Събитие: Откриване на нов лъчетерапевтичен комплекс в умбал “Ц. Йоанна – исул”

г-н Бойко Борисов министър-председател на РБългария

д-р Стефан Константинов – министър на здравеопазването
Изпълнителен директор на УМБАЛ „Ц. Йоанна – ИСУЛ” – доц. Бойко Коруков.

Информацията в преслиста е предоставена от проф. Татяна Хаджиева, началник на Клиника по лъчелечение към УМБАЛ „Ц. Йоанна – ИСУЛ”

Метод за лечение на онкологични и други заболявания, при който през кожата, сноп лъчи се насочва към болната тъкан и я унищожават. С помощта на лъчелечението самостоятелно, предоперативно, следоперативно или едновременно с химиолечение се излекуват около 40% от пациентите. Около половината от всички онкологично болни по-късно, в хода на заболяването, допълнително имат също необходимост от лъчелечение. Приносът на оперативните методи за излекуването на онкоболните е 49%, на химиотерапията - 11% .

Лъчелечението е една от най-високо технологичните специалности в медицината. Тя е и най-ефективното онкологично лечение по отношение на ефект-цена. Статистика от 90-те години на ХХ век на Европейската общност показва, че стойността на среден курс лъчелечение е 3 000 евро на пациент срещу средно 7 000 евро за хирургия и 17 000 евро за химиотерапия. Експерти от Световната здравна организация и Международната атомна агенция определят лъчелечението като фундамент на онкологията. Заключението важи особено за страни с нисък и среден брутен вътрешен продукт.

В България има три линейни ускорители: в Специализирана болница за активно лечение по онкология, МБАЛ „Св. Георги”, Пловдив и МБАЛ „Токуда”. В страната с лъчелечение се лекуват около 11 800 болни годишно.

1. 
   Линеен ускорител с многолистен колиматор. Той е най-модерният апарат от този вид в Изгочна Европа. Генерира 2 вида лъчения с възможности за избор на 2 фотонни енергии и 5 енергии за електрони. Те лекуват тумори, намиращи се на различна дълбочина под кожата. Така се създава възможност за облъчване практически на всички видове ракови заболявания, при които лъчелечението помага. Всред тях най-разпространените са: карциноми на гърдата, маточната шийка и тяло, правото черво, на устната кухина, гълтача, ларинкса, носа и ушите, тестисите, кожата, злокачествени и незлокачествени тумори на мозъка, които сега се лекуват в чужбина с т.н. гама нож и кибер нож. Апаратът дава възможност за лечение още на рак на белия дроб, простатната жлеза, пикочния мехур, стомаха и панкреаса, които не се поддават на облъчване с досега използваната апаратура.
   
2. 
   Облъчването става като на болния първо се извършва изследване чрез скенер- компютърен томограф, които уточнява атомичното и топографско разположението на тумора и на здравите тъкани около него и преди извършването на реалната лъчелечебна процедура я наподобява, прецизирайки точността до милиметри.
   
3. 
   На втори етап се прави лъчетерапевтичен план. Той се осъществява чрез т.н. компютърна планираща система. Тя показва тумора и тъканите около него в триизмерен образ. Начинът на облъчване, изборът на вид лъчение, оформянето на индивидуалната защита за всяко поле, разнообразните възможности за вариране на дозите в тумора и поносимите дози за здравите органи се извършва от нея. С планираща система работят лекари в т. н. анатомичен модул, и физици, в т. н. дозиметричен модул.
   
4. 
   Планиращата система може да изпраща информация до специален апарат, който изрязва индивидуални, различни форми на специални защити, които се използват при трансплантация на костен мозък и периферни стволови клетки при терапия на левкемии и някои тумори.
   
5. 
   Връзката между апаратите и програмата за планиране се поддържа от информационна система. В нея фигурират всички данни за даден пациент, неговите изследвания, снимки, вариантите за планиране на лъчелечението, подробности по облъчването. Параметрите на облъчване автоматично се подават на линейния ускорител, при което се избягват възможности за грешки. Лекарят, физикът и рентгеновият лаборант имат различни нива на достъп до тази система.
   
6. 
   При самото облъчване болният ляга на пациентската маса. С помощта на специални рентгенови и компютър-томографски апарати, се проверява положението на болния и при нужда, се извършва автоматична корекция. След съвпадение на всички необходими параметри на облъчването /над 50/ контролната система разрешава началото на лечебния сеанс.
   

Новата апаратура поставя пред персонала на болницата предизвикателствата на новите технологии, но и нови финансови препятствия, тъй като разходите при нея за всеки пациент значително надвишават реимбурсирането от НЗОК.