Снс по Географски науки при вак
Изтегляне 2.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Научна специалност „География на рекреацията и туризма” Шифър: 01.08.14 Научен ръководител: проф. д-р Дончо Дончев Шумен 2008 г. УВОД
- АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА
|
СНС по Географски науки при ВАК АВТОРЕФЕРАТ към дисертационен труд на тема: „Възможности за развитие на алтернативния туризъм в Източна Стара планина и Източен Предбалкан” Автор: Ваня Атанасова Василева За получаване на научна степен „доктор” Научна специалност „География на рекреацията и туризма” Шифър: 01.08.14 Научен ръководител: проф. д-р Дончо Дончев Шумен 2008 г. УВОД АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА България е туристическа страна. Туризмът се определя като един от приоритетните отрасли за националната икономика. След 2000 г. се наблюдава тенденция на непрекъснат ръст, макар и с променливи темпове, в туристическия бранш у нас, отчитан по брой пристигащи туристи и по реализирани приходи от туризма. Наред с положителните тенденции в развитието на българския туризъм се забелязват и редица недостатъци и проблеми. Сред тях са малкото средства отделяни за реинвестиции, недостатъчната национална реклама, незадоволителната осигуреност с туристически кадри, хаотичното развитие на туризма особено в изграждането на туристическите обекти и т.н. Особено наболял проблем напоследък е разрастването на големите курорти, които все по-често навлизат в защитени територии като ги застрашават. Най-ярките примери в това отношение са КК „Слънчев бряг”, Банско, проектите за Иракли и Супер Боровец. Но това не са единствените примери, при които масовият туризъм застрашава не само природата, но и собственото си съществуване. Поради това се появява необходимостта от нова концепция за туризма, която да предложи една оптимална алтернатива за неговото развитие. От друга страна погледнато в глобален аспект човечеството се намира на такъв етап в своето развитие, при който се налага да преосмисли досегашният си начин на хищническо използване на природата и природните ресурси. Все повече се осъзнава необходимостта от нейното запазване за поколенията. Във връзка с това възниква концепцията за устойчивото развитие. Поради своята актуалност тя намира място във всички сфери в т.ч. и в туризма. Според НЕТС „…всички туристически дейности, независимо дали са насочени към почивки, бизнес, конференции, конгреси или изложения, укрепване на здравето, приключения или екотуризъм, трябва да се стремят към устойчивост.” Световните тенденции сочат нарастващо преориентиране към алтернативните туристически продукти. Преориентирането към алтернативния туризъм (АТ) е свързано с редица негови предимства в съответствие с концепцията за устойчиво развитие, както и с тенденцията за разделянето на годишния отпуск на части. Така обикновено първото пътуване е рекреативно, а следващите могат да са свързани с развлечения, практикуване на нетрадиционен спорт, посветени на опознаването на определена култура и т.н. Понастоящем делът на АТ в световната и българската туристическа сфера не е голям (около 7%), но ръстът му е 30% при ръст на масовия туризъм само 4% (Световен институт по ресурси – WRI). Амбицията на България е до 2013 г. формите на туризъм различни от морския, които сега са едва 25%, да съставляват 42% от приходите от туризъм на страната. Очаква се постепенно засилване на предпочитанията към специфичните форми на туризъм. (Стратегия за перспективно и устойчиво развитие на българския туризъм 2007 г. – 2013 г.). Надеждите са чрез АТ да се преодолеят някои от класическите недостатъци на масовия туризъм, които се наблюдават у нас. Един от тези недостатъци е силната неравномерност в териториален аспект. Тя е свързана с факта, че само ограничени територии (Черноморско крайбрежие, ски-центрове) могат да развиват масов туризъм. Поради това големи части от вътрешността на страната са със слабо развит туризъм или изобщо не развиват такъв. Много често те изостават в цялостното си икономическо развитие и се класифицират като изостанали селски територии. Такъв е случаят с големи части от Източна Стара планина и Източен Предбалкан (ИСПИП). Детайлното изследване на туристическите ресурси и разкриването на възможностите за тяхното използване има не само научно значение. Прилагането на тези изследвания в практиката би допринесло не само за развитието на АТ в региона, но чрез него и за цялостното му по-добро икономическо развитие съобразено с принципите за устойчивост. Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|