Същинският мазохизъм или страстта към единение

Най-силната потребност на всяко човешко същество е да се чувства „свързан, единен" със заобикалящия го свят - другите хора, природата, вселената, Бог. Съзнателно или не, всеки носи у себе си тази „религиозност"¹ и не­прекъснато търси начин да я задоволи - дори ако цял живот я изтласква, както правят повечето от нас! Така

Земният рай се е превърнал в Изгубения рай със съот­ветната постоянна носталгия по него.

Именно единението е в основата на мазохизма, чий­то смисъл е напълно положителен. Той се състои в стре­межа да станеш едно цяло със - с Бог, с Природата, с Музиката, с Любовта и т. н. Но да „станеш едно цяло" означава да изчезнеш като индивидуален Аз. Така че мазохизмът подтиква личността да се устреми към ни­щото, за да се слее с безкрая или абсолюта. Независимо в какво отношение (религиозно, морално, артистично и пр.).