Военна академия „георги стойков раковски”

С Т А Н О В И Щ Е

професор в катедра „Педагогика и управление на образованието” при Педагогически факултет на ШУ „Еп. К. Преславски”, живущ в град Шумен 9700, ул. „П. Славейков” № 7, тел. 0887370450

на дисертационния труд

на полк. проф. д-р Георги Стоянов Карастоянов

на тема "Индивидуални различия при вземане на решение"

за придобиване на научната степен "доктор на науките" в област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.2. Психология (Военна психология)

Още от дълбока древност един от най-важните проблеми свързани със самото функциониране на човешката цивилизация и управлението на хората в нея е проблемът за вземането на решенията. Това само по себе си очертава актуалността на проблема за индивидуалните различия при вземане на решение и показва необходимостта от теоретичното му осмисляне и обосноваване.

Друг значим довод в полза на актуалността на проблема изведен от автора е възможността за прилагане на подход, който прави опит да ревизира класическия нормативен модел и може да бъде определен като „поведенческа икономика“, която е отделно направление в съвременната икономическа теория. Тя се опитва да психологизира моделите на вземане на решение, използвайки основно постиженията само на когнитивната психология, а не на бихевиоризма, както може да се предположи от наименованието.

Изследваната проблематика придобива актуалност и значимост и във връзка с идеята, че без да бъде отричана научната и най-вече практикоприложната стойност на поведенческата икономика, тя все пак си остава направление в съвременната икономическа теория. Бихме могли да отбележим, че даже от гледна точка на житейската психология е очевидно, че хората се различават по това, как обичайно подхождат към вземането на решение и че тези различия влияят върху различни аспекти на резултатите от взетото решение.

Важността на изследването на индивидуалните различия при вземането на решение и най-вече разбирането за стиловете на вземане на решение като най-открояващо се индивидуално различие е сравнима с парадигмата на индивидуалните различия в психологията и през последните години изследователите проявяват засилен интерес. Все още обаче остава неясно теоретичното разбиране на стиловите различия.

Георги Стоянов Карастоянов ясно е определил приоритетите на своето изследване, както следва:

За постигане на поставената цел на дисертационния труд, авторът е поставил следните научни задачи:

1. 
   Да се направи теоретичен обзор на еволюцията на водещите теории за вземане на решение и съвременните изследвания в областта на вземането на решение – характеристиките на решението, ситуационните фактори и се акцентира на индивидуалните различия при вземането на решение.
   
2. 
   Да се конструират и адаптират психологически инструменти за изследване на стиловете на вземане на решение, индивидуалните различия в когнитивната преработка на информацията и психичната регулация на поведението.
   
3. 
   Да се изследват взаимовръзките между когнитивната преработка на информацията, психичната регулация на поведението и стиловете на вземане на решение.
   
4. 
   Въз основа на теоретичния анализ и получените емпирични резултати да бъде предложено определение на стила на вземане на решение, което изяснява концептуалната му основа, като отчита взаимодействието на характеристиките на задачата, ситуацията и индивидуалните различия.
   

Емпиричното изследване е проведено в два етапа. По време на първия се потвърждават и изясняват когнитивните механизми на индивидуалните различия при вземането на решение, реализирани чрез стила на вземане на решение. През втория етап е изследвана връзката между индивидуалните различия в саморегулацията (иницииране и поддържане на намерения) и стила на вземане на решение. В този смисъл дисертационното изследване стъпва на утвърдените изследователски рамки за важността на индивидуалните различия в когнитивната преработка при формирането на стила на вземане на решение; доизяснява важни аспекти, свързани с когнитивните стилове, и разширява кръга на научните търсения до решаването на важните научни проблеми с принос за изграждането на концептуалната база на индивидуалните различия при вземането на решение, свързани със саморегулацията на поведението.

Изследвани са 9 различни групи, включващи студенти магистърска степен в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Военна академия „Георги Стойков Раковски“, Нов български университет и Академията на МВР, офицери обучаеми във Военната академия (слушатели със звание капитан и специализанти със звание подполковник), банкови служители, учители и директори на училища, общо 688 изследвани лица.

Изследването е реализирано в периода 2014 – 2017 г. Данните са обработени със статистически пакет IBM SPSS Statistics 23

Така дисертационното изследване е много добре ситуирано в научния контекст на изследванията на индивидуалните фактори при вземане на решение.

Дисертационният труд се състои от въведение, три части, включващи общо 12 глави и 23 таблици, заключение и библиография с 259 литературни източника, от които 24 на кирилица.

Направен е критичен преглед на изследванията на индивидуалните различия и вземането на решение, който установява, че терминът „индивидуални различия“ се използва като доста широко понятие, включващо всяка променлива, разграничаваща хората – от личностните черти, през когнитивните способности, измервани с тестове за интелигентност, до стиловете на вземане на решение.

В края на първата част се обобщава, че възникването на модерните теории за вземане на решение се свързва с класическия модел на нормативната (перфектната) рационалност при вземането на решение. Впоследствие той се развива в модели на ограничената рационалност, на изкривената рационалност, на екологичната рационалност и на дуалната рационалност при вземането на решение. Общото между тези водещи модели е, че акцентират върху това, как проблемът, по който се взема решение, и ситуацията влияят върху процеса на вземане на решение и се пренебрегват индивидуалните различия при вземането на решение.

Прави се изводът, че липсват систематични изследвания, стандартизирани или приети от повечето изследователи инструменти, както и някакъв консенсус относно дефинирането на областта на изследването на индивидуалните различия в контекста на вземане на решения. Критичният анализ на литература показва, че най-важното различие при вземането на решение е стилът на вземане на решение.

След критичния анализ на най-популярните модели на стила на вземане на решение детайлно се анализира динамичният модел на стила на вземане на решение, създаден от Майкъл Драйвър и доразвит в сътрудничество с Кенет Брюсо (Driver, 1979; Brousseau et al., 1998; Brousseau et al., 2006; Brousseau & Driver, 2010).

Авторът отбелязва важни ограничения на анализираните най-популярни модели за стил на вземане на решение, като акцентира на факта, че част от тях са създадени за работа с мениджъри и обслужват тяхното развитие, други са само теоретични и/или се използват в практиките по обучение на служителите, а в много случаи емпиричните доказателства за част от тях са противоречиви. Допуска извода, че е търсено решение на практически проблеми, а не решаването на научен проблем.

Направено е заключение, че първоначално изследванията в областта на вземането на решение са насочени към изследване дали хората са рационални актьори и вземат решения въз основа на нормативните теории. Във фокуса са задачата и ситуацията. Съвременните изследвания са все повече насочени към това, как всъщност хората вземат решения. Нормативният подход е заменен от все по-дискриптивен подход, но се налага изводът, че двата подхода като че ли не оставят много пространство за изследване на индивидуалните различия при вземането на решение. С представянето на направения във втора част анализ Георги Карастоянов показва, че изследването на индивидуалните различия при вземането на решение започва с изследване на когнитивните стилове, които за мнозина изследователи се препокриват със стиловете на вземане на решение, най-малкото поради липсата на споделено разбиране за тях. Когнитивните стилове стават основа за формирането на концепта за стиловете на вземане на решение чрез използването на рационалната и интуитивната дименсия, или най-общо чрез заимстване на постиженията в областта на индивидуалните различия в процеса на когнитивна преработка и адаптирането им така, че да отговарят на условията за избор между алтернативи. Установява, че концептуалните основи на част от стиловете на вземане на решение остават все още неясни, но използването на модела на Скот и Брус в неговото изследване би задълбочило разбирането как хората вземат решение, и по-конкретно за зависимия, избягващия и спонтанния стил на вземане на решение, които те използват. Това от своя страна би позволило по-точно дефиниране на понятието „стил на вземане на решение“.

Проведеното от автора изследване с използването на достатъчно надеждни методики разпределени в четири батерии и проведените с тях изследвания в пет извадки позволяват на автора да установи някои зависимости свързани със стила на вземане на решение и заключаващи се най-общо в следното: според резултатите от еднофакторния дисперсионен анализ най-често използваният стил от всички изследвани лица е рационалният, следван от интуитивния, зависимия, спонтанния и избягващия.

При сравняване на стойностите чрез еднофакторния дистанционен анализ ANOVA авторът е установил статистически значими различия между отделните извадки при всички стилове на вземане на решение, а къде точно са различията е установено чрез пост-хок анализ. По отношение на рационалния стил на вземане на решение са установени различия само между директори на училища и студенти.

По отношение на интуитивния стил е установено, че в сравнение с всички останали извадки той се използва най-рядко от офицерите, а най-често – от банкови служители, като разликата с учители и директори не е статистически значима.

Зависимият стил най-често се използва от учители и директори на училища, но различието е статистически значимо само при сравнение със студентите. Избягващият стил най-често се използва от учители и директори (няма статистическа значимост само по отношение на банкови служители), а най-рядко от офицери, като различието не е статистически значимо само по отношение на извадката от студенти.

Спонтанният стил се използва най-често от банкови служители, като това е статистически значимо по отношение на всички останали извадки, а най-рядко – от директори на училища и офицери. Представените от Г. Карастоянов данни потвърждават, че някои от стиловете за вземане на решение са корелирани по постоянен модел, както е установено в редица други изследвания.

Като цяло представените данни от различни извадки не показват устойчиво влияние на конкретни социодемографски характеристики върху стила на вземане на решение. В повечето случаи такива липсват, а в някои си противоречат в различните извадки, освен по-честото предпочитание към интуитивния и спонтанния стил на вземане на решение при жените. Това позволява на автора да направи допускането, че няма една социодемографска характеристика, която да е свързана с устойчиво формиране на конкретен стил на вземане на решение.

В заключение, дисертанта отчита, че водещият когнитивен стил влияе върху стила на вземане на решение без значение от изразеността на другия когнитивен стил при формирането на когнитивния тип. Показва, че не се е потвърдило теоретичното допускане за балансирания когнитивен тип като определящ рационалния стил. Потвърдила се е установената обща концептуална основа на интуитивния и спонтанния стил на вземане на решение.

Получените данни от Г. Карастоянов потвърждават валидността на адаптирания въпросник за основните стилове на вземане на решение, тъй като, от една страна, доказват концептуалната основа на трите стила (рационален, интуитивен и спонтанен), свързана с когнитивната преработка на информацията. От друга страна, получената информация съвпада с предварително заявените описания на петте стила на вземане на решение.

В глава първа са изследвани индивидуалните различия в саморегулацията на поведението, които допускаме, че могат да отговорят на неизяснените въпроси от емпиричното изследване във втората част на настоящия дисертационен труд. Индивидуалните различия в саморегулацията и стила на вземане на решение са разгледани в глава втора на третата част. Издигната е втората частна хипотеза: индивидуалните различия в саморегулацията, свързани с хедонистичния мотив, мотивацията за контрол на възбудата в хомеостатични граници и потребността от свързаност са свързани с различия в стила на вземане на решение. Представени са резултати за адаптацията на Въпросника за изследване на регулаторния фокус, Въпросника за изследване на регулаторната мода, Въпросника за потребност от свързаност, Краткия въпросник за страха от негативна оценка, които потвърждават техните високи психометрични качества..

Резултатите потвърждават валидността на направените в дисертацията интерпретации и изводи за концептуалната основа на стила на вземане на решение, което позволява на автора да направи определени общи изводи опиращи до:

Вземането на решение е сред най-важните изследователски проблеми, тъй като определя битието ни и ни дефинира като хора, а и не можем да избягаме от това да избираме, защото даже отказът от избор представлява вземане на решение.

Еволюцията на моделите за вземане на решение през последните години може да бъде разбрана не като свързана с търсене на най-правилния модел, а като по-пълно изследване на ограничената рационалност в широк смисъл на думата.

Традиционно изследванията в областта на индивидуалните различия при вземането на решение се фокусират върху когнитивния процес, чрез който човек взема решение, вероятно по причина, че индивидуалните различия в преработката на информацията са добре изследвани и емпирично верифицирани като когнитивни стилове и има относителен консенсус между изследователите относно дефинирането им като концепт.

Рационалният стил на вземане на решение е свързан с максимизиране на информацията и търсене на много решения; интуитивният и спонтанният са негативно корелирани само с търсенето на информация, но не и с броя на генерираните алтернативи.

Емпиричните данни потвърждават, че хората се различават по специфичните си профили на стиловете на вземане на решение (йерархията на използване на стиловете) и те са сравнително стабилни във времето. Петте стила на вземане на решение са независими (доказана е петфакторната структура), но не и взаимноизключващи се, т.е. хората използват комбинация от тях при вземането на решения.

Получени са оригинални резултати за връзката на психичните функции на възприемане и оценяване на информацията (по Юнг) и стиловете на вземане на решение, че три от стиловете (рационален, интуитивен и спонтанен) са свързани с когнитивната преработка на информацията и изясняват тази връзка. Установено е, че не само предпочитанието към една от психичните функции, а и коя от психичните функции е екстравертирана като психична нагласа е важно индивидуално различие, което определя предпочитанието към тези три стила на вземане на решение.

Доказва се, че водещият когнитивен стил влияе върху стила на вземане на решение без значение от изразеността на другия когнитивен стил при формиране на когнитивния тип. Когнитивният тип определя по-скоро най-рядко използвания стил на вземане на решение.

Индивидуалните различия в когнитивната преработка на информацията, изразена чрез когнитивните стилове (по Юнг и Епщайн, както и предпочитанията към търсенето на информация и алтернативи), са свързани само с три от стиловете на вземане на решение – рационален, интуитивен и спонтанен. Резултатите потвърждават, че стилът на вземане на решение не може да бъде отнесен само до основните рационално-аналитична и преживелищно-интуитивна дименсии.

Верифицирана е първата частна хипотеза, че индивидуалният стил на вземане на решение е свързан с различия в когнитивния стил, но не е идентичен с него и не може да бъде сведен само до когнитивна преработка на информацията.

Обосновава се, че концепцията за дуалните системи за преработка на информацията е необходимо (за изясняване на когнитивните основи), но недостатъчно условие за изясняване природата на стиловете на вземане на решение.

Успешно са адаптирани въпросници за изследване на индивидуалните различия в регулационния фокус, регулаторната мода, потребността от свързаност, страха от негативна оценка и конструктивно мислене, като са получени много добри психометрични показатели.

Установено е, че регулаторният фокус (превантивен – промотивен) изяснява предпочитанието към зависимия и избягващия стил, които са свързани със слаб хроничен промотивен фокус, и доизяснява природата на спонтанния стил, който както интуитивния е свързан с когнитивната регулация, но се превръща в спонтанен при силен хроничен промотивен фокус и по-слаб превантивен фокус и уточнява използването на рационалния стил при повишена превантивна регулация за задоволяване на потребността от сигурност.

Установява се, че при рационалния стил на вземане на решение индивидуалните различия в оценката и придвижването работят заедно като партньори, тъй като и двете са необходими за успешната саморегулация, макар да имат различен мотивационен фокус и да се отнасят към различен етап от вземането на решение. Те създават отношението истина – контрол, като се постига баланс между двете моди.

Доказва се, че по-ниските равнища на възприет стрес са свързани с по-силното предпочитание към аналитична преработка на информацията и използването на рационален стил на вземане на решение. По-високите равнища на възприет стрес са свързани с използването на зависим и избягващ стил на вземане на решение. Трифакторното решение потвърждава общата природа на зависимия и избягващия стил на вземане на решение, свързана с индивидуалните различия в начините, по които се реализира хедонистичният мотив, и потребността от контрол на възбудата.

Обобщен е изводът, че рационалният, интуитивният и спонтанният стил на вземане на решение са свързани с индивидуалните различия в когнитивната преработка на информацията, изразена чрез когнитивните стилове, но когнитивният стил не разграничава предпочитанието към интуитивния или спонтанния стил на вземане на решение. Рационалният стил е свързан и с когнитивната преработка, и с начините, по които се реализира хедонистичният мотив. Интуитивният и спонтанният стил на вземане на решение не са свързани с регулаторната мода, но регулаторният фокус е това, което разграничава двата стила. Интуитивният стил не е свързан с индивидуални различия във фокуса, докато спонтанният се характеризира с по-силно изразена промотивна и по-слабо изразена превантивна мода. И двата стила не са свързани с индивидуални различия в преживяването на стрес, но докато използването на неконструктивни стратегии е свързано с интуитивния стил, справянето със стреса няма отношение към спонтанния. Това допуска предположението, че и двата стила са по-слабо свързани със ситуационните детерминанти. Зависимият и избягващият стил на вземане на решение не са свързани с индивидуални различия в когнитивната преработка. И двата са свързани с по-слабо изразена промотивна регулация, с преживяване на по-високи равнища на стрес, използване на неконструктивни стратегии за справяне с него и със слабо изразена локомотивна мода. Онова, което ги разграничава, е, че избягващият стил е свързан с по-слабо изразена локомотивна мода от зависимия. Второто разграничение е, че зависимият стил е свързан със страха от негативна оценка и потребността от привързаност, докато избягващият е свързан с индивидуални различия в страха от негативна оценка само при определени социални характеристики.

2. Установени са значими закономерности, които допринасят за разграничаване на когнитивния стил от стила на вземане на решение. Доказано е емпирично, че стилът на вземане на решение не е идентичен с когнитивния стил, нито е негово подмножество, а съдържа когнитивен компонент, който не изчерпва никой от стиловете. Стилът на вземане на решение е свързан и с психичната саморегулация, обусловена от индивидуални различия, породени от различните начини на задоволяване на хедонистичния мотив (регулаторния фокус и мода), потребността от контрол на възбудата (управление на стреса) и потребността от свързаност.

3. Създаден е цялостен концептуален модел и е конструиран специфично подбран инструментариум като предпоставка за създаването на методология в областта на изследването на индивидуалните различия при вземането на решение. Валидизиран е надежден инструмент за изследване на основните стилове на вземане на решение като най-важно индивидуално различие при вземането на решение и са адаптирани въпросници за изследване на когнитивния стил, регулаторния фокус, регулаторната мода, страха от негативна оценка и потребността от свързаност.

4. Въз основа на резултатите от емпиричното изследване е предложена концептуалната база за разбиране на основните стилове на вземане на решение от гледна точка на индивидуалните различия, свързани с когнитивната преработка и саморегулацията на поведението:

– Потвърдено е, че част от стиловете на вземане на решение са свързани с индивидуални различия в когнитивна преработка на информацията, но са получени и интерпретирани нови данни, които разширяват разбирането в тази област.

– Представени са оригинални резултати и е предложено решение на дискусионен научен проблем, свързан с изясняване на индивидуалните различия, обуславящи разграничението между интуитивния и спонтанния стил на вземане на решение (които имат обща когнитивна база), а именно различията в регулаторния фокус, като един от начините за реализация на хедонистичния мотив.

– Получени са оригинална резултати, които обогатяват съществуващото знание, изясняващи, че рационалният стил на вземане на решение не е свързан само с когнитивния стил, но и с индивидуалните различия, свързани с начините, чрез които се регулират хедонистичният мотив и потребността от контрол на възбудата.

– Представени са оригинални резултати и е предложено решение на научен проблем, свързан с изясняване на индивидуалните различия, определящи предпочитанието към зависим и избягващ стил на вземане на решение, а именно хроничните различия в регулаторната мода и регулаторния фокус при реализирането на хедонистичния мотив, страха от негативна оценка, потребността от привързаност, преживяването на стрес и справянето с него.

– Установено е, че стилът на вземане на решение е свързан не само с индивидуалните различия, но и с работната среда и типа дейност при упражняване на професията.

– Систематизирани са нови данни за индивидуалните различия при вземането на решение, изразени чрез стила на вземане на решение, които имат приносен характер и обогатяват съществуващото знание. Предложено е емпирично верифицирано определение за стила на вземане на решение като най-важно индивидуално различие при вземането на решение.

5. Критически са преосмислени базисните теории за вземане на решение и съвременните подходи и е представена оригинална гледна точка за развитието на моделите на вземане на решение, като е обосновано ограничението им, свързано с недостатъчната разработеност на отчитането на индивидуалните различия при вземането на решение.

6. Емпирично е потвърдена валидността на когнитивно-преживелищната теория като глобална теория за личността, която съдържа потенциала да обяснява нови научни проблеми, инкорпорирайки частни теории, като мотивационната теория на Е. Тори Хигинс и социометърния механизъм на Лири.

7. Получените емпирични резултати и направените теоретични обобщения са принос към основните теоретични модели за вземане на решение с приложимост за предсказване и повлияване на поведението в различни социални и професионални среди и ситуации, при формирането и развитието на екипи, определяне потребностите от обучение, в кариерното развитие, преодоляване на трудности в комуникацията и сътрудничеството, при разрешаване на проблеми, вземане на групови решения и тяхното изпълнение.

Авторефератът отразява точно и вярно най-важните аспекти на дисертационното изследване, а справката за приносите съдържа реалните научни постижения на автора. Списъкът, съдържащ 5 публикации на различни форуми показва, че постиженията на автора са своевременно и публично оповестени и до тях е имала достъп широката научна общественост.

От дисертационното изследване проличава отличната теоретична и методологическа подготовка на автора, овладял технологията на научното изследване на равнище, което дава възможност да планира и провежда самостоятелни експериментални изследвания и в други области на научното знание.

Въз основа на изложеното по-горе, предлагам на уважаемите членове на Научното жури да вземат решение на полк. проф. д-р Георги Стоянов Карастоянов да се даде научната степен "доктор на науките".

18.05.2017 г. Изготвил становище: