С ъ д ъ р ж а н и е том I текст
Габровско-Тревненски басейн
Изтегляне 0.65 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2.1. Пукнатинно-карстови води в Комаревската свита (Pg_S11_T)
- 3.2.2. Пукнатинно-карстови води във Варовиковата задруга (K_S12_T)
- 3.2.3. Пукнатинни води
3.2. Габровско-Тревненски басейнГабровско-Тревненския хидрогеоложки басейн се разполага в юж-ната част на проучвания район, на площ 260 км¤. Формиран е в седимен-тите изграждащи Габровската синклинала и на север граничи с Флишкия Предбалкан, а на юг с Балканските структури. Бедрата на синклиналата са изградени от варовиците на Комаревската свита и Варовиковата зад-руга, а ядката е запълнена от Източнобалканската флишка алтернация. В тези седименти, според типа на колектора са формирани пукнатинно-карстови и пукнатинни води. 3.2.1. Пукнатинно-карстови води в Комаревската свита (Pg_S11_T)Към водоносния хоризонт “Комаревска свита”, (под - 550 в Методиката за мониторинг на п.в.) се отнасят и варовиците на задру- 1 m 1 гите обозначени с индекси IХ Pg и 8 K - Pg на граф. приложе- 1 2 1 ние - 13. Тези седименти участват в строежа на Габровската синклина-ла западно от село Вонеща вода, разкриват се на площ 10 км¤ и имат дебелина до 80 м. Пукнатинно-карстовият водоносен хоризонт има безнапорен ха-рактер в откритите си части и напорен в закритите, подхранва се от атмосферните валежи и се дренира от редица извори. Режимните наблю-дения на сондаж 195-Л, гр. Трявна показват големи амлитуди в колеба-нието на водното ниво - 4 м. Най-интензивно е окарстяването на варовиците западно от град Трявна, там са и най-големите извори: “Андъка” (- 21), с. Боженци - 10 л/с. и “Змейова дупка” (- 23), кв. Хитревци - 7 л/с, които не се използват за питейно водоснабдяване поради периодичното им размът-ване. Сумарният дебит на изворите от Комаревската свита е около 24 л/с (Mn = 2,4 л/с, км¤), от които 10 л/с се използват за питейно и промишлено водоснабдяване. Водите от този хоризонт са пресни, хидрокарбонатни - калцие-ви, умерено твърди, както се вижда от анализите на 10 бр. проби: Са (2+) Mg (2+) Na+K (+) HCO3 (-) SO4 (2-) Cl (-) OT M Тип по Процент йонеквиваленти мг/ г/л Алекин екв/л 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Х 85 8 7 84 10 3 4,8 0,43 Ca С_S1II_T х 5,2 4,2 2,0 7,1 3,4 1,2 0,9 0,08 Общо водите от Комаревската свита са чисти, като се изключи характерното за карста размътване и един случай на техногенно замър-сяване: вследствие разработване на каменна кариера, каптаж - 11 (к.л. Плачковци) е изоставен. 3.2.2. Пукнатинно-карстови води във Варовиковата задруга (K_S12_T)Варовиковата задруга е развита източно от с. Вонеща вода на площ 20 км¤, с дебелина 150 - 350 м. Напуканите и окарстени флинтови варовици се подхранват от атмосферните валежи, а се дренират от речната мрежа и няколко капта-жа за водоснабдяване с дебит около 22 л/с. От режимните наблюдения на чешма - 25 с. Ф. Тотево със сре-ден дебит 0,37 л/с и площ на подхранване 0,2 км¤ се получава Mn = 1,8 л/с, км¤. По химичен състав водите са пресни, хидрокарбонатни-калциеви, умерено твърди, което следва от анализите на 11 бр. проби: Са (2+) Mg (2+) Na+K (+) HCO3 (-) SO4 (2-) Cl (-) OT M Тип по Процент йонеквиваленти мг/ г/л Алекин екв/л 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Х 76 16 8 83 10 5 5,5 0,47 Ca С_S1II_T х 10,5 7,1 4,2 6,2 6,2 2,6 1,1 0,12 _ Замърсявания във водите на Варовиковата задруга не са регис-трирани. 3.2.3. Пукнатинни водиПукнатинните води са формирани във флишките седименти с въз-раст от горна юра до палеоген, запълващи Габровската синклинала и разкриващи се на площ 230 км¤. Подхранването на пукнатинния водоносен хоризонт е от инфилт-риралите се валежи, които излизат на повърхността като малки низхо-дящи извори - основен източник за водоснабдяване на многобройните селца в района. За тази безнапорна част на водоносния хоризонт са изчислени модули на подземния отток: Mn = 0,9 л/с, м (по режимни набл. на чешма - 11, Войнежа, Qср = 0,56 л/с, F = 0,6 км¤; Mn = 0,38 л/с, м (по хидрометрична снимка на ПДНГ - Плевен за района на Жълтешка река) В дълбочина водоупорните мергелни пластове създават напорни условия, а удължения път на филтрация сред богатите на пирит и орга-ника флишки седименти води до минерализация на водите. Водопроводи-мостта на тази зона е от 2 м¤/дн. при гр. Трявна до 50 м¤/дн. при с. Вонеща вода. По химичен състав подземните води във флиша се поделят на ултрапресни, пресни и минерални. Ултрапресните води, въз основа на изследваните 5 бр. проби са хидрокарбонатно-сулфатни, калциеви, меки и много меки: Са (2+) Mg (2+) Na+K (+) HCO3 (-) SO4 (2-) Cl (-) OT M Тип по Процент йонеквиваленти мг/ г/л Алекин екв/л 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Х 72 14 14 56 30 4 1,7 0,16 Ca С_S1II_T х 5,4 2,6 5,8 14,3 15,0 1,8 0,4 0,04 _ Пресните води, които преобладават в района, са хидрокарбо- натни-калциеви, умерено твърди, което е видно от изследваните 39 бр. проби: 59 - ¤
по Процент йонеквиваленти мг/ г/л Алекин екв/л 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Х 76 14 10 83 11 4 4,8 0,44 Ca С_S1II_T х 8,4 6,3 4,4 7,1 4,2 2,3 1,1 0,10 _ Минералните води са съсредоточени основно в находище “Воне- ща вода”, което е открит тип. Считаме, че водите са с инфилтрационен произход, и се формират в напуканите седименти на Източнобалканската флишка алтернация и на Костелската свита. Съществува хипотеза и за дълбочинен произход на минералните води, но това влиза в противоре-чие с ниската температура на минералния извор “Вонеща вода” - 13°С, при среден дебит 5 л/с. Зоната на разуплътняване най-често е до 110 м, а основните водопроявления в сондажите и минералния извор са свързани с Тревнен-ската дислокация, където вероятно става смесване на минералните во-ди с пресни, което ги прави хидрокарбонатно-сулфатни, натриево-кал-циеви, твърди. Средните стойности от изследваните 9 бр. проби са следните: Са (2+) Mg (2+) Na+K (+) HCO3 (-) SO4 (2-) Cl (-) OT M Тип по Процент йонеквиваленти мг/ г/л Алекин екв/л 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Х 38 16 45 43 35 21 7,2 1,02 Na С_S1II_T х 9,9 7,7 12,0 9,2 7,7 3,0 3,5 0,23 Хидрогеоеколожката обстановка в района на Източнобалканската флишка алтернация е спокойна и замърсявания на подземните води не са регистрирани. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|