Структура на военната дипломация‘‘
Изтегляне 66.9 Kb.
|
Свързани:
КП - Охрана и отбрана на критичната инфраструктура на страната
- Навигация на страницата:
- Външна политика, военна дипломация и протокол” КУРСОВА РАБОТА На тема: ,,Структура на военната дипломация‘‘
- II.Изложение.
КАТЕДРА „НАЦИОНАЛНА И РЕГИОНАЛНА СИГУНОСТ” УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА „Външна политика, военна дипломация и протокол” КУРСОВА РАБОТА На тема: ,,Структура на военната дипломация‘‘ Разработил: Проверил: /Алеков Д.М/ /Полк. доц. д-р инж. фак. №: 62512101 Христо Атанасов Атанасов/ СЪДЪРЖАНИЕ I.Увод …………………………………………………....3стр. II.Изложение…………………………………………….4стр. III.Аналитична част……………………………………..5стр. 1.Военна дипломация на върха.……..………….....5стр. 2.Военно-дипломатически представителства……5стр. 3.Военно-икономически представителства……...6стр. 4.Военни мисии…………………………………….6стр. 5.Военни комисии…………………………….……7стр. IV.Изводи и препоръки……………………………..…..7стр. V.Заключение…………...…………………..…………10стр. VI.Използвана литература………...…….……..….…..11стр. I.Увод. Военната дипломация има своето съществено място за реализиране на външнополитическите приоритети на отделните държави както в двустранните им контакти, така и в многостранното дипломатическо общуване, което преобладава в съвременните международни отношения. Тя е позната от древността, според някои автори предшества дипломацията като способ за мирно уреждане на спорове, възродена е по времето на Наполеон, когато се използва като класическа военна дипломация за набиране на информация. В съвременната епоха има своето специфично развитие по време на Студената война и обвързването й с политиката за сдържане и твърдата сила. В този период държавите от двата блока разчитат изключително много на военните аташета за събиране на информация и те са основни съветници на посланиците по въпросите на сигурността и отбраната. След края на Студената война военната дипломация придобива ново, много по-широко приложно поле, тя се разглежда като част от меката сила, обвързва се с публичната дипломация и спомага да се обслужва друга основна цел – промотиране на либералните демократични ценности и пазарната икономика. След 2011, когато както подчертава Джоузеф Най светът не е нито еднополюсен, нито многополюсен, нито хаотичен, а трите неща взети заедно едновременно, военната дипломация се разглежда като един от компонентите за изграждане на интелигентна стратегия на страната, основана върху интелигентната сила и мрежовото дипломатическо общуване. Целта на настоящият труд е да систематизира и представи нормативната база, върху която се осъществява военната дипломация в официалните дипломатическите представителства на страната зад граница. Военният аташе е не само военнослужещ, но и дипломат, който в пълен обем притежава дипломатически привилегии и имунитет. За него е изключително важно да познава както международната, така и националната правна рамка за реализиране на дипломатическите дейности. В. Попов съветва дипломатическите представители, включително военните аташета добре да познават Виенската конвенция за дипломатическите отношения и винаги да я имат под ръка. До голяма степен те се подчиняват на общите принципи и норми на дипломатическото право, поради което в пособието ще бъдат разгледани както общите основи, така и спецификите по отношение на службата на военния аташе. II.Изложение. Военната дипломация може да се определи като военно-дипломатическа организация - институция, която планира, организира и провежда военните отношения с чужбина, използвайки собствена методология (методи, сили и средства) при реализацията на задачите от военен характер в международните отношения. Военните отношения са част от общуването между народите и се ръководят от специализирана военна дипломатическа организация, която се формира в рамките на Министерството на отбраната и по-конкретно в Генералния щаб. Това става чрез Военното разузнаване, тъй като цялата институция има първостепенната задача да установи сътрудничеството между армиите и събирането на секретни данни за съответната държава и нейните въоръжени сили като обект на дипломатически интерес. Днес военната дипломация има своето съществено място като инструмент на държавното управление. Тя се определя като използване в мирно време на отбранителните ресурси за постигането на специфични национални цели, основно чрез установяване на сътрудничество и взаимодействие с други държави. Военната дипломация има свой специфичен принос за отбраната и сигурността на държавите, тъй като спомага за свързването на дейности, които в миналото са били несъвместими. Институционализацията на ВД се осъществява постепенно. Централна фигура в този процес е военният аташе, чиято функция в рамките на посолството е да развива ВД. Тъй като спецификата, обема и важността на неговата дейност надхвърлят рамките на възможностите на един човек, се създава един нов апарат от офицери и специалисти от различни профили, способни да изпълнят и най-деликатните задачи в чужбина. С други думи, постепенно се преминава към планирано и организирано институционализиране на органа за изпълнение на дипломатически задачи от военен характер. По примера на общата дипломация се създават различни видове ВД – ВД на върха, редовна ВД, военно-дипломатически представителства, военно-икономически представителства, военни дипломатически мисии и военни комисии. Т.е. военно-дипломатическите задачи довеждат до появата на военно-дипломатическа организация. ВД като част от военната организация и ролята на военния фактор са от изключително значение за държавата и мощно оръжие в нейната вътрешна и външна политика. Военният потенциал респектира дори и със самото си съществуване, а не само когато е в действие, и в мирно, и във военно време. Изтегляне 66.9 Kb. Сподели с приятели:
|