Science & Technologies Психофизиология и токсикология на властта – системен подход Любомир Т. Пировски
Изтегляне 156.81 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Източниците на властта
- Психо физиологичните механизми
- Наличието и функционирането на тези пет психофизиологични системи е биохимична актуална потребност за организмите, създадена целесъобразно в процеса на еволюцията.
- Целта на този научен доклад е
- Методите и средствата за постигане на целта са
- Резултати и обсъждане : Най- важните синдроми при острите отравяния в живия организъм с отрови са
- К.Г.Юнг
- За «противоотрова»
- Литература : 1.
- Volume VII, 2017, Number 1: MEDICAL BIOLOGY STUDIES, CLINICAL STUDIES, SOCIAL MEDICINE AND HEALTH CARE
|
Психофизиология и токсикология на властта – системен подход Любомир Т. Пировски ДПБ”Д-р Г. Кисьов” гр. Раднево Psychophysiology and Toxicology of Power - System Approach Lubomir T. Pirovski SPH "d-r G. Kisyov" Radnevo Abstract: The purpose of this report is to present a new bio-psycho-social systemic method for examining the categories of "power" and "poison" and the existing relations and links between them at the biochemical, psycho- physiological, toxicological and sociological levels of the system: "Personality, Leadership , Behavior ↔ Society, Crowd, Emotions ↔ Power ", developed and used in the new book "Power and Poisons" by L. Pirovski and N. Pirovski, "BON" Blagoevgrad, 2017 ISBN 978-954-395- 166-6. „Система” е определено множество от взаимосвързани от системообразуващ фактор с прави и обратни връзки елементи (структури), образуващи устойчива съвкупност, цялост, която е повече от сумата не свързани елементи. То в същото време е и част от друго по-обширно можество (мегасистема). Такава система е и властта в мегасистемата1. : „Личност, Лидерство, Поведение ↔ Общество,Тълпа, Емоции ↔ Власт”. Това обективно изисква при нейното изучаване и прилагане да се използва като съвременен инструмент био-психо-социалният системен метод. Според нас Власт (Imperium) е система от двупосочно взаимно обвързани1: 1. психично явление - психофизиологична личностна субективна потребност за влияние, въздействие върху себе си, върху нещо или някого, подкрепяно положително от мозъчните нервохимични системи за самостимулация чрез удоволствия, при което цел на властта става самото властване. 2. социално поведение - процес на личностно или групово властване, господарстване, владеене, контролиране на нещо или някои, като обективна социална потребност свързана с конкуренцията, който се осъществява чрез: 2.1. действия основани на комбинации от сила, заплаха, налагане и спазване на установени правила-закони (принуждаваща власт, свързана и с негативни последици), включително политическо насилие, имащо за цел предизвикването на страх в обществото(терорът като средство на властта и властта като предпоставка и фактор за терор, вкл. биотероризъм); 2.2. контрол върху информацията и съзнанието чрез променяне на начина на мислене, възпри-ятията и ценностната система(условна власт),функционираща на равнище на идеи, като възпри-емането на авторитета и властта се превръща във висше предпочитание на подчиняващите се; 2.3. обещание, предлагане, придобиване и предоставяне на материални или други ценности като положително възнаграждение (компенсаторна власт), водещи до доброволно подчинение. Източниците на властта са 2: 1. Индивидуалността или качествата на водача (лидера) – качества на ума, изказа, моралната убеденост, физиката, способността да убеждаваш или да внушаваш доверие, вярата в собствената си правота и изключителност(харизма) и др. 2. Собствеността или богатството, които осигуряват влиятелно положение, сигурен успех, купуване на подчинение. 3. Организацията, характеризираща се с постоянна и широко разпространена достъпност и задължително убеждение и свързаната с него подчиненост на целите на организацията от членовете на тази организация. Властта като вид човешкото поведение 3; 4 е процес на активно взаимодействие между Личността (субект на властта) и социалната среда или човекът (обект на властта), доминираща активна дейност, понякога изразявана и чрез „бездейственост”, свързани с ценностните ориентации на Личността към различни обекти, цели и средства за тяхното реализиране. При това „дейността на човека се определя от доминантните тенденции в структурата на Личността” (Е.Фромм,1990). Психофизиологичните механизми за това доминиране са свързани с феномена – Доминанта на Ухтомски5 – времено господстваща рефлекторна физиологична система, функционално обединяваща различни нервни центрове от гръбначния мозък, подкоровите структури или кората на главния мозък, със задължително първично огнище на възбуда в един от отделите на централната нервна система, насочваща работата на нервните центрове в дадения момент и определяща вектора на поведение в координатната система: “потребности – вероятност за тяхното удовлетворяване” Чрез съпоставяне на мотивационното възбуждане с наличните стимули и с енграмите извлечени от паметта, в амигдалоидния комплекс в лимбичната система се формира емоционално „оцветяване” на тези стимули и енграми, което води до определянето на доминиращата мотивация подлежаща на приоритетно удолетворяване. Тоест емоциите са важен фактор при формирането на поведенческият акт, още повече в светлината на схващането, че в основата на психотропното действие на веществата е влиянието им непосредствено на емоционалната сфера6;7;8. От друга страна те лесно се поддават на сугестогенни въздейстия. Тези две страни на емоциите ги определят като много важен и достъпен инструмент за безвредно повлияване на поведението и предизвикване и управляване на Изменени Състояния на Съзнанието (ИСС), подкрепяни от Мозъчните системи за самостимулация чрез удоволствията. Човекът, както и висшите животни, разполага с три мозъчни системи на удоволствието с права връзка: първата- катехоламиновата, предизвиква, отключва и придружава действието, втората- на опиоидните пептиди енкефалини и ендорфини – поражда задоволство от постигнатата цел, третата – ацетилхолиновата - отключва и усилва емоционалните реакции и две балансиращи системи с обратна връзка: четвъртата- серотониновата- контролира температурата, интензивността на усещанията и настроението, и петата - с подтискащ медиатор ГАМК и възбуждащ- глутамат- контролират и метаболизма на храната и синтеза на енергиини молекули в клетките. Наличието и функционирането на тези пет психофизиологични системи е биохимична актуална потребност за организмите, създадена целесъобразно в процеса на еволюцията. Според първата за да действаме не е достатъчно да имаме причини, трябва да имаме желание за действие и фактът че сме активни да ни създава удоволствие, което води и до определянето на доминиращата мотивация подлежаща на приоритетно удолетворяване. Когато личността е лишена от това удоволствие (инструмент на еволюцията!), тя остава бездейна независимо от наличието на осъзнати или неосъзнати причини за действие. След началото и едновремено с процеса на действие (властване, контролиране), чувството за задоволство от постигнатото се поддържа във времето от втората медиаторна система - на опиоидните пептиди енкефалини и ендорфини. Ако и двете системи не са ефективно действащи, се стига до абстинентен синдром, който е обратна положителна връзка за оптимизиране на действието им по различни начини – както чрез източници на засилващо се нервно възбуждение предизвикващи отделянето на увеличаващи се дози катехоламини поради развит толеранс към тях (хазарт, власт, вълнуващи дейности, новости, хронична и прогресивна мания за възбуждащи игри, бурни оргазми и др., допаминови агонисти, мононатриев глутамат, както и някои психоактивни вещества– кокаин, амфетамини, тетрахидроканабинол, индоловите синтетични канабиноиди и др.), така и чрез действия предизвикващи отделянето на повече опиоидни пептиди (енкефалини и ендорфини) с техния последващ ефект във времето за намаляване амплитудата на функционалните отклонения в нервнотрансмитерните системи, което поражда емоции на задоволство от постигната цел, свързано с инстинкта за самосъхранение (особено чрез придобиването и алчното трупане на материални цености), и в другия случай– с инстинкта за съхранение на достойнството– гордостта, принципиалността и с алтруистичния инстинкт. Тези положителни емоции са свързани с удолетворяването на три подсъзнателни потребности на човека упражняващ власт – от познания, от икономия на сили и енергия (лични или обществени) и от оптимални технологии за постигане на целите (лични или обществени). Когато Личността получава повече от това удолетворяване от неосъзнато прогнозираното като усреднена норма, тогава се задейства мозъчната система на удоволствието на опиоидните пептиди енкефалини и ендорфини. Когато обаче, е налице несъответствие между действителната власт на Лидера с нейните актуални възможности и онова което хората (обществото) очакват от него (а това е закономерно явление във времето), тоест конфликтите: “искам, но не мога”, “искам, но се страхувам” и “не бива, не мога, но искам”, тогава за да се преодолее силният психически натиск върху Личността, се активизират преобладаващо балансиращите мозъчни системи с медиатори серотонин и ГАМК, и в много случай когато личността не успява да се адаптира, започва употребата и на психоактивни вещества– невролептици, транквилизатори, антидепресанти, алкохол и др. Те обаче също закономерно водят до характерна и определяща токсиномания с психична зависимост, физическа зависимост, толеранс и абстинентен синдром.
Биологичната същност, обаче, свързана с нервнотрансмитерните системи и с възможността за психична и физическа зависимост, формиране на толеранс и абстинентен синдром в конкретния човек или социална група, определя възможността за предозиране на властовото субективно въздействие върху обектите на властта, чрез средства, действие или бездействие. Поради предозирания си ефект, се нарушават структурите, връзките между тях и процесите в нормалното функциониране на дадена система, тоест това е токсичността и леталитета на властта и властника. И това закономерно се наблюдава във всяка исторически формирала се обществено-икономическа формация! Нарушаването на структурите, връзките между тях и процесите в нормалното функциониране на мегасистемата : „Личност, Лидерство, Поведение ↔ Общество,Тълпа, Емоции ↔ Власт” чрез предозиран ефект от средства, действия или бездействия(Токсини „Venena”), е нейното „отравяне” (интоксикация и смърт).
-- психоневрологичен (токсична кома, гърчове, ковулсии, спазми, остри психози, неврологични разстройства, астенично състояние); -- синдром на нарушеното дишане (нарушаване на механизма на дихателния акт, обтурационно-аспирационна, белодробна и хипоксична форма); -- сърдечно-съдов (хипертензия, токсичен шок, нарушения в ритъма и проводимостта на сърцето, остра сърдечно-съдова недостатъчност); -- поражения в храносмилателната система, черния дроб, бъбреците.
В съвремената «хибридна война» като «продължение на икономиката и полити-ката с други средства» в борбата за власт, тази подмяна в актуалните потребности и ценности на човека, обществото, тълпата, е едно от най-коварните и с избирателна „токсичност” средство. По аналогия, в случая използването на „фармакокинетична и фармакодинамичната фаза в действието” при едновременото прилагане на няколко средства всяко от които е безвредно, но в „организма” образуват нови продукти чийто взаимодействие води до токсичен и/или летален ефект замаскиран като естествен разрушителен изход спрямо обекта на властта, е целенасочено създаваният от властника Парадокс(синдром) на властта за обекта на властта. Психопатологичният аспект на властта и неговото овладяване се обуславят от формулираните от нас „токсични” парадокси (противоречия) от властта и тяхната двустранна права и обратна връзка с конфликтите: “искам, но не мога”, “искам, но се страхувам” и “не бива, не мога, но искам” предизвикващи борба между разума и емоциите във властника, която е в основата на болестотворния психо- соматичен вътрешен конфликт в Личността. Фройд формулирайки двата фундаментални принципа на функциониране на психиката- принципът на удоволствието и принципът на реалността, подчертава значението на произтичащите от разума ограничения на социалния живот върху индивидуалното поведение9. За да разграничи този „котел, пълен с кипяща възбуда”, този „хаос от Аза (съзнаваното) и СвръхАза (субективираната външна социална действителност, закрепена в определени норми, изисквания, традиции, морал)”, Фройд въвежда специално ново название– „То”(несъзнаваното). „Нагоните изпълват „То” с енергия, ала то не е организирано, няма цялостна воля, а само стремеж да удолетвори нагонните потребности съгласно принципа на удоволствието”. „Така пришпорван от То, ограничаван от СвръхАза, отблъскван от реалността, Аз-ът се бори да приведе в хармония силите и въздействията в него и върху него, а когато Аз-ът е принуден да види своята слабост, обзема го страх – реален страх от външния свят, страх от съвестта пред лицето на СвръхАза, невротичен страх от силните страсти на То”. К.Г.Юнг дефинира четирите основни функции на съзнанието10: мислене, интуиция, чувство и усещане. В конкретния човек има една конкретна доминираща (основна) функция, с която той се приспособява към реалността, и която определя неговия психологичен тип. Тя принадлежи изцяло на съзнанието, докато противоположната на нея т.н. малоценна функция („сянката”)– изцяло на несъзнаваното. Осъзнаването на типа функция и нагласа към които човек принадлежи, съвпада многократно със срещата и познаването на неговата „сянка” ,”другото Аз”, ”alter-ego”– архетипна фигура, част от индивида, недиференцираната функция и най-малко развитата нагласа на човека, неговата „тъмна страна”, която човек отхвърля по морални, етични или други съображения и не я оставя да излезе отгоре, защото е противоположна на принципите на съзнанието. Най-често и разбираемо тя ни се показва като присъщо ни качество чрез емоциите, които са ни обсебили. Преработката на сянката съответства до голяма степен и на това което цели психоанализата на Фройд. Осъзнаването и конфронтацията със сянката означава да осъзнаеш безпощадно критически собствената си същност, да се научиш да разграничаваш себе си от своята сянка, познавайки и приемайки нейната реалност като част от съществото си, за да успееш в конфронтацията с другите двойки противоположности на психиката. Процесът на индивидуация, разработен от Юнг като „метод и път за разширяване на личността към психична цялост в човека, е чрез постепенно доближаване към съдържанията и функциите, и признаване на тяхното въздействие върху Аза, което води до това, човек да разпознае себе си в онова което е по природа, а не в това, което би искъл да бъде”. Изводи: Властта, като осъзната необходимост, може да предизвиква както положителни, така и отрицателни последици. Единственият начин добрите да се умножат, а лошите да се намалят е Знанието– точно, широко и масово, като «противоотрова» и като коректив на властта. Затова знанията за психофизиологичните, психофармакологичните и токсикологичните механизми, методи и средства на властта,обединени чрез био-психо-социалния метод за изучаване, са най-добрата профилактика на «отравянията» от- и за- власт. „Токсичният” ефект от властта за обекта на властта- човекът, обществото, тълпата, според нас е: съзнателното контролиране и променяне на околната среда и поведението чрез подмяна в актуалните потребности и цености, съобразно целите на властника – едноличен (лидер, мениджър) или колективен „елит”, за спечелване на неговата конкурентната борба за Власт (Imperium). «Противоотрова» на това е Знанието- точно, широко и масово, като коректив на властта и като гарант на Свободата, усвоено и практически използвано от всеки човек в избора му на решения и отстояването им, даващо му здрава основа на неговата ценностна система, правещо го Свободен Човек, което го превръща в субект на властта. Осъзнаването от властника на необходимостта от властта и познаването на нейните ефекти е важно за да не се предозира с нея. „Токсичният” ефект от властта за субекта на властта когато субекта на властта е колективният „елит”, приема формата на противоречия в системата «личен- обществен-колективен интерес». Количественото натрупване на тези противоречия води до качествени изменения в системата, което още повече изостря конфликтите между производителните сили и производствените отношения до ситуация, при която властващите не могат да управляват по старому, а народа не иска вече да живее по старому, тоест до революционна ситуация за социална, научно- технологична, културна или други революции. За да избегнат този риск от възникващите конфликти, властниците се стремят чрез контрол над човешкото съзнание по различни методи, периодично да ги насочват в такава посока, която е полезна за тях. Въпреки това обаче, материалното и социалното неравенство се задълбочават, властта се концентрира в малко на брой конкуриращи се едри собственици, конфликтите се задълбочават (включително и между едрите собственици) и отново и закономерно съобразно със законите на диалектиката, се стига до революционна ситуация. Казано по друг начин- властта от свръхдозирана алчност се самоизяжда! За «противоотрова» на това и за развитието на обществото и преструкторирането му като система чрез изменения в количеството на елементите си , в качеството на елементите си, в отношеннията между елементите си, или в едно от четирите възможни съчетания между тези признаци, e решението от субекта на властта или принудата му от обекта на властта за ефективно сътрудничество между субекта и обекта на властта, свързани с преразпределение на властта и ресурсите в посока намаляване на материалното и социалното неравенство при удоволетворяване на актуалните потребности и на субекта, и на обекта на властта. „Токсичният” ефект от властта за субекта на властта, когато това е едноличен (лидер, мениджър) е налице когато има несъответствие (закономерно получаващо се във времето и предизвикващо психосоматични заболявания!) между действителната власт на Лидера с нейните актуални възможности и онова което самият той очаква от себе си, тоест конфликтите: “искам, но не мога”, “искам, но се страхувам” и “не бива, не мога, но искам”, като при това емоциите, подвластни на петте Мозъчни системи за самостимулация чрез удоволствия, са особено важен фактор при формирането на поведенческият акт. Нервохимическите системи на мозъка са материалният субстрат с който взаимодействат ендогенните и екзогенните невромедиатори от петте мозъчни системи за самостимулация чрез удоволствия- катехоламини, опиоидни пептиди, серотонин, ацетилхолин и гама амино маслена киселина (ГАМК). Активността на различните медиаторни системи е тясно обвързана, като не е толкова важно нивото на отделен трансмитер в мозъка, колкото баланса между различните биологично активни вещества. Налице е характерната и определяща за токсиноманиите типична проява спрямо ендогенното производство (или постъпление) в мозъка на катехоламините (норадреналин, адреналин и особено допамин) и свързаното еволюционно с права връзка с тях и с конкурентноспособността ниво на тестостерон, както и със съотношението им със Серотонин. Поддържането на постоянно високо и балансирано ниво на невромедиаторите от петте мозъчни системи за самостимулация чрез удоволствия е биохимичната потребност и психофизиологичната основа на властта за властника, която заедно с Доминантата на Ухтомски принуждава властника да се подчинява на принципа „всичко или нищо”. И затова властника властва и не може да се откаже от властта! Тогава за да се преодолее силният психически натиск върху индивидуалната Личност или върху „елита”, в много случаи се започва употребата и на психоактивни вещества(психомиметици, невролептици, транквилизатори, анти-депресанти, алкохол и др.) Те обаче също закономерно водят до характерната и определяща токсиномания. Всичко това може ефективно да се овладее чрез «противоотровата» на комплексното използване от властника на изменените състояния на съзнанието (ИСС), като целесъобразен когнитивен и евристичен инструментариум и на посочените съвремени психофармакологични фитопрепарати, съвместно със Знанието, Осъзнаването и Конфронтацията със „Сянката”, неговата „тъмна страна”, и процесът на индивидуация разработен от К.Г. Юнг като „метод и път за разширяване на личността към психична цялост в човека”, за да може субекта на властта да бъде наличен и на своето място като добра и Цялостна Личност, което е важно условие за доброто състояние и на обекта на властта (човекът, обществото, тълпата). Литература : 1. Пировски Л. и Н. Пировски “Власт и Отрови”, И-во „БОН”Благоевград, 2017 г. ISBN 978-954-395-166-6. 2. Гълбрайт Джон К., Анатомия на властта,И-во «Хр.Ботев», София, 1993, ISBN 954-445-0432. 3. Генчо Д. Пирьов, Любен Н. Десев, Кратък речник по психология, София,1981 ; 4. Стаматов Р.,Минчев Б., Психология на човека, „Хермес”, Пловдив, 2003 5. СимоновП.В.,Доминанта и условный рефлекс,Москва, „Наука” 1987; 6. Симонов П.В Лекции о работе головного мозга, Москва, И-т психологии РАН, 1998. 7. Симонов П.В.,Эмоциональный мозг, „Наука” Москва,1981; 8.Авруцкий Г.Я.,Вовин Р.Я.,Личко А.Е.,Смулевич А.Б., Биологическая терапия психических заболеваний, Москва,”Медицина”,1975. 9. Зигмунд Фройд, Въведение в психоанализата, с втъпителна студия от проф.д-р Любен Николов,”Наука и изкуство”, София, 1991) 10 .Йоланде Якоби, Психологията на К.Г.Юнг 1940,прев. И-во”Леге Артис” Плевен,2000 Volume VII, 2017, Number 1: MEDICAL BIOLOGY STUDIES, CLINICAL STUDIES, SOCIAL MEDICINE AND HEALTH CARE 
Каталог: journal journal -> Измерване на характеристиките на случайни процеси част 1: измерване на математичното очакване, дисперсията, функцията и плътността на разпределението journal -> Volcanic phenomena and economic impact to atm journal -> 4 the opportunities for improving the efficiency of the spark ignition engines journal -> Study and analysis of safety of man-machine systems for traffic management in railway transport journal -> Въведи кратко заглавие (колонтитул) тук journal -> Investigation of the influence of reliability of load lifting cranes on their exploitation journal -> Vii international congress journal -> ПРограма за конкурсен изпит за докторанти по професионално направление Обществени комуникации и информационни науки journal -> Transient characteristics of squirrel cage induction motor journal -> Награда на Информационното бюро на еп за млади журналисти за 2012 г Изтегляне 156.81 Kb. Сподели с приятели:
|