Сравнителна характеристика между нсс отчитане на паричните потоци и мсс отчети за паричните потоци
Изтегляне 19.43 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Сравнителна характеристика между НСС 7 Отчитане на паричните потоци и МСС 7 Отчети за паричните потоци
|
Специалност: Счетоводство и контрол – 4 семестъра, 3-ти семестър, дистанционно обучение КУРСОВА РАБОТА Тема: Сравнителна характеристика между НСС 7 Отчитане на паричните потоци и МСС 7 Отчети за паричните потоци Сравнителна характеристика между НСС 7 Отчитане на паричните потоци и МСС 7 Отчети за паричните потоци НСС 7 и МСС 7 регламентират изготвянето на отчета за паричните потоци като важен компонент на финансовите отчети за предприятието. Целта и на двата стандарта е да се изисква осигуряване на информация за историческите изменения на паричните средства и паричните еквиваленти на предприятието посредством отчет за паричните потоци, в който те се категоризират през отчетния период като такива от оперативна, инвестиционна и финансова дейност. В обхвата на НСС 7 влизат предприятията, прилагащи двустранно счетоводно записване, изготвят отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на този стандарт; Предприятията, представящи консолидирани финансови отчети, съответно изготвят и консолидиран отчет за паричните потоци, като освен с изискванията на този стандарт се съобразяват и с изискванията на СС 27 - Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия; Съвместно контролираните предприятия изготвят самостоятелен отчет за паричните потоци; Участниците в съвместно контролирани дейности и съвместно контролирани активи представят в своите отчети за паричните потоци и дяловете си в паричните потоци от съвместно контролираните дейности и съвместно контролираните активи. Разликата е в това, че в обхвата на МСС 7 влизат всички предприятия. Той изисква всички предприятия да представят отчет за паричните потоци. МСС 7 възприема два метода за изготвяне на отчета за паричните потоци по отношение на отчитането на паричните потоци от оперативната дейност: пряк и косвен. МСС 7 поощрява прилагането на прекия метод. Препоръчително е предприятията да отчитат паричните потоци от оперативната си дейност, като използват прекия метод. Прекият метод осигурява информация, която може да бъде полезна при оценяване на паричните потоци и която не може да бъде получена по косвения метод. При прекия метод информацията за основните групи брутни парични постъпления и брутни парични плащания може да бъде получена: а) или от счетоводните регистри на предприятието; б) или чрез коригирането на продажбите, себестойността на продажбите (лихвите и други подобни доходи и разходите за изплащане на лихви и други подобни разходи за дадена финансова институция) и други статии от отчета за доходите. При косвения метод нетният паричен поток от оперативната дейност се определя чрез коригирането на нетната печалба или загуба по отношение на ефектите на: а) промените на материалните запаси и оперативните вземания и задължения по време на отчетния период; б) безналичните статии, като например амортизация, провизии, отсрочени данъци, нереализирани положителни и отрицателни разлики от промените на валутните курсове, неразпределена печалба на асоциираните предприятия и малцинствени дялове; и в) всички други статии, за които паричните ефекти представляват инвестиционни или финансови парични потоци. Алтернативно нетният паричен поток от оперативната дейност може да бъде представен по косвения метод, като се покажат приходите и разходите, представени в отчета за доходите и промените на материалните запаси и оперативните вземания и задължения през отчетния период. Основната и най-съществена разлика между МСС 7 и НСС 7 е, че при Националния счетоводен стандарт 7 не се използва косвеният метод за изготвяне на отчета за паричните потоци по отношение на отчитането на паричинте потоци. Особеното е, че съгласно МСС 7 прекия метод може да се прилага в два варианта в зависимост от набавяната информация за изготвяне на отчета; а) от счетоводните регистри; б) чрез коригиране на приходите от продажби,себестойността на продажбите и други статии от отчета за доходите по отношение на промените в материалните запаси и вземанията и задълженията от оперативната дейност през периода, други безналични статии и други статии, за които паричните ефекти представляват инвестиционни или финансови парични потоци. В НСС 7 принципно се възприемат същите варианти, но в примерната схема на отчет за паричните потоци по прекия метод се прилага първия вариант - изготвяне на отчета за паричните потоци въз основа на информация от счетоводните регистри за движението на паричните средства. Но за разлика от МСС 7 в НСС 7 се дават по-детайлни указания за изготвянето на отчета за паричния поток и по съответните методи във връзка с примерните им схеми по отделни статии, каквито указания липсват в МСС 7. Съдържат се и изисквания за статиите на отчета за паричните потоци подобно на тези за статиите в баланса - за подреждането им по степен на същественост , за добавяне на нови или променяне на названието им, и за това да не се посочват статии, за които липсва счетоводна информация. И двата стандарта възприемат еднакви постановки за случаите на отчитане на парични потоци на нетна база. Особеното е, че в МСС 7 се дават специфични изисквания при изготвянето на отчети за паричните потоци на финансовите предприятия, каквито липсват в НСС 7. Отчитането на паричните потоци, произтичащи от сделки в чужда валута в НСС 7, се оценяват в левове по реда на СС 21 - Ефекти от промените във валутните курсове. Отчитането на същите обаче, в МСС 7 се осъществява по друг начин. Отчитането на паричните потоци, произтичащи от сделки в чужда валута, трябва да се отчитат във функционалната валута на предприятието, като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс на функционалната валута към чуждестранната валута на датата на паричния поток. Паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие трябва да се приведат към обменния курс на функционалната валута към чуждата валута на датата на паричния поток. Паричните потоци в чуждестранна валута се отчитат по начин, отговарящ на МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове. Това позволява използването на обменен курс, който е приблизително равен на действителния обменен курс. МСС 21 обаче, не позволява да се използва обменният курс за деня на изготвяне на баланса при превалутирането на паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие. Нереализираните печалби или загуби, произтичащи от промени в курсовете на чуждестранната валута, не са парични потоци. Но влиянието на промените в обменните курсове върху паричните средства или паричните еквиваленти, държани или дължими в чуждестранна валута, се отчита в отчета за паричните потоци, за да се извърши равнение на паричните средства и паричните еквиваленти в началото и в края на периода. Тази сума се представя отделно от паричните потоци от оперативни, инвестиционни и финансови дейности и включва евентуалните разлики, които биха се получили, ако тези парични потоци бяха отчитани по обменните курсове в края на периода. Паричните потоци, отнасящи се към извънредни статии в НСС 7, се категоризират като произтичащи от основна, инвестиционна или финансова дейност в зависимост от всеки конкретен случай. В МСС 7 информация за извънредните статии нямаме. Параграф 29. и 30., които регламентират тази част от стандарта, са заличени. Различното е третирането на паричните потоци за лихви и дивиденти по двата стандарта. Според МСС 7 паричните потоци от получените и изплатени лихви и дивиденти трябва да бъдат отразявани по отделно. По отношение на стопанските предприятия изплатените лихви и получените лихви се класифицират като парични потоци от оперативна дейност. Като алтернативен начин на третиране е този , при който изплатените лихви могат да се третират като финансови парични потоци, а получените лихви – като инвестиционни парични потоци, тъй като представляват съответно разходи за получаване на финансови ресурси и доход от инвестиции. Съветът по МСС не е постигнал съгласие по отношение начина на класифициране на паричните потоци от лихви и дивиденти, поради което на третиране е този , при който изплатените лихви могат да се третират като финансови парични потоци, а получените лихви – като инвестиционни парични потоци, тъй като представляват съответно разходи за получаване на финансови ресурси и доход от инвестиции. Съветът по МСС не е постигнал съгласие по отношение начина на класифициране на паричните потоци от лихви и дивиденти, поради което се изисква да се прилага последователност при класифицирането на тези парични потоци през отделните периоди и те да се оповестяват отделно. В примерните схеми на отчета за паричните потоци е възприет обичайният начин на представяне на лихвите и дивидентите; платените лихви са представени като оперативен паричен поток, получените лихви и дивиденти - инвестиционен паричен поток, а изплатените дивиденти- финансов паричен поток. В НСС 7 няма изискване за отделно представяне на получените и изплатени лихви и дивиденти. Те могат да бъдат представени и в трите групи парични потоци- от основна, инвестиционна или финансова дейност в зависимост от конкретния случай по преценка на предприятието, без да се дават конкретни указания. Съществуват различия между двата стандарта и по отношение на обхвата на отделните статии за паричните групи. Така например в раздела за паричните потоци от оперативна дейност по прекия метод в българския отчет по статията ,,парични потоци, свързани с търговски контрагенти” се отразяват постъпленията от клиенти по продажби и плащанията към доставчиците, докато в отчета по МСС 7 те се отразяват по две отделни статии - “парични постъпления от клиенти” и “парични средства, платени на доставчици и персонал”. Изтегляне 19.43 Kb. Сподели с приятели:
|