Българска библиотечно-информационна асоциация основни проблеми на библиотеките в българия и предложения за тяхното модернизиране и развитие

• 
  съвременни информационни центрове, предоставящи информационни услуги в интернет без пространствени и езикови ограничения;
  
• 
  база за развитието на научно-изследователската дейност чрез развитие на библиотечните колекции и осигуряване на отдалечен достъп до световни научно-информационни бази данни;
  
• 
  неотменна част от системата на училищното образование, като подпомагат формирането на навици за четене и насърчават четенето; насочват избора на информация в интернет и създават умения за правилното й оценяване и използване;
  
• 
  основен участник в реализацията на националните стратегии за учене през целия живот, особено в сферата на неформалното образование и в третата възраст;
  
• 
  социални институции, играещи ключова роля в осигуряването на свободен и безплатен достъп до информация за социално слабите слоеве на обществото и други групи в неравностойно положение;
  
• 
  културни институции, които носят отговорността за съхраняване и опазване на писменото културно наследство, неговото пропагандиране и използване чрез дигитализация и други съвременни методи.
  

Преходът към пазарна икономика доведе до сериозни промени в съществуващата до 1990 централизирана йерархична система на библиотеките в страната. През изминалия 20-годишен период, въпреки усилията на библиотечната общност, не бяха изпълнени две съществени условия, довели до успех и плавен преход в другите новоприсъединени към ЕС страни:

- формиране на обща национална политика и съответно обща стратегия за развитието на библиотечния сектор, независимо от различното ведомственото подчинение на библиотеките;

- оценяване на ролята от страна на законодателната и изпълнителната власт, която библиотеките могат и трябва да играят в реализацията на важни национални стратегии, каквито са стратегиите за учене през целия живот, за е-правителство и други.

Днес нашите библиотеки значително изостават и не отговарят на очакванията и изискванията на гражданите към тях, въпреки че се издържат от данъкоплатците. Библиотеките са този инструмент на властта, чрез който се осигуряват правата на гражданите за достъп до информация, книги и друга литература, както и до електронна информация чрез интернет.

По данни на НСИ за 2005 г. в страната функционират 4 552 библиотеки с фонд над 2000 т., от които Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий”, 27 регионални, 2 695 читалищни, 1 465 училищни, 81 към висши училища и 184 специални библиотеки. Само 17% от българските граждани ползват библиотеки, като в европейските страни този показател е над 50%. Обществените библиотеки у нас се ползват от 10% от населението, докато във Великобритания, Дания, Швеция, Финландия и др. над 60% от жителите ползват обществени библиотеки. Тези цифри свидетелстват за ефективността на библиотечния сектор и неговата роля в гражданското общество.

Като най-съществени проблеми, характерни за всички видове библиотеки, считаме:

• 
  Приетият през 2009 година Закон за обществените библиотеки (Обн. ДВ, бр.42 от 5 юни 2009) е една много важна стъпка за решаването на проблемите на най-многобройните библиотеки у нас – обществените библиотеки. Все още предстои изпълнението на основните му разпоредби и превръщането му в действащ закон.
  

• 
  Недостатъчното финансиране за обновяване на библиотечните фондове, за да изпълняват библиотеките основната си функция. Това е хроничен проблем, на който се дължи отливът на читатели и ниската ефективност на използване на фондовете. През 2007 г. 17% от обществените библиотеки не са купили нито една нова книга. Даже най- голямата ни библиотека, Националната, изпитва неимоверни затруднения при попълването на изгражданите с години колекции от архивни документи, чуждестранни книги и периодика; бази данни.
  
• 
  Изоставане в технологичното обновление на библиотеките, внедряването на ИКТ и присъствието им в глобалната мрежа. Особено силно е това изоставане за обществените и училищните библиотеки. От обществените библиотеки:
  

- 88% нямат нито едно компютърно работно място за посетители;

- 9% имат софтуерна система;

- в 60% от сградите, в които се намират обществените библиотеки няма интернет достъп;

• 
  Лоша кадрова обезпеченост, липса на изградена система за кариерно развитие на библиотечните специалисти, единна система на заплащане и стимулиране на труда им. Въпреки че имаме добре развито образование по Библиотечно-информационните специалности, в 52% от обществените библиотеки нито един от заетите няма библиотечна квалификация, а в 44% от библиотеките нито един от работещите няма компютърна грамотност. Персоналът в повечето библиотеки застарява и те се превърнаха в непривлекателно място за работа за младите хора.
  

• 
  Остаряла и несъответстваща на изискванията на съвременния читател материално-техническа база. По-голямата част от библиотеките се намират в сгради, които не отговарят на нормативните изисквания за библиотека. Например 70% от обществените библиотеки са разположени в помещения с площ до 100 кв.м., а 80% имат нужда от ремонт на помещенията.
  
• 
  Сериозни трудности, произтичащи от действието на други закони, като Закона за счетоводството, изискващ ежегодна инвентаризация на библиотечните фондове; Закона за ДДС, според който на библиотечните услуги в повечето библиотеки се начислява ДДС; Правилника за прилагане на Закона за митниците при вноса на книги и техника за библиотеките.
  
• 
  Невъзможност за пълноценно участие в международни проекти и програми поради липса на необходимите източници за съфинансиране.
  

• 
  Не е нормативно уреден статутът на училищните библиотеки, тяхната мисия, функции и задачи в съответствие с Манифеста на ИФЛА/ЮНЕСКО за училищната библиотека. Продължава тенденцията към закриване на училищните библиотеки. От над 2700 през 90-те години, през 2005 те са 1465 и продължават да намаляват. Нивото на развитие на училищните библиотеки изостава сериозно от потребностите на учениците и изискванията на образователния процес.
  

• 
  Регламентираният в нормативната база статут на библиотеките в структурата на висшите училища, както и финансирането им не съответстват на реалната роля, която те трябва да имат в учебния процес. Критериите за качеството на библиотечно-информационното обслужване при институционалната акредитация са общо дефинирани, което не създава предпоставки за изграждането на библиотеки, адекватни на съвременните изисквания и критерии за висше образование.
  

1. 
   Министерството на културата да предприеме незабавни мерки за изпълнение на разпоредбите на чл.10 ал.1, чл.47 ал.1 и 2, &3 ал.1 и 2 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за обществените библиотеки, сроковете за които вече са изтекли.
   
2. 
   Да бъде възобновено финансирането на програмата на Министерството на културата “Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност”, която е единственият източник за обновяване на библиотечните фондове за повечето библиотеки. През 2009 г. над 2200 проекта не бяха разгледани поради внезапното прекратяване на финансирането й с 4 млн. лева. Само библиотеките в сравнение с другите културни институти бяха толкова сериозно засегнати от финансовата криза и лишени изцяло от финансиране по програмата.
   
3. 
   Да се създадат съответните финансови инструменти (фондове, национални програми) в МК и МОМН за приоритетно финансиране на проекти за технологично обновление и изграждане на интегрирани библиотечно-информационни системи в библиотеките, които имат приоритетно и национално значение, за да може българските библиотеки да комуникират на еднакво технологичното ниво с развитите европейски и световни библиотеки, като осъществяват обмен на метаданни, извършват съвременни информационни услуги и се включат активно в предоставянето на достъп и опазването на българското писмено културно наследство.
   
4. 
   В Проектозакона за училищното образование да бъдат взети предвид направените от ББИА предложения относно статута на училищната библиотека и библиотечните специалисти. Да се обсъди възможността в МОМН да се създаде национална програма за развитие на училищните библиотеки.
   
5. 
   Да се разработи модел на система за заплащане на библиотекарите, работещи под юрисдикцията на МК и МОМН, съобразена с изискванията за професионална квалификация и кариерното им развитие.
   
6. 
   Да се оценят нуждите на библиотеките и да се предвиди възможност в Закона за държавния бюджет и общинските бюджети за капиталови разходи за обновяване на материално-техническата база на библиотеките.
   
7. 
   Да се предвидят средства в бюджета на МК и в бюджетите на общините за авансово финансиране или съфинансиране на библиотеките по международни проекти и програми.
   
8. 
   В Проектозакона за висшето образование да бъде отразена ролята на библиотеката в образователния процес, нейните функции и задачи.
   
9. 
   Да бъде отчетена спецификата на библиотеките като образователни, културни и информационни центрове и да се направят съответните промени в Закона за ДДС, Закона за счетоводството, в Правилника за прилагане на Закона за митниците.
   

1. Предложения на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” за изпълнение на Закона за обществените библиотеки и Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения.