Стресът по време на пандемия
Изтегляне 23.86 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Библиография 1. Ханс Селие ,”Стрес без дистрес” 2. Д-р Дейвид Люис, „Стресът“ (1994 г.) 3. Клайв Стейпълс Луис (К. С. Луис) Проблемът болка
|
СТРЕСЪТ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ В европейската история е имало множество пандемии, включително едра шарка, холера, чума, тиф, сифилис, испански грип, ебола и СПИН, както и огнище на SARS-CoV от 2002 г. до март 2003 г. Всички тези заболявания също изглеждат опасни, но когато пандемията SARS-CoV-2 (COVID-19) удари в началото на 2020 г., правителствата и международните организации бяха подложени на безпрецедентно напрежение. Една от основните цели на Европейския съюз (ЕС) за социално и териториално сближаване, както и солидарност между неговите членове и съседните страни, придоби още по-голямо значение. Европейските организации се застъпват за консолидиране на способностите и сътрудничеството в борбата срещу коронавируса, тъй като никое правителство няма ресурси да се справи самостоятелно с кризата. Въпреки, че има нужда от социална изолация и минимизиране на взаимодействията лице в лице. Пандемията преобърна живота на хората промени възгледите им и ги накара да преосмислят ценностите си. Тя отне най-вече свободата на хората, която досега те приемаха за даденост и без да осмислят нейната привилегия. Психиката на човека е изградена на принципа, че когато нещо е забранено, то интересът към него става по- голям. Тази промяна в битието поставя психиката ни на изпитание. Пандемията отключи много от първичните инстинкти на хората, които цивилизацията беше успяла да трансформира в ценности у човека. Условията на средата и липсата на контакти с другите играят решаваща роля при проявата на поведението в определена група. Заключени в домовете си, хората забравят кои са всъщност, подчиняват решенията си на емоциите и стараха, и игнорират разума си. Един от многото ефекти от пандемията е стресът. За да разберем въздействието му, първо трябва да дефинираме термина „стрес“. Терминът "стрес", както се използва сега, е определен от Ханс Селие през 1936 г., според когото е "неспецифичен отговор на тялото на всяко поставено пред него изискване". Много учени са объркани да определят, какво представлява „стресът“, поради многото му проявления. Според публикация в British Medical Journal през 1951 г. „стресът, в допълнение към самия себе си, също е и причината и резултатът на себе си.“ Стресът представлява реакция на организма, чрез която той бива изваден от състоянието на покой. По този начин нашият организъм се мобилизира и кара тялото ни да се чувства в режим на готовност за адаптиране на дадени обстоятелства.Тези процеси предизвикват приливи на повече хормони, които ни помагат да станем по-издръжливи, по-съсредоточени, по -енергични. Стресът обикновено се счита за синоним на дистрес. В тълковните речници е дефиниран като „физическо, психическо или емоционално напрежение” или „състояние или усещане, изпитвано, когато човек мисли, че изискванията надвишават личните и социалните му ресурси, които личността може да мобилизира. Погледнато така, стресът е поставен в отрицателна насока и неговите положителни функции са пренебрегнати. Независимо от това, стресът може да бъде полезен, когато мотивира хората да постигнат успехи и добри резултати. Стресът вече втора година в ситуация на пандемия е вреден стрес. Това е стрес, който причини проблеми на хората, както на физиологично ниво (болести) така и на психично ниво(повишена тревожност, страх, депресия и др.) Стресът е максимално нервно напрежение предизвикано от негативно въздействие върху организма. Хората са подложени на такъв, живеещи с болни, самите те заразени или познаващи някой, който е болен. При всяка пандемия е обичайно хората да преминат през състояние на стрес, който може да отключи страх. Най честата причина е страх от смъртта. Хората се страхуват ,че не са в състояние да изпълняват трудовите си задължения и ще бъдат уволнени, оставали без работа и средства за препитание. Притеснени са и от факта, че не могат да се погрижат за своите близки, ако са под карантина или са болни. Страхът следва човека постоянно и навсякъде от неговото раждане до неговата смърт.Това е нормално явление, защото той е естествена реакция, която има за цел да предпази индивида от опасности за физическо унищожение. По време на тази пандемия хората се страхуват много повече. Този страх е предпоставка за развиването на зависимости – към алкохол, медикаменти, наркотици и др. Друга предпоставка за продължителния (хроничен) стрес, е че повечето преболедували вируса, отключват някакъв вид психично разстройство. Хората се страхуват от болестта, от непознаването и от тази поразяваща мощност и бързото разпространение. Този сковаващ страх ги кара да виждат навсякъде опасности за здравето, за живота си, за този на близките и децата си, страх от разболяване и смърт, страх от зараза, страх от неспособност да си изпълняват трудовите задължения по време на изолация, страх от уволнение от работа или, страх от социално изолиране и/ или поставяне под карантина В началото на пандемията хората са уплашени и в шок, отричат това, което се случва. Измислят варианти, за да обяснят това, което се случва. Реакцията на тяхната безпомощност се изрази в агресия, в опит да накажат разпространяващите вируса в преследване на справедливост, в ропот и недоволство от незнанието, от интензивността на тяхната тъга, дори моментите, в които забравят или не мислят за смъртта на хилядите, които не се пребориха с болестта. Затварянето на училища, детски градини, прогнозите за дългосрочните икономически последици и други, допълват негативните последици от пандемията Covid-19. Липсата на контакти пречи на човека да се развива, да бъде себе си и да обича това, което прави, да пътува и/или да се забавлява за е щастлив. Но карантината и ограниченията преобърна животът, възрастните хора и децата все по- често потискат логиката на разума и се доверяват на емоцията си. Някои от тези страхове и реакции са свързани с реални опасности. Поведението на хората е продиктувано от инстинкта за оцеляване, от надигащия се страх породен от липса на знания, слухове или невярна и противоречива информация. Както изтъква северноирландския писател, литературен критик, есеист, професор по английска литература и християнски теолог- Клайв Стейпълс Луис (К. С. Луис) „Не можеш да се върнеш назад и да промениш началото, но можеш да започнеш оттам, където си сега, и да промениш края.“ Чувството на стрес е нормално преживяване при големи катаклизми, в т.ч. и при пандемии. Много важен елемент за величината на стреса е възможността на личността за контрол. Ако можем да контролираме дадената ситуация, ние имаме готова логическа нагласа и план, което определя по-ниската степен на стрес, но е валидно и обратното. В разгара на пандемията COVID-19, това което ни трябва повече от всичко е самоуспокоението. Първата стъпка към възвръщане на баланса между здравето и мислите за неговото съхранение е когато приемем, че живеем в опасна за здравето среда и е необходимо да предприемем дейности да се запазим здрави. Като мобилизира всички области на науката, пандемията наложи създаване и прилагане на нови ваксини, технологии и терапии в практиката. Така човечеството отговори и е в състояние да противодейства на първоначалния стрес, чрез успокояване и ефективно решаване на проблема. Важно условие за избягване на заразата е грижата за себе си, грижата да запазим живота, като спазваме висока хигиена, опазваме околните от зараза и поддържаме изряден обичайния си дневен режим. Много належащи в периода на тази пандемия е прилагането на полезни стратегии, като достатъчна почивка, хранене със здравословна храна, висока физическа активност и нови начини и форми на учене и управление на знанието, дигитална културна насоченост и периоди на почивка сред природата. С появата на все повече нови случаи на COVID-19, много здрави хора се налага да си останат вкъщи като форма на доброволна карантина. Дори и у дома, без специално оборудване може да се поддържа добра физическа активност и се намали заседналия начин живот. Да се избягват безполезни стратегии като тютюнопушене употреба на алкохол и наркотици които в бъдеще могат да ни влошат здравето. В рамките на своя опит, е необходимо всеки човек да се огледа в очите на своите приятели, за да може свободно да изрази чувствата си чрез разговори за себе и семейството. Важно условие за справяне със стреса е да се общува с хора, които имат положителна и оптимистична нагласа за ситуацията. Катастрофата с COVID-19 ни даде жизненоважни икономически, здравни и житейски уроци за по-нови и по-добри стратегии за противодействие на подобни кризи, които да са устойчиви на бедствия. Европейският съюз наложи изключителни мерки, за да подпомогне своите държави -членки и да намали въздействието върху техните икономики и здравни системи, в светлината на значително финансиране на изследвания за разработването на надеждни ваксини и лечение. Адаптиране и справяне със ситуацията след стреса от пандемията Covid 19, може да стане чрез дисциплина, организираност и толерантност. Хората трябва да се окуражаваме взаимно и да гледаме на нещата само от позицията на успеха. Изхождайки от опита, винаги може да използваме научените уроци, за да изградим живота си, като търсим безграничния потенциал на утрешния ден! Библиография 1. Ханс Селие ,”Стрес без дистрес” 2. Д-р Дейвид Люис, „Стресът“ (1994 г.) 3. Клайв Стейпълс Луис (К. С. Луис) Проблемът болка, изд. „Нов човек“ (1996) 4. Валери Динев, „Страхът“ (1998 г.) 5. Д-р Ирина Георгиева, „Психични последици от пандемията КОВИД-19” Изпитна задача- зимен семестър 21/22 Надежда Колева Христова Психология на превантивната работа в образователни и социални институции (КП-Д)2021 Септември - Център за квалификация Изтегляне 23.86 Kb. Сподели с приятели:
|