Удивителни открития и пастор Виктор Гил представят Продължавайте да гледате към Исус
Изтегляне 307.57 Kb.
|
| Удивителни открития
и пастор Виктор Гил представят Продължавайте да гледате към Исус Бях помолен да споделя една опитност с вас, която имах преди години, излизайки от Украйна и пътувайки към Полша. Тази опитност е вид преживяване, което всички очакваме, но след като сме го преживели, то става удивително свидетелство. Преди това преживяване работих в Украйна в продължение на няколко години и строяхме църкви. Строяхме църкви в Украйна. Аз винаги носех в себе си пари, за да подпомогна, доколкото можех, строежа на църквите. В онази конкретна ситуация бях точно там. Бях изнесъл три поредици от лекции плътно една след друга, така че използвах много от парите си, за да … знаете, трябваше платя за разходите около евангелизациите, които провеждах и затова нямах много останали пари. Между другото, през тази година пътувах със самолет от Ванкувър до Франкфурт (Германия), където се срещнах с други хора, които имаха бус Фолцваген и пътувахме от Германия, през Австрия, Унгария, през Карпатите, чак до Украйна. Но се случи така, че хората, с които пътувах в този бус, бяха в Украйна само за две седмици, а аз трябваше да бъда там за три месеца, поради семинарите, които провеждах. И така, те взеха буса и се върнаха в Германия. Тогава при мен възникна проблем – трябваше някак да се върна във Франкфурт. Имаше три начина, чрез които можех да го направя. Единият беше да си купя билет в Киев и да пътувам със самолет оттам, обратно до Франкфурт. Това щеше да ми струва $ 800. Нямах много останали пари, а исках да оставя на хората възможно най-много, за да подпомогна построяването на църквата, която по това време строяхме в Костопол. Затова си казах: Добре, трябва да има по-евтин начин. И така, проверих автобусите. Автобусът щеше да ми струва над $ 400. Тогава проверих влаковете. Влакът щеше да струва $ 200. Щях да взема влака в Ривно, Украйна и той щеше да ме заведе до източен Берлин. А когато стигнех в източен Берлин, щях да купя друг билет и да отида до Франкфурт с влак. Както и да е, избрах да пътувам с влак. Много интересно - пътувах, нямах преводач, никого със себе си и бях натоварен с багажа си - куфарите и чантата за лаптопа, чантата за документи и всичко останало. Бях натоварен с багажа, който носех. Както и да е, реших да взема влака, така че да спестя достатъчно пари, които да оставя, за да бъде довършена църквата. И така, качих се на влака. Беше около 6 часа сутринта. Влязох вътре. Имаше служител, като тия, дето настаняват пътниците в спалните вагони с малки купета, с четири легла в тях – две отдолу и две отгоре. Влязох вътре и намерих мястото, което билетът ми показваше, че трябва да бъда. Но там имаше човек, който лежеше на леглото. Знаех, че е украинец и макар че не говорех много украински, го попитах как е. И той отвърна: „Добре, добре”, след което искаше да говорим повече, но тъй като не можех да говоря езика, казах: „не панимаю” (не разбирам). Знанията ми стигаха до тук. Както и да е, по-късно дойде и една жена. Дойде тази жена, а през цялото време той беше на моето легло, а аз на другото. Когато жената пристига, тя много ясно ми намеква: „Това тук е моето легло, а ти трябва да си там горе“. И така тя ме накара да се кача горе. Тази жена, - кълна се, - не се беше къпала с месеци, защото миришеше толкова силно, че миризмата просто изгаряше ноздрите. Беше много тежко. Беше през август и беше горещо. Беше лято и във влака беше топло, а аз бях на горното легло, така че можете да си представите… с какво трябваше да се примиря. Но, както и да е. Докато пътувахме, може би към 11 часа преди обяд, мъжът реши да бъде малко гостоприемен и извади старата си работна чанта, където носеше хляб - голяма черна пита тъмен ръжен хляб. Имаше и няколко домата, и голям месарски нож. И така, той взе питата хляб и отряза две филии. После извади няколко домата, наряза ги и ги постави върху хляба, след което ми предложи сандвича. „Иста, иста” и след това „якиу, якиу. - Не! - Казах: Не, благодаря, не искам да ям, имам си обяд”. Но аз не осъзнах, че това е един вид малко … как да се изразя? Не е приятно да откажеш гостоприемството на някого, нали? Обаче аз не исках да ям хляба и сандвичите му. Имах си свой собствен обяд. Изобщо не исках да ям по това време. Както и да е, той беше малко разочарован, затова отиде до чантата си и донесе голямо тлъсто парче свинска шунка. Отрязва няколко резена. Да, той отрязва няколко резена и след това ми подаде сандвича, вече с домати и тлъста свинска шунка отгоре. Е, със сигурност, сега няма да го ям, нали? И така, „якиу, якиу”, а аз „благодаря, но не!“. Не! А онази жена - тя ще бъде приятелски настроена, затова отиде до чантата си и извади празна чаша и бутилка водка. После напълни чашата с водка. И поиска от мен да пия тази водка. „Не, не, не!”, „якиу, якиу, якиу”, „не, не!”. Аз определено не можех да се докосна до това гостоприемство, нали? Както и да е, тя се разстрои заради мен, отиде при мъжа и от казаното разбрах само две думи. Едната беше „Библика” (Библия), а другата беше „саббата” (събота). Така разбрах, че тя ми лепна етикета като адвентист, че вярвам в Библията и в съботата, и тъй като знае, че … Както и да е, през останалата част от пътуването, тя не ми проговори повече. И така, стана 10 часът вечерта. Бях изморен, бях загърбил един дълъг ден, бях отпаднал и исках да си легна. Затова се качих до горното си легло и се помолих набързо, защото имах малко пари в джоба. Все още ми предстоеше да си купя билет от източен Берлин до Франкфурт. Но преди да се кача във влака, хората в Рибно ме бяха предупредили. Те казаха: „Каквото и да правиш, вечерта преди да си легнеш се увери, че вратата е заключена, защото има голяма мафия, която се вози по влаковете и знаят, че щом си чужденец, носиш пари в себе си. Ще дойдат и ще те оберат, докато спиш. И ще вземат всичките ти пари”. Но тези мъж и жена, които бяха на долните легла, си говореха и се смееха и продължаваха така, затова сметнах, че не е добре да затварям вратата, тъй че все още се влизаше и излизаше през нея. Имахме нужда от чист въздух, така или иначе, затова се помолих накратко и си легнах, облечен. Просто лежах срещу стената и казах: „Господи, пази мен и парите ми”. И така съм заспал. Около 1 часа след полунощ се събудих. Лампата беше все още включена. Погледнах надолу, вратата беше затворена. Провесих се от леглото си и погледнах надолу. Бутилката водка беше празна, а чантата я нямаше. Помислих, че са вечеряли, че са си направили пикник или парти, или каквото и да е. Както и да е, върнах се да спя. Събудих се по-късно, всъщност не се събудих до около 4,30 сутринта, когато се чукаше по вратата на купето и чух „Полиса, полиса” (полиция, полиция). Знаех какво искаха, затова скочих, включих лампата, защото двамата долу хъркаха заспали и не чуваха чукането по вратата. Затова аз просто слязох, отворих вратата и полицията влезе. „А полиса паспорт, паспорт”. И така, дадох им паспорта си и те го заразглеждаха. „А-а-а, американа, американа. - Не, аз не съм американа, аз съм канадец, канадец, от Канада. - А-а-а, какво правите тук?” и т.н. Както и да е. Те отидоха и доведоха друг полицай - жена, която влезе и ме разпитва половин час. Искаше да знае какво правя в Украйна. Имах само няколко печата в паспорта си. „Какво правиш тук? Какъв вид работа имаш? Какво имаш в куфара си?” Носех със себе си същия този куфар. „Отвори куфара си! Колко пари имаш в себе си? Покажи ми парите си!” И всякакви такива неща. Знаете, те са просто подозрителни. Пребъркваха багажа ми и извадиха папките. „За какво е всичко това? - Казах: - Вижте, това няма нищо общо с вас. Този багаж в чантите ми е от вкъщи. Не се притеснявайте за него, с него всичко е в ред”. Както и да е, тя ми зададе един въпрос: „Били ли сте в Ковал тази година? - Бях в Ковал за една нощ. Отидох там, защото имах среща една вечер. - Тя каза: Били ли сте в Ковал тази година? – Казах: Да, бях там за една нощ”. Тогава тя постави печат върху паспорта ми и каза: „Добре, приятно пътуване! Радвайте се на пътуването си”, каквото и да е. Беше много интересно. А аз само гледах и не разбирах. Тя събуди другите двама. Те бяха местни, извадиха паспортите си и тя ги подпечата, след което легнаха отново да спят. Затворих вратата и изгасих лампата. Беше едва 4 часът сутринта, затова... както и да е, около 6 часа сутринта влакът започна да намалява, и намалява, и намалява, и се събудих. Дневната светлина нахлуваше и аз отворих вратата, излязох и погледнах през прозореца. Влакът пътуваше от Украйна към Полша и мина през голяма отворена метална порта. Имаше телена ограда, висока почти 5 метра, разположена от двете страни на влака. Това е много интересно, сякаш все още беше комунистическа власт. И така, влакът бавно се придвижи през портата и когато спря да се движи и се установи, аз погледнах през прозореца и видях двама или трима полицаи с автомати. Те гледаха към влака. Разбира се, те не харесват … полицията не харесва, когато ги наблюдаваш или зяпаш. Затова се отдръпнах назад и застанах малко зад завесата. По-късно погледнах навън отново. Имаше нещо като подземен бункер, който се отвори и от него излязоха още шестима войници с автомати. Какво става? Прилича на Големия влаков обир в Запада, чували сте. Както и да е, успях да се изплъзна и да се скрия горе, а те претърсваха влака под мен. Имаха кутии за инструменти, бяха там долу, и някои от тях имаха пистолети, и бяха готови да стрелят. Търсеха гратисчии, предполагам. После се качиха отгоре и провериха всичко и там, горе, дали нямаше някой нелегален. Когато свършиха, влязоха вътре във влака и сега търсеха врагове във влака. Разбира се, стигнаха и до мен. Няма проблем, дадох му паспорта си, а той преглежда паспорта ми и казва: „Нямате виза. Нямате виза, нямате полска виза”. Казах: „Не, не ми трябва такава. Не смятам да слизам от влака, аз просто преминавам, пътувам към Германия”. И той не можеше да говори английски много добре, затова повика друг полицай, накрая около мен станаха трима, с автомати. Единият от тях говореше английски доста добре. Той каза „Няма полска виза, няма полска виза.” Казах: „Не, не ми трябва такава, няма да слизам от влака”. Приятелят ми Рей Уинсбърг беше пътувал една седмица преди мен със същия влак без виза и нямаше проблеми. Бях говорил с Рей, след като си беше вкъщи. „Няма проблем, не ти е нужна виза“ – каза той. Но сега стоях там и водех този разговор с полицията. „Трябва да имаш виза. Трябва да имаш виза”. Казах: „Защо ми е нужна виза, няма да слизам от влака? – Не - казаха те, - трябва да имаш полска виза. - Казаха: Вземи си багажа и слез от влака. - Казах: Не, трябва да бъда на този влак, имам ангажименти в Германия. Трябва да бъда на този влак. - Те казаха: Не, няма да бъдеш на този влак, вземи си нещата и слез от влака. Този влак ще тръгва. - Те казаха: Ти трябва да преминеш през дълги процедури, за да получиш виза. - Казах: Вижте, ако трябва да сляза от този влак, ще бъда в затруднение. Не говоря езика ви, не мога да чета знаците ви, не знам какво да правя, не знам къде да отида. Какво ще стане? - Те казаха: Това е твой проблем. - Казах: Знам, че е мой проблем и това е голям проблем за мен“. През това време помислих за едни библейски стихове, които се намират в Евреи 13:5, 6. Последната част на този стих казва: „… защото сам Бог е рекъл: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя; така щото дръзновено казваме: Господ ми е помощник; няма да се убоя; Какво ще ми стори човек?“. И така, помолих се с това обещание и помолих Господ да изпълни това обещание, защото не знаех какво ще се случи с мен. И понеже те казаха: „Виж, ще те оберат, ще ти вземат всичко, което имаш, а ако си късметлия, ще останеш по дрехите си“. казаха това, но знаете, че е доста страшна мисъл. Имах Господ на своя страна и всичко щеше да бъде наред. И така, слязох от влака, стъпих на тревата и полицаят каза: „Стой там! Стой тук! - Добре”. И така, стоях там. Той държеше паспорта ми, пресече няколко релси, мина покрай задната част на друг влак и не видях къде отиде. И така, чакам пет, десет, дванадесет минути. Започва да вали и багажът ми се намокря. Влакът ми беше все още там, а трябваше да е тръгнал. Още стоеше там и затова си помислих: „Добре, защо да не сложа багажа си във влака?” След това си казах: „Ами, ако влакът тръгне, а аз не?”. Това не би било особено добре, разбирате, нали? И не само това, но си помислих: „Добре, бих могъл да се кача на влака и да тръгна с него”. Но после реших: „Не, паспортът ми е в него, така че не бих могъл да вляза в Полша, не бих могъл да изляза от Полша, не бих могъл да вляза в Германия и не бих могъл да вляза в Канада без паспорта си”. Затова трябваше да чакам. И така, изчаках още малко и дойде друг полицай. Той носеше паспорта ми, отвори го и каза „Голямо, замацано мастило”. Твърде много мастило на гумения печат, сигурен съм, но се предполагаше, че е полска виза. Както и да е, аз... той ми даде паспорта и лист хартия и поиска да го попълня. Каквото и да беше, всичко беше на полски и не го разбирах, но написах името си, адреса си, датата на раждане, къде съм роден, подписах долната част на листа и му го дадох. „Добре! Добре! Сега - казва той, - Скика”. Той искаше някакви пари, разбирате ли? Аз извадих портфейла си, отворих го и попитах: „Колко искате?”. Той промърмори нещо на полски, но аз не разбрах. Затова му дадох американска 20-доларова банкнота. „Не, не, не!”, каза той. Затова за си помислих: „Добре, иска повече” и дадох му още $ 20. „Не, не, не! – Добре, значи иска други $ 20”. Погледнах в портфейла си. Вътре имах повече пари, отколкото имам сега. Всичко, което имам сега, е празен чек. Но както и да е, той погледна вътре, а вече му бях дал $ 60, но той видя 5-доларова американска банкнота вътре, мушка пръстите си и извади тези $ 5. Затова си помислих: „Добре, $ 65”. После той видя други $ 5 и започва да вади тях. Предположих: „Добре, трябват му 70”. Както и да е. Но той взе $ 10, двете банкноти по $ 5, които извади държейки 60-те. Разбрах, че ще ме изразни, а трябваше да си купувам и друг билет и се разтревожих, защото се нуждаех от достатъчно пари. После ми върна $ 60-те и след това каза: „Добре, вземи си багажа и се качвай на влака”. И така, взех всичките си неща и се качих отново във влака. Веднага щом се качих, свирката изпищя и влакът потегли. Бях на път … Просто така. Не е ли това удивително? Бог иска да проверяваме обещанията Му и да откриваме, че са верни. Добре, сега ще се насочим към темата ни. Темата ми е „Продължи да гледаш към Исус“. Небесни Татко, разгледахме доста материал. Господи, днес наблюдавахме толкова много различни ситуации и безпокойства, които имаме през тези последни дни. Отче, ние знаем, че Исус е отговорът на всичките ни нужди и че, ако имаме Исус и не откъсваме погледа си към Него, поддържаме вярата си закотвена в Христос, нямаме страх за бъдещето. Точно както ми помогна там, в Полша, Господи, измъкна ме от онази каша и ми помогна, да се кача, да изпълня задачата си и да успея да се прибера безопасно, без липса или нещо друго. Господи, моля се, когато разглеждаме тази тема сега, тя да бъде стоплящо сърцата преживяване за присъстващите и насърчение за всички нас. Господи, помогни ни да продължим да гледаме към Исус, защото Той е авторът и завършителят на нашата вяра. Той е обещал „Няма да ви оставя, нито ще ви забравя”, за да можем твърдо да кажем „Господ е мой помощник и няма да се боя. Какво може да ми стори човек?”. Благодаря ти за Словото Ти, благодаря Ти за обещанията Ти и Ти благодаря за това, че заедно ни благославяш в това време. В името на Исус, амин! Амин! Добре. Ще започна със стих от книгата Притчи на мъдреца Соломон. Соломон казва: „Очите ти нека гледат право напред и клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе. Обмисляй внимателно пътеката на нозете си и всичките ти пътища нека бъдат добре уредени. Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; отклони ногата си от зло” (Пр. 4:25-27). Бог иска ние да гледаме право напред, иска да придържаме погледа си към Исус. Евреи 12:1, 2. „Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще, като гледаме на Исус, начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол”. Възлюбени, ние тичаме в състезание. Участваме в състезание, а всяко състезание започва с една стъпка, нали? Независимо дали ще пътувате 1000 мили, се започва с една стъпка. Ние участваме в състезание и Бог иска да тичаме успешно. Той иска да захвърлим всеки грях, всяка тежест, всичко, което ни тегли назад от това да имаме жива връзка с Исус. Възлюбени, казвам ви, че колкото повече време прекарвате с Исус, толкова по-силни ще бъдете във вярата си, толкова по-силни ще бъдете в свидетелството си, толкова по-силни ще бъдете ... Ако прекарвате времето си с Исус, врагът няма да бъде способен да ви повали. Знаете ли, преди доста години, вероятно преди пет или шест години реших, че ще започвам деня си с Исус, прекарвайки поне един час и може би час и половина, понякога може би и два часа, в молитва всяка сутрин. Ставах рано, за да го правя. И знаете ли какво ще ви кажа? Мога да ви уверя, че това направи нещо лично за мен, направи нещо за служенето ми, направило нещо за свидетелството ми към другите. Славя Бог за това! Оценявам тези моменти, приятели. Не позволявам на никой и нищо да отнеме времето ми сутрин с Исус. Можете да попитате съпругата ми. Ставам рано сутринта, малко след четири, четири и половина, зависи от това в колко часа съм си легнал. Искам да се уверя, че имам поне един час за лично време с Бог - само между мен и Бог. И знаете ли какво ще ви кажа? Това направи много за мен. Ще направи много и за вас, и аз бих насърчил всеки да прави това. Абсолютно всеки. Ние трябва да тичаме с търпение в състезанието, което е пред нас. Трябва да тичаме, приятели, в този маратон. Как да направим това? Трябва да тичаме с търпение, приятели, гледайки към Исус, защото Той е авторът и завършителят на вярата ни, „Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол”. Той не е вътре в нас, възлюбени. Той е в светилището в небето, нали? Той е в небесното светилище и служи за нас. Той е там, чува молитвите ни, чува най-тихият плач и ни познава по-добре, отколкото ние познаваме себе си. И когато отидем при Него ... аз не отивам при Него като при непознат, отивам при Него като при приятел над всичките ми приятели. Той е най-добрият ми приятел. Той е бил мой спътник още от ранната ми младост и благодаря на Бог, че е бил постоянният ми спътник през живота ми, че ме е водил, ръководил, поправял. Той е оформял живота ми и Му благодаря за това. Наистина, благодаря Му за това! 1 Кор. 9:24-26. „Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха”. Възлюбени, в това състезание няма само един победител. Всички можем да победим, всички можем да победим в това състезание, нали? Защото не правим това със собствени сили, не се съревноваваме. Аз не се съревновавам с вас. Вие не се съревновавате с мен. Ние тичаме в това състезание с Исус, можем да го завършим и да победим. Бог иска всички да осъзнаем, че има цел, която трябва да бъде постигната. Има цена, откуп за всички и всеки от нас. Дяволът знае това и затова иска накрая да изгубим от поглед цената. Авраам - както ни е казано, - „очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог (Евр. 11:10). Помня преди години, когато работех в строителството, след дългия ден на тежката работа се прибирах вкъщи. По онова време строях във Фрейзър Вели мелници, ферми и всякакви подобни постройки. Спомням си, как след дългия изморителен ден пеех в камиона си възможно най-високо, че има земя, която е по-ясна от ден и че с вяра можем да я видим отдалеч. Слава на Бога! Има цена, има цел, която ни очаква. „Истинският християнин... “. Четох това в Мараната. Жена ми и аз четяхме Мараната отново и отново с години, когато имахме богослужение. Чуйте какво се казва там: „Истинският християнин никога не би се оплаквал, че хомотът на Христос жули врата му. Той смята службата на Исус за най-истинската свобода. Божият закон е неговата наслада. Вместо да се опитва да повали божествените заповеди, за да бъдат съвместими с недостатъците му, той постоянно се бори, за да се издигне до нивото на тяхното съвършенство.” Не се оплаквайте, че игото ви е тежко, възлюбени. В Матей 11:29, 30 Исус казва: „Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.” Да, ако ходиш с Исус, приятелю, ще ти кажа: Когато повдигнеш кръста си, Исус те насърчава: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва“. Но когато изберете да вземете кръста си ще откриете, че товарът не е толкова тежък, колкото сте мислили, защото Исус ще го носи заедно с вас. Не е нужно да носите кръста си сами, имате Исус, нали? И ще откриете, че когато вдигнете кръста, кръстът ще вдигне вас. Той ще го направи. Знайте, че този кръст ще доведе... Той доведе Исус до Голгота, нали? Възлюбени, ние също трябва да умрем за това старо, грешно естество. Но Исус ще ви даде смелостта да направите това. „Такова преживяване трябва да бъде наше - казва тя, - за да бъдем подготвени да устоим в Божия ден. Сега, докато благодатното време се бави, докато гласът на милостта все още се чува, е времето за нас да изоставим греховете си”. Възлюбени, не можем да се държим за греха. Още отсега трябва да ви кажа това. Нека не си играем с греха и нека не се самозалъгваме: „Добре де, това е нещо дребно, всичко е наред и Бог ще разбере”. Не го правете, възлюбени! Не, не! Не вярвайте на това. Сега е времето да изоставим греховете си. „Бог е предоставил изобилни благословения, за да можем да стоим съвършени в благодатта Му, без някаква нужда, чакайки пришествието на нашия Господ. Готов ли си? Облечен ли си със сватбената дреха? - пита тя. - Бог не пожали собствения Си Син, но Го обрече на смърт заради нашите престъпления и Го възкреси за наше оправдание. Чрез Христос можем да представим молбите си пред трона на благодатта. Чрез Него недостойни, каквито сме, можем да получим всички духовни благословения. Идваме ли при Него, за да получим живот“? „Божията воля е изразена в наставленията на светия Му закон и принципите на този закон са принципите на небето. Небесните ангели не постигат по-висше познание от това да познават Божията воля. А да вършат Неговата воля е най-възвишената служба, в която могат да употребят силите си”. Възлюбени, това е опитността, от която ние се нуждаем. Ние имаме нужда да имаме същото отношение като това на ангелите в небето. Да вършим Божията воля е най-висшата чест, която някой би могъл да има. Така ли е? Напълно. Това се изпълнява. „Но в небето службата не се отдава в дух на задължение. Когато Сатана се разбунтува срещу закона на Йехова мисълта, че има закон, беше за ангелите почти като пробуждане за него, за което не са мислили. В служенето си ангелите не са като слуги, а като синове. Послушанието за тях не е робство. Любовта към Бог прави службата наслада. Затова във всяка душа, където Христос, надеждата на славата, пребъдва, Неговите думи са повторени: „Наслаждавам се във волята ти, о, Боже мой; да, законът ти е в сърцето ми” („Мараната“, стр. 79). Не е ли това прекрасно? Ако Бог запише закона си в сърцата ни, Той ни дава нова опитност, Той ни дава ново, меко сърце. И Той ще запише закона Си в сърцата ни. Радост е да бъдеш християнин, не е иго. Не позволявайте на дявола да ви казва това. Матей 22:11, 12. Там е притчата, която Исус разказва за човека без сватбена дреха. Какво се казва там? Казва се: „А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха. И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше”. Знаете ли какво си мисля? Днес може и да има хора, които да не са облечени със сватбената дреха, но как можем ние да разберем? Не можем да разберем, нали? Как мога аз да кажа дали ти носиш сватбена дреха или не? Само Бог знае това, нали? Възлюбени, моля се всички да сме облечени със сватбената дреха. Моля се да не се опитваме да я получим със собствени заслуги, със собствените си добри дела или със собствената си сила, защото всички сме голи, ако го правим. Единствената ни надежда е в Исус. Моля се: „Господи, искам дрехата на правдата. Искаме Твоя характер“. Между другото, тази дреха е повече вътрешна, отколкото външна. Защото Бог не ни облича с тази дреха, за да покрие греховете ни. Не, не! Той ни дава истинско сърце и тази дреха е външното отражение на характера, който имаме вътре. Виждате ли? Вижте, това е вътре, където Бог гледа. Човек гледа на външния вид, а къде гледа Бог? - Бог гледа сърцето. Тази дреха трябва да бъде носена вътре. Но ще бъде показана и навън, защото животът ни ще е толкова различен, понеже ще отразяваме характера на нашия Господ и Спасител. Затова нека не се опитваме да я постигнем с делата си. Това е робство. Ако се опитваме да направим така, че да изглеждаме християни, поставяйки си фасада, разбирате - да се направим да изглеждаме такива, каквито всъщност не сме вътрешно, това не работи. Един истински християнин е това, което е вътрешно, нали? О, опитайте! Наистина не можете да се заблудите. Имам предвид как Исус се отнесе към фарисеите: „Вие, варосани гробници”. Да, Той казва, че те са чисти отвън, но отвътре са пълни със смъртоносна отрова. Знаете ли, не искам Бог да каже това и за мен един ден. Не искам това, приятели. Искам да очистя действията си сега, а вие? Тя казва: „Чрез сватбената дреха в притчата е представен чистият, неопетнен характер, който истинските последователи на Христос ще притежават. На църквата е позволено „да се облече в бял и чист висон (Откр. 19:8), без да има петно или бръчка, или друго такова нещо” (Ефес. 5:27). О, трябва да съблечем тази стара дреха, приятели. Тя трябва да изчезне, да се разпадне, защото Христос е най-насърчителния пример, нали? Това, което Исус прави за нас, което Той изгражда отвътре, „чистият висон - казва Писанието, - е праведната дреха на светиите” (Откр. 19:8). Тя е праведността на Христос, собствения Му неопетнен характер, който чрез вяра е предаден на всички, които Го приемат за свой Спасител. А предаден, означава приписан към сметката ви. Той ви е даден. Имате нужда да припишете този кредит, нали? Приписан значи предаден. Това означава: „А на ония, които Го приеха, даде право (англ. сила), да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име” (Йоан 1:12). Имате тази сила в живота си. Тя не е ваша, а Негова. Той ви дава сила да оформите и моделирате живота си. И така, това е Неговия характер, който ни дава. „Бялата дреха на невинността беше носена от първите ни родители, когато бяха поставени от Бог в светия Едем... Но когато грехът навлезе, те прекъснаха връзката си с Бог и светлината, която ги окръжаваше, се оттегли...”. Те изгубиха дрехата на праведността и … какво направиха? - Отидоха и взеха няколко смокинови листа. Себеправедност. Опитваха се да прикрият голотата си, защото бяха голи, такива, каквито бяха в действителност, каквито бяха действително. Виждате, че те изгубиха християнския характер, който имаха и който ги покриваше като дреха от светлина, но сега вече го нямаше. Затова се опитаха да го скрият по собствен начин със смокинови листа. „Човек не може да направи нищо, за да замести изгубената дреха на невинността си ... Само покривалото, което самият Христос е предоставил, може да ни подготви за представяне пред Божието присъствие. Това покривало, дрехата на Неговата собствена праведност, Христос ще постави върху всяка каеща се, вярваща душа...”. Знаете ли, това е насърчителното в добрата вест на евангелието. Независимо какво е било миналото ви, независимо какво сте направили, приятели, от рождението си до този момент във времето, Бог ще го прости и очисти, ако Го потърсите и помолите за Неговото прощение. Не е ли това удивително? Ако не искате никой да знае какво сте правили в миналото си, възлюбени, тогава предайте греховете си на Исус, положете ги в нозете Му и Той ще ги погребе в морските дълбочини. Всъщност, ще дойде време и то скоро, когато всеки грях ще бъде заличен. Той просто ще го заличи. Но дотогава Той ще ви прости и ще ви очисти, и ще ви помилва със собствената Си кръв, ще заличи досието ви, и греховете ви ще бъдат простени, и очистени. 1 Йоан. 1:9. „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти (от какво?) от всяка неправда”. Не е ли това прекрасно? Това иска Исус да направи за нас и Той ще го направи, ако Му позволим. „Тази дреха - казва Елън Уайт - изтъкана на небесния стан, няма в себе си нито една нишка на човешка заслуга. Христос, в Своето човешко естество изработи съвършен характер и този характер Той ни предлага да ни придаде”. Това е прекрасно! Знаете ли, не винаги съм разбирал това. Не винаги съм разбирал това! Бях отгледан като християнин законник. О, аз си правех сметките, щях да спазвам закона, защото иначе той щеше да ме убие, нали? Знаете ли, това е тъжно. Юдеите попаднаха в същата заблуда. Така се чувстваха и те. О, те щяха да спазват закона, няма съмнение в това. Между другото, те искаха да го спазват. Поне това казва Старият завет. Защото те не изпитваха нужда от Бог, те не я усещаха, знаете. О, да, каквото каже Бог, ще го направим, нали? Когато хората се обръщат, идват при Исус и се кръщават, и ги чувам да казват: „Добре, никога, никога повече няма да се върна към този стар живот в греха”, аз си затварям си ушите, и казвам: „Хей, бъди внимателен! С това, което те чух да казваш, не си равностоен противник на дявола. Той ще постави, той ще постави примката си за теб и ако не си внимателен, ще пропаднеш в стария живот на грях”. Така става, приятели. Трябва да кажем, че чрез Божията благодат, никога не се връщаме назад, нали? Чрез Божията благодат, докогато продължавам да гледам към Исус, никога няма да отпадна. И това е вярно, защото Той, ще ме държи близо до Себе Си. Ще го направи. „Всичката ни правда е като омърсена дреха” (Исая 64:6). Затова не гледайте към себе си и не казвайте колко добри и свети сте или съм. Не искам да правя това. Казвам: „Хора, не следвайте хората, не следвайте мен, не следвайте Виктор Гил! Не следвайте мен, моля ви! Моля ви да следвате Исус. Нали? Той е вашият Спасител, Той е вашият Господ, Той е вашият Господар, Той е вашият водач. „Всичко, което ние можем да направим със собствени сили, е омърсено от греха.” Дори и молитвите ни - се казва, - дори и най-ревностните ни молитви, освен ако не са поръсени с кръвта на Голгота, са неприемливи за Бога. Благодаря на Бог за Исусовата кръв, възлюбени! Благодаря на Бог за очистващата Му сила! „… и знаете, че Той се яви, за да носи греховете. В Него няма грях” (1 Йоан. 3:5). Да! Прекрасно е! „Мараната“, стр. 78, 2-ри абзац. Удивително! „Чрез съвършеното Му покорство, Той направи възможно за всеки човек да се покорява на Божиите заповеди. Когато се покорим на Христос, сърцето се обединява с Неговото сърце, волята се слива с Неговата воля, умът става едно с Неговия ум и мислите са доведени в плен на Него; ние живеем Неговия живот.” Това е силно. Силно е! Знаете, че имам проповед, в която говоря за предаването на волята, където сестра Уайт ни казва в „Мисли от планината на благословенията”, мисля, че беше на страница 60 или 61. „Когато предадем волята си на Господа, Той взема волята ни, очиства я, освещава я и след това ни я връща обратно в обновеното си състояние. Затова, от този момент нататък, когато правим каквото ние искаме да правим, ние автоматично изпълняваме Неговата воля. И това е моментът, когато става радост да бъдеш християнин“. Защото, ако правя каквото искам, тогава това е радост, нали? Да, защото когато се опитвате да направите нещо, което наистина не искате да направите, това е товар, приятели. Това е товар! Но, ако предадете волята си - във „Вести към младите”, стр. 151, тя казва, - че ще бъдем в постоянна опасност, докато разберем истинската сила на волята. И в „Пътят към Христа”, на страница 90 или 91, някъде там, тя казва, че волята ни е нашата сила да избираме. Тя е управляващото средство в живота ни. Когато открих това, започнах да осъзнавам колко важно е да се моля и се моля през цялото време: „Господи, сега волята ми е да върша Твоята воля. Волята ми е да бъда истински християнин. Волята ми, Господи, е че искам да бъда Твой верен последовател. Искам да вземеш волята ми, давам ти я, Господи, защото не мога да се грижа за себе си. Давам Ти я, давам ти сърцето си и аз съм Твой. Затова те моля, Господи, да ме опазиш в стръмния и тесен път“. Не се доверявайте на себе си, за да се ориентирате сред пълния с грях свят, защото ще се подхлъзнете като на бананови кори и ще паднете по лице на пътя. Но Бог може да ви държи здраво, скъпи слушатели. И ако можете да вземете волята си, желанията си, и да ги превърнете в искрено християнско преживяване тогава, когато правите това, което искате да правите, автоматично ще изпълнявате Неговата воля. Виждам и чувам толкова много хора, които ми казват: „Събудих се тази сутрин и ми се иска да не се налагаше да ходя на работа. Просто мразя работата си и мразя да ходя на работа. Искаше ми се да имах нещо друго за правене“. Знаете ли, това е нещото, което никога не съм казвал, откакто започнах да служа. Не помня да съм го казвал и преди, но със сигурност не съм го казвал, откакто започнах да служа като пастор, което досега продължи около 42 или 43 години, предполагам. Разбирате ме, нали? Защото правя това, което искам да правя. Да, правя това, което искам да правя и съм правел това, което ме е радвало най-много. Радва ме ходенето, независимо къде, ходенето до края на света и донасянето на добрата вест за спасението на изгубените души, защото искам да видя живота им променен. Знаете, че в Индия имат 300 млн. богове, а отидох и им проповядвах, че има само един Бог, и това е Богът-създател. Това е Богът, който има уши, за да чува; има очи, за да вижда; знае всичко за теб; знае сядането и ставането ти; разбира мислите ти отдалеч; запознат е с всичките ти пътища; помни, че ти си пръст и както баща жали чадата си. Господ жали тези, които се боят от Него. Възлюбени, това е Богът, на Когото служим. Затова казах на всички тези хора в Индия, че има само един Бог, приятели - Богът-създател. „Той е моят водач и прибежище през живота ми. Той ме доведе в Индия и аз дойдох, и ви донесох добрата вест на спасението. И тази вечер ви нося Исус Христос и ви предлагам Него като ваш Бог, ваш Спасител, ваш Господ, ваш Господар. Той има жилища, приготвени за вас в слава. Днес и тук може да живеете в колиба от кал, може да нямате нищо в коша си за храна, може да нямате нищо за ядене утре, но моят Бог е способен да задоволи всичките ви нужди и Той ще чуе и отговори на молитвата ви. Той има жилища, приготвени за вас в слава. Колко от вас искат да последват моят Господ и моят Спасител Исус Христос? Нека видя ръцете ви“. Знаете ли какво ще ви кажа? Из цялата зала имаше толкова ръце, толкова, колкото не бихте повярвали, че има. При първото ми кръщение в Индия имаше 1178 скъпоценни души, които се кръстиха. Не считам това за своя заслуга, приятели. Това е, което Бог може да направи и е правил дори и преди да отида там, в живота на тези хора. Защото, евангелски работници и пастори бяха изпратени по селата, за да обучават тези хора, преди дори да бях стигнал там. И когато стигнах там, им занесох добрата вест и ги насърчих да се предадат на Христос. И те го правеха. Слава на Бога! „Когато се предадем на Христос, сърцето се обединява с Неговото сърце, волята се слива с Неговата воля, умът става едно с Неговия ум, мислите са доведени в плен на Него, ние живеем Неговия живот”. Затова в Гал. 2:20 Павел казва това, което е записано там: „Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.” Съгласни ли сте с това? Надявам се, че това е опитността на всеки един от нас тук днес. „Това означава да бъдеш облечен с дрехата на Неговата праведност. Тогава, когато Господ погледне към нас, Той вижда не смокиновата препаска, не голотата и деформацията на греха, а Неговата собствена дреха на праведност, която е съвършено покорство на закона на Йехова”. И така, сега няма от какво да се страхуваме, защото ако сме в Христос, това е начинът, по който Бог ни вижда. Ние сме в Христос. „Има увереност в погледа към Христос”. Евреи 6:19. „… която надежда имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата”. „Нека сърцето ви се къса от копнеж за Господа, за живия Бог. Животът на Христос е показал какво може да направи човечеството, бъдейки съучастник в божественото естество. Всичко, което Христос получи от Бог, можем да получим и ние”. Това е прекрасно, толкова прекрасно! Тя продължава: „Тогава искайте и получете. С настойчивата вяра на Яков, с неотстъпващото постоянство на Илия, изискайте за себе си всичко, което Бог е обещал”. Цялото небе е отворено на наше разположение, приятели. Знаете ли, в „Планината на благословенията”, в главата „Дай ни днес ежедневния хляб”, Елън Уайт пише, че когато направите службата си за Бога своя първа отговорност, можете да изисквате с увереност и всичките ви нужди да бъдат задоволени. Тя казва: „Всичко в дома на Отец е за вас. Служенето на ангелите, прощението на греховете, дарът на Светия Дух, всичко е за вас, доколкото ви е полезно. За вас е“! Възлюбени, можете да искате и да получавате от Христос. И всичко това е вярно. Доказвах го отново и отново в собствения си живот. „Нека славната тема за Христос занимава ума ви. Нека животът ви бъде свързан със скрити връзки с живота на Исус. Този, Който заповяда на светлината да изгрее от тъмнината, желае да свети в твоето сърце, да даде светлина върху познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос”. Нека това се случи, приятели. Просто позволете това да се случи. Позволете на Исус да влезе в живота ви. „Светият Дух ще вземе Божиите неща и ще ти ги покаже, предавайки ги като живителна сила в покорното сърце. Христос ще те доведе до преддверието на вечността. Можеш да зърнеш славата зад завесата и да разкриеш пред човеците достатъчността на Този, който живее вечно, за да се застъпва за нас” („Притчи Христови“, стр. 149). Приятели, това са обещания от Бога към нас. И това е за теб – толкова, колкото е за мен и за всеки, който желае да повярва и да положи вярата и доверието си в Исус. Възлюбени, обещавам ви че, си струва. Има опасност да гледаме в погрешната посока и имаме множество доказателства за това. Има опасност от провал, със сигурност има такава. Можете да пропуснете запечатването, приятели, може да не достигнете целта. И всичко това е свързано с посоката, към която гледате. Всичко зависи от това накъде гледате. Затова е толкова важно накъде гледате. Чел съм този стих по-рано. Давид казва: „Господи, отвърни очите ми да не гледат суета, и съживи ме в пътищата Си”. Не гледайте тази дяволска кутия за свое развлечение. Не позволявайте на дявола да заема ума ви с този вид мисли. Защото той ще ви изпълни с всякакви видове отрицателни и греховни мисли и всичко останало. Вие ще сте объркани, ще сте смутени, ще се обезкуражите и това ще бъде ужасна ситуация. Бог не иска да правим това. Давид казва: „Няма да положа пред очите си нещо подло; мразя работата на изневерниците; тя няма да се прилепи до мене”. Не ме интересува колко важни са новините за вас. Приятели, не губете време! Не поръчвайте пакет за кабелна телевизия, само за да слушате новините от време на време. Не си струва. Поставете тези 40 или $ 50 за кабелната, - колкото и да са, не знам колко, но вероятно около тази сума, - вложете тези пари в Божието дело, за разпространение на делото на истината. Прав ли съм? Нека Бог влезе в живота ви. (Лука 9:62, прочетен обратно.) В края на краищата не е ли това, която се случи с Израел в пустинята? Да, те погледнаха назад, приятели. Те погледнаха назад. Какво да кажем за жената на Лот? И тя погледна назад, нали? Беше й казано да не го прави. Но тя го направи. Тя погледна назад. Приятели, какво да кажем за Давид? Помните ли Давид? Какво направи той? Той също гледаше в погрешната посока, нали? Тогава си навлече големи неприятности и това доведе до много рани, много болка, и много срам, много унижения за него, за семейството му, и за народа му Израел. Виждате Псалм 18:41-42. „Като изново изпитваха Бога и предизвикваха Светия Израилев! Не си спомниха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника”. Израел погледна назад и се изгуби духовно. Те изпуснаха целта от погледа си. А какво се случва, когато аз и вие направим това, приятели? Същото нещо. Библията казва: „Те не влязоха поради неверие” (Евреи 4:6). Бяха пътували в продължение на 40 години, опитвайки се да стигнат от Египет до Ханаан. Стигнаха точно пред границата на Ханаан и … какво се случи? Приятели, те умряха извън пределите на Ханаан. Трябва да са били поне милион и половина. 600 мъже, освен жените и децата, т. е. 600 хил., освен жените и децата. Затова, когато умножите това няколко пъти, получавате поне милион и половина. А може и повече. Може и два милиона. И само двама от тези, които напуснаха Египет, от тези 600 хил., само двама от тях влязоха в обещаната земя. Само двама - Халев и Исус Навин. С изключение на онези, които бяха родени по пътя - 20-годишни и по-млади, само тези двама преминаха границата. Да, те бяха там. Трябва да продължим да гледаме към Исус, приятели и Той ще ни приведе. Той ще ни приведе! Новите членове често са посрещани от приятелите си с: „Върни се! Върни се, ти си объркан! Защо се забъркваш и месиш с тази група? Те са секта. Не ходи там, не стой там, ела си обратно! Обичаме те, искаме да се върнеш”. Приятели, когато се върнете, къде ще отидете? Когато напуснете тази църква, къде ще отидете, приятели? - Направо в ада, доколкото мога да видя. Направо в ада! Как можете да обърнете гръб на тази истина, която е толкова скъпа за нас? Приятели, Исус не се връща назад! Със сигурност мога да ви кажа това. Никога! Матей 14:28-3. „И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: Дойди! И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исус.” Но когато видя вятъра … О, той отклони погледа си от Исус и видя голямо цунами да се приближава. Видя онази голяма вълна и какво стана? - Вярата му потъна. Той изгуби вярата си точно там, уплаши се, започна да потъва, и извика: „Господи, спаси ме!”. Знаете ли какво ще ви кажа? - Силната ръка на Исус се протегна незабавно. „… и Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?” О, скъпи мои, не отмествайте погледа си от Исус. Той ще ви приведе. Ще го направи. „Избрани Вести”, том 2, стр. 235. „Веднага щом Петър премести погледа си от Исус, започна да потъва. Когато осъзна опасността и повдигна очите си, когато извика към Исус изплашен: „Спаси ме, Господи, или ще умра!”, ръката, която винаги е готова да спасява погиващите го хвана и той беше спасен”. Слава на Бога! Той беше спасен и беше спасен завинаги. Затова дойде! „Ако не направи гледането на издигнатия Спасител дело на живота си и чрез вяра да получи заслугите, които са негова привилегия да изисква, грешникът не може да бъде спасен повече, отколкото Петър можеше да ходи по водата, освен когато той задържи погледа си насочен уверено към Исус”. Толкова е просто. И е толкова важно. Да приковем погледа си върху Христос. Говорим всичко това във връзка с Алфа и Омега. Всичко се обърква и се опитваме да намерим Христос в нас. А дяволът се опитва да отклони вниманието ни, да ни накара да се фокусираме върху себе си, вместо върху Исус. Това е съблазънта на дявола, това е измамата му. Приковете погледа си върху Исус, приятели. Елън Уайт продължава: „Винаги решаващата цел на Сатана е била да помрачи представата за Исус и да накара хората до гледат към хора, да се доверяват на хора, и да бъдат обучавани да очакват помощ от хора”. Виждате всички тези книги, които хората са написали. Има огромно количество т. н. „християнски автори” - разбирате това, нали? - защото те имат прозрения, имат преживявания в тях, които могат да бъдат свързани с вас, да ви помогнат да развиете духовното си състояние. И всички те ще ви издигнат до ниво, което никога досега не сте преживявали. Възлюбени, внимавайте! Внимавайте, защото това не е Исус, това е Сатана, който навлиза и се опитва да заеме мястото на Исус, за да ви даде преживяване. Тя продължава: „С години църквата е гледала на хора и очаквала много от хората, но не е гледала към Исус, към Когото са насочени надеждите ни за вечен живот”. Приятели, правили сме грешки, но продължавайте да гледате към Исус. Евреи 11:10. Тук се говори за Авраам и се казва: „Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.” Накъде гледаме? Гледаш ли към Исус? О-ооо! 2 Кор. 4:17, 18. „Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.” Да, слава на Бога! Трябва да гледаме с очите на вярата! Приковете погледа си върху целта, приковете погледа си върху цената! Струва си всичко това. „Вечната цел трябва да бъде поддържана в погледа ни и животът ни на този свят трябва да бъде приспособен по всякакъв начин към тази вечна гледка”. Евреи 4:1-2. „И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея. Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.” Виждате ли? Вчера някой ми каза: „Трябва ми по-голяма вяра! Трябва ми много по-голяма вяра”. Знаете ли, някои хора имат идеята: „О, как бих желал да имам вярата на Илия!”. И поддържат представата, че Илия е имал велика, голяма, тежка вяра. Не! Знаете ли коя е най-великата вяра? - В Матей 18:6 и може би в 3 и 4 стихове. Там се казва, че Исус взел едно малко детенце и го поставил сред тях. Да, стих 3. „Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство”. Исус избра едно малко дете, което нямаше голяма, великанска вяра, възлюбени, а наивната, малка, детинска вяра. Казвате нещо на едно дете и то ви вярва, нали? Преди години, когато обикновено пътувах далеч от дома, понякога за месец и децата ми бяха малки, винаги им казвах: „Когато тате се прибере, ще ви донесе нещо” - може би от Мексико, може би от някое друго място, където съм бил. „Тате ще ви донесе нещо”. Знаете ли, понякога, когато се прибирах вкъщи, децата ми нямаха търпение да отворя куфара ми? Изненадващо е, но те все още пазят някои от тези подаръци, които им носех в онези дни. Те пазят тези подаръци като скъпоценни. Имаха такава наивна, детинска вяра, че не можех, нямаше начин да разруша тази вяра, приятели. Обещавах, мислех го, смятах да го направя. Можете ли да си представите колко разочаровани биха били, ако тате се върне и няма подаръци. Можете ли да си представите? Погледът им … когато малките им сърца ще пропуснат въпроса, те биха поставили под въпрос любовта ми към тях. Но аз винаги им носех по нещо. И … когато мога, все още го правя. Ако им обещая, със сигурност ще го направя. Сега не обещавам, защото имам 12 внуци. Имам 5 деца, 12 внуци и едно правнуче. Сега със сигурност не мога да го правя за всички. Но, възлюбени, вижте какво казва Евреи 4:11. „Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие”. Мисля си за древния Израел, мисля си за всички възможности, които имаха и въпреки това, сега костите им са погребани в пустинния пясък. Тъжно е! След като бяха пътували през цялото това време, все пак не успяха да стигнат поради неверие. Продължавайте да гледате към Исус! „И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо” (Матей 7:24-27). О, възлюбени, нека приковем погледа си, отправен право напред. „Очите ти нека гледат право напред и клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе” (Притчи 4:25), и Бог ще те въведе в царството Си, във вечното Си царство. В т. 6 тя казва: „Всеки днес решава вечната си съдба. Хората имат нужда да бъдат събудени, за да осъзнаят тържествеността на времето, близостта на деня, когато благодатното време на човеците ще бъде приключено. Решителни усилия трябва да бъдат полагани, за да се занесе вестта за това време ярко пред хората. Третият ангел трябва да тръгне с голяма сила. Нека никой не пренебрегва делото или се отнася към него като към маловажно”. Има два цитата от „Свидетелства към църквата”, том 6, стр. 16, които бих желал да прочета в края: „Когато бурята на Божия гняв се развие над света, ще бъде ужасно откровение за душите да открият, че къщата им е отнесена, защото е била построена върху пясък. Нека предупреждението им бъде дадено преди да е станало твърде късно. Сега трябва да усещаме отговорността да работим с увеличена ревност, за да предадем на другите истините, които Бог е дал за това време. Не бихме могли да бъдем твърде ревностни”. „Сърцето на Бог е развълнувано. Душите са много ценни в Неговите очи. За този свят Христос плака в агония; за този свят Той беше разпнат. Бог даде единствения Си Син, за да спаси грешниците, като Той желае ние да обичаме другите така, както Той обикна нас. Той желае да види тези, които имат познание за истината, да предават това знание на съчовеците си”. Скъпи мои, Той чука на вратата на сърцето ни точно сега и се надявам, и моля всеки от нас да отвори вратата, и да каже: „Исусе, моля Те, влез в сърцето ми!”. Небесни Татко, Господи, толкова много Ти благодаря за всеки, който е тук сега. Благодаря Ти за това, че Си тук. Благодаря Ти за светите ангели, които присъстват на това място. Това е място на възклицание, Господи. Стоим тук на свята земя, защото Ти Си тук, Духът Ти е тук. Присъствието Ти е усетено, Господи. Благодаря Ти, Отче, за отговора на всяко сърце и душа тук и сега. Благодаря ти, Господи, че силно желаем да вършим волята на Отца, че копнеем Исус да влезе в сърцата ни. Господи, волята ни е да вършим Твоята воля. И се моля този израз да бъде издигнат от много сърца тук и сега, Господи. Волята ни е да вършим Твоята воля! Защото ние знаем, че Твоят път е най-добрия път. Когато мисля за цената, която Исус плати, за да ни спаси, когато Той даде живота Си, проля кръвта Си, Отче, не искам тази кръв да бъде пролята напразно за мен. Искам да присвоя тази кръв към живота си и към сърцето си, и към душата си. Отче, издигам църквата си пред теб. Господи, издигам моето ръководство, нашето ръководство, Отче, пред Твоя трон на благодатта. И се моля, о, Господи, Светият Дух да дойде в сърцата ни и да донесе единство, вместо разделение, Отче, искаме единство в редиците си. Искаме да бъдем обединени с братята и сестрите си и с църковните ръководители и всички останали. Искаме да видим тази църква обединена, Господи. Не искаме да бъдем като древния Израил – само няколко да влязат след толкова много години на лутане в пустинята. Искаме да влезем обединени, Господи. И се моля за мощното изливане на Светия Дух. Моля се, Боже, да развълнуваш мощно сърцата ни и да запечаташ посвещението ни, Христе. Мисля си за тези бебета в Христос на първия ред. Това са просто млади души, нови в Христос Исус, Господи. Укрепи ги! Укрепи ги чрез Духа Си, Господи. Запечатай посвещението им към теб сега със скъпоценната кръв на Исус. Нека те продължат да гледат към Исус, защото Той е авторът и завършителят на вярата им. И, Господи, дай им надежда, дай им смелост, дай им сила! Победи противника, който се опитва да ги обезкуражи или да ги подлъгва, или да им причинява чувства, Господи, които са отрицателни, и подбуждат съмнения. Победи врага в живота им и запечатай всичките. Моля се и нека един ден, скоро, Господи, да бъдем въведени в нашия небесен дом, в тези жилища, които Си приготвил за нас, за да можем да се присъединим към ангелите и да пеем, Господи, през безкрайните векове на вечността за Божията велика изкупителна любов и благодат. Каква привилегия имаме, Господи, да имаме този вид опитност. Копнеем за нея, желаем я, избираме я и Ти благодарим за нея в името на Исус. Амин! Амин!
Удивителни открития Говорител: Пастор Виктор Гил. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 307.57 Kb. Сподели с приятели:
|