Сив жерав Обикновен жерав, турна, кокор Grus grus



Дата05.09.2016
Размер34.1 Kb.
#8344
Сив жерав

Обикновен жерав, турна, кокор



Grus grus (Linnaeus, 1758)

Grus cinerea Христович, 1890: 216, Клайн, 1909: 120.

Разред Жеравоподобни (Gruiformes)

Семейство Жеравови (Gruidae)
Природозащитен статус в България. изчезнал RE. ESC- Spec 1, уязвим, ДП, БеK-II, CITES-II, БоК-II, ЗБР-III, ЧК-изчезнал.

Общо разпространение. Палеарктичен вид, който гнезди в Швеция, Финландия, Полша, С Украйна, Русия, Монголия; Зимува в Испания, Франция, Турция, Египет, страните от С Африка, Судан, Сомалия, С Индия, И Китай.

Разпространение и численост в България. Към края на 19 в. гнезди по Дунавското крайбрежие и в блата във вътрешността на страната [1]. До 1950 г. гнезди само в бившето Баташко блато и Шабленското ез. До първата половина на 20 в. в гнездовия сезон е наблюдаван из цялата страна - Плевенско, Добричко, Варненско, Бургаското, Софийско, в Родопите, край Пловдив и др. [2]. През пролетния прелет – в Софийско, Добричко, Пернишко [2], Силистренско, Хасковско, Кърджалийско, Бургаско, Варненско [1], Плевенско [3, 4].

След 1985 г.: Дуранкулашко ез. (1991)1 [5]. Зимувал е редовно в Пазарджишко и отчасти – в Пловдивско [1]. По време на есенната миграция през 1979-1983 г. между 10 август и 30 октомври в района на Бургаския залив са преминавали средно 1800 птици (максимална численост 4181 екз. през 1979 г.) [1]. През последните години е почти изчезнал като есенен мигрант (Т. Мичев – устно съобщ.).



В 1993 г. е наблюдавано ято от 20 екз. през есенния прелет край Плевен [4]. Численоста му е неизвестна. Изчезнал като гнездещ. В 1887 г. са наблюдавани ята от по 150 екз., в 1956 г. – от 35-200 екз. Към началото на 20 в. са гнездили около 30 двойки [2]. Вероятно нередовно зимуват до 15 екз. [6].

Местообитания. Обширни равнини, в близост със стоящи водоеми, блата в предпланинии планини, ливади, мочурища. По време на прелет - по ливади, ниви, оризища, речни разливи, горски поляни и др. Консервативен относно местата за стациониране при прелет.

Биология. Наземно гнездещ, моногамен, прелетен вид. Малките са гнездобегълци. Почти всеяден. Храни се предимно нощем. Напролет се събират да токуват със сложни предсватбени танци. Женската снася 2 (1-3) яйца, които мъти 28-31 дни на смени с мъжкия. Младите достигат половата си зрялост на 4-6 година. За малките се грижат и двамата.

Близки видове. Момин жерав (Anthropoides virgo).

Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и промяна на местообитанията пресушаване на влаж­ните зони, безпокойство по време на размножаването и прелета, бракониерски лов, замърсяване на средата с пестициди.

Предприети мерки за защита. Някои местности, използвани за почивка по време на прелета, са в защитени природни територии.

Необходими мерки за защита. Разработване на дългосрочна програма за примамване на прелитащи и отсядащи по време на прелета птици, за доставяне на диви екз. от Украйна или Русия и отглеждане на затворено в парково-волиерни условия и пускане на свобода първоначално в равнинни степни резервати с наличие на стоящи водоеми. Създаване на обширни буферни зони край резерватите. Изграждане на система от охранявани места за почивка при прелета и образуването на двойките, където птиците да са необезпокоявани. Неупотреба на неселективни пестициди и други химикали в районите на хранене.

Източници: 1. Симеонов и др., 1990; 2. Боев, 1985; 3. Димитров, 1981; 4. Шурулинков и др., 2005; 5. Кол. НПМ-БАН; 6. Костадинова, 1995.

Автор/и: Златозар Боев
Литература за Grus grus

Боев, Н. 1985. Сив жерав Grus grus L., 1758. - В: Ботев, Пешев (отг. ред.). Червена книга на Н Р България, Т. 2. Животни, С., БАН, 99-100.

Кол. НПМ-БАН. Отдел “Фосилни и рецентни птици”. Национален природонаучен музей – БАН (Остеологична колекция – картотека).

Димитров, В., 1981. Орнитологична колекция на Природонаучния музей в гр. Плевен. – Орнитологически информационен бюлетин, Инст. по зоол. – БАН, С., 9:12-24.

Костадинова, И. 1995. Орнитологично важни места в България. Природозащитна поредица, БДЗП, С. 1-176.

Симеонов, С., Т. Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България, Т. 20 - Aves, Ч. I., С. БАН, 1-350.

Шурулинков, П., Р. Цонев, Б. Николов, Г. Стоянов, Л. Асенов, 2005. Птиците на Средна дунавска равнина. Зелени Балкани, София, 1-120.


1 Възрастен екземпляр, намерен на 01.04.1991 г. отровен от консумирани в района отровени с родентициди мишевидни гризачи.

Каталог: main -> Members -> michev -> redbook
redbook -> Уважаеми колеги
redbook -> Книга на България и не подлежи на коментар. При съкращаването на текста имайте предвид
redbook -> Книга на б-я (1985) Нанкинов и кол. (1997)
redbook -> Iucn red List Categories and Criteria. Version 1 iucn, 2001 iucn red List Categories and Criteria. Version 1 (iucn, 2001) II. Преамбюл
redbook -> Къдроглав пеликан Бабуш, къдроглав бабуш, баба Pelecanus crispus
Members -> Програма за науката и това заслужава уважение. Румънските учени в чужбина, между които и Джосан, започват да си връщат усмивките
redbook -> Книга,т. 2, Животни; Указания за оформяне на статиите в Acta zoologica bulgarica


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница