Колко престъпления се вършат в твое име

Ето и още един доста обичаен вид сънища, които пораж­дат дълбоко безпокойство у сънуващия. В тях става дума за престъпления, затвори, преследване.

Мъж (27 г.)

- Току-що ме бяха освободили от затвора, къде­то излежавах дълга присъда за не знам какво провинение или престъпление. Улицата беше оживена и слънчева. Затичах се; чувствах, че ме преследват. Като се обърнах, видях заплашител­на тълпа, която ме настигаше.

Мъжът започна коментарите си с думите: „Но дали всъщност мен преследваха? Така предполагах, но нищо не го доказва!" Да чуем асоциациите му.

ЗАТВОР. В затвора съм. Открай време. Никога не съм бил свободен. Но какво изкупвам? Чувство, че нямам право на съществуване. Желание да умилостивя съдбата. Ни­кой не ме обича. Трябва да върша разни неща, за да ме обичат. Бих платил, за да ме обичат. Не искам да съм сам. Не съм свободен. Но ме освобождават. Слънце. Защо тичам, сякаш целият свят е хукнал по петите ми? Ви­наги ми се струва, че ме гледат, наблюдават, критику­ват. Стеснителност. Страх. Анали грее слънце... Защо не и за мен? Чувствам се виновен дори пред жена си и децата си!... Все едно, че съм момченце в свят на възра­стни... Не, не искам да съм сам...

Значи на „затворника" (на самия себе си) донякъде му олеква (вътрешно). Появява се свободата (слънчевата улица). Но вината остава (нямам право да съм свободен, щастлив, самостоятелен). Отрича ли се от свободата си? Бои ли се от нея?

В случая става дума и за сън за изоставяне.

В този тип сънища често се намесват представители на закона -съдии, полицаи, митничари, преподаватели, директори, палачи, адвокати и др. Сънуващият е преслед­ван, разпитван, обискирван; той бяга, хвърлят го в зат­вора, обезглавяват го и т. н. Подобни сънища могат да бъдат свързани и с едипова ситуация.

Мъж (22 г.)

- Убил съм no-големия си брат. Пистолетът е на масата. Брат ми лежи; мъртъв е, но ме гле­да и казва нещо усмихнато. И родителите ми са там. Сцената изглежда съвсем естествена на всички, на мен също. Това най-много ме учуд­ва. Откакто сънувах този сън, изпитвам нещо като освобождение.

Съвсем разбираемо вътрешно освобождение! Без да навлизаме в подробности, колкото и да са важни, нека уточним: Филип смятал, че брат му го превъзхожда и е по-достоен за похвала. Самият той бил просто „по-мал­кият", „изтърсакът". Втори в майчината любов, втори и в бащините грижи. Крайно разпространена ситуация. В един момент започнал да си дава сметка, че той е ав­торът, той „фабрикува" собственото си чувство за мало­ценност. Защо? Поради един вид „мазохизъм", който спо­ред него би му осигурил цялата любов на родителите му. Затова си измислял, представял си семейна ситуация, която всъщност не съществувала! През този период на осъзнаване му се явил сънят.

В него той извършва убийството С пистолет. Това оръ­жие е „фалически" предмет (пробиващ, пронизващ). То е знак за мъжественост. Но най-важното е, че сцената е естествена. Семейната хармония показва вътрешното спокойствие на Филип и промяната, която е успял да извърши у себе си.

Както вече казах, престъпленията доста често се сре­щат в сънищата. Обикновено те изразяват едипова ситу­ация дори ако на пръв поглед сюжетът няма нищо общо с нея - чиновник убива директора си например или съну­ващият убива представител на закона.

Мъж сънува, че връхлита с колата си върху пазача на паркинга. И тук колата е фаличеека - тя удря, пробива. Пазачът символизира бащата, когото сънуващият трябва да убие, за да си осигури цялата обич на майката. Много жени сънуват, че убиват с нож. Ножът също е фалически предмет, който може да означава достъп до прекалено дълго изтласквана мъжественост.

Дали е необходимо пак да повтаряме, че тези сънища не бива да се приемат буквално?

Причини за появата на тревожни сънища

Знаем, че явлението тревожност може да се оприличи на „електрическо поле", възникнало между положителния и отрицателния полюс. Да продължим сравнението. В кондензатора енергията се локализира в изолатора, кой­то разделя плаките, тоест в пространството между елек­троните. Същото важи и за тревожността, която поняко­га „акумулира" огромни енергии и ги „кондензира" в полето между противоположните усещания. В съня от­рицателните чувства и усещания (омраза, враждебност, незадоволени потребности, неосъществени желания и пр.) се проявяват безпрепятствено. Несъзнаваното не го е грижа за „морала" и афишира съдържанието си без заобикалки.

Но тревожността може да се сравни деблокираща сила. Нещо като бараж, издигнат насред реката. Важни „дви­жения" на личността са спънати или възпреш (от мора­ла например). Тук действат могъщи фактори -любов, ом­раза, сексуалност, самостоятелност, свобода. Да взе­мем само един пример: майка полага огромни усилия, за да отгледа и възпита трудното си дете. Грижите за него й отнемат всяка лична свобода и й причиняват големи тревоги. Нормално е да си мисли (повече или по-малко съзнателно): „Ако го нямаше него, можех да бъда щаст­лива и да разполагам със себе си." Нормално е да си го мисли, тъй като е вярно. Тогава й се явява следният сън (жената е на 32 години):

- Заминавах на почивка с годеника си. Бяхме изос­тавили кученцето си. Беше ужасно от наша страна, а аз говорех на годеника си за Венеция.

От асоциациите на сънувалата се разбира, че наистина е пътувала с годеника си, по-късно станал неин съпруг. Значи тя се връща назад. Озовава се във времето на сво­бодата и на перспективите. Напуска настоящата ситуа­ция и „отказва" да бъде омъжена (= несвободна). Кучен­цето символизира детето й. Но дори насън вътрешната „цензура" забранява истинското желание. Изпитаното усещане за чудовищност е твърде мощно и сънят „обез­силва" желанието. Тоест налице е блокиране, преграда. След-събуждането си тази майка се бе самоосъдила като най-лошата жена на света... и бе побързала да забрави съня си. Но тревожността оставаше и ден след ден „ата­куваше" преградата. Едва когато си даде сметка, че несъзнаваното й е описало нормално желание - да няма пречки пред свободата си, противопоставяйки го на също така нормалното й желание - да отгледа трудното си дете, което обича, майката намери покой.

Сънища за изоставяне

Страхът от изоставяне е един от основните човешки стра­хове. Става дума за почти космична тревожност. Това е страхът на детето, което по някаква причина е лишено от майка си и се чувства абсолютно сам на света, пре­върнал се в абстрактно и ужасяващо място. Това е страхът на изгубената в града Виржини, която в съня си се втур­ва към полицията.

Но това е и страхът на детето, чиято майка му казва „сърдита съм ти"—нещо, което тя никога не бива да пра­ви. Сърденето се усеща като изоставяне; между майката и детето се издига „стена"; връзката е прекъсната; по­явяват се чувство за вина и потребност от прошка на вся­ка цена.

У зрелия индивид страхът от изоставяне се изразява обикновено чрез три основни вида поведение:

а) даден човек изпитва прекалена потребност от при­ятели, „на които да може да разчита". Подобна потреб­ност често изразява тревожност. Тя се проявява в тираничност, в предявяване на изключителни права над при­ятелите. У такъв човек желанието де бъде обичан е по-силно от желанието да обича. Приятелят е длъжен пос­тоянно да присъства, винаги да е на разположение. Лич­ността му обикновено символизира майката. Подобен човек се подчинява на повелята: „Не бива да съм сам, никога не бива да съм сам, за нищо на света." Той стига дотам, че кани в дома си който и да е, при каквито и да е условия. Когато казва „страх ме е да остана сам", това следва да се преведе така: „Непрекъснато се боя да не ме изоставят- майка ми, Бог, хората..." Повтарям: този страх е в същността си дълбоко човешки. Но той значително се усилва, когато се чувстваме лишени от нещо, неспо­собни на нещо, или когато ни се струва, че другите едва ни търпят или направо ни отхвърлят...

б) човекът „се подсигурява". От страх да не бъде изос­тавен в бъдеще, той отказва всяка близост в настояще­то. Не желае да се привързва. Отблъсква любовта, при­ятелството, обичта. Разбирай: „Има ли смисъл? Нищо не е трайно, всичко се проваля, един ден и без това ще ме изоставят." Такива личности често са отрицателно наст­роени, критични, агресивни. Нападайки другите, те „оп­равдават" в собствените си очи отказа си от всяка афективна връзка.

в) страхът от изоставяне се превръща в страх да не изос­тавиш другите. Той е разпространен между близки хора и това е обяснимо. Подобен човек противопоставя на сво­бодата си следното разсъждение: „Ако проявя самостоя­телност, дори само за да отида на кино, ще имам чувст­вото, че изоставям жена си" (подразбира се: че изоста­вям майка си). Или: „... че изоставям съпруга си" (съп­ругът също представлява майката). Това чувство е често срещано сред младите, преди да се оженят. То се изразява така: „За да стана самостоятелен и зрял, трябва да напусна родителите си и те ще останат сами на света." Което често е само транспозиция на собствения страх от изоставяне.

Сън за изоставяне (на млада жена)

- Често сънувам, че вървя нощем през полето. Викам. Никой не ми отговаря. Плача. Събуждам се, обзета от спазми, които сякаш изпълзяват от дъното на съществото ми...

Тази жена изпитваше непрекъсната тревожност. Като дете наистина била изоставена от майка си. Прибрала я нейна леля и я отгледала без особена нежност. За отбеляз­ване е, че жената живееше заобиколена от множество при­ятели и приятелки (или поне хора, които бе обявила за такива!) Явно за да може поне един от „приятелите" да се привърже достатъчно към нея и да не я изостави...

А дали пък днешните общности не са също израз на този страх?

Причини за страха от изоставяне

Ситуациите, в които детето бива „изоставяно", изобил­стват още от началото на живота. Обикновено това са епизодични и краткотрайни раздели, предизвикани от най-нормални обстоятелства. Така че съществува доста разтеглива граница между фрустрацията, изпитвана от детето, когато майка му го напуска за известно време (за да отиде на работа например), и усещането за безвъзврат­но изоставяне, което бързо води до дълбока невроза, прид­ружена с тревожност. Във втория случай детето, и по-късно възрастният, разглеждат всяка човешка връзка в зависимост от възможността за „изоставяне". Това е пос­тоянно вътрешно състояние - мъчително, болезнено... и най-често неосъзнато.

Изгражда се мощен комплекс за малоценност. Не е изключена и появата на садизъм - аз страдам, следова­телно някой трябва да плати за това. Такъв човек не из­разява чувствата си; той изисква другите да отгатват и най-малките му намерения, и най-незначителните му усе­щания. А когато напусне свой приятел, твърди, че него са го напуснали. Неврозата, придружена от страх от изоставяне, има многобройни симптоми. Да споменем два от тях. Даден човек се чувства относително сигурен само ако телефонните номера на болницата, на личния лекар, на полицията и пр. са му подръка. Друг се притеснява, ако кара по странични пътища, където колата му рискува да се повреди. Този страх от „механиката" обаче е само оправдание. Всъщност човекът се бои да не се окаже „изос­тавен" на място, където никой не може да му се притече на помощ. Тогава полицаят - или автомонтьорът - пред­ставляват Майката,

Неврозата, която се характеризира със страх от изос­тавяне, мазохизмът и садизмът често са свързани. Като се има предвид колко изключително разпространена е тази невроза, ясно е защо литературата изобилства от ситуации, в които срещаме „изоставени" на всяка стра­ница.

Сред причините й можем да споменем следните:

а) прекалено ранното отбиване. Но и тук всичко зави­си от афективния климат, осигурен от майката, както и от личността на детето;

б) възпитание, при което майката не обръща дос­татъчно внимание на детето. Тогава то се чувства „несъ­ществуващо" и недостойно за интерес. Изоставено. И нищо чудно, след като случаят е точно такъв!

в) детето е отгледано само от майката (бащата е почи­нал например) и има само една „опора", която му носи сигурност. Дори частичното изоставяне поражда глуха тревожност, избиваща понякога в неконтролируема па­ника.