За да се промените, трябва да надраснете средата, тялото си и времето

38
тях. Но за да разчупите навика да бъдете себе си, трябва да мислите по-мащабно от обстоятелствата в живота си, да надраснете чувствата, които сте запаметили в тялото си, и да заживеете в нова линия на времето.
Ако искате да се промените, трябва да поддържате в мислите си идеализирания си аз – образец, на който можете да подражавате, различен и по-добър от аза, който съществува днес в конкретната среда, тяло и време. Всички велики хора в историята са умеели да го правят и вие също можете да постигнете величие в собствения си живот, стига да овладеете идеите и техниките, с които ще се запознаете по-нататък.
В тази глава ще поговорим как можете да преодолеете вашата среда и ще положим основите за следващите две глави, в които ще разгледаме преодоляването на тялото и на времето.
Спомените създават вътрешната среда
Преди да преминем към темата за разчупването на навика да бъдете себе си, искам за секунда да се обърнете към здравия си разум. Как изобщо се роди този навик да мислите и чувствате по един и същ начин отново и отново?
Аз мога да отговоря на този въпрос единствено с мозъка – отправната точка на нашите мисли и чувства. Според съвременната невронаучна теория мозъкът е организиран така, че да отразява всичко, което знаем в средата. Цялата информация, която сме получили под формата на знания и опит, се съхранява в синаптичните връзки на мозъка.
Отношенията с хората, които сме познавали, разнообразието от неща, които притежаваме и са ни близки, местата, които сме посещавали и на които сме живели в различно време от живота си, безбройните преживявания, които сме имали през годините, са конфигурирани в структурите на мозъка. Дори широкият спектър от действия и модели на поведение, които сме запаметили и редовно сме изпълнявали в живота си, са запечатани в сложните гънки на сивото вещество.
Следователно, всички наши лични преживявания с хора и неща в определено време и на определени места са буквално отразени в мрежите от неврони (нервни клетки), които изграждат мозъка.
Как наричаме общо всички тези „спомени“ за хора и неща, които сме преживели?
Това е нашата външна среда. В голямата си част мозъкът ни е равен на средата ни – запис на личното ни минало, отражение на живота, който сме живели.
Докато рутинно взаимодействаме с различните дразнители в нашия свят, външната среда активира различни мозъчни вериги. Вследствие на тази почти автоматична реакция ние започваме да мислим (и реагираме) равнозначно на средата. Докато средата ни кара да мислим, познатите мрежи от нервни клетки отразяват предишните преживя- вания, вече вградени в мозъка. Общо взето ние автоматично мислим по познатия начин, извлечен от минали спомени.
Ако мислите ви определят реалността, а вие продължавате да мислите едни и същи мисли (които са продукт и отражение на средата), ще продължавате ден след ден да произвеждате една и съща реалност. Така вътрешните ви мисли и чувства точно съответстват на външния ви живот, защото външната реалност с всички проблеми, условия и обстоятелства влияе на начина ви на мислене и чувствата във вътрешната ви реалност.

39

Изтегляне 3.33 Mb.

Сподели с приятели: