Трансферно ценообразуване



страница1/4
Дата24.05.2022
Размер38.13 Kb.
#114435
ТипЗакон
  1   2   3   4
трансферно ценообразуване
Свързани:
2 Да живееш в сърцето

ТРАНСФЕРНО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ
В българското законодателство легалната дефиниция за трансферно ценообразуване е дадена в § 1, т.9 от Допълнителните разпоредби на Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, съгласно която трансферното ценообразуване е ценообразуване по сделки между свързани лица.
При свързаните лица са налице фактори, които могат да повлияят върху техните търговски и финансови отношения, така че сделките помежду им да се сключват при условия, различаващи се от условията, които биха съществували между независими страни, действащи на свободния пазар, т.е. налице е опасност при сделки между свързани лица да е налице отклонение от пазарните цени. Поради това възниква необходимост от регулацията на цената при сделки между свързани лица, с която се цели осигуряване на равнопоставеност в данъчното третиране на всички данъчно-задължени лица.
СВЪРЗАНИ ЛИЦА
Трансферното ценообразуване се прилага само за сделки между свързани лица.
Най-общо казано свързани лица са лицата, едното от които притежава преобладаваща част от капитала на другото или има решаваща роля при взимането на решения относно дейността на това друго лице. Поради наличието на тези два фактора - капиталово участие и контрол свързаните лица могат да договарят в търговските си и финансови отношения условия, различни от тези, които биха съществували между несвързани лица.
В българското данъчно законодателство определение за свързани лица е дадено в ДОПК.
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ДОПК "свързани лица" са:
а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 - когато са включени в общо домакинство;
б) работодател и работник;
в) съдружниците;
г) лицата, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество;
д) лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице;
е) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството. За целите на дял първи, глава осма "а" размерът на участието по буква "е" е 25 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас;
ж) лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото;
з) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно дружество;
и) лицата, които съвместно контролират трето лице или негово дъщерно дружество;
к) лицата, едното от които е търговски представител на другото;
л) лицата, едното от които е направило дарение на другото;
м) лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните;
н) местно и чуждестранно лице, с което местното лице е сключило сделка, ако:
аа) чуждестранното лице е регистрирано в държава, която не е страна - членка на Европейския съюз, и в която дължимият подоходен или корпоративен данък върху доходите, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира в резултат на сделките, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък в страната, освен ако местното лице не представи доказателства, че чуждестранното лице дължи данък, който не е обект на преференциален режим, или че чуждестранното лице е реализирало стоките или извършило услугите на местния пазар, и
бб) държавата, в която е регистрирано чуждестранното лице, отказва или не е в състояние да обмени информация относно осъществените сделки или отношения, когато е налице сключена и влязла в сила международна данъчна спогодба.
За чуждестранно лице по смисъла на тази разпоредба се смята и всяко юридическо лице, независимо дали е местно за Република България, или не, върху което контрол упражнява лице, отговарящо на условията по букви "аа" и "бб".
За местни лица по смисъла на тази разпоредба се смятат и чуждестранните юридически лица, извършващи дейност в страната чрез място на стопанска дейност, и чуждестранните физически лица, реализиращи доходи от източник в страната чрез определена база за сделки, осъществени чрез мястото на стопанска дейност или определената база;
о) собствениците на местното юридическо лице и чуждестранното лице в случаите по буква "н".

Дефиницията за „контрол” е дадена в § 1, т. 4 от ДР на ДОПК, съгласно която "контрол" е налице, когато контролиращият:


а) притежава пряко или косвено или по силата на споразумение с друго лице повече от половината от гласовете в общото събрание на друго лице, или
б) има възможност да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на друго лице, или
в) има възможност да ръководи, включително чрез или заедно с дъщерно дружество по силата на устав или договор дейността на друго лице, или
г) като акционер или съдружник в едно дружество контролира самостоятелно по силата на сделка с други съдружници или акционери в същото дружество повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на дружеството, или
д) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на дружеството.


Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ също си служи с понятието свързани лица, като в § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО е направена препратка към даденото в процесуалния данъчен закон ДОПК определение за "свързани лица".
В отношенията си свързаните лица уговорят условия, които не винаги съответстват на условията, които установяват помежду си несвързани лица. Те могат да договорят помежду си цена на сделката, която да се различава от цената на същата сделка, ако тя бе сключена между тях и несвързани с тях лица. Особените взаимоотношения, които са налице между свързаните лица, най-често се изразяват в договаряне на цени, които се отклоняват от цените, по които независими лица търгуват помежду си с продукти и услуги при същите пазарни условия. В следствие на специални уговорки между свързаните лица може да се стигне до произволно формиране на печалбите и доходите на участващите дружества, което може да повлияе върху техните данъчни задължения към държавата и то в нейн ущърб.


ПРАВИЛА ЗА ОБЛАГАНЕ ПРИ СДЕЛКИ МЕЖДУ СВЪРЗАНИ ЛИЦА


С оглед ограничаване на тази възможност в ЗКПО са въведени специални правила за определяне на данъчният финансови резултат, когато свързани лица осъществяват търговските си отношения при условия, отличаващи се от условията между независими лица.
Правилата за облагане при сделки между свързани лица са уредени в чл. 15 от ЗКПО и Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. на Министъра на финансите за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
Правилата за облагане при трансферно ценообразуване се прилагат при наличие на:
1) сделки между:
- две свързани дружества, местни лица на България или
- две свързани дружества, само едното от които е местно за България лице;
2) трансферите между място на стопанска дейност и други части на предприятието на чуждестранно лице, разположени извън страната, съобразно спецификата на мястото на стопанска дейност;
Правилата за трансферно ценообразуване се основават на принципа на независимите пазарни отношения /НПО/, въведен в българското законодателство с разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО. Съгласно чл. 15 от ЗКПО „Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.”. Според принципа, за данъчни цели, цената при сделка между свързани лица (контролирана сделка) следва да се определя чрез съпоставянето на тази цена и условията и обстоятелствата, при които сделката е осъществена, с условията, които биха били договорени при съпоставима сделка между независими страни, действащи при съпоставими обстоятелства.
Принципът на НПО е широко възприет международен стандарт, който е залегнал в чл. 9 от Модела на данъчна спогодба за доходите и имуществото на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Модела на СИДДО на ОИСР). ОИСР е издало Ръководство по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации, съгласно което във всеки конкретен случай следва да бъде използван най-подходящият според обстоятелствата метод за трансферно ценообразуване.
Принципът на НПО като международен стандарт за трансферно ценообразуване се прилага от страните-членки на ОИСР спрямо мутинационалните групи за данъчни цели. Принципът на НПО третира членовете на мултинационалната група като отделни и независими лица.


В §1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ДОПК са определени Методи за определяне на пазарните цени:
а) Методът на сравнимите неконтролирани цени /МСНЦ/ между независими търговци. При този метод трансферната цена се определя пряко въз основа на информация за цената на съпоставим продукт или услуга, търгуван в сделка между независими страни
б) Методът на пазарните цени /МПЦ/. При този метод трансфертата цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
в) Методът на увеличената стойност /МУС/. При този метод трансферната цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
г) Методът на транзакционната нетна печалба /МТНП/ - При този метод трансферната цена се определя, като нормата на нетната печалба (изразена най-често чрез оперативната печалба) от контролираната сделка, изчислена като съотношение между нетната печалба и избрана база (приходи от продажби, разходи, активи), се сравнява със съпоставима норма на нетна печалба, изчислена спрямо същата база при независими лица.
д/ методът на разпределената печалба /МРП/. При този метод трансферната цена се определя като комбинираният финансов резултат от всички стопански операции, свързани с реализацията на даден продукт или услуга, се разпределя между всички участници в тези операции на определена основа, която би била използвана в рамките на договорни отношения между независими страни при съпоставими пазарни условия.

Редът и начинът за прилагане на методите се определят с Наредба № Н-9 от 14 август 2006 на министъра на финансите, според която традиционните транзакционни методи (МСНЦ, МПЦ и МУС) се прилагат с предимство пред методите на транзакционната печалба (МРП и МТНП).






Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница