223 нейното осъществяване. Нещо повече, завръзката обикновено е старт на вътрешния или междуличностен конфликт по повод съществуващата фактологическа обстановка. Когато предметите на интерпретация
(проблемите за решаване) са няколко и завръзките в публичното послание или в диалога могат да бъдат няколко.
Терминът „конфликт‖
47
е ключов в литературата
. Но той е не по- малко значим и при публичното общуване. Конфликт
буквално означава сблъсък, сблъсък на чувства, интереси, мирогледи и т.н. Конфликтът се поражда от различието на отношението, което имат страните към фактите, събитията и явленията или към другите персонажи в дадената ситуация. Конфликтът между групи,
представляващи обществени сили, нации, народи и др., обикновено определяме като колизия. Конфликтът между противоположни чувства или желания у човека, наричаме вътрешна борба, вътрешен драматизъм. Конфликт, който завършва със смърт – наричаме трагичен. Конфликт, поставящ героите в смешно положение, наричаме комедиен или комичен. В
публичното общуване, обикновено става дума за сблъсък на схващания, интереси или персони.
Без да разкрием характера на конфликта (противоречието, проблема и пр.п.), лежащ в основата на комуникативния акт, не е възможно да формулираме компонентите, върху които ще градим своята информация, аргументация, опровержения, т.е. компонентите на
действието и противодействието, които са същността на публичния комуникативен процес.
Тук трябва да споменем и още един елемент от класическата драматургия – перипетията. В буквален превод от френски
, перипетия означава обрат, внезапна промяна, пречка, препятствие. Според определението на Аристотел, това са непредвидени обстоятелства или случки, които усложняват или затрудняват действието. В работата ни като
публични говорители изненадата, неочакваните обрати в събитията или персоналното поведение са съществен елемент на тактиката, защото повишават интереса на адресатите или участниците в
47
Не се подвеждайте по „модерните‖ безконфликтните и безсюжетни уклони в литературата и изкуството. Това са бурени съпътствали всяка епоха, но без да оставят съществена следа в културната история на човечеството.
224 събирането към протичането и същността на действието. Отворете която щете книга занимаваща се с проблемите на пропагандата или бизнес комуникацията и ще откриете десетки съвети, как да създавате или преодолявате перипетии в процеса на общуването. Преодолявайки перипетиите ние достигаме до
кулминацията.
кулминацията – върховият момент в
развитието на действието (общуването) по посока на решаване на възникналия в следствие на конфликта (противоречието, интересите) проблем
. Този, който поне веднъж е участвал в преговори или публично е защитавал някаква позиция знае, че има един момент в процеса на общуването, който ако бъде пропуснат няма да постигнем своите цели. Кулминацията е момент на рационално или емоционално колебание, на върхово напрежение и логически изисква категоричност на действията по посока на избраните цели. Кулминацията в едно общуване е този преломен момент, в когато една от страните в конфликта нанася „решителен удар‖, който ще предопредели развръзката
. Ако общуването има няколко действени линии възможно е да се появят и няколко съответстващи им кулминации.
По принцип, обаче, не е препоръчително в един комуникативен акт да има няколко „върхови моменти‖, защото рискуваме да получим обратен ефект – пубертетна
контра или стресова реакция, съпроводена с оттегляне от общуването. И още нещо – когато има няколко кулминации често се получава изчерпване на интереса и в резултат се срива на вниманието преди да се достигне до най важното – развръзката;
Сподели с приятели: