* * *
Един единствен път Слава Севрюкова си позволява да изстреля най-тревожното си видение. Съзряла е мрачна угроза:
-....Животът на Земята се подчинява на космически закони. Равновесието между нашия и отвъдния свят отдавна е нарушено - с милиони и милиарди души. Пренаселени сме. За да се възстанови балансът, милиони и милиарди трябва да преминат в Отвъдното - бързо и заедно...
Апокалиптично видение!!!
За Армагедон ли се касае? Или за предвещания в Библията "втори огнен Потоп"? (Нострадамус неведнъж с тревога иносказателно подготвя за него.)
- Как?!... Кога?... Кажи, лельо Славе! – Възкликваме един през друг. И затаили дъх, се умълчаваме.
Сепната от току що изреченото, пророчицата онемява.
Вглъбена в неоткроимостта, внезапно отсича. Твърдо, решително:
- Не питайте!...Не знам... Тишината натежава.
- И да знаех, трябва ли да споделя?... - Мълви с половин уста.
Вярна на милозливата си природа, състрадалчески нежно ни поглежда. Пред лицето на грозно надвисващите световни нещастия, фината й душа навярно дълбоко ги изживява.
Тъжно се усмихва. Майчински успокоява:
- Нима не е видно... Трябва ли да бъде изказано?... Ще ми се да не знаех... Знам...
Съкрушително въздиша:
- Задават се пагубни катаклизми. Нарушена е хармонията между видимия и невидимия свят. Милиони и милиарди души предстои да отплуват в Отвъдното.
Слава не може да бъде зла орисница. Не е в стила й да поднася черни трънени букети от пророчества. Но последните слова мъчително засядат в гърлото й. Давят я:
- Виждам, е ония времена трябва да вървите километри и километри, за да се натъкнете на жив човек. Смърт. Страшно много смърт.... Молете се... Молете се за нашето племе. Молете се за Човечеството - да е по-леко... Няма да ни отмине. Каза ми се: „Както Христос не се размина с "горчивата чаша", така и това не ще прескочи бъдните чеда. Прекомерно пренаселена е Земята."
Предсказание - като тънко разрязващо ледено острие.
Наистина ли предстои покосяване на значима част от Човечеството? Какво трябва да очакват армиите обречени души?
Пред Слава Севрюкова навярно се разкриват покъртителни гледки. Наднича в изненадите на бъдещето със сетива, пронизани от болка. Сякаш изстрадва грехове, за които няма вина. Измъчва се от трагедии, които не са нейни. Споделя ги в сподавена скръб, в неизплакани сълзи.
Съзряла уплаха в очите ни, продължава. Не толкова накъсано:
- Не бойте се! Хармонията ще се възстанови след бедствията. Но, казвам ви, трябва да сте готови за тях. Да ги понесете.
И пак повтарям, не бойте се - човешкият род не ще бъде изтрит от лицето на Земята. Виждам - унищожения. Неузнаваеми промени. Обновеното Човечество ще се лиши от една нелепа и страшна своя съставка - озвереността.
В него ще вземе връх Христовата душа. След грандиозни изпитания на границата на оцеляване ще се оттласне напред. Към позабравената пренебрегвана Духовност. Малцина тогава няма "да виждат" е Отвъдното. Но това ще е плавно, с еволюцията на Духа.
- Не бойте се - вдъхва надежда прорицателката. - Картите са хвърлени. Човечеството привидно ще изгуби играта. Но те внезапно ще се обърнат. С упование за оцелелите. Защото ония хора ще са много по-извисени.
Едва тогаз ще заживеят по божия закон. Помнете - няма пълно унищожение. Временната загуба е част от сражението.
В мрачните видения проблясва лъч упоителна надежда. Как ли ще се чувстват по чудо съхранилите се Робинзоновци и Петкановци?
* * *
Ама, че утешение! В душите камбанно закънтява тревожното ехо от прозренията.
Мнозина считат магията на любовта за интимност. Какво по-съкровено от страданието? Слава не желае и не може да бъде черен пророк. Настанал е часът на откровението. Но дали в стремежа да избегне психошока от смута в умовете, подвластната на хуманността не смекчава остротата на предсказанията?
В друг разговор, опряна на свръхсензорите си, прорицателката замислена продължава проникновения за глобалното Бъдеще:
- ...Задават се геопланетарни катаклизми. Не питайте кога. Светът не ще погине. С изпитанията ще осъзнаем - погрешна е посоката. Ще се устремим към духовни нови перспективи, изхвърляйки на бунището на историята измамните ценности на миналото.
Споделила видения, Слава Севрюкова развълнувана поема дъх:
- Отшумят ли бедствията, задава се бленувана от хилядолетия дивна хармония между людете.
(Годината на разговора е 1990. „Отвъд епохата на страдания почва вечен мир" - казано е в Откровението на свети Йоан - б. а.)
- След природните изпитания - уточнява пророчицата - се задава ера на Духовността. Но дотогаз ще се изживее период, който е като препънка, като забавяне на времето. Предстои Човекът да даде някои неща от себе си, които ще го изведат напред. Трябва да изработи вътрешна хармония. Казано е: „Овладей природата." Сторено ли е това?
Какво се крие зад словосъчетанието "овладяване на природата"? - Хармонизиране с нейните норми на живот или завръщане към естествената среда? - Вероятно двете. Не е изключено това да са опасения, свързани с бъдещето на съвременната цивилизация, затъваща в духовен и екологичен срив, въпреки безспирните призиви.
Човечеството трябва да заживее по-хармонично. Инак е опасно да не бъдем сразени от онова, което се гордеем, че сме победили. Майката-Природа да възроптае срещу лицемерието. И Земята да отвърне на удара...
Неоткроени в детайли, контурно загатнати предсказания. Слава получава информация през безбрежния "океан на надвремието". Не размахва дрипавото знаме на самолюбието, търсещо сензации. Не се обвива в мистика, нито изживява като месия на Новото време. Не конкретизира на какво ще е мишена човешкия род. Най-вероятно на себе си.
В друг разговор загрижено споделя:
- Ще изчезнат племена (народи - б. а.). И пак ще повторя - каза ми се: „Ще вървиш, дълго, без да срещнеш живо човешко същество... Но открои ли се пред теб, помни - излишно е да питаш. В него ще е Христовата душа..."
Успокоително ли е това? Историята доказва - оцелели сме с приспособяване към природата, не воювайки срещу нея. С екологическото и духовно замърсяване се изплъзваме от космическия синхрон. С достигане критичния праг на противоречия, ще се изправим пред неудържими рискови промени. За тях все по-загрижено предупреждават и учените.
Ако на прозренията на Слава Севрюкова не се обърне внимание, е разбираемо. Тъжно ще е, потвърдят ли се прогнозите й, а никой не е реагирал. Чудо - вземат ли я насериозно. Събитие - ако държава или общности предприемат адекватни превантивни мерки. А, може би, не ще има намеса в рисковата ситуация, за да не стане тя още по-окаяна?...
Какво бъдеще се задава? - "Огнено"? "Потопено във вода?" Коя ще е опустошителната Хирошима за още неродените деца?
Н20 ли надвисна над част от земното поселение? Тя, щедро даряващата живот. Любимо "оръжие" от времето на Потопа. Заличи ли ни, в море ли ще прелее чашата на страданията или в океан? И прииждащата вода ще помътнее и загорчи. Актуален е строгият духовен закон: „Ако Земята е населена с непочтени същества, да се върне на рибите."
Задава се онова, което интуитивно предчувстваме. Срив - за песимистите. За оптимистите - надежда за възвръщане изгубената хармония. Възстановим ли нарушения синхрон с нас, Земята и Вселената, не е изключено природният Апокалипсис да ни подмине. Слава Севрюкова успокоява - може бедите да не са толкова потресаващи, колкото ни разяжда страхът за "онова Бъдеще". Ако наистина е така, защо с неохота говори за тях?
За прорицателката: „Катаклизмите се отразяват позитивно на еволюцията. Влияят върху промените с флората и фауната. Така е при измирането на динозаврите и появата на по-извисения клас бозайници. Тъй ще е и след предстоящите бедствия
- тласък напред. За оцелелите.
Природните колизии уподобяват горски пожари. Унищожават гниеща шума, клони, отпадъци. Вярно, загиват и млади дръвчета. Ползата - нов жизнен простор. Инак гората линее. А човешкият род, затънал в консуматорство, би се превърнал в завод за отпадъци."
Нима сме приказка безкрай? Природата неведнъж е доказвала мощта си да преобразява с размах "процъфтяващия рай" в ужасяващ пъкъл. След мегакатаклизмите ще се разбере - простили сме се с общество, в което сякаш "дяволът е шетал"...
"Цивилизацията ни на залеза" пренебрегва духовните ценности. Замества ги с изкусителни материални (най-често сурогати). Внушава "стойностни идеи", съмнителни дори за еднократна употреба. Откъсва от хуманността на книгата. Запраща новата генерация в примамливо ласкавите обятия на компютъра и синия екран. Къде е благородството на духа? Не навлизаме ли в нов ледников период на междучовешките отношения?
Изплъзне ли се човечността, системата на живот трудно ще се самоподдържа. И -АМИН-на стария свят.
Липсата на любов ли ще изпепели част от рода на сапиенса? Все повече се разрастваме. И какво - много глави, малко светове...
„Който преживее изпитанията, благословен ще е" - твърди пророчицата." Опряна на информацията от свръхсензорни детектори, вдъхва оптимистична надежда: „Хомо сапиенс не е пред реквием. Светът ще стане по-съразмерен, чист и нов. Оцелелите ще имат обновена, съответстваща с хармонията на Космоса и Природата стойностна система..."
* * *
Стъклено празни са думите пред задаващото се. От предсказанията лъха студ. Кой континент ще е сполетян? Няколко? Ще се пробуди ли Земята в конвулсии? Безмълвно или с вопли на възбог? Ще се превърне ли краят на милиони във вразумяваща статистика за по чудо оцелелите?
Стресова цивилизация, управлявана от всесилен господар - ВЕЛИКИЯТ СТРАХ. Обзетите от боязън, лесно се контролират.
Тревогите на първобитните люде са нищожни пред нашите. Хаос от хиляди гласове и образи, прониква от синия екран. Треперим от какво ли не: да не спре токът, да не скочат цените, да не останем без работа.
След природния Апокалипсис част от тях навярно ще отпаднат. Човечеството ще се освободи от битовите безпокойства пред лицето на още по-големите. Всичко ще намалее на изтощената Земя.
Страхът - колос без лице. Зависими сме от условности, създадени от нас. В епоха, когато битката за удобства ни лишава от време за себе си, потискат планини от несигурност. Лавинообразно растат.
„Ще дойде време - дяволът ще нахълта във всеки дом, затулен в кутия- напомня късносредновековното пророчество на свети Козма Етолийски, - а рогата му ще бъдат на керемидите."Това вече е факт. От изцъкленото око на синия екран се изливат ужасии. Прииждат. Потапят в насилия. Мъчително давят. Забиват жила в душите. Стягат, задушават. Дълбаят сърца, умове. Затова ли толкова инфаркти, инсулти, едва ли не панепидемии от ракови заболявания?
С телевизията страховата манипулация нахлува в дома. За потомците - второ мрачно Средновековие, овековечило триумфа на машината над човека. Какво пък - мракът е гориво на Светлината. Калта - храна на живота.
Най-висшата проява на страха, до която достигна Човечеството в прехваления свой напредък, се оказа призракът на тероризма. Угроза не от външна напаст, а на човек от човека. "Модерен" страх. Вилнее в семейството, на работата. С него ни облъчва пак тя, коварната мащеха ТЕЛЕВИЗИЯ. От екрана син тероризират лавини от насилия и смърт. Нови, задължително по-високи цени на какво ли не. Геометрично растящи данъци. Изсмукани от пръстите такси (де да можехме да изсмукваме оттам финикийски знаци за тях). Развилнял се процъфтяващ бандитизъм, ненаказана корупция, несигурност.
Тероризмът - варварство, маршируващо с ботуши върху крилете на крехката човечност. Дали защото излиза от вътредържавните норми? Старата "свещена война на кръстоносците с мюсюлманите" сякаш се е развилняла и през 21 век. Заплашва да прерасне в сблъсък на цивилизации, култури, религии. И обезличи по-слабите държави.
Нашата уж велика, а кретаща. Кой как може, я "тероризира". Пък тя комай си го изкарва на поданиците.
Изведнъж - взривена кола-бомба. „Какво толкова?! Свикнахме - скърцаме зъби, - далеч е от нас. Помлени петдесет души."Невинна новина сред море от насилия.
Позорни са подобни разсъждения в обърканите от "развитието" на цивилизацията умове. А са факт. Тероризмът разцъфтява. Кънти от улиците, отеква сред съседи, приятели. В свят, натряскан до козирката с цивилизовано насилие. Бодро крачещ напред с шума на "бързите леки пари".
"Здравословен страх", доказващ - още сме живи. И се питаме: „Ще оцелеем ли извън желязната му прегръдка? НЕ СЕ ЛИ ПРЕВРЪЩА ГОСПОДИН ВЕЛИКИЯТ СТРАХ ВЪВ ВСЕВЛАСТЕН ЗЕМЕН ГОСПОДАР?"
„Не бойте се - възвръща увереност с тръпнещо слово Слава. - Страхът е ужасен, но преодолеем ли го, край."
* * *
Страхът - източник на всички грехове. Страхът - стимул за умерена смелост.
Страх, страх, страх... Докога? Без него манипулаторите на Човечеството отдавна да са рухнали.
Срещу растящите опасения, някои трупат имущества, колекционират пари. Барикадират се зад крехката им броня. Ще ги спаси ли? Омраза и агресия тласкат към унищожение хора, държави, цивилизации.
Съвремие, променило до неузнаваемост лицето на Земята. Това ли е искал Създателят от нас? Глобални катаклизми ли трябва да ни сполетят, та с новите страхове да се отърсим от старите?
Властва тягостно предчувствие - нещо ще се случи. Но нима природните колизии трябва да се предхождат от духовни? Предсказанията за катастрофи се отразяват зле върху психиката. Може да заработят рушителни мисъл-форми. Подхранени от тях, да се проектират събития в ужасяващи мащаби. И най-лошото да връхлети, защото, боейки се от него, го очакваме.
Необходимо ли е да се публикуват мрачните прогнози? - Да. За да не пропищи съвестта до Бога от премълчаното. Това, което се пророкува, трябва да се сбъдне. Ако ли не, предсказателите да потънат в земята. От срам. Но и тогава ще остане страхът, разцъфтял в съцветията на дъгата.
И залюшнати - стрелка в магнитна буря - прелее ли хоризонтът, кой ще се любува на гледката, отворила се към морето...
Бегло загатнати мрачни видения. Избягвайки сензационна зрелищност, Слава не осветява събитията. Дали, оповестявайки задаващото се, не цели да постави разум и смелост на изпитание? Или да ни помогне да осъзнаем плановете на "небесните архитекти", за да противодействаме.
След десетилетия отговорът ще е ясен. Сега кънти тревожната камбана. Дано не сме оглушали за предупредителния й стон.
* * *
Слава Севрюкова долавя ромона на Вселената. Но предусеща и гневния й ропот.
„Съвременникът се гордее с мощ, въплътена в бомби и машини, за да маскира хуманния си банкрут. Хвали се с разрушителна сила, за да скрие човешката си несъстоятелност" - обвинява Ерих Фром.
Безпрецедентни по брой и острота са проблемите в глобален мащаб. Доказват: СВЕТЪТ Е ОПАСНО БОЛЕН.
Едни от най-невралгичните му дисонанси:
-
Началото на XX! век е преситено с изкуствено създадени напрежения. Разраства се злото на святата ни Тера, а още не познаваме свръхсилата на душевната енергия.
-
Науката, в асинхрон с природата, се превръща в средство за нейното замърсяване и унищожаване;
-
Руши се озоновият слой в атмосферата;
-
В световен мащаб се торпилира съхраняването на природната среда. Въпреки конвенции и забрани, се изсичат гори, ерозират почви, изчезват растителни и животински видове. Унищожава се животът в океаните;
-
В геометрична прогресия расте населението, доскоро удвоявайки се на 41 години. Очаква се поредното му двукратно разрастване да е през следващите 30;
-
Наркомания обрича милиони на масово унищожение и генетично израждане (Обеднял духовно, животът с налаганите съмнителни стойности все повече се обезсмисля.);
-
Глобална е кризата в ценностната система във всички области на битието, в това число и в културата (или в поголовната имитация на такава);
-
Ерозира душевността. Бавно, като в нов ледников период нахлуват, завоюват позиции космическо бездушие и отчуждение;
-
Съвременната цивилизация не удовлетворява потребностите ни в степента, в която създава нови;
-
Светът все повече заприличва на голямо село. Свидетели сме на разрастваща се оварварена селяния. За съжаление - безучастни;
-
Натрупани са критични противоречия в структурите на обществата, изграждащи НОВА ГЛОБАЛНА ИМПЕРИЯ;
-
Лигитимира се безотговорността в политиката. Винаги силният е прав. (Каква промяна от древния Рим насам?);
-
Развихря се световен и което е много по-страшно, междудържавен тероризъм.
Експлозивни проблеми. Тежат като камбана, гото-за да се залюшне и проговори при девета степен по Рихтер. Растат критичните натрупвания. Те ще достигнат своя пик. И...
* * *
Разкъсван от ужасии, давен в медийно промиване, пренаселен, пращящ от тирани и тероризъм, светът сякаш моли пощада. Така ли се реализират вдъхновените мечти на великите просветители Волтер, Ди-дро, Русо? Примамливите надежди на създателите на Америка Вашингтон и Линкълн - страна, замислена като рай на света? Докъде ще стигне, поела към свободата с криволичеща Чарличаплинова походка? Или раздаваща с юмрук правосъдие?
Това е видно за здравомислещите. „...Светът като че върви към пропаст. Сривът едва ли ще бъде предотвратен. Но би могъл да се отсрочи, ако разумът най-сетне вземе връх" - предупреждава Николай Хайтов.
„Не буди спящия, преди да му е дошло времето. Напразно ще е..."-Тъжно възклицава Буда.
Пребродила мъглявините на съвремието, прорица-телката се взира в предстоящото. Как ще протекат събитията?
Ядрена война? - Едва ли.
Гигантски астероид ще изпепели част от Земята? - Кой знае.
Свръхнова звезда ще избухне в нашата галактика и изтреби живота. - Това се случва изключително рядко, но...
Екокатастрофа от самозабравеност и хищническо изтребление на природни ресурси? - Логично е.
Конфликт на стихиите? "Имунната система" на Гея ли ще се задейства, променяйки планетарната ос и магнитните полюси, с произтичащите от това катастрофални последици? - Не е изключено.
Безогледно тровената планета ли ще реагира срещу егоистичните унищожители? - Възможно е. Нима не се е случвало (Атлантида, Лемурия)?
Растящата слънчева активност, провокираща наводнения и земетръси ли ще предизвика глобален колапс? - Тревожно предупреждение.
Климатичен хаос? Панепидемии? Изтъняващ озонов слой? Глобална разруха от себелюбие и алчност? Верижна катастрофа от изброените природни заплахи с непредвидими последици от тях? Или?...
Геофизичните колизии не настъпват изневиделица. Плод са на поредица критични събития. Бедствията, за които не ни се ще да мислим, боейки се от тях, все някога ще се състоят. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ЗАТОПЛЯ КЛИМАТЪТ, ТОЛКОВА ПО-ИЗСТУДЯВАТ МЕЖДУЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ.
Сякаш се подсказва - предизвикани ще са от "събудения гняв на земната утроба". Дали защото не се вслушваме в стенещите болки на ранената космическа Майка? Тя ли е зла с нас, ние ли се превърнахме в безмилостни терминатори? На нея? На себе си?
Предупреждението на прорицателката в друг разговор е ясно: „Не Човечеството е в опасност, а людете, изгубили Човечност."
* * *
-
По какво да познаем приближаването на онези времена? - Обръщаме се към пророчицата.
-
Ще има глад, наводнения, суши, климатични промени, локални конфликти. Тогава баща ще се обърне срещу сина и брат срещу брата.
„Леля Слава съзря - в резултат на предстоящите катаклизми земната ос леко ще се измести. В границите на едно денонощие ще бъде променена неговата продължителност. Това ще предизвика бурни климатични промени" - предава спомени Красимира Шопова.
Ще ни настигнат ли стихиите, които сме отвързали? За да зреят бурени из житните нивя?
SOS!- Неспокойната Гея ли ще се люшне? С опасни отклонения в енергийната й ос? След геофизич-ните промени червеи ли ще храни "Земята, като хляб разчупена на две"? Затова, че сме се залюшнали ние...
Болезнено пречистване. За да проумеем елементарни истини, нима трябва да се изправим срещу от-вързаните стихии на Природата?
Задава се критичен за цивилизацията период. Осенената от Духа изтъква; „Старият свят земетръсно ще се срине". Човечеството, повлечено от проблемите на делничното оцеляване, приближава очертаващите се събития. Много или малко е дотогава?
- Космичен миг.
„Непосилните бедствия не са продължителни - предупреждава стоикът Зенон. - Трябва да се прекратят, или да ни пометат."
Слава Севрюкова болезнено изстрадва пречистващите изпитания на планетата Земя - жива синьозелена акварелна капка от четката на Бога.
* * *
Глуха за алармените сигнали на трезвите умове, самозабравилата се консуматорска цивилизация самоуверено се носи. Накъде?
Ужасяваща инерция. Срива хранителната среда. Води се от подивели страсти в боледуващи общества, контролирани от религията на парите. Измамна само-унищожителна химера. Това ли е прехваленият сапиенс на новото столетие!
"Яйцето на Земята се пропуква. Човекът-хищникли излюпва?''
Казано е: „За истината питайте поетите, не философите, а още по-малко политиците."
Светът се нуждае от обнова. Кои са неговите устои, идеали? - Див стремеж за обогатяване. Родът на сапиенса, за Слава, „не е преодолял враждебни инстинкти. Живее неразумно върху припламващия барут на страстите. Бедства на ръба на разрухата. Едни се задушават под лавини банкноти, други вият до небесата от глад."
Нормално ли е милиард-два съвременници да живеят на границата на оцеляване? Милиони да страдат от наднормено тегло, а в Африка да измират деца без хляб?
Гнетящите мисли от натрупаната карма излъчват рушителни вибрации. Впиват се, минират информационния слой на планетата. Едва ли ще я откъснат от невидимите й "небесни релси", но може да предизвикат опасни изменения. Да жънем урагани, посели бури...
Изненадите на Природата като феномен са предсказуеми само от човека-феномен: „Земята, колкото да не е приемливо за някои - според Слава Севрюкова, - е разумно създание. Диша с оре-дяващите бели дробове на горите, които безжалостно сечем. Рее се, забързано устремена в заклетия си ход. И сякаш не забелязва какво вършим с нея."
Глуха, беззащитна? Няма? И все ще е така?
Понякога потръпва. Разтърсва се. Впримчена е затягащ обръч от населяващите я "разумни твари", да се изтръгне от задушаващата хватка. А ние приемаме това за трудно предвидими природни катаклизми.
Тя и ние. С нея все някога ще се разделим, поверявайки й тлеността си. Нима Човечеството е шедьовър на неуязвимостта? Ами, ако се окаже по-крехко и от цвете? Някой път раздялата ще е завинаги. С изтляващите лъчи на обречената цивилизация.
Ако Бог ни е създал по свой образ и подобие, какво ще сътворим от този стар свят? Не се ли променим „разумната Гея" може да премине в отбрана, освобождавайки се от "паразитите".
Безумно робство - властването над една илюзия. Природата може да бъде победена единствено с подчинение.
"Криза" е с гръцки произход и означава "злина". С втори смисъл - "изход". Китайският йероглиф за "криза" се състои от два знака. Единият - "опасност". Другият - "шанс", "възможност".
Логично е мегаколапсът да е последван от войни и стълкновения заради смалените природни ресурси. Миграционни вълни да ни залеят. Но с масовото оредяване, както съзира Севрюкова, предстои освежаване. Бедствията пречистват.
Прорицателката руши идолите на страха: „Светът ще се окопити. Човечеството ще съхрани пулсацията на живота. Духовността ще възвърне Човечността."
И още: „Промяната е за добро. Ще се отърсим от старото. Нова Сила ще разцъфти върху отломките на Глобалната, устремена към материални блага империя, рушаща Земята, която ги осигурява. И -край на природното замърсяване."
Предсказания бистри като сълза. Наедряла от мъка, тя натежава. Дави горчивото минало. И подготвя за живот оцелелите, прочистила душите им.
Сподели с приятели: |