Висше училище по сигурност и икономика



страница1/4
Дата28.07.2022
Размер40.63 Kb.
#114854
  1   2   3   4
Бояна Георгиева - КАЗУС

ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ
ПО СИГУРНОСТ И ИКОНОМИКА

Разработване на управленски казус


„Управлението на човешките ресурси във фирмата“

Бояна Георгиева Георгиева
Фак. №
МРРС IV курс
задочно обучение

Пловдив 2022г


1. Същност и значение на Управлението на човешките ресурси(УЧР).

Човешките ресурси са хората в организацията със своята професионална квалификация и личностни качества, които правят възможно тя да постигне своите стопански цели. Управлението на ЧР е основна функция на управлението на организацията. Най-общо то се свежда до управлението на хората в трудовия процес за постигане целите на организацията, които си е поставила. Общоприето схващане за УЧР няма. Част от авторите отдават предпочитание на общите определения, друга - на елементите на системата за УЧР, а трета - на принципите, върху основата на които то се осъществява.


Към общите определения спадат следните разбирания:

  • част от управлението, което се занимава с работещите хора и с техните взаимоотношения в организацията

  • функция на всички ръководители в организацията и трудово задължение на специалистите по персонала

  • процес на развитие, прилагане и оценяване на политиката, методите, процедурите и програмите, които засягат хората в организацията.

Към групата определения, които акцентират върху елементите на системата за УЧР спадат:


  • стратегически подход към наемане, мотивиране, развитие и ръководене на хората в организацията

  • дейност по осигуряване и координиране на ЧР

  • специализирана функция на управлението

  • други

Все повече се установява, че между управлението на човешките ресурси и управлението на персонала (УП) има различна същност, което означава и различна "философия" при тяхното изграждане и функциониране. УП се разглежда като социално доминирана дейност, която е насочена предимно към отчитането на потребностите и интересите на наемните работници и служители в трудовия процес. При УЧР се определят интересите на управлението на организацията, които се идентифицират с интересите на собственика. То е организирано така, че да осигури тяхното ефективно намиране, доставяне и използване при съществуващи икономически и социални условия.
УЧР изисква поливалентна, широкопрофилна подготовка на ръководителите, които се занимават с това. Те трябва да познават не само обекта на управлението - работниците и служителите, но и да имат задълбочени познания по разработването и изпълнението на бизнес-стратегията на организацията; по състоянието, тенденциите и закономерностите на паричния, капиталовия, стоковия, инвестиционния, валутния и трудовия пазар и др.

Управлението на човешките ресурси може да се определи като система от принципи, методи, средства, правни норми, правила, критерии, изисквания, стандарти, процедури, политика, планове и програми за формиране и използване на човешките ресурси в организацията в съответствие с нейните непосредствени интереси и стратегически цели. То може да се разглежда и като дейност, която произтича от стратегическите цели на организацията. Дейността по УЧР се осъществява на всички равнища в организацията.


УЧР може да се разглежда като управление в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Обикновено управлението в краткосрочен и средносрочен план се разглежда като оперативно управление, а УЧР в дългосрочен план - като стратегическо управление. Счита се, че стратегическото управление се реализира от висшестоящите ръководители на организацията, докато оперативното - от линейните ръководители в организацията.
Като се има впредвид това, стратегическото управление на човешките ресурси е дейност на високостоящите ръководители на организацията по управлението на лицата, заети в трудовия процес, насочена към разработването и реализирането на дългосрочната стратегия на организацията в тази област, а така също и към разработването и осъществяването на функционалните стратегии, които са необходими за постигане на дългосрочните цели на организацията.
Стратегическото управление на ЧР е функция на стратегическите, икономическите, производствените и технологичните цели на организацията. Стратегията на организацията в областта на ЧР обикновено се материализира в няколко функционални стратегии:


  • за наемане и освобождаване на работниците и служителите

  • за развитие на човешките ресурси

  • за работната заплата и допълнителните изгоди

  • за безопасността и охраната на труда

  • за взаимодействие с организациите, работниците и служителите

  • за ефективното използване на работната сила

Оперативното управление на ЧР е дейност на линейните ръководители по управлението на хората, които им са поверени, насочена към постигането на краткосрочни и средносрочни цели на организацията. То се свежда до няколко основни функции:

  • набиране и подбиране на необходимите работници и служители

  • обучение на работниците и служителите

  • оценяване на трудовото представяне на работниците и служителите

  • осъществяване на дисциплинарни процедури в съответствие с реда, предвиден в закона и в устава или правилника за вътрешния ред на организацията

  • поддържане на условията на труд и заплащане в звеното

  • уреждане на трудовите отношения с работниците и служителите в звеното

  • извършване или организиране на работата по длъжностния анализ и по разработване на длъжностните характеристики и изисквания за длъжностите и работните места в звеното, отдела или службата и др.

Върху УЧР оказват влияние множество условия и фактори (УиФ), които се разделят в две групи - условия и фактори на външната за организацията среда и условия и фактори на вътрешната за организацията среда. Към външните УиФ могат да се определят: моделът за управление на икономиката; държавната политика в областта на ЧР; глобализацията на икономиката; състоянието на националния трудов пазар; демографски тенденции и др. Към вътрешните фактори спадат: размерът на организацията; принципът, на основата на който са изградени организациите; финансовото състояние на организацията; организационната (корпоративна) култура.

Системата за управление на ЧР обхваща всички дейности, които трябва да се осъществяват в неговите рамки, връзките между тях, взаимодействието им със заобикалящата среда и начина на функциониране с оглед да се реализират целите на организацията. В УЧР участват активно ръководителите от всички равнища. Те имат власт да вземат и прилагат решения по отношение на персонала, т.е. да го управляват. Във връзка с това в големите организации се създава специализирано структурно звено за осъществяване на дейностите по управление на ЧР.

Планирането на ЧР е една от най-бързо развиващите се области на тяхното управление. Днес ефективността и полезността на УЧР се оценява преди всичко чрез неговия принос в реализацията на фирмените планове и в търговския успех на компанията. Планирането на ЧР е дейност по определянето на потребностите от ЧР и формулирането на действията за тяхното задоволяване така, че да се постигат целите на организацията.


Потребностите от ЧР имат количествени и качествени измерения. Така планирането обхваща както определянето на техните параметри (кол. и кач.), така и разработване на планове за тяхното задоволяване чрез подходящи действия в областта на: анализа и проектирането на длъжностите, подбора, обучението, развитието и оценяването на персонала, работните заплати и др.
Основните етапи при планирането на ЧР са:

  • оценка на търсенето и предлагането на човешки ресурси и определяне на потребностите на организацията в това отношение

  • формулиране на стратегии и политики за човешките ресурси

  • разработване на планове за човешките ресурси

  • приложение, контрол и оценяване.

УЧР включва анализ и проектиране на длъжностите. Това са две взаимосвързани дейности от управлението на ЧР, които се фокусират върху трудовите задачи в рамките на длъжността, но имат специфични цели. Длъжността е съвкупност от трудови задачи и трудови задължения, които са достатъчно сходни, за да се групират заедно и да се възложат за изпълнение на един човек. В длъжността се включват разнообразни трудови компоненти - микродвижение, елемент, задача, задължение. В този смисъл анализът на длъжностите е процес на събиране на информация за трудовите задачи, задължения и отговорности в нейните рамки, за условията, при които се осъществява, и за изискванията към нейния изпълнител.


Длъжностната характеристика е един от най-старите инструменти на управление на ЧР. Тя е задължителна според в момента действащия Кодекс на труда. Основните й елементи са: наименование на длъжността, трудови задачи, отговорности за хора и ресурси, взаимоотношения, изисквания към изпълнителя: образование, трудов опит, специални умения, поведенчески характеристики.
Проектирането на длъжностите е процес на определяне на съдържанието, отговорностите и взаимовръзките на длъжностите, при което се вземат впредвид както редица технологични и организационни изисквания на работата, така и индивидуалните нужди на изпълнителя.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница