Неспособността на традиционните медии да организират съществуващото социално недоволство. Медиен дефицит ,,От медийните дефицити могат да се изведат фактори при следните равнища, в дейността си журналистиката все по-често се проявява като пасивен регистратор, наблюдава се медийна безконфликтност и липса на медийна опозиционност спрямо власта.''7 ,,В медийната ценностна пирамида и в рамките на конфликтите се формира журналистика на паниката, на социална апатия, социална пасивност, на социални агресии, социален гняв, социална обреченост и социални страхове. Оформят се полета на проявление като внушения. При медийните послания и ефектите на въздействие върху читателската аудитория и електронните общества, налице е дефицит на обществено доверие в медиите, търсят се ефекти, но не и обратна връзка. По отношение на кадрите има подмени на поколения професионалисти, поколенчески подмени в разбирането за професионална, медийна (не)грамотност; налагат се фалшиви журналистически ,,звезди''. Тези констатации разкриват и дефицити в социалната компетентност на журналистите от медиите при поставянето в тях и публичното обсъждане на социалните конфликти. То е обвързано с проблема за различните аспекти на медийната промяна.''8 ,, През 2013 г. наблюдавахме много сериозна поляризация на медиите, резултат на поляризацията на политическия живот, настъпила най-вече вследствие от втората протестна вълна. При отразяването на първите протести информационните средства не бяха твърде разединени в мненията си и доста синхронно заставаха на страната на недоволството.''9 _____________ 7К.Луливера: ,,Социални конфликти и медиен резонанс'', стр.326 8К.Луливера: ,,Социални конфликти и медиен резонанс'', стр.327 9К.Луливера: ,,Социални конфликти и медиен резонанс'', стр.144