Валентина Бонджолова

Валентина Бонджолова

За оказионалното словообразуване

в българския език

(Контаминация, вставъчно словообразуване и междусловно налагане)
В лингвистичната литература се отбелязва, че оказионализмите са думи, които се образуват за нуждите на конкретен речев акт както по узуални, така и по оказионални начини. Според редица автори оказионалното словообразуване се различава от узуалното. Янко-Триницкая изтъква, че има специфични образци и начини, характерни за създаването именно на оказионализми (Янко-Триницкая 1975:254). Обикновено в основата на процеса стои аналогията – с конкретна дума или правило за образуване. На тази особеност внимание обръща Земская, като подчертава, че дори думите, които нарушават правилата на продуктивността, се подчиняват на правилото за аналогията. Улуханов отбелязва наличието на преки чисто оказионални словообразувателни начини, освен традиционните, узуални начини: междусловно налагане, контаминация, вмъкване в средисловие, отстраняване на средната част на думата, замяна на фонеми с цел установяване на връзка със съзвучна морфема (каламбурен начин на словообразуване), замяна на неморфемна част от думата с морфемна (Улуханов 1984:48). По-късно, анализирайки словообразувателните особености на руските оказионализми, той описва 11 оказионално реализирани чисти начина (десуфиксация, депрефиксация, депостфиксация, десубстантивация, декомпозиция, междусловно съвместяване, замяна на фонеми, добавяне на фонеми, изменение на реда на фонемите на обратен (т.е. създаване на палиндроми – б.м. В.Б.), анаграма, използване на афикса в качеството на самостоятелна дума), като „чистите начини представляват или образуване на оказионализма по модел на пряк начин, но в обратно направление (мотивирана → мотивираща), или операции, на които се подлага основата на мотивиращата дума и в която не участва афикс (ако не се брои неговото превръщане в самостоятелна дума” (Улуханов 1992а:3-17), и 40 смесени словообразувателни начина (Улуханов 1992б:29-45). Разглеждайки особеностите на поетичните неологизми, Н. Недялкова посочва четири тенденции за създаването им: разширяване на границите на словообразувателното гнездо (киборг – Киборгия); композиция едновременно със суфиксация, чиста композиция, развитие на афиксоиди, абревиация (душосек); словообразувателна аналогия (равнолюбие<равноденствие); словообразувателна контаминация (алабалада) (Недялкова 1992:36-37). Дори от този кратък преглед става ясно, че едва ли е възможно да се представи точен и пълен списък на всички начини, тъй като създаването на оказионализми е индивидуално явление (Земска 1992: 190).

Обект на това изследване са три начина, изтъквани като присъщи единствено на оказионалното словотворчество – контаминацията, вставъчното словообразуване и междусловното налагане. Заради особеностите си те могат да бъдат обединени с термина блендинг, разбиран като начин за създаване на сложни думи чрез използване на елементи от мотивиращите ги думи, които се съкращават, т.е. блендингът се проявява като специфична комбинация от абревиация и композиция. Получените оказионализми представляват смесване, сливане, меланжиране на звукови групи от мотивиращите ги основи. В блендинга могат да се открият и елементи на универбиране, доколкото новополучените думи заместват базовите словосъчетания, като обикновено всички мотивиращи основи са представени частично (звуково). Възможно е двете лексикални единици от съчетанието да са графично изразени, но със застъпваща се обща по звучене и графика част. Създадените по пътя на блендинга думи, поради затрудненията при членимостта им, са един от начините за поява на нови коренни морфеми.

Формулите на трансформациите при двата начина според Журавльов изглеждат така: аглутинация – A(=ab)+B(=cd)→C(=ac); телескопичен начин – A(=ab)+B(cd)→C(ad) (Журавльов 1982:86). В тези формули се отразява още една особеност: задължително присъства начална част от едната дума, която играе ролята на първа основа, а втората може да бъде представена от своя начална или от крайна група звукове. По традиция в българското езикознание думите, образувани по първия модел (аглутинация), се разглеждат в границите на абревиацията, като групови абревиатури, затова няма да се спираме върху тях в настоящето изследване. Подробно моделите, по които се създават, представя Вл. Мурдаров (Мурдаров 1983: 105-112).

Броят на контаминираните думи е по-голям в рекламни и в публицистични текстове, а някои са заемки от английски език и представляват неологична лексика: мотел (мотор и хотел), скорт (вид панталон; skirt ‘пола’ + shorts ‘къси панталони’), брънч (хранене между обеда и вечерята, което съвместява двете; breakfast ‘закуска’ + lunch ‘обяд’) и др. Образуваните по този начин думи са непрозрачни, мотивиращите ги лексеми трудно се възстановяват в сравнение с абревиатурите, в които са включени началните части на думите. По тази причина те се възприемат като цялост, като нова коренна морфема и именно така участват в словообразувателните вериги, срв. мотел – мотелски. Контаминацията се използва за създаване на търговски названия на нови продукти, напр. Шоковити (шоколадови бисквити на “Победа”, Бургас).

В резултат на контаминирането се получават „хибридни думи” (Костюков 1986:94), всяка от които по значение представлява повече или по-малко разгърнато изказване. Изборът на този словообразувателен начин се определя от неговите специфични черти – формално-семантична кондензация и непредсказуемост на конкретното запълване на словообразувателния модел (Мурадян 1983:88). Формално-семантичната кондензация се изразява в свеждането на цяла синтагма до една дума, напр. Ще преживеем и демократурата, ако си запазим държавата (Монитор, 23.07.02; демокрация + диктатура). Оказионализмът се реализира със значение, аналогично на оксиморона ‘демократична диктатура’. Именно в този план може да се открие връзката между контаминацията и универбирането, когато то е свързано със суфиксация.

В семантичен план при контаминирането се актуализират едновременно значенията на две или повече думи и читателят трябва да ги декодира: Еротограми (Монитор, 19.01.02; еротични епиграми); Вий сте мойта Читадела. Иначе да съм отвъртял окончателно (Монитор, 15.12.02; читатели + цитадела). В случая за възприемането влияят и словообразувателни единици със събирателно значение, създадени по пътя на суфиксацията, напр. клиентела.

С висока атрактивност се отличава оказионалната контаминация при собствените имена, когато новообразуванието има характер на второ име, на прозвище или прякор: Гонзалдо (Труд, 11.07.02; за Гонзо (Георги Иванов) от „Левски”; Гонзо + Роналдо); Благодуей 2001 (за театралните празници в Благоевград; Капитал, бр. 19, 2001; Благоевград + Бродуей). В последния случай процесът е подпомогнат от наличието на общи звукове в началото на контаминираните думи. Неслучайно такива оказионализми функционират в позицията на заглавия. За разбирането им допринася повторната употреба в текста, където се разкриват причините за словотворчеството: И макар да не е облян в светлини като Бродуей, за една седмица театърът празнува тук.

Отделни единици, които в определен момент са с висока честота на употреба и добре познати, стават основа на различни трансформации с оглед на отразявания процес: Терминатора стана Калифорнатор'>Калифорнатор (загл.) Арнолд Шварценегер ще управлява най-населения щат в САЩ (надзагл.) След новината за победата Терминатора веднага получи ново прозвище – Калифорнатор (Труд, 9.10.03; Калифорния + Терминатор); Шуминатор стана вече Триумфатор (загл.; Труд, 31.08.04; по повод почти сигурната му седма световна титла във „Формула 1”); Триумфатор е новото прозвище на седемкратния световен шампион във Формула 1 Михаел Шумахер. Шампионът, наричан още Шуминатор. В тази ситуация трябва да се отчете фактът, че медиите наричат пилота от Формула 1 Шуми: Шуми + Терминатор; Триумф + Шуминатор.

Като втора основа, скрита чрез непълното си присъствие в производната дума, но лесно разпознаваема, в оказионализмите функционира лексемата педераст във връзка със специфичната им роля като обсценна лексика: Аз съм истински земедераст (земеделец + педераст) и обещавам да изградя в парламента сплотена коопедерация (кооперация + педераст) (24 часа, 21.12.02); Не искам да говоря за този седераст (К. Тренчев, в интервю; Канал 3, 14.07.01); Честита покупка! От управата на клуба на пейджърастите (идея за съобщение до приятел, който се хвали с новия си пейджър; Монитор, 28.02.01).

Вътрешното вмъкване на елементи е своеобразна „инкрустация”, инфиксация: ЗалоАЛОжи (име на телевизионна игра). Вмятането на някакъв компонент в структурата на лексикалната единица може да е подчертано графично: Рас-индикал-ист (Капитал, бр. 32, 2004). В този вид заглавието трудно може да се декодира. Ключ за разбирането е първото изречение от публикацията: Дали Константин Тренчев е синдикалист или просто расист? Следователно оказионалната единица е изградена, като между основата и суфикса на лексемата расист е вмъкнат нов компонент, който сам по себе си няма значение, но е част от друга лексема – синдикалист. Така в заглавието чрез тмезиса се съвместяват две лексеми в една обща конструкция. Всъщност този модел е подпомогнат от ефекта, постиган при частичното междусловно налагане. Затова предпоставка за успешното му реализиране е наличието на съвпадаща по звуков облик част в обединяваните думи: Ухаем на розмагарин (Труд, 4.06.01; за символните прояви в живота на политиците – розобера в Казанлък и магарето, подарено от Костов на баба Маруша). В конкретния оказионализъм можем да открием, от една страна, елементи на композиция и морфемна деривация – роза, магаре, суфикс -ин, а, от друга, вмятане на част от думата магаре в розмарин.

Вставъчното словообразуване намира място при създаването на рекламни текстове и търговски названия, срв. Хамелекон (хамелеон + „Леко”), Revolvolution (революция + „Волво”) и др. Както в останалите прояви на езикова игра, най-често обект на трансформиране са имената на фирмата, на продукта или съществено негово качество.

Интересна проява на тмезис регистрираме в онези оказионализми, в чиято структура въз основа на частично звуково съвпадане се вмъкват звукоподражания и междуметия или се предава емоционален изказ. Този подход е застъпен при създаване на рекламни текстове. Стремежът за максимално доближаване на написания текст до произнесения откриваме реализиран в графиката на реклами с повторение на отделни букви, за да се постигне звуково изображение, напр. рекламите на Швепс: Schhhhhweppes, създаваща асоциация за отваряне на капачка, за шум на пенлива течност (аналогично: Шшшшуменско), както и на Del Alma: С Del Alma живея, за да ям…м…м, асоциираща с изразяването на удоволствие от вкуса на продукта. За да се отрази удължаването на гласния в емоционално маркирана дума, е повторена буква О в рекламата на Евробанк: Мнооого висока лихва 28%. Внушението е подкрепено и от изображението – жираф. Желанието за постигане на еднакво по сила внушение чрез телевизионната и печатната реклама откриваме в рекламния текст на бира “Ариана” за търсене на символ на гергьовско агне и събиране на срички върху капачката, при която в тв варианта основният текст „се произнася” от агне. За да се наподоби “произношението” му по аналогия със звукоподражанието бе-е-е, в печатния вариант е повторена буква Е: Търсе-е-ете сричките-е-е под капачките на Ариана... Аналогичен ефект се постига в сръбски реклами, например на Rama: Mislite na Ramuuuu jogurt? („говори” крава).

Моделът е активен в рекламните послания. Той позволява да се постави акцент върху думи, които са съществени за постигане на рекламните цели. Например в реклама на „Инфлувак” Инфлуваксинацията (Инфлувак + ваксинация), както и Следвай своята джинтуиция (джин „6 sense”; джин + интуиция), Край на банкоматематиката (банкомат + математика; за ползване на банкомати без такса), Силата на уникалния Чаромат (Jacobs monarch; чар + аромат) и т.н.

Много рядко обединяването на двете единици може да е съпроводено от звукови промени в основите: Това са секшъни – нещо средно между секс и екшън (Труд, 18.01.02) – изпаднал е звукът с от първата основа.

Интересна проява на междусловно налагане е обединяването на лексема и фразема: Ето защо и отношенията ни с личния лекар трябва да влязат в крак с времето, което означава – ни повече, ни по-малко – да се основават на принципа: „Джи-пито-платено”! (Монитор, 24.03.01; джипи + пито-платено); Ако някой ми каже, че помни, аз пък ще му кажа: „Чичибабината ти трънкина!” (Монитор, 25.04.04; Чичибаба + бабината ти трънкина).

Направеният анализ показва, че контаминацията, вставъчното словообразуване и междусловното налагане са оказионални словообразувателни начини, широко застъпени в медиите и рекламата. Думи, създадени по този път, могат да проникнат в узуалното само ако са заети от други езици. Преминаването на границата оказионално – узуално е възпрепятствано от усложнената и недостатъчно прозрачна морфемна структура, семантичната кондензация и игровите нагласи при създаването на такива единици. Тясно обвързани с контекста, за който са образувани, разгледаните групи оказионализми привличат и задържат вниманието на читателя с необичайната си структура, много често водят до повторен прочит, за да бъде по-добре осъзнато съдържанието на цялото изказване, а същевременно като игрови похват забавляват и внасят допълнителна експресия.
Използвана литература

Вътов 1995: В. Вътов. Фонетика и лексикология на българския език. ВТ, 1995.

Журавльов 1982: А. Ф. Журавлев. Технические возможности русского языка в области предметной номинации. – В: Способы номинации в современном русском языке. М., 1982.

Земска 1992: Е. А. Земская. Словообразование как деятельность. М., 1992.

Карастойчева 1988: Цв. Карастойчева. Българският младежки говор. С., 1988.

Костюков 1986: В. М. Костюков. Об одной разновидности индивидуально-авторских слов. – Русский язык в школе, 1986, №4.

Красилникова 1982: Е. В. Красильникова. Инвентарь морфем. – В: Способы номинации в современном русском языке. М., 1982.

Култура 2003: Культура русской речи. Энциклопедический словарь-справочник. М., 2003.

Ликов 1976: А. Г. Лыков. Современная русская лексикология (русское окказиональное слово). М., 1976.

Мурадян, Колесниченко 1983: А. Ю. Мурадян, С. А. Колесниченко. О некоторых особенностях языка американской рекламы. – В: Прагматические аспекты функционирования языка. Барнаул, 1983.

Мурдаров 1983: Вл. Мурдаров. Съвременни словообразувателни процеси. С., 1983.

Недялкова 1992: Н. Недялкова. Неологизми в съвременната българска поезия. С., 1992.

Нефедова 2003: Л. А. Нефедова. О некоторых особых способах словообразования в современном немецком языке. – Вестник МГУ. Сер. 19. Лингвистика и межкультурная коммуникация. 2003, №3.

Омелченко 1980: Л. Ф. Омельченко, Телескопия – один из малоизученных способов глаголообразования современного английского языка. – Филологические науки, 1980, № 5.

Санников 1999: В. З. Санников. Русский язык в зеркале языковой игры. М., 1999.

Улуханов 1984: И. С. Улуханов. Узуальные и окказиональные единицы словообразовательной системы. – Вопросы языкознания, 1984, № 1.

Улуханов 1992а: И. С. Улуханов. Окказиональные чистые способы словообразования в современном русском языке. – Известия Академии наук. Серия Литературы и языка. 1992, №1.

Улуханов 1992б: И. С. Улуханов. Окказиональные смешанные способы словообразования в современном русском языке. – Известия Академии наук. Серия Литературы и языка. 1992, №3.