С в я т битие и Небитие

Същността на битието, дефинирана от различните философии, варира, като се дават различни интерпретации.

1. 
   Парменид – Светът е Битие. Битието е Абсолютно, вечно и неизменно. То е идеално и не притежава свойството движение.
   
2. 
   Хераклит – Светът е съвкупност от Битие и Небитие. Те се редуват в определен ритъм, който е израз на Абсолютното Движение. Следователно: Светът е движение.
   
3. 
   Нагарджуна – Светът е Битие. Битието е относително. То е изменчиво и полуреално, като сън. Този сън се сънува от човека.
   
4. 
   Хегел – Светът е Чисто Битие. То е неопределимо и непосредствено. То просто “Е”. То е ставането от нищото на нещо. Битие и Небитие са в постоянен синтез. Осъзнаването на света (Битието) е продукт на мисленето, което разкрива разумните основания за съществуване на нещата.
   

Светът е изменчив – всяко нещо възниква и изчезва. Този цикъл протича във Времето, понятие имащо значение само за Човека. Светът е съвкупност от Природа (Времевият свят без човешките творения) и Култура (Времевият свят на сътвореното от Човека). За тяхното съществуване съдим от сетивата и условното, разграничаващото “това” от “онова” мислене. Това разграничаване се извършва от Човека. Така Света и Битието се определят с помощта на три координати:

• 
  пространство;
  
• 
  време;
  
• 
  човек.
  

Потокът на Света

1. 
   Св. Августин – Светът е Време. Времето е сянка от Вечността. Божието Битие (т. е. Вечното) е изводимо от човешкото страдание. Човешкото Битие е временно и основано на любовта към себе си.
   
2. 
   Хайдегер – Светът е Битие. Битието е времетраенето на нашия съзнателен живот. Свят и Живот са едно и също нещо.
   
3. 
   Витгенщайн - Светът се живее – не се прави, не се дава. Светът е Живот, разгърнат, като живо възприятие и действие във Времето и Пространството. Той не се дава, нито се отразява, не се прави. Той се живее.
   

Светът се променя от самосебе си. Неговото движение не се задава от вън. То е самоизменение. Времето е мерило за вечното движение. Мисленето на времето позволява на човека да се ориентира в Света:

• 
  първо очаква нещата (бъдещето)
  
• 
  после ги преживява (настоящето);
  
• 
  накрая от тях остава следа в паметта (миналото).
  

Повторяемостта на последователностите отбелязваме с понятието причинност. Тази причинност изгражда човешкия свят, като нареден, ориентиран в определена посока, което му придава цялостност и смисъл. Последното дава възможност на всеки сам да строи свой свят, където да утвърждава според своите убеждения жизнено видимото и необходимото, и едновременно с това да избягва смъртоносното и необяснимото. В този смисъл, има различни светове.

Категории и Метафизика

Метафизиката е философска наука, която си поставя за цел да обясни света, като цяло. Нейното съществуване, Аристотел обяснява със стремежа на човека да достигне до разумното основание (причинността) за съществуването на нещата, т. е за тяхното Битие. Според Аристотел съществуват четири вида причинност:

• 
  материална – свързана с възникването на предмета – отговаря на въпроса “КАК?”
  
• 
  формална – качеството на предмета – “КАКВО?”
  
• 
  финална (целева) – предназначението на предмета (вътрешната причинност за неговото съществуване – “ЗАЩО?”
  
• 
  действаща – външните условия, пораждащи предмета – “КОЙ?”
  

Метафизиката обяснява света с помощта на категории – пределно общи думи, които изграждат системата на философските теории. Те са вечни, формални, независими от обекта, който обясняват. Те се приближават условно до Света. Описаното от тях не изразява качеството на Света. Категориите се наслагват над възприетото и така формират общото мнение за описвания обект.

Кант посочва четири типа категории за обяснение на Света:

• 
  на качеството;
  
• 
  на количеството;
  
• 
  на релацията (отношението);
  
• 
  на модалността.
  

Тези понятия, според Кант конструират и организират опита.
Следователно: Светът на Човека е споделеният свят, където се ражда, протича и изгасва неговия живот. Той е подреден, ориентиран в пространството и времето, в което се разполага Човека.

Философия

Каталог: uploads -> wysiwyg -> psy
psy -> Личностни различия човек, индивид, личност
psy -> Аглика Александрова, 2003 г. Виктор Франкъл: " Увод в логотерапията основни идеи"
psy -> Умозаключителни възможности на сложните мисли
psy -> Световни религии и морал
psy -> Грешки при аргументирането на тезата
psy -> Пропозиционалната логика логика на сложните съждения § Мисловни атоми и мисловни молекули, изградени от тях
psy -> Философии за морала Философ Възглед
psy -> Динамика на отношенията в семейството Създаване на семейство
psy -> Психологически школи и концепции

Изтегляне 33.61 Kb.

Сподели с приятели: