Списание „Прозорец”2

Тази история изскочи в ума ми, когато прочетох за борбата на гей обществото да се бракосъчетава в църква. И се замислих... От една страна, това е виден и логичен стремеж към благословията на бащата в лицето на Бога, но, от друга, е в рязък контраст с друго тяхно тежнение - за сриването на „остарелите, средновековно-консервативни християнски устои, които нямат място в едно модерно, развиващо се общество на толерантността, търпимостта и “любовта”.

Получава се парадокс, който всъщност отразява несъмнената силна обърканост на тези хора. Логичният въпрос е как хомодвойките желаят благоволението на Бог Отец за съюза си, при положение че Той ясно и категорично е заявил Своята негативна позиция за това?

Търсенето на Божието благоволение е похвален акт, но как стоят нещата в тази ситуация? Копнеж за Божието одобрение ли намираме при гей двойките, или по-скоро изискване то да им се даде? Смирение пред проблема и жажда за решаването му или натякване и категорично нагло настояване за промяна при пълното незачитане на Божиите и човешките закони? Замислям се над феномена, на който сме свидетели днес – едни хора (гей обществото) изискват от другите хора Божието одобрение, посредством документ. Все едно аз да позволя на съседа си слънцето да изгрее...

Вцепеняващо е как модерното, толерантно общество осъжда всичко, което до днешния ден е пазило от разруха същото това общество. И всичко около нас е една палитра на пълната истерия пред вероятността да изникне етнически, религиозен, сексуален проблем. При нормалното обвинение и тревога от страна на здравото общество към все по-набиращите популярност паради на гордостта наглецът се обръща като пепелянка и изстрелва истерично: “Дръжте наглеца!”

Весело! Но не съвсем... Който е имал детското щастие да прочете Вилхелм-Бушовите Макс и Мориц, си спомня завършека на всяка пакост (т.е. глава): “Шеста пакост е готова, то се знае следва нова... ”

В тона на тази юношеска класика хомо обществото не спи и досущ като всяка уважаваща себе си мазна вадичка се опитва да се мушне под стената на крепостта, да рие и подрива колкото му стигат силите. И вадичката се превръща в мощна кална, мазутна река, отразила изкривено и размазано цветовете на дъгата, а вече недотам здравите крепостни стени на полухристиянското ни общество се клатят застрашително. Така със сигурност хората все по-рядко ще си спомнят, че в Библията дъгата е символ на обещанието на Бога да не унищожава цялото творение и човечеството в гнева Си чрез потоп.

Една от основните точки в исканията на хомо-гордославския парад (както желаят да се нарича) е: “Включването в образователната система на актуална и полезна информация за ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) малцинствата, която насърчава културата на равно третиране.” Съгласно тази „актуална и полезна информация” скоро по училищата ще учат децата ни, че да си гей, е толкова нормално, колкото да си азиатец или със сини очи. Ще обръщат главите им в тази посока, ще ги принуждават да мислят за това, да го разберат и докато вкъщи опитваме да ги учим на точно обратното - на християнски, патриархални, “старомодни” ценности - представете си на какъв кръст ще бъдат разпъвани децата! Авторитетът на здравите родители срещу авторитета на учителите, принудени от системата да изкривяват... Като цяло целта е ясна - разрушаване на авторитетите! А от там - несигурност, усещане за живот без категорични отговори. Меки правила, меки идеали, меки родители, в крайна сметка - упование на цяла амалгама от субективни, спорни действителности, съмнение във всичко и в себе си, най-вече отдалечаване от Бога. Последствията могат да са всякакви... При десетките периоди, през които преминава едно дете в училищните си години, и хилядите промени, предизвикателства и страхове, с които се сблъсква за това време, намесата на подобен “предмет на толерантността” може да се окаже еквивалент на чаша вкиснало прясно мляко, добавена към обилната вечеря.

Иронично е и знамето, под което се подвизават гей общностите - гордостта. Това е първата и най-черна характеристика на дявола, покровителя на всяко зло. Защото е лошо да тънеш в грехове, по-лошо е да го осъзнаваш и да продължаваш, а най-лошо е да се гордееш с това. Добре знаем, че човешката гордост е една от най-твърдите руди във вселената и всякакви опити чрез житейски обосновки или дипломации да бъде сломена обикновено се приемат като кюмюр в печка. Но срещу Божията съзидателна сила никаква скала не може да устои.

Най-острият меч в битката за тези души си остават Божието Слово и молитвата.

И докато медиите кипят от истерия покрай освобождаващите се от оковите хомосексуалисти, светът на технологиите не спи нито за миг. Ренесансовият дух на съживление след деспотичното господство на нормалността се надига като цената на тока по време на реформа и започва да ражда зрели и сочни плодове!

Бих искал накрая, за да разведря обстановката, да вметна една автомобилна новина, която ми направи силно впечатление.