ДОКУМЕНТИ, НАМЕРЕНИ ПРИ ТРУПОВЕТЕ
Освен от данните, зафиксирани в акта на съдебно-медицинската експертиза, времето, когато германците разстреляли полските офицери-военнопленници (през есента на 1941 г., а не през пролетта на 1940 г., както твърдят германците), се установява също така и от намерените при разкопаването на гробовете документи, които се отнасят не само към втората половина на 1940 г., но и към пролетта и лятото (март-юни) на 1941 г.
От документите, намерени от съдебно-медицинските експерти, особено внимание заслужават следните :
1. Труп № 92:
Писмо от Варшава, адресирано до Червения Кръст. В Централното Бюро на военнопленниците – Москва ул.Куйбишев, 12. Писмото е написано на руски език. В това писмо София Зигон моли да се съобщи местопребиваването на нейния мъж Томаш Зигон. Писмото е датирано от 12.ІХ.1940 г. На плика има германски пощенски печат – „Варшава, ІХ-40”, и печат – „Москва, централна поща, 9 експедиция, 28.ІХ-40 година” и резолюция с червено мастило на руски език: „Пощенското отделение да узнае лагера и да изпрати за връчване. 15. ХІ-40 г.” (подписът нечетлив).
2. Труп № 4:
Пощенска картичка, препоръчана, № 0112 от Тарнопол, с пощенски печат „Тарнопол 12, ХІ-40 г.”
Написаният от ръка текст и адресът са обезцветени.
3. Труп № 101:
Квитанция № 10293 от 19.ХІІ-1939 г., издадена от Козелския лагер, че от Левандовски Едуард Адамович е приет златен часовник. На обратната страна на квитанцията от 14 март 1941 г. е отбелязано, че този часовник е продаден на Ювелирторга.
4. Труп № 46:
Квитанция (№ е нечетлив), издадена на 16. ХII-1939 г. от Старобелския лагер, че от Арашкевич Владимир Рудолфович е приет златен часовник. На обратната страна на 25 март 1941 г. е отбелязано, че тоя часовник е продаден на Ювелирторга.
5. Труп № 71:
Книжна иконка с изображението на Христос, намерена между 144 и 145 страници на католишки молитвеник. На обратната страна на иконката има надпис, чийто подпис е четлив – „Ядвиня”, и дата „4 април 1941 г.”
6. Труп № 46:
Квитанция от 6 април 1941 г., издадена от лагер № 1-ОН, че от Арашкевич са получени 225 рубли.
7.Същият труп № 46:
Квитанция от 5 май 1941 г., издадена от лагер № 1-ОН, че от Арашкевич са получени 102 рубли.
8. Труп № 101:
Квитанция от 18 май 1941 г., издадена от лагер № 1-ОН, че от Левандовски Е. са получени 175 рубли.
9. Труп № 53:
Неизпратена пощенска картичка на полски език на адрес: Варшава, Багателя 15, кв. 47 за Ирена Кучинска. Картичката е датирана от 20 юни 1941 г. Изпращач – Станислав Кучински.
ОБЩИ ИЗВОДИ
От всичките материали, които се намират в разположение на Специалната Комисия, а именно – показанията на повече от 100 разпитани от нея свидетели, данните на съдебно-медицинската експертиза, документите и веществените доказателства, извлечени от гробовете в Катинската гора, с неоспорима яснота произтичат долуизложените изводи:
1. Военнопленниците-поляци, които са се намирали в три лагера на запад от Смоленск, и са били заети на работа по пътищата до началото на войната, са останали там и след нахлуването на германските окупатори в Смоленск до септември 1941 г. включително;
2. В Катинската гора през есента на 1941 г. германските окупационни власти са извършвали масови разстрелвания на полски военнопленници от горепосочените лагери;
3. Масовите разстрелвания на полските военнопленници в Катинската гора се извършвали от германското военно учреждение, което се скривало под условното название „щаб на 537 строителна дружина”, начело на която са стояли оберстлейтенант Арнес и неговите сътрудници – оберлейтенант Рекст, лейтенант Хот;
4. Във връзка с влошилата се за Германия обща военнополитическа обстановка в началото на 1943 г. германските окупационни власти предприели с провокаторски цели редица мерки, за да припишат собствените си злодеяния на органите на Съветската власт, разчитайки да скарат русите с поляците;
5. За тази цел:
а) германо-фашистките завоеватели са се стараели, чрез убеждавания, опити за подкупвания, заплашвания и варварски изтезавания да намерят „свидетели” в средата на съветските граждани, от които се домогвали да получат лъжливи показания, че военнопленниците-поляци уж са били разстреляни от органите на Съветската власт през пролетта на 1940 г.;
б) през пролетта на 1943 г. германските окупационни власти докарвали от други места трупове на разстреляни от тях военнопленници-поляци и ги сваляли в разкопаните гробове в Катинската гора, разчитайки да скрият следите на собствените си злодеяния и да увеличат броя на „жертвите на болшевишките зверства” в Катинската гора;
в) готвейки своята провокация, германските окупационни власти използвали за работите по разкопаване на гробовете в Катинската гора, по извличане оттам на изобличаващите ги документи и веществени доказателства около 500 руски военнопленници, които след като свършили тази работа, били разстреляни от германците.
6. От данните на съдебно-медицинската експертиза се установява без ни най-малко съмнение:
а) времето на разстрелването – есента на 1941 г.;
б) прилагането от германските палачи при разстрелването на полските военнопленници същия начин на стрелба от пистолет в тила, който начин се е употребявал от тях при масовите убийства на съветски граждани в другите градове, частно, в Орел, Воронеж, Краснодар и в същия Смоленск.
7. Изводите от свидетелските показания и Съдебномедицинската експертиза за разстрелването на военнопленниците-поляци от германците през есента на 1941 година напълно се потвърждават от веществените доказателства и документите, извлечени от катинските гробове;
8. Разстрелвайки полските военнопленници в Катинската гора, германо-фашистките завоеватели последователно са осъществявали своята политика на физическо унищожение на славянските народи.
Председател на Специалната Комисия, член на Извънредната Държавна Комисия, академик Н. Н. БУРДЕНКО.
Ч л е н о в е: Член на Извънредната Държавна Комисия, академик Алексей ТОЛСТОЙ.
Член на Извънредната Държавна Комисия, Митрополит НИКОЛАЙ.
Председател на Всеславянския Комитет, генерал-лейтенант А. С. ГУНДОРОВ.
Председател на Изпълнителния Комитет на Съюза на Дружествата „Червен Кръст” и „Червен Полумесец", С. А. КОЛЕСНИКОВ.
Народен Комисар на Просвещението на РСФСР, академик В. П. ПОТЬОМКИН.
Началник на Главното Военно-Санитарно Управление на Червената Армия, генерал-полковник Е. И. СМИРНОВ.
Председател на Смоленския областен изпълнителен комитет Р. Е. МЕЛНИКОВ.
24 Януари 1944 година,
гр. Смоленск.
Сподели с приятели: |