
• 
  Изграждане на спортни съоръжения и рехабилитация на съществуващите;
  
• 
  Изграждане на Туристически културно-информационен център и разработване на информационна система;
  
• 
  Реставрация и рехабилитация на съществуващите културно-исторически паметници в общината и довеждащите комуникации;
  
• 
  Включване на полуестестествени местообитания /ливади и влажни зони/ в мрежа NATURA 2000;
  
• 
  Създаване на бизнес структура за устойчиво използване на естествените ресурси от диворастящи растения, гъби и горски плодове в съответствие с директивите на ЕС;
  
• 
  Поддържане маркировката на пешеходните туристически маршрути;
  
• 
  Хигиенизиране и поддръжка на озеленените площи и декоративната растителност в обектите за обществено ползване;
  
• 
  Изграждане на екопътека по поречието на р.Стара река между общините Златарица и Антоново” по програма “ФАР – Развитие на българския екотуризъм”, част от регионален продукт “Средна Янтра”.
  
• 
  Изграждане на наследствена екопътека в района на селата Рибарци – Резач – Разсоха – Равново, Община Златарица.
  
• 
  Подобряване стопанисването на микроязовирите и разработване на подходящи мероприятия, стимулиращи риборазвъждането и риболова.
  

• 
  Стимулиране на частната инициатива чрез възраждане на забравени местни традиции и дейности и тяхното доразвиване с оглед привличане на туристическия поток;
  
• 
  Подпомагане на малки фирми, действащи в сферата на алтернативния туризъм и традиционните занаяти;
  
• 
  Консултантска и методическа подкрепа на предприемачите в туризма при разработване на проекти в областта на туризма и стартиране на туристически бизнес;
  
• 
  Опит на добрите практики - запознаване на бизнеса с опита на сродни общини и избягване на вече допуснати грешки;
  
• 
  Интегриране на туризма с другите стопански дейности чрез използване възможностите на селското стопанство и предприятията от сферата на услугите в процеса на привличане на потенциални туристи.
  

• 
  Създаване на Консултативен съвет по въпросите на туризма в Община Златарица;
  
• 
  Извършване на своевременна категоризация на туристическите обекти;
  
• 
  Текущ контрол върху качеството на предлаганите услуги и събирането на туристическата такса;
  
• 
  Провеждане на периодични срещи с местните предприемачи с цел запознаването им с най-новите изисквания за условията на които трябва да отговарят стопанисваните от тях туристически обекти;
  
• 
  Публично представяне при обсъждането на програми и планове свързани с развитието на туризма в общината.
  

• 
  Предлагане на туристическия продукт на всички регионални, национални и други туристически борси;
  
• 
  Запознаване на професионалистите в бранша /туроператори и туристически агенции / с предлагания туристически потенциал на общината и възможностите за практикуване на различните видове туризъм;
  
• 
  Включване на общината в разработването на регионалните планове за управление на туристическия поток и разработване на общи проекти с други общини;
  
• 
  Разработване на цялостна информационна система и поставяне на указателни табели за местонахождението на природните, културно-историческите и туристически обекти в общината;
  
• 
  Популяризиране на културно-историческото ни наследство с цел развиване на културния туризъм;
  
• 
  Съхраняване на традиционните дейности в селското стопанство и предлагането им като атракция на туристите - производство и дегустация на натурални месни и млечни продукти, добиване на мед, варене на ракия, винопроизводство, отглеждане на зеленчуци и т.н. Разкриване на малки семейни хотели и леглова база в селски къщи, позволяващи развиване на селския туризъм;
  
• 
  Разработване на специализирана туристическа информация за ученици и използване възможностите за запознаване на подрастващите със забележителностите на общината;
  
• 
  Създаване на информационен сайт на общината и включване на раздел “Туризъм” в него.
  

Настоящата програма е приета с решение № 482 от Протокол № 49 / 29.06.2006 г. на Общински съвет – Златарица.