Ако знаете сестра й каква е… Хъксли го огледа, докато обуваше боксерките си. — Какво „но“? — Няма никакво „но“ отвърна Вон. — Харесвам годеницата на Саймън. И за негов късмет тя е наследила всички добри гени в това семейство. Кейд свъси вежди. — Ето пак този поглед. Сякаш искаш да кажеш още нещо. Вон се разсмя, докато навличаше дрехите си. — Какъв? За какво говориш? Кейд обаче продължи. — Хъксли тъкмо обу бельото си. Откакто вие двамата сте партньори, ти никога не си пропуснал възможността да се присмееш на факта, че си глади гащите с ютия. — Хей! Така се сгъват по-лесно и заемат по-малко място в чекмеджето — оправда се Хъксли. Кейд погледна Вон. — Е? Какво става? Изплюй камъчето. Вон погледна упоритото изражение на приятеля си и разбра, че няма измъкване. Всяко отричане от негова страна щеше да доведе до нови и нови въпроси. Затова въздъхна примирено. — Добре. — Помисли откъде да започне. — Изабел има сестра. Хъксли завъртя изразително очи. — Аха! Така кажи де! — Не, не. Не е това. Между мен и нея няма нищо — побърза да обясни Вон. — Жената е… — Той направи пауза, опитвайки се да намери точната дума. Зърна един друг агент — Сам Уилкинс, да минава покрай гардеробчетата. Този мъж бе вървяща енциклопедия. Жив речник. — Хей, Уилкинс! Коя дума използва онзи ден, за да опишеш една свидетелка, която бе спорила с теб? — Свадлива — отговори Уилкинс. — Означава заядлив тип, винаги готова за кавга.
51 Вон кимна със задоволство, смятайки, че това определение чудесно подхождаше, за да бъде описана Сидни Синклер. — Това е. Свадлива. — Означава също и кавгаджийка — извика Уилкинс от съседната пътека между гардеробчетата. — Благодаря ти, Мириам-Уебстър [1] — извика на свой ред Вон с леко ръмжене. — Мисля, че схванахме. Кейд вдигна вежди. — Ясно. Кавгаджийката има ли си име? Тъй, тъй, Вон, ето че попадна право в капана.— Сидни. — Но ти току-що си се запознал с нея. За какво бихте могли да се скарате? — Е, всъщност е по-сложно. Срещнахме се предишния уикенд. Саймън и Изабел ни поканиха на вечеря, за да ни съобщят за годежа си. — И тогава ли се поскарахте? — попита Кейд. Вон започна да увърта. — Ееее, не беше точно тогава. Технически, кавгата се случи преди вечерята, в едно кафене зад ъгъла. — Той замълча. — Когато се опитах да я свалям. — Свалял си сестрата на бъдещата си снаха? — попита изумено Хъксли. Тонът му подсказваше, че не одобрява такова нещо. — Тогава не знаех, че е сестра на Изабел — отговори в своя защита Вон. — Видях страхотна, сексапилна, самотна жена и се задействах. Това е всичко, което направих. — И как разбра, че е самотна? — попита Хъксли. — Дори разбрах, че беше на първа среща. Но нещата между нея и мъжа се провалиха, така че отидох и се опитах да привлека вниманието й — обясни накратко той какво се бе случило. — И какво стана? — Нищо. — Вон дръпна ципа на панталона си и видя как приятелите му едва се пребориха да скрият усмивките си. — Тя ми направи профил. Кейд не можеше да се сдържа повече и се разсмя на глас. — Да се махаме оттук. Вон грабна сака си и затвори гардеробчето със замах.
52 — Говоря сериозно. Каза ми, че съм се навъртал с „очевидно здравословното си его“ и ме сравни с дете в магазин за бонбони, когато ставало дума за жени. Опитвал съм се да напълня ръцете си с колкото може повече лъскави лакомства. Кейд стисна устни. — Как смее! Това е толкова… — Той се замисли, сякаш търсеше най-добро го определение. — Толкова точно. Какво невероятно попадение. Много проницателна дама — довърши изречението му Хъксли. Двамата изпаднаха в луд смях. Вон ги изгледа гневно. — Започвам да си мисля, че вие момчета се забавлявате яко на мой гръб. — О, определено — потвърди все още смеейки се Хъксли. — Но защо? — попита раздразнено той. Те бяха най-близките му приятели, което означаваше, че би трябвало да са на негова страна. Кейд отговори на въпроса с въпрос. — Кога за последен път си получавал отказ от жена, Робъртс? Вон млъкна, трябваше да помисли. Ето, затова се — забавляваме — ухили се Кейд, отбелязвайки точка за техния отбор. — Сигурна съм, че ще бъде тук всеки момент — поклати убедено глава Сидни. Джаки, съсобственичката на магазина за булчински рокли, която бе успяла да вмъкне Изабел по време на обедната почивка като услуга за приятелка, се усмихна учтиво. — Няма проблем. Сидни предположи, че приятелката й бе усъвършенствала това „няма проблем“ като отговор на различни коментари, забележки, въпроси и ситуации, за да не влиза в спор с по-заможните и често сприхави клиенти на бутика. Въпреки това се чувстваше неудобно заради закъснението на Изабел — нещо, което въобще не бе присъщо за сестра й. Тя провери колко е часът и тъкмо щеше да изпрати съобщение, когато вратата се отвори и Изабел влетя вътре като вихър. — О, боже! Къде е тоалетната? Трябва веднага да отида! — извика тя на Джаки.
53 С отворена уста жената посочи коридора вдясно. Изабел излетя като светкавица. Миг по-късно една врата се тресна в дъното на коридора. След сконфузено мълчание, Сидни се обърна и мило се усмихна на Джаки. — Е, поне вече е тук. Имаме напредък. — Вероятно имате някаква представа за вкуса на сестра си и можем да прегледаме роклите, които съм приготвила? — предложи Джаки. — Опасявам се, че изборът не е много голям. Заради краткия срок единствената възможност е Изабел да си избере рокля от тези, които имаме в наличност с нейния размер. Пет минути по-късно, Сидни се озова в пробната, заобиколена от метри тюл, коприна, сатен и органза. Тя прехвърли роклите, които Джаки бе избрала за сестра й, и се спря на класическа кройка с висока талия, едно рамо и изящен корсаж от най-фина коприна. Приличаше на роклята, която бе поръчала за собствената си сватба в Ню Йорк. Опипа с пръсти деликатната материя, докато спомените нахлуха в главата й — първия път, когато Броуди я целуна на стълбите пред апартамента й в Сохо, спонтанното му предложение в Сентрал Парк, вълната от вълнение и щастие, която почувства, докато пробваше собствената си сватбена рокля за последни корекции, само две седмици преди сватбата. И изгарящия гняв от предателството на Броуди. Вратата на пробната се отвори. Изабел пристъпи и се отпусна на мекия диван. — Да, това не е никак забавно — простена тя. — Сутрешно гадене? — Сидни седна до сестра си на диванчето. — А също така и следобедно, и вечерно. Докторът каза, че може да се случи по всяко време. Урааа! — извика Изабел, вдигайки юмрука си победоносно и подигравателно. — Тази седмица трябваше да избягам от четири среши с клиенти. — Значи си била на доктор? И как мина? — Пишках в чашка и те потвърдиха, че съм бременна. Сетне повърнах в легенче, докато сестрата ми взе четири шишенца с кръв. Сподели с приятели: |