В лицата на чудовищните мародери съзира превъплъщения на невзрачни днес човешки същества, незабележимо битуващи нейде на земята. Може би, не другаде - край нас.
И Господ, казват, изстрадвал своя ад - любовта му към хората...
* * *
Благодарение способностите на Слава, имаме уникален шанс да се докоснем до непознатите аспекти в реализацията тук и Отвъд на едни от най-страшните световни злодеи.
Възниква философският проблем: трябва ли при всякакви условия да помагаме на изпадналите в беда?
Мъдрецът Петър Дънов недвусмислено предупреждава: "Не подавай на всяка цена ръка на сриналия се в калта. Не знаеш защо е паднал..."
В сила е неписаният закон: "Не прави непоиска-но добро, за да не ти се отвърне със зло."
Контактът с Мъдростта въздига.
ТАЙНАТА НА ДИКТАТОРА НА ПРЕЧУПЕНИЯ КРЪСТ
Коя е най-голямата енигма на нацисткия вожд?
Интригуващ въпрос. Свързва се с неприятно чувство.
Щеше ли да е така, ако топ нацистът бе победител, не победен?
Отговорът навярно ще се яви с разкриване по психотронен път на последните страници от живота на воюващия за водачество в класацията световен гений на злото.
...История, дълга и мрачна. На 01.05.1945 г. в бункера на райхсканцлера в Берлин е идентифициран трупът на вярната му сподвижница Ева Браун. Съветските спецслужби възторжено оповестяват -в яма с пръст до останките й е открит втори, силно овъглен труп. Аутопсията показва - това вероятно са тленните следи на фюрера, самоубил се предния ден.
Какво е сполетяло диктатора на пречупения кръст?
Нека се обърнем към историческите отправки. На 28. 04. 1945 г, наскоро навършил 56, Хитлер се жени за по-младата с 23 години Ева Браун. Ден след това или най-късно на 30.04., нагълтали се с отрова, те се самозастрелват.
Разкрит е трупът на един от най-злокобните злодеи. Вестта за края на омразната му персона, предоставена на средствата за масова информация от съветския маршал Жуков, мълниеносно обхожда света. Изтерзаното Човечество ликува. Народите въздъхват - с империята на смъртта си е отишъл нейният вдъхновител.
Не е ли прекомерно рано за фойерверки, салюти, победни фанфари? Не са ли подведени специалните отряди контраразузнавачи СМЕРШ, създадени от Сталин за издирване на Хитлер и други нацистки военнопрестъпници? В състояние на хаос и разруха не препират ли изтощените по фронтовете съюзници преждевременно да се отърсят от заплашителната сянка на една ненавистна личност? Не подценяват ли професионалните качества на тайните служби - СС, Абвера?
Сериозни въпроси. С основание се поставят.
След вестта за кончината на нацисткия диктатор на импровизирана пресконференция маршал Жуков се отрича от публичното си изказване.
Нещо се е случило. Нови факти ли променят становищата?
Няма обяснение. Започват да витаят основателни съмнения за съдбата на низвергнатия фюрер. Нима за пореден път е измамил своите палачи и спасил безценната си кожа?
След изявлението на маршала, Сталин, заканил се "да проведе публичен съд над фашисткия главорез", заема още по-странна позиция. На всеослушание упреква западните съюзници в нелоялност. И хвърля ръкавица в лицето им, укорявайки ги в укриване на нацисткия лидер в техните зони на влияние. Същия ден обявява резултатите от аутопсията за държавна тайна.
След като Сталин опровергава: "Откритият овъглен труп не е на фюрера", остава въпросът: чий е? И къде е той?
Неудобна тема. Историците мълчат. Приемат за автентично първоначалното твърдение на маршал Жуков - самоубил се е. И толкоз.
От тоз миг нататък "геният на пречупения кръст" изчезва. Сякаш завинаги се стапя в неизвестността.
Животът на Адолф Шикългрубер, прочут като Хитлер, е изпълнен с мистерии и загадки. Най-голямата от тях е смъртта му.
* * *
Какво е мнението по въпроса на живата връзка между видимо и невидимо? За нея, както знаем, "в Хитлер е въплътен голям тъмен дух". Взирайки се в миналото му разкрива зловеща система реин-карнации. Съзряла брънките в цикличната верига на неговите прераждания, констатира: "В предходното си съществувание той е бил Нерон. Тогава е носил мощен творчески импулс, ала въпреки високото си положение в Рим, не е могъл да го реализира. Това се повтаря и в последното му въплъщение като нацистки лидер."
Нерон и Хитлер.
Феноменът със свръхпространствено мислене съзира сходни проявления в два различни живота на тази душа.
Нека се спрем на някои от тях:
1) В I век след Христа римският император Нерон подлага християните на безпощадно масово гонение. Хвърля ги на диви зверове, разпъва на кръст. Живи факли осветяват гладиаторските арени.
Две хилядолетия по-късно, отново световен диктатор в известното въплъщение на Хитлер, провежда не по-малко свиреп геноцид. Сега срещу евреите - народът, неприел някога Христа.
Изявите на тревожната психика чертаят низ от безчовечни издевателства. В двата случая - все в името на ефимерна "светла цел", на примамливо "общо благо". Нерон - да въздаде "справедливо възмездие" над "нецивилизованите подпалвачи на Рим". Хитлер - да разчисти път към върховната цел на живота си - "Третия райх за богоизбраната немска раса".
От Нерон към Хитлер - оттам ли е страстта към разруха? Сходните черти на две властни натури с огромно влияние над народите оставят потресаващ отпечатък върху хода на цивилизацията. Известна е поговорката: "историята не се променя". Промяна има, но е бавна, почти незабележима.
Делата на Нерон и Хитлер са съвкупност от чудовищни експерименти с човешкото достойнство. Аналогични модели на поведение. Така ли се чисти карма...
Но нека продължим паралелите.
-
От детството си Нерон и Адолф Шикълг-рубер са прекомерно привързани към своите майки. Дълго време са зависими от тях. Това ги ком-плексира. Изкривява и патологично обърква интимния им живот.
-
Нерон има противоестествена сексуална връзка с майка си Агрипина, а се жени за доведената си сестра.
Бащата на Хитлер е в брак със своята племенница Клара. Рожба на кръвосмешението е Адолф. Той пък поддържа сексуален контакт с доведената си племенница Гели, близо два пъти по-млада от него.
Пред най-близките тя се оплаква: "Чичо Адолф ме кара да върша естествените си нужди върху него, за да се възбуди..."
Извратени интимни връзки, издаващи опасни отклонения.
Угнетена от покварените прищевки на "чичо Адолф", Гели психически рухва. Застрелва се с личния му пистолет.
4) Нерон отравя майка си.
Хитлер до края на житейския си път държи на нощното шкафче портрета на своята, която също "убива". Бавно, чрез свръхдоза лекарство. То с месеци се пролива в организма й, болезнено изтезавайки я. Младият окултист убеждава лекуващия лекар да експериментира някакво ново лекарствено средство върху нея, страдащата от рак на гърдата. Фанатично е убеден - само то ще и помогне.
След адски мъки Клара издъхва. Инфантилният син намразва лекаря-евреин... Не се ли крие в този епизод от живота му генезиса на неговата пословична ненавист към евреите?
5) Хитлер и Нерон се изживяват като творчески личности с усет за бъдещето. Горещи музикални поклонници и оратори.
Нерон е екзалтирано емоционален. С неукротим артистичен темперамент, на турнетата в Гърция пее по цял ден и до късно след полунощ. Приема се за "богоизбран творец на изкуството". Опиянен от огромната си власт, поел е с "певчески и поетичен чар повторно да покори Рим".
Хитлер е не по-малко енергичен. Ораторства с часове. Вие, гърчи се, заплашва, пламенно убеждава. "Меценатът на изкуството на Третия райх" се въодушевява от дрезгавия си глас. Прелъстява германците с екзалтирано зашеметяващи речи. Обещава им рай на Земята, без преминаване през Отвъдното. Срещите с него са религиозно изживяване.
Фюрерът благоговее пред музиката. С любим композитор Вагнер. Отъждествява се с патетичните герои от оперите му. Заимства от тях идеи, мисловни модели, жестове. Изживява се като Вагне-ров герой - спасител на древната слава на Германия. Открива партийни конгреси с негова музика. Като наркотик е за фюрера. Огласява дори лагерите, колкото кощунствено да е това за пребитите от каторжен труд обречени затворници.
6) И двамата благоговеят пред скулптурата. След пожар, опустошил Рим, Нерон решава да го възстанови от мрамор. В центъра да се извисява 70 метрова статуя на императора от злато. Наречена е от народа Колос. Разяждащият колапс на империята не му позволява да осъществи докрай "грандиозния проект". След смъртта му император Веспасиан, за да укроти вилнеещите страсти, издига на мястото на статуята огромен амфитеатър Колизеума (от Нероновия Колос - б. а.).
Хитлер благоговее пред строителството. Мечтае да вгради величието си в камък, оставяйки най-пищния монумент, съзиран някога. Като бъдещ световен господар, наумил е да построи сграда, надхвърляща по ръст всичко познато. Столицата, разрушена и въздигната, трябва да се превърне в уникална на Стария континент. С нацистки култов център, повече от 20 пъти по-висок от катедралата "Свети Петър" във Ватикана.
Колапсът на империята на Райха не му позволява да реализира мегаломанските си мечти.
7) Хитлер и Нерон се приемат за "божествени наместници на земята". Единият се вдъхновява от унаследената Римска империя. Другият – от "Световния Райх", който е призван да създаде.
Изживяват се като свръхчовеци. Трагичното е - искрено си вярват.
8) Нерон е с патологични отклонения. Хитлер - също. Сякаш Силата на мрака, реши ли да изкупи кармата на народите, поставя някоя неуравновесена фигура на кормилото на властта. Но става обратно - натрупват се хималайски кармични масиви.
В объркани епохи лудите не са в лечебни заведения. Докога ще се разбира, че са такива, едва щом с гръм и трясък се сринат от върха?...
9) В последните години на властването си Нерон, според някои исторически източници, подпалва столицата на света Рим.
В края на безславното си управление Хитлер издава заповед за доразрушаване разнебитеното от бомбардировки сърце на Райха, Берлин.
Така диктаторите се превръщат в бедствия за своите народи.
10) Решенията на двамата са импулсивни. Гневните им изблици - неудържими. Води ги енергията на омразата. Изгубят ли равновесие, а това е често, страдат от жажда за насилие. Нищо не ги спира да я утолят. Пътищата им са осеяни с трупове.
Нерон и Хитлер- кармична от векове връзка. Умиране има, избавление - не.
Не е трудно да се открият още близости в съдбите на двойката водещи световни злодеи. Според някои религиозни мислители, те са поредните проявления на Антихриста. За евангелските изследователи "Нерон е Звярът от Апокалипсиса, чийто число е 666".
Нерон и Хитлер. Впечатляващи сходства. Световната мистерия на злото предстои да бъде разкодирана. Но кои диктатори не си приличат?
Аналозите между двата "исторически близнака" не са от голямо значение. Слава дори не си прави труд да ги търси. Убедена е - в нацисткия фюрер е въплътена душата на някогашния Антихрист. Толкова.
Съдбата предлага надежда за пречистващо обновя ние. Мисията от Нерон към Хитлер като, че се променя през вековете. Нереализираният творец на изкуството има шанс да направи нещо добро. Да се осъществи като нелош виенски живописец. Небездарният, но мизерстващ художник ("бояджията Шикългрубер" - така презрително са го наричали), препитаващ се окаяно с рисуване на акварели и празнични картички, мъчително се лута в тясната отсечка между благословията и проклятието. Не се ли извършва тук истинската, неописа-на "негова борба"? С мрака в душата му?...
Прекрачил тънката, като косъм граница, деляща Светлина от тъма, заслепен от жажда за власт, той се връща към някогашната си страст. Не-успелият живописец се насочва към "великото изкуство - политиката". Решава да е полезен като "спасител на несправедливо ощетения от краха на Първата световна война немски народ". Заиграва със зара на Злото. Поема със зъби и нокти към държавния връх. Спящият демон в него се пробужда. Адолф Хитлер - с битка или без - това е тъмнината.
С екзалтирани речи и реваншистки обещания, влиза в познатата му роля на прелъстител на народа. Яхнал вълната на социално напрежение, превръща се в привлекателно чудовище. Тъмата ярко осветява "избрания му път". И дава нов, още по-мощен тласък. На Злото.
Стара сицилианска пословица гласи: "Качиш ли просяк на кон, той ще препусне към ада..."
* * *
В аналозите от едно към друго съществувание се съзират тенденции за изчистване на карма. Но дали ги разбираме и реагираме адекватно?
Хитлер не е изключение. Опитите за освобождаване от негативите на миналото при него се извършват погрешно. От глъбините на подсъзнанието бликват навици на личността от предходен живот. Заслепена от алчни пориви на властното ЕГО, душата му ги усилва. Те се разрастват, разрастват... Последвалият срив е унищожителен. Заработил е Законът за възмездието.
Поел кормилото на властта, нереализираният художник рисува най-страшната "картина" на света, ползвайки за статив планетарния глобус. Чрез Силата на злото чудовищното "произведение на изкуството" демонично оживява. И до ден днешен стряска Човечеството.
Слава Севрюкова вниква в неизвестни до днес изживявания. Съзира: фюрерът, подобно на Сталин, подписва списъци с присъди за екзекуция с фанатичен размах. Прави го за "благоденствието на Третия Райх".
След подписа му, обричащ милиони на смърт, "борецът за нов ред", заповядва да не го безпокоят. Помръкнал, затваря се в покоите си.
Завесите са спуснати.
Сам. С часове.
Прорицателката забелязва - изпаднал е в остра психическа криза. Тресе се. Бълва нечленоразделни звуци. Криви лице. Върти очи...
Съвестта му крещи. Адът й се вихри.
"Човекът, възкресил преизподнята" в миг на просветление осъзнава - превърнал се е в сериен убиец от световен ранг. В черен крал на империята на смъртта. Това ли е показно самоувереният водач за чиста арийска раса, поел върху себе си греха на милиони убийства?
Хитлер страда.
Нека припомним сълзите на Сталин, отронени не над безчетните гробове избити от него сънародници, а също насаме. Над една протяжно тъжна, като нелеката грузинска орис, песен. Песента за Сулико, разбудила потиснати струни на дълбоко потулен в него, разкъсващ самоупрек.
Сълзите на Хитлер и Сталин - малки кактус-чета живинка на надеждата в безбрежните пустини на душите им.
И у най-демоничните изверги понякога се пробужда нещичко човешко.
* * *
Пророчицата разкрива - близкото обкръжение на топ нациста дълбоко в себе си го презира. Счита го за самонадеян дърдорко.
"Радетелят за здрава арийска раса" е психически неуравновесен и хронично болен. Обречен на сигурна смърт. На 43 години се проявяват първите симптоми на болестта на Паркинсон. (По онова време нелечима.) Започва със слаби затруднения в движението на лявата ръка. С времето все по-неудържимо се тресе. Хитлер я прикрива с десница. После засяга крака. Ако потулва страданието пред света, благодарение похватите на кинооператори и цензура на мощната пропагандна машина, как да го укрие пред приближените? Удостоени са с привилегия на ежедневни срещи с фюрера в автентичния му вид - със слабости и несъвършенства. Истеричен, неуправляемо треперещ. Неуспяващ винаги да потисне болките в стомаха от недоброто храносмилане с произтичащите проблеми...
Това ли е енергичният водач на "здравата арийска раса"? На път е да се превърне в жива развалина.
Близките лицемерно демонстрират преклонение пред "бащата на новия световен ред". Познават свирепия му отмъстителен нрав.
Възможно ли е фюрерът да е знаел, че има шепа броени години живот? Дали затова заиграва "ва-банк", хвърляйки се в непредсказуемата авантюра - да завоюва света?
Лошото здраве влияе на военните решения на диктатора. Не произтичат ли оттук безумията, тласкащи го към крах - самоубий-ствена агресия срещу световния гигант Русия, откриване Втори фронт срещу процъфтяващите съюзници Англия и Америка?
Крепи го маниакална вяра в свръхмодерните немски оръжия. Убеден е - с тях ще извърши чудото, което Наполеон не е успял.
Лекуван от личния си лекар Морел с амфетамин (лекарство с наркотични свойства), с напредъка на болестта все повече губи здрав разум. "Геният, отдаден на пируващите страсти на победителя", става лекарствено зависим. В края на войната е покосен и от мозъчен удар.
За Слава Севрюкова, Хитлер не е роден екзе-кутор, какъвто е Сталин. От нереализиран творец на изкуството се е превърнал в жесток фанатик. Прекомерно вживял се в роля на "спасител на Родината", не се спира пред нищо, за да види "любимата Германия" на световния пиедестал, на който сега е Америка. И - планини от страдания.
Не е ли непростимо висока цената?
"За постигане на която и да е идея - категорична е пророчицата - никой няма право с оръжие или друго насилие да унищожава изпречилите се на пътя му." И още: "Препятствията не бива да ни отдалечават от нас и от Бога, а да се преодоляват с Любов."
Заченатото в лъжа, се срива в позор.
Това ли е съкровената тайна на фюрера? Мрачната история през погледа на пророчицата не свършва дотук. Разузнаването е откроило съперничество сред съюзниците, затягащи в огнен обръч Германия. Предусетило е тътена на зараждащо се напрежение. Бойните действия не са приключили, а се готви преразпределяне на света. Луфтовете между победителите към края на конфликта предстои да прераснат в изтощителна Студена война.
Обкръжението на фюрера подценява едната и другата страна. Храни надежди англичани и американци да кръстосат оръжия с напредващата към германската столица Червена армия... Довчерашните съюзници да се увлекат в унищожителни междуособици в подстъпите към Берлин. А фюрерът не е за подценяване. "Виртуозът на изненадите" подготвя "свръхразрушителни оръжия". Лишени от реална опора, тези илюзии крепят нацисткия водач и обкръжението му до сетните минути.
Хитлер умее да се възползва от шанса на "провидението". Ще се намеси ли то и сега?
Какво го кара да вярва в неговата закрила и в своята недосегаемост? Мишена на десетки атентати, фюрерът винаги съумява да излезе невре-дим. Вживял се в роля на пророк на Новото време, убеден е - богинята на историята го направлява. В зенита на нацистка Германия е обещал страната му да просъществува като световен властелин хиляда години.
Народът му вярва. Сляпо го следва. Последицата - взривът на най-унищожителната война.
Но ето - задава се крахът. Покорилият върховете окултист обаче и тогава се надява свръхестествен обрат да опази от разруха Райха, решително обръщайки развитието на историята. Напразни очаквания.
Но дали мисли така "арийският гений на пречупения кръст"? Какъв таен коз крие в ръкава си?
"Психотронната зеница" на Слава наднича в самотната му объркана душа. Действителността през погледа й е смразяваща. До сетните мигове на живота Хитлер демагогства - с думи и дела.
Пророчицата е категорична - фюрерът не се е самоубил, а тайнствено укрил.
Пореден абсурд!...
(Не прибързвайте с изводите. Историята не е така елементарна, както все още се опитват да ни я представят. Тепърва ще узнаем - тази концепция има авторитетни, добре аргументирани привърженици -б. а.)
Остава открит въпросът: "последното убежище на повелителя на свастиката", укрепеният канцлер-ски железобетонен бункер на двадесетина метра под земята в центъра на Берлин, последно ли е?
Не е ли на път да се разкрие и тази мистерия?
* * *
Ексцентричният нацистки водач фанатично е убеден във "всемощната власт на провидението". Спасявало го е неведнъж.
Като доброволец на фронта през Първата световна война ротата му е избита до крак. Той оцелява. Не означава ли това, че ефрейтор Хитлер е пазен свише? Не е ли отреден животът му за велики дела?
Овладял по-късно държавното кормило, интуитивно предусеща на кое място в работния кабинет и заседателна зала да застане, кога да закъснее, кой важен прием да промени, отложи или пропусне. За да се съхрани като по чудо при поредната адска бомба.
Благодарение "странни стечения на обстоятелствата", болезненият маниак в астрологията се спасява при многобройни покушения срещу него (42). Все е на косъм от смъртта, а смърт няма.
До безумие вярва в невидими сили и в своята "звезда". Укривайки се на финала на Втората световна война, защо да не предостави шанс на "провидението на историята" да задейства в негова полза?
Предстои да изгрее най-съкровената тайна на Хитлер.
* * *
Фюрерът, проводник на властта на мрака, е нещастен. Не е в състояние истински да обича. Любимата му племенница Гели отдавна се е самоубила. Необщителният властник, предизвикал Втория световен ад, е привързан единствено към вярната си любовница Ева Браун (галено наричана от него "чапел" - малко глупаче), ефимерното бляскаво бъдеще на Райха и... предания си домашен пес Херман Есер.
Когато любимата, съзряла стоварващия се крах, в сриваща криза слага край на живота си, а "истинската съпруга Германия" е на път безславно да капитулира, какво може да го свърже с Берлин?
По внушение на най-близкото обкръжение той решава да напусне страната. Тайно. За камуфлаж верните спецслужби подхвърлят на мястото на райхсканцлера идентичен до пломбите на зъбите негов двойник. Операцията, видно от психотропните канали, е проведена с немска педантичност. Кой ще открои разликата между копието и оригинала в дни на погром, когато Берлин е отбраняван почти само от юноши и старци?...
Време е да разгърнем най-тъмната страница от битието на диктатора.
Какво предвещава новият "брилянтен ход на съвременния Марс"?
Слава се докосва до едни отдавна съсипани налудничави мечти. Откроява се чудовищната визия на Хитлер. Изгубил подкрепа на стапящата се армия и вяра във възхода на "богоизбраната нация", бягайки, се утешава - ще връчи съдбата си на нещо, което не го е изоставяло - провидението.
Сподели с приятели: |