Р е ф е р а т на тема Лобизмът в политиката Изготвил: Проверил

1. 
   Произход ............................................................................3 стр.
   
2. 
   Дефиниции ........................................................................4 стр
   
3. 
   Демократична политика................................................5 стр
   

Според друга версия за първи път понятието лоби и лобиране придобива политически оттенък в САЩ през 18в. По времето на 18 американски президент. Думата „лоби’’ има английски корен ( „ lobby” буквално означава „коридор’’). В своята историческа еволюция лобизмът винаги е имал закрит, дискретен характер – в една или друга степен. В този слисал лобизмът винаги е свързан с нарушение на някакви процедури, правила Той възниква там където стандартните процедури, общите правила за вземане на определено решение не са достатъчни за някого, поради което същият този някои полага някакви допълнителни усиля за създаване на някакви специални условия.

Като първообрази на лобитата в зората на капитализма могат да се разглеждат занаятчийските гилдии и различните професионално – съсловни обединения – търговско индустриални камери и др. , както в западните така и в не западните общества (Китай , Япония и други)

Лобизмът е едно от конкретните проявления на индивидуализма и асоциацията за това говорим за персонални и групов лобизъм. И двете разновидности са израз на свободата, ограничена от закона. За лобизма в съвременен израз на думата започваме да говорим след утвърждаването на капитализма. Днес капитализмът най общо е икономическата система, която господства в света и чиито организиращ принцип е пазарът. Капитализмът има два аспекта, той носи и ползи и вреди, което се отразява в политиката при капитализма, а ние добавяме – и в практиката на лобизма.

Генезисът на лобизма като политически феномен включва : съществуването на лобизма като нелегитимно явление, но реална практика легализация и легитимация на лобизма в процеса на неговото развитие, като една от формите на влияние върху процеса на вземане политически решения първоначално в САЩ втората половина на 19 б. – терминът лобиране се е свързвал с осъдителната покупка на гласове в коридорите на конгреса, а едва по късно в средата на 20в. Лобизмът като практика е бил юридически регулиран. На всякъде лобизмът в началото е бил по същество парламентарен лобизъм – влияние върху законодателни решения, а едва по късно той се разпростира и в сферата на изпълнителната власт.

Лобизма е политически институт , защото отразява конкуриращи се варианти за решение по еди или друг проблем и необходимостта от постигане на компромис. В модерен контекст лобизмат възниква като специфична посредническа дейност. Според З.Балман феноменът „опосредяване на действието е една от най продуктивните черти на модерното общество. Лобизма възниква в етапа на утвърдена национална държава с добре функциониращи институции – парламент, правителство, ведомства и пр., както и при наличието на модерна бюрокрация „ администрация”. Държавните институции както и държавните служители бюрократи са съответно обекти на лобистки натиск.

Първият закон за лобизма известен като Федерален закон за лобизма в САЩ е приет едва през 1946г. преди него можем да говорим само за предистория. Като демократична законово регулирана социално демократическа практика , лобизма се разгръща едва през втората половина на 20в. Може би неговото разгръщане е изчаквало кризата на политическите партии и идеологии, изчаквало е преходът от модернист към пост модернист след краят на „ студената война”. В тази връзка се разграничава модерна и пост модерна форма на производство в условията на който се развива лобизма. Модерната форма на производство предполага :

- индустриална революция – фабрики , масово производство, централизация

- Индустриално общество – капитализъм, буржоазна класа на собствениците и работниците

Пост модерната форма на производство предполага :

­информационна революция – офиси, сегментация, децентрализация

Глобално информационно общество – корнетиарат, служители в офисите и капиталистическо световно стопанство

Лобизмът днес се разгръща успоредно с новият етап на развитие на капитализма, в условията на глобализация, условия на формиране на глобален пазар и триумфиращ в момента неолиберализъм. Да лобираш означава да представиш аргументи или някакъв вид стимули, с който да опиташ да повлияеш на тези. Които вземат политически решения с цел да проявят склонност към определена позиция – твоята или на групата за натиск към която принадлежиш. Или лобирането се свързва със стремеж на заинтересованата група (или отделно лице) да си осигури подкрепа от страна на властите за решаване на конкретен проблем. Различните дефиниции на лобизма обособяваме в три групи :

-Лобизъм в широк смисъл – застъпничество за някаква цел.

-Лобизъм в тесен смисъл :опит за влияние върху приемането на определени управленски решения - по професия и заплащане ( професионален лобизъм)

-Други дефиниции : дефиниции със връзка със същността :

а) политическа технология за осигуряване на достъп до процеса на вземане на решения; технология за достъп до информационните потоци ( информационен лобизъм)

б) вид политическа комуникация ; начин на организация на политическият дискурс ( информационен лобизъм )

в) особен политически бизнес лобиски фирми , лобиска индустрия.

- дефиниции във връзка със функционалността :

а) своебразна форма на влияние, въздействие, натиск върху институциите на публичната власт

б) специфична посредническа дейност в защита на персонални и групови интереси и цели; инструмент за съгласуване на интереси между държавата и гражданското общество в демократични условия

в) механизъм са съединяване на икономика и политика в условия на капитализъм.

Заключение за лобиската дейност е, че ако тя не е поставена под контрола на държавата (чрез закона ) и под граждански контрол, то има реална опасност лобизмаът да прерасне в корупция и други престъпни действия.

1.3. Демократична политика
„Лобизма е демократична политическа практика и е възможен само в демократични условия”
Лобизма е демократична политическа практика и е възможен само в демократични условия. Според Д.Хелт демократичната политика е феномен които се намира между групите, институциите и общностите и пресича публичният и частният живот. В тесен смисъл тя засяга формата, организацията и действията на държавата и отношенията и с другите държави. Но в широк смисъл тя обхваща конкретни области на политическа активност – не само държавна политика ни о политика на различни общности.

Някои следователи свързват демокрацията с функциониращо, гражданско общество. Съвременната политическа теория разглежда темата за гражданското общество в рамките на три дискусии :

Неоконсервативната критика на държавната намеса се изяснява със следните антиномии : държавните стратегии , насочени към стимулиране на търсенето, възпрепятстват инвестициите; осигурена икономическа защита на работниците влияе пагубно върху мотивацията им на труд; политиката за смекчаване нежелани странични ефекти на пазара поражда още по-големи икономически проблеми, свързани с нарастващ скъпо платен и непроизводителен държавен сектор (бюрокрация). Очевидно истината за една ефективна демократична политика е някъде по средата.

Извлечените полезни идеи от шестте демократични теории способстват за очертаване на връзката между лобизъм и демократична политика. Лобизмът е демократичен политически феномен като степента на неговата демократичност се определя от това доколкото функциониращо и жизнеспособно е гражданското общество. Лобизмът има отношение към четирите сфери : държава, политическо общество, но като демократична практика, лобизмът се свързва с гражданското общество. Гражданското общество е основна сфера на демократизация , сфера на създаване на демократични институции- като например института на общественото мнение , нови граждански инициативи, движения, сдружения на гражданите – в това число и такива, които се занимават с лобистка дейност. Целта за институционализиране и развитие на гражданското общество в „новите демокрации” се поставя много по-късно , след като осезаемо се усеща необходимостта от засилване ролята на тяхното демократично въздействие върху държавата и пазара. Каквото е гражданското общество в една страна – такъв е и типът лобизъм в нея. В едно демократично общество има място за лобизъм ,когато отговорността на политическите елити се допълва с допускането на различни групи по интереси и граждански асоциации до процеса на вземане на решения. Т.е лобизмът е свързан с право на демократичен достъп. За процесите на демокрацията е необходима активистка политическа култура, но не само декларативно, а при наличието ма публична сфера и атмосфера за свободни дискусии , която ограничава политическата апатия и осмисля избирателното право.

Каналите на влияние между гражданско и политическо общество трябва да са открити, публични. За типът лобизъм в дадена страна може да се съди по това – каква е институционалната структура на гражданското общество в нея.

Самата демократична политика е взаимодействие между различни (играчи), в което хоризонталните зависимости постепенно заменят вертикалните връзки на сътрудничество и йерархия. Чрез легитимните държавни институции и техните решения се внася рационалност в обществения живот своеобразен ред в държавата. Този ред не е единствения, като съществува и социален ред (разграничаваме държавната от социалната власт), които се базират на споделено усещане за социална справедливост, легитимност, морална оправданост. Обществения интерес и неговата реализация са доста труден процес. Тезата на Хегел, че само държавата може да се издигне до равнището на всеобщия интерес, докато гражданското общество е сфера на ирационален сблъсък на частни интереси. Днес в условията на глобален преход от модерност към „втора, рефлективна модерност”- Улрих Бек, или постмодерност, когато е налице световен пазар и глобален капитализъм, модерната бюрократична държава, независимо от глобализацията, все още остава основен инструмент за постигане на общи интереси- общо благо. Държавните органи, освен това, приемат и нормативни актове- правила за регулиране на същия този лобизъм. Не бива токова лесно да „отписваме” държавата, независимо че нейната роля е ограничена в контекста на глобализация за сметка на други над държавни институции и организации и не формални антибюрократични мрежи. Нарушенията на формалния ред води до продуктивни, комбинирани, неформални и ефективни действия за извършителите- действия погазващи бюрокративните правила. Освен официалните канали за информация съществуват и множество неофициални мрежи, именно в тази обстановка се развива лобизмът. Националната държава не изчезва, а по- скоро се трансформира в новите условия- новите проблеми не могат да се решават със старите институции, тъй като масовата демокрация преминава към „мозаечна демокрация”.

Безспорна е заслугата на Ю. Хабермаст при дефинирането на т.нар. от него нова публична сфера като: буржоазна- защото в нея независимите притежатели на собственост, заети в конкуренция, с егоистична икономическа дейност, в процеса на рационална комуникация, са способни да генерират колективна роля. Освен това публичната сфера, според Хабермас, може да е силно деформиран и манипулиран. Огромни са възможностите на медиите за манипулация на общественото мнение. Средствата за масова информация притежават голям политически потенциал- чрез пропаганда, реклама на партии и лидери и прочие. В тази връзка лобизъм може да се представи като политическа комуникация, един от начините на организация на политическият дискурс, своеобразна PR техника или инфо- техника. Границата между частно и публично обикновено се определя чрез дискусия. Няма вечен консенсус около определени норми, доколкото не съществува автоматично съвпадение между законно и нормално. Всяка норма може да влезе в конфликт с лични ценности и идентификации. Консенсусът сам по себе си представлява емпиричен факт и трябва да бъде открит за оспорване и преразглеждане. Под понятието „общ интерес” разбираме наличните обективни интереси на различни групи в обществото. В общества, където обособено се акцентира на ценностния плурализъм, общото е, че различните индивиди са подвластни на един и същи политически решени закони. Дефиницията между политическо, икономическо и гражданско общество съответства на реализацията: политически, икономически и граждански права, те се гарантират от държавата.

Лобизмът е особена форма на натиск, специфично адресиран върху различните институции на публичната власт, който има три различни аспекта: политически, икономически и граждански. Разграничаването им става възможно чрез прилагането концептуалната схема за взаимоотношенията между държавата и трите типа общество, разработена от Коен и Арато. Икономическият аспект на лобизмът, позиционирането на лобистката дейност в икономическото общество, се свързва с една несъвършена пазарна конкуренция. Лобизмът в политическото общество се осветлява най- добре през призмата на принципът за политическо представителство.

Независимо обаче от формата на държавно управление предпоследните две десетилетия се лобира най-вече пред правителството като носител на оперативна власт, а не пред парламента, макар че той да представлява върховната власт в държавата. Забелязва се тенденция към рационализиран парламентаризъм, които засилва ролята на правителството и неговата законодателна инициатива законодателна инициатива особено при парламентарния режим. При президентския режим, какъвто е в САЩ- основният обект на лобистки натиск е Конгресът и неговите комисии, макар че напоследък нараства и значението на „президентските лобита” в апарата на Белия дом, чиято главна задача е да осигуряват преминаването на законодателната програма на Правителството през Конгреса, мобилизирайки за това обществени ресурси. Анализа на обектите на лобизма показват не само изражението на възможните държавни институции и длъжностни лица, а пред кого най- често се лобира във връзка с решение на конкретен проблем.

Субекти на лобиране могат да надхвърлят границите на националната държава, напр. лобиране на равнище на ЕС, лобиране по въпросите на външната политика на САЩ от страна на диаспорите (напр. Мексиканско или Гръцко лоби в Америка), както и различни форми на транснационален лобизъм. Субектите на лобиране могат да се назовават и по друг начин- с помощта на термини, предимно от американската лобистка практика, а именно лобисти, индивидуални контактьори, лобистки структури, фирми за лобиране, професионални лобисти. Разгледани от социологически позиции, субектите на лобиране включват различни категории индивиди, общности и институции. Освен финансовото влияние, частните лица, крупни бизнесмени, специално внимание се отделя и на професионални и мениджърски елити, които оформят своеобразна „нова класа”- в смисъл че доходите им се основават не толкова на владеенето на собственост, колкото на обработването на информация и професионален опит. Възможно е обекти и субекти на лобиране да сменят местата си, а определена персона да бъде едновременно и субект и обект на лобистки натиск в една конкретна или няколко различни ситуации.

Финансовите ресурси не се нуждаят от подробно изясняване. При тях е важно количеството- колкото е по - голямо, толкова по- вероятна е възможността за удовлетворяване на интересите на групите, които ги притежават. Парите са източник на власт. Подчинението се купува директно и лесно с пари. Държавниците също могат да бъдат подкупени, за да вземат решение в интерес на групата, която плаща. Подобни действия често се свързват с лобирането, но трябва да се прави разлика между лобизъм и корупция. Не е тайна, че най- мощните лобита са всъщност малки групи от значими фирми на национални ниво или отделни личности- богати влиятелни лица

Организационните групи със специални интереси имат свое възходящо и низходящо развитие през своя период на съществуване. Лобират само тези групи, които са в състояние да се организират. Днес организацията е решаващ източник на власт. Тя е обединение на хора около обща цел- това е най- широко разпространено работно мнение. Организацията в групата предполага и изисква подчиняване на участниците на общата цел. Постигнатото вътрешно подчинение в рамките на групата, по думите на Гълбрайт, предполага и постигане на поставената цел навън- в рамките на обществото. Съществуват множество индивидуални и групови интереси, но всички не могат да бъдат удовлетворени в рамките на политическия процес- ще бъдат удовлетворени само тези, които са организационно защитени. Синдикатът е типичен пример в това отношение. Членовете на профсъюза независимо от това какви са индивидуалните им предпочитания и лични планове, приемат целите на синдикалната организация относно размера на заплати, условия на труд и прочие. Колкото по- малобройни са целите, които преследва дадена организация- толкова по- голяма е нейната вътрешна дисциплина, а от там и по – успешно е лобисткото влияние върху официалните органи за постигане на лобистката цел.

Групите, разполагащи с организационен ресурс за лобиране, биват най- общо малки и големи. Малките, според Олсън, имат по- голяма мощ за лобиране и картелиране, по- голям организационен потенциал отколкото големите, и са по- ефективни в преследване на своите цели пред държавните институции. Малките групи- обикновено мощни финансови групировки в национален мащаб и са по- способни да действат в полза на общия си интерес, отколкото големите синдикати, организации на работодателите и прочие. Тези групи са привилегировани в упражняването на лобистка дейност, тъй като е възможно дори да не се организират специално, а поради това че наброяват няколко човека, техният общ интерес се подбира от само себе си. Малките лобита са привилегировани солидно и във връзка с процеса на данъчно облагане. В развитите демокрации то е прогресивно, което е официално оповестено, но на практика е точно обратната на думите на Олсън.

Рекламата като форма на комерсиално внушение започва да се маскира като информация. Информацията и рекламата стават все по- неразличими. Повечето от новините в нашите вестници се състоят от теми, омесени в телеграфните агенции и бюрата за връзки с обществеността и след това избълвани от обективните органи на журналистиката. Когато информацията не се ражда в един продължителен публичен дебат, тя до голяма степен е подвеждаща и манипулативна. Информацията все повече се произвежда от онези, които желаят да наложат нещо и някого- продукт, кауза, политически кандидат или държавен чиновник. Рекламата служи най- вече на корпоративното слово с цел пакетиране на човешкото съзнание. Чрез нея частните желания смазват обществения дух. В тази връзка основната функция на масмедиите не е да продават на потребителите „пакети” с идеология, а серийно да произвеждат и продават аудитории на рекламодателите. Успешната реализация на даден бизнес интерес или организирани граждански интереси около социално значима кауза чрез лобизъм зависи от комбинирането на различни ресурси за лобистка дейност. Влиятелно е онова лоби, което е изкусно в оказването на подобно директно въздействие или онова, което може да привлече големи, подлежащи на въздействие групи или асоциации, и чрез тях- да повлия и на техни политически представители. Лобизмът често използва професионалния капацитет на специалисти по връзки с обществеността в стремежа си за убеждаване на законодатели и държавни служители, или на техните избиратели във важността на даден проблем. Когато говорим за комбиниране на ресурси за лобиране, трябва да знаем че с финансови средства разполагат не само бизнесмените, но и техните организации. Информационният ресурс за лобиране, от своя страна, прави възможен достъпа до държавните институции на много повече интереси и влияния. Не само бизнес лобитата са привилегировани. Около справедлива обществена кауза могат да се обединят и организират много хора- и това да стане с малко средства, при добра организация. Тогава разпространената чрез медиите легитимна цел има големи шансове за реализация, поради акумулираната обществена подкрепа, която ще предизвика реакцията на държавните институции за решение в благоприятна посока. Дейността на субектите, които организират масови прояви, предизвикващи масови акции може да представлява по- същество лобистка дейност, но е възможно да няма нищо общо с лобизма. Не всички организирани действия са тъждествени на лобистки действия. Организацията е източник на власт не само за организирани лоби групи. Не трябва да забравяме че Гълбрайт посочва че достъпът до някакъв инструмент на власт често се бърка със самото управление на властта. В този смисъл лобизмът е само опит за влияние върху държани институции при вземане на определени управленски решения, но те в последна сметка се вземат от институциите.