История на червената книга на България','Червената книга на България е списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, живеещи на територията на България. Излиза в томове през 1984 г

До всяка илюстрация на животните в Червената книга има специалнен знак - лък със стрела, символизиращ състоянието на вида. За изчезналите видове той е черен, за застрашените - червен, а за редките - жълт. В Червената книга за животните са включени птици, бозайници, риби, влечуги и земноводни.

Сегашното издание на Червената книга се изготвя според новите по-прецизни критерии за оценка на застрашеността на видовете, изработени от Международния съюз за защита на природата (IUCN). Ръководителят на авторския екип е акад. Васил Големански, директор на Института по зоология към БАН. Във второто издание намират място 285 вида животни, около 550 вида висши растения и 150 вида гъби, които получават различен статут – изчезнали, критично застрашени, уязвими и т.н. Второто издание на Червената книга на застрашената флора и фауна в България съдържа и трети том, посветен на застрашените местообитания – много важен фактор за оцеляването на видовете. При последните 50-60 г. в България са изчезнали около 30 вида растения и 16 вида животни.Освен това около 400 вида растения и 78 вида животни са застрашени от изчезване.

България е на едно от първите места в Европа по разнообразие на животински видове. Местообитанията и естествената среда, необходими за съществуването на много от тях, са разположени в границите на трите национални парка “Пирин”, “Рила” , “Централен Балкан” и съществуващите в страната резервати.

Новото издание на Червена книга на България включва три тома: том първи – растения и гъби, том втори – животни и том трети – местообитания.

Птици

Бозайници

В Червената книга на България са вписани 19 бозайника, като златката, пъстрият пор, тюленът монах, кафявата мечка, видрата, дивата котка, някои видове прилепи и други. По принцип, черноморският тюлен-монах се счита за изчезнал, макар че отделни екземпляри са били виждани за последен път през 1991 г. Други изчезнали бозайници са европейската норка, афалата и муткурът. През последните десетилетия са изчезнали и шест местни породи домашни животни – риломанастирска овца, местна клепоуха свиня, местна правоуха свиня, делиормански кон, камчийски кон и рилски кон.

Според екологичната организация Сдружение „Балкани“, в началото на 21 век, в района на Берковица са се появили следи от рис, смятан за изчезнал от територията на България в продължение на един век. Предполага се, че те са от екземпляри, преминали през границата със Сърбия. Според сдружението е възможно повторното заселване на рисове да бъде застрашено от евентуалното изграждане на ски комплекс в подножието на връх Ком, който е изключен от първоначалния проект на Натура 2000 след натиск от местния бизнес .