Родна стряха Година: Първа 01. 08. 2009 год. Брой: 2

Година: Първа 01.08.2009 год. Брой: 2

................................................................................................................................

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ НА ЧИТАЛИЩЕ „ПРОБУДА”

с.Отец Паисиево, Пловдивско

БЪЛГАРИЯ BULGARIA

Снимка: Дойчин Бинев

ДОКУМЕНТИТЕ РАЗКАЗВАТ

Уважаеми читатели,

Предлагаме на Вашето внимание документ, който определя границите на селото ни през 1688 година, същият се съхранява в Народната библиотека св.св. Кирил и Методий гр. София, кол.48, арх.ед. 10.

Ф Е Р М А Н
ИЗДАДЕН ПРЕЗ 1098 ГОДИНА ПО ХАДЖИРА И Е ПРИБЛИЗИТЕЛНО 1688 ГОДИНА, ПО ВРЕМЕТО НА МЕХМЕД ХАН IV, КОЙТО ГЛАСИ:
„ЗАПОВЕД ДО СЪДИЯТА НА СУШИЦА /днешно Карлово/

До когато никой не е имал права над мерите в землището на селото Кочмарлар, определени изключително за спахията Видул – син на Драгой и негов син Кръстил, носящи знаците /нишаните/, които от времето на Високорожденът Султан Мухамед, по род от неговите потомци получават и до когато не е трябвало да става намеса жителите на околните села не са преставали да се намесват в тях поради което и жителите на казаното село Кочмарлар са подали прошение заедно с домочадията си и търсят нашата справедливост.

Като разгледахме описа на хадутмането /границите/, вписани в съхраняващите се в Императорският зарегистриран дневник - КУЮДИ ХАКАНИ оказа се, че като се почне от воденицата на дерменжи Асанаа, намираща се в землището на Абрахим беговия чифлик и се върви по нейния арк, тръгва се и се стигне до река Гиопса, от която е отделен аркът, тръгва се по нея и се стигне до вливането на р. Акъ дере, върви се по нея и се стигне дотам дето се влива водата на Мраченик дереси и се стига до Кара Тешъ, и от там по вододела се отива до Кара Тепе, от тоя връх се тръгва все по стария път, който води до полуразрушения твърдел на бащите на тия спахии, наричан Хисарджикъ, и от там като се върви все по на изток стига синура дето се събират границите на селата Аджар и Суютчук – Муслучене, веднага се спуща по Дервишка поляна, после по билото на Топ Аланъ западно от Суютчук-Муслученне и продължава до Калето и от там по стария калдаръмен път който пробива куриите в полето под Ала баира и се стигне по тоя път все по край имотите на Абрахим бег пак до воденицата на Дерменджи Асанаа - то земите, нивите, айлъците и куриите, както и намиращите се между тях заселища и монастири, тъй пограничени и определени са места на собственника на горното село Кочмарлар и на раята. Тъй като насилственното вмешателство на околните села Чукурлу, Баня, Маджери, Омер объсъ, Аджар и Суют-чук – Муслучене в горите и имотите на това село и в каквото и да било друго отноше-ние не се съобразява със същината на работата, то за възбрана и отблъскване на подобно,писало се е от Императорската канцелария/ДИВАНИ ХУМАЮНЪ КАЛЕМИ/, че е нужно да се издаде мой свещен указ.

Предвид на това издадох Високата си Императорска заповед, та да се постъпва за напред съгласно Императорските кадии /зарегистрирвания/ и според определените още по-рано граници. И то споменатият съдия като се извести, за тази работа да се постараеш щото да се съобразиш със свещенният териат и с гореспоменатите граници и да възбраниш и отблъснеш всякакво намесване от което би се появило ново оплакване от собственика и домучадията на селото Кочмарлар.

В последните дни на месец Джамази-юлъ Явълъ 1098 сене, издадено в Цариградския дворец и със собственната ми ръка подписано.”

Бележка на редактора: Ферманът е отпечатен в оригиналния си стил.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ:

• 
  Село Отец Паисиево се е намирало в местноста Селището и се е казвало село Бурско.
  
• 
  В местноста Даробъс се е намирало село Даръ Объсъ, изселило се е през 1887 година.
  
• 
  Близо до село Дъръ Объсъ се е намирало село Караджалар .
  
• 
  В местността Исаако се е намирало турското село Исхак Факих изселило се е през 1887 година в землището на село Отец Паисиево.
  
• 
  Село Стрелци се е казвало –Хадър Ашиклу.
  
• 
  Село Сърнегор се е казвало Караджа Евхад.
  
• 
  Село Сухозем се е казвало Хамидлу Качук.
  
• 
  Село Бегово се е казвало Якуб Бей.
  

Точките 2, 3, 4, 5, 6 и 7 са извадени от подробен регистър на джелепкашъните в Българските земи от 1576 год който се пази в Ориенталския отдел на НБКМ под сигнатура фонд 95 арх. ед. 23.

УМОЛЯВАМЕ ВСИЧКИ НАШИ ЧИТАТЕЛИ ДА НИ ПИШАТ И ИЗПРАЩАТ ДОКУМЕНТИ И СНИМКИ, СВЪРЗАНИ С МИНАЛОТО НА СЕЛОТО. БЛАГОДАРИМ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО.
За контакти:

Стойко Загорчев – тел. 031706 330 , 0888773166