Част 3 - Битката в небесни места

Част 3 - Битката в небесни места

В тази лична страна на реалността, това, което изглежда реално за един, много често е нереално за друг. Помислете за гледната точка на ескимосите за реалността - движещи се посредством кучешки впрягове и живеещи в иглу, и земята на северните сияния, и белите нощи. Сравнете това с един бизнесмен, който живее в Ню Йорк, и пътува в метрото и с автомобили, който живее в бетонния свят на небостъргачи и паркинги, със стреса на пиковите часове и напрегнатата работа в брокерска фирма. Реалността и в двата случая, колкото и различна да е, по един и същи начин е субективно реална за всяка една личност.

Нека да научим от този пример един много важен принцип: ако едно общество е съгласно за нещо и чрез съгласие установи определени неща, постоянното използване на тези неща, в крайна сметка ще ги превърне в реалност за тях. Разбирането на този принцип е много важно, защото, ако дойдем в съгласие с принципите и стандартите на Божието Царство, нашето пълно и цялостно определяне на обществото ще бъде променено.

Такъв пример може да бъде видян в книгата Битие. „И каза Господ: Ето, едно хора са и всички говорят един език. И това, което са започнали да правят, няма да може да им се забрани каквото и да било нещо, което са намислили да направят” (Битие 11:6). Точно това е, което Господ каза за порочните вавилонци. Той заяви, че каквото и да намисли човечеството, то има потенциал да го изпълни. Ако се съмнявате в истинността на това твърдение, трябва да сте застанали сред тези присмиватели, които се присмиваха на хората, виждащи себе си, стъпили на Луната. Ще сте отрекли истината, че гласовете и образите могат да се предават по целия свят, посредством невидими честоти. Бихте се присмели на идеята, че оръжията могат да бъдат толкова мощни, че да са достатъчни, да се разруши целия живот на Земята. Все пак днес тези неща са част от нашия свят, заради способността на хората да установяват реалност. Ако един човешки ум може да измисли нещо и да накара другите да му повярват, духовете на тези хора могат да го осъществят. С много малки изключения нищо не би било невъзможно, даже и за такива малки групи от двама или трима, щом веднъж те повярват, че нещата могат да се случат.

И точно това е нещото, върху което се е концентрирало днес воюването в църквата. Дяволът иска да ни накара да приемем християнството такова, каквото е сега: сякаш разделенията, греховете и духовната слабост са крайната реалност, която Бог е промислил за вярващите на земята. Сатана иска да се съгласим с това и така тази измама да владее над църквата. Има много обещания относно Божиите хора, които предстои да се изпълнят, и това са святи и благородни цели, които ще се разкрият в последните дни. И точно затова трябва да се съгласим с Божия план за свята, неразделена, мощна църква, защото Той ни призова да установим Неговото Царство, а не сегашното положение!

Ние трябва да работим сега в църквата такава, каквато е, но винаги да знаем, че това, което виждаме в християнството не е църквата, която ще бъде преди връщането на Христос. Всъщност нашето призвание е, да се съберем с Бога, за да родим съживлението и издигането на Христовото тяло. „За да я представи на Себе Си Църква славна, без петно или бръчка или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна” (Ефесяни 5:27). Преди Исус да се върне, Отец е обещал на Сина Си невяста без петно или бръчка. Тя ще бъде мощен свидетел за Самия Христос на земята.

Това събитие е трудно разбираемо за нас. Как ангелите и демоните, които не умират от рани, могат да водят война? С какво те водят битката? И как се побеждават едни други? Без да надхвърляме границите на знанието си, можем спокойно да кажем това: цялата духовна война се води върху един основен въпрос: Кой контролира реалността на земята: Небето или адът?

Когато става въпрос за ангелска и демонична война, битката не се основава на физическо въоръжение, а на силата на съгласието между човечеството и духовния сват. В Ефесяни четем, че „началствата и властите” населяват „небесните места”. Но четем в Ефесяни 1:10, че Отец има ясна цел, да събере всички неща в Христос - „нещата на небето и нещата на земята”. Ефесяни 3:10 разкрива славния Божествен план, че „чрез църквата” Бог възнамерява да направи Неговата необхватна мъдрост „за небесните началства и власти в духовните места”. И така, когато Христовото тяло на земята се съгласи с Неговата Глава на Небето, Духът на Христос изхвърля силите на тъмнината в духовните места.

С други думи, когато църквата на земята е действена в своето съгласие с волята на Словото на Бог, тогава присъствието на Бог нараства в духовния свят и в пропорционална степен измества влиянието на ада на земята. Малко след това виждаме съживления, изцеления, чудеса да стават в света на хората. Но когато църквата е пасивна, незаинтересована или плътска, силите на ада увеличават своето господство върху човешките дела. Бракове се развалят, престъпността нараства, развратът става необуздан. Трябва да разберем, че нашите молитви, намерения и съгласия с Бог са важна и съставна част от установяване реалността на Божието царство на земята.

Оръжието, което Бог ни е дал, за да съборим и унищожим лъжите на врага, е Божието Слово, за което Писанието казва, че е „мечът на Духа” (Ефесяни 6:17). Исус каза, че Неговите думи са „Дух и живот” (Йоан 6:63), което означава, че в основната част смисълът на Христовите думи представлява истинската реалност: Живият Дух на Божието Царство.

Ние трябва също да отбележим, че древните гърци, на чийто език е написан Новият Завет, са нямали дума за „реалност”. За тях истина и реалност са били една и съща дума. Ако се стремим да преживеем истинската работа на Святия Дух, трябва да осъзнаем, че Той е изпратен, за да установи една коренно различна реалност, в която Христовите последователи да живеят: това е Неговото царство. По този начин, като станем едно с Духа на истината и напълно приемем Словото на Истината, ние се озоваваме в реалността на Самия Бог. Тази мисъл е много важна: във войната за контрол върху човешкия свят единственото оръжие, което Бог е дал на църквата, е Неговото Боговдъхновено Слово. Живите Думи на Духа са Истината.

Павел учеше, че духовната война се отнася за „събаряне на крепости”. Но какви са тези крепости? Това са лъжи, които дяволът е засял в нашия мисловен процес, които като ги приемем и повярваме в тях, стават реалност за нас. Проблемът не е толкова, че изпадаме в грях, колкото, че сме съблазнявани от него. Всеки грях е облечен в някаква степен с измама. Но, когато тези лъжи се открият и разрушат и нашите мисловни процеси се освободят от измамите, ние ще открием непорочността, съвършенството и истината на Христос в нас - надеждата на Славата (Колосяни 1:27).

„Защото нашите оръжия не са плътски, но пред Бог са силни за събаряне на крепости, защото събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познаването на Бог и пленяваме всеки разум да се подчинява на Христос” (ІІ Коринтяни 10:4).

„Не участвайте в безплодните дела на тъмнината, но по-добре ги изобличавайте” (Ефесяни 5:11). Когато изобличите и признаете своите грехове, те вече не са „скрити” в тъмнина. Когато светлината светва в тъмна стая, тъмнината става светлина. По същия начин, когато извадиш греховете си от тъмнината и ги сложиш на светло, те изчезват в Божията простителност. Те стават светлина.

„Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от ВСИЧКАТА неправда” (І Йоан 1:9). И пак изповядайте вашите грехове. Бог е верен и праведен да прости и да ви изчисти от всичката неправедност.

„Но благодарение Богу, който винаги ни води в победително шествие в Христа и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него” (ІІ Коринтяни 2:14). Има победа тук, точно сега, защото Христос е в теб!

„Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладеене” (ІІ Тимотей 1:7). Не се страхувайте от заплахите на сатана. Винаги помнете, че дяволът е лъжец и истината не е в него.

„Взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който имаше власт над смъртта, тоест дявола, и да избави всички онези, които поради страх от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство” (Евреи 2:14-15). Сатана може да се опита да ви накара да повярвате, че той има власт над вас, но Исус каза, че сатана е бил оставен без власт в нашия живот. Използвайте името на Исус и Словото на Бог, за да разчупите силата на сатанинските лъжи.

„Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бог, които са призовани според Неговото намерение” (Римляни 8:28). Ако Бог прави всичко да съдейства за добро, тъй като Го обичате, тогава в крайна сметка, нищо лошо не може да ви се случи. Бог е предопределил да бъдете преобразени в образа на Неговия Син.

„Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага и нищо няма да ви повреди” (Лука 10:19). Исус ни е дал власт над всичката сила на сатана. Ние имаме Неговата власт и обещанието Му, че нищо няма да ни повреди!

„Затова се яви Божият Син, за да съсипе делата на дявола” (Йоан 3:8). Вие сте освободени не, защото се чувствате свободни, а защото имате вяра. Всеки път, когато говорите от вашата вяра, установявате вашата свобода като истинска реалност. Вашата убеденост е в това, че когато се молите, ангелско множество на Бог, което превъзхожда демоните най-малко два пъти, се съюзява с вас срещу злото. С Исус не можете да се провалите! (Ефесяни 6:18; Яков 4:7; Исая 42:13; 53:11-17; Римляни 10:8-9).

И каквото е името на този демон, такъв е и той. Той просто е „анти” или срещу Христос. Този началник използва силните демони на ревност, страх, непростителност и егоистични амбиции, за да спре местните и независими църкви да станат „въоръжени и опасни”, обединявайки се в тялото на Христос.

Лесно е да ограничим нашето разбиране за антихрист само в определена личност, която ще се разкрие малко преди Христос да се върне. Всъщност много християни вярват, че такъв човек ще се появи в края на краищата. Този човек „ще се противи и превъзнася над всеки, който се нарича бог и на когото се отдава поклонение, защото той седи като бог в Божия храм и представя себе си за бог” (ІІ Солунци 2:4). Но ако това е антихрист в своята човешка форма и поява, също така обяснява природата и характера на духа на антихрист в неговата невидима форма.

Този дух на антихрист се е промъкнал в църквата още от 1-ви век. Всъщност апостол Йоан ясно изяви, че има „много антихристи” в този първи век. Той написа: „Дечица, последно време е, защото, както сте чули, че идва антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време” (І Йоан 2:18). Когато сравним този стих с ІІ Солунци 2:4, виждаме, че нашето разбиране за понятието „антихрист” е било прекалено ограничено и стеснено, имайки предвид някой човек в бъдеще. Йоан каза: „Защото сега много антихристи са излезли”.

Много важно е да схванем, че Йоан всъщност говори за хора, които тогава са изглеждали, че са членове на обединеното християнско събрание. Апостолът казва, че „те излязоха от нас”. Той още каза: „Защото, ако биха били от нас, щяха да останат с нас” (І Йоан 2:19).

Какво е подтикнало тези излъгани души? По-късно в своето послание Йоан разкри, че това беше духът на антихрист. Той написа в 4 глава: „И всеки дух, който не изповядва Исус, не е от Бога. И това е духът на антихрист, за когото сте чули, че идва и сега вече е на света” (І Йоан 4:3). Тук Йоан точно обозначи духа на антихрист, който както той каза, вече е в света.

Йоан определя този дух като такъв, който не изповядва Исус. За светията от първи век, да изповядаш Исус е означавало много повече от това, просто да споменеш Неговото име след молитва. Всъщност това е да говориш от позиция на пълнота и единство с Него, позволявайки на Неговия действителен Дух да се проявява (вижте Матей 10:32). Те изповядваха Личността Исус, не просто името Му. Самият Христос беше разкрит чрез тяхното отношение на любов, посвещение и саможертва.

В следващия стих Йоан обяснява природата на духа на антихрист: „По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата. Възлюбени, да се обичаме един друг, защото любовта е от Бога и всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога. Който не обича, не е познал Бога, защото Бог е любов” (І Йоан 4:6-8).

Ние разпознаваме Духа на Истината от духа на заблудата, или по-точно Духа на Христос от духа на антихрист по мярката на Христовата любов, която се проявява в нас като индивидуалности или в църквата. Йоан казва, че „този, който не обича, не познава Бога”. Човек или църква, които си мислят,че Бог е доволен от тях, въпреки че те не ходят в любов, могат всъщност да служат на духа на антихрист. Християните трябва да бъдат познати чрез тяхната любов, не просто по тяхната теология (Йоан 13:35).

Когато Йоан пише за истината и заблудата, той говореше специално за духа на антихрист и нашата отвореност към този дух чрез липсата на любов в църквата.

Изявяването на духа на антихрист е далеч по-невидимо, неуловимо и много по-подмолно от това, което ще се случи, когато „човекът на греха“ бъде разкрит явно. Духът на антихрист закоравява сърцето и го държи далеч от любовта. Той подхранва непростителността, която кара попадналите под нейното влияние да се отцепват от църквата, поради многото съдене и незначителни доктринални различия. „Силният човек“ поражда много църковни разделения. Да следваме Христос обаче означава да приемем простителността и любовта като начин на живот. Просто е „против“ Христа да оправдаваме непростителността, разделенията и егоистичните амбиции.

Духът на антихрист може да бъде скрит зад всеки проблем, но това са просто оръжия, които този началник използва, за да разделя църквата. Духът на антихрист е просто този дух, който е срещу Христос. Той е антилюбов, антипростителност, антипомиряване! Вероятно повече от всичко останало тези власти държат добрите църкви разделени една от друга.

Антихрист е истинската причина за многобройните разделения в църквата. Всъщност, ако вие се молите срещу този дух, вместо да гледате на него като на неизбежно зло, много разцепления в църквата ще бъдат предотвратени.

В този смисъл ние трябва да внимаваме много и да преценяваме до колко силно сме прилепени към нашите идеи и критики. Защото, ако мислите ни се възвишават над Божията способност да ни поправя, ние със сигурност ще станем мишени за духа на антихрист. Запомнете: духът на антихрист може да използва ревността, страха, даже и цвета на банята в църквата като димна завеса, но главната причина за много разделения е просто това, че християните се отдават на някого или нещо, различно от Святия Дух и учението на Исус Христос. Всяка една ситуация може да бъде превъзмогната чрез връщането към думите на Исус. Веднъж щом всичките части се съгласят да се подчинят на Него, любовта и победата скоро ще последват.

Как разпознавате дали липсата на любов към другите църкви, е от плътта ви или е крепост на духа на антихрист? Покайте се за бунтарството. След това се молете на глас срещу духа на антихрист. И незабавно ще откриете, че се отдалечавате от врага и се приближавате при Господа.

Когато Святият Дух започна за първи път да се разкрива пред нас, ние видяхме как Той разруши нашите основни схващания за християнството. Всъщност крепостите, които антихрист е поставил в мисленето ни, са станали нещо приемливо в църквата. Този дух така си е прокарал път в „Божия храм” (обединената, но все пак разделена църква), че на много църкви и вярващи той „представя себе си за бог” (ІІ Солунци 2:4).

За нас е очевидно, че тези началства търсят „да се издигнат над всяко нещо, което се нарича Бог”. Когато се стараехме да учим хората, думите на нашето послание падаха на земята, посрещнати от огромно съпротивление, сякаш ги покриваше одеало. Потърсихме Господ и няколко дни по-късно, когато се събудихме, Святият Дух ни разкри разпознаването, което ни е липсвало. Той освети първите думи на ІІ Солунци 2:4 „той се противи…”.

Духът на антихрист буквално се противи на истината и особено срещу новата истина, която разкрива неговия характер. Той се съпротивява на всяко движение в Тялото Христово, което води към живот. В църкви, където той управлява, когато някой каже „Амин” в подкрепа на проповядването, този дух го гледа чрез лицата на тези, чиито умове са негови крепости.

Когато разбрахме по-добре духа на антихрист, ние можахме успешно да се борим срещу него. Нашите ходатаи започнаха да се молят срещу влиянието на този дух в целия окръг. След по-малко от седмица пет други пастири и аз, както и някои други служения, се събрахме заедно и решихме да се срещаме на седмични ходатайствени молитви във всяка от църквите. Три месеца по-късно числото се удвои и от тогава нараства все повече. Как възникна това? Ходатаите разпознаха и вързаха духа на антихрист и внезапно Божественото желание да се срещаме и молим с други пастири започна да надделява.
Разбиране за обединената църква в града
Господ гледа на събирането на църквата като едно тяло, обединена от огъня на Христовата любов. Той иска да се молим заедно, да работим, да изграждаме църквите си в Духа на Неговото Царство. Никой по-добре от местните пастири не познава местната битка. Исус говореше на църквите в Откровение на Йоан, като на индивидуални църкви с битки, отнасящи се до техните отделни райони. Той не каза: „Тази и тази църква, чието ръководство е в Лондон.” Не. Имаше местни хора, които знаеха нуждите на хората и Исус им говореше точно така.

Пастирите бяха обединени на един фронт срещу врага. Те бяха отговорни както пред Бога, така и един пред друг, истинско многообразие в ръководството на всяко събрание. Обединената църква в града, както Бог я вижда, ще бъде свободна от ревност, „крадене на овце” и лични амбиции. Това наистина ще бъде едно тяло.

Превръщането на духа на антихрист в типичното християнско мислене става така силно, че неговите лъжи се проповядват от амвона и се приемат от събранието. Точно затова вие трябва да пазите, заради Христос, вашето събрание.

Нека вярата ви да бъде огромна, но вашите плътски амбиции - малки. Личната амбиция е мотив, идващ от антихрист. Това е крепост, която ни е разделила. Вие не трябва да отивате при хората от лични амбиции, а за да им служите. Ако сте призован в лидерска позиция, другите ще разпознаят това призвание по вашата смиреност и добър плод. Вашето служение ще се развие естествено, без напъване. Помнете заповедта на Исус: „Не се наричайте нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос” (Матей 23:10).Истината е, че Бог не издига лидери. Той обучава слуги, последователи, мъже и жени, които ще се молят заедно за водителството на Христос.

Затова, когато се срещате с християни от други църкви, идвайте като техни слуги и гледайте да ги благословите. Ако вие сте пастир, разберете нуждите на другия пастир и се молете за него. Може би някой има нужда от пианист. Ако вие имате двама, изпратете му (Лука 3:11). Повечето пастири се борят със своите страхове и несигурност. Но, ако ти дойдеш в Божията любов, ще премахнеш страховете им.

Духът на антихрист управлява света (Ефесяни 6:12). Той не може да бъде изгонен, както по-малките демони. Окончателната победа срещу такива началници се осъществява чрез изместване, където насърчението и любовта на Христос изпълват мисловния живот на местното християнско събрание. Като ставаме противоположното на антихрист, ние ще видим Тялото на Христос изцелено и духът на антихрист - стъпкан под нашите крака.