Войната и мирът Какво е войната
Изтегляне 34.5 Kb.
|
Свързани:
Записки от подземието
- Навигация на страницата:
- Причини и видове войни
- Справедливи и несправедливи
- Свещена война
- Публична и частна война
- Светът на войната: Начало на войната
- Арена на войната
- Острови на мира и край на войната
- Край на войната
|
Войната и мирът Какво е войната: Дълго време не е правена разлика между личностите, общностните и държавите конфликтни съобразно нова кое е справедливо и допустимо. Дуелът междъ двама души сякаш не се отличава много от противоборството на две племена или от впенния сблъсък на две държави. Сякаш във всички тях имаме сходен сблъсък на сили, спремеж към наделяване, победа и неограничено от нищо тържество на победителя.победителят господства, а победеният се подчинява.Според Хегел борбата за признание е движещ в действията не само на индивидите, но и на държавите. В световната история ту един, ту друг народ излиза на историческата сцена като победител. Така признанието винаги се извоюва. Идеите за „правото на войната”, „правото по време на война” и „правото след завършване на войната”, ако използваме терминологията на Кант. Един от първите теоретици, които се опитват за поместят войната в правови рамки, е Хуго Гроций. Според него „войната е въоръжен сблъсък между държави”. Войната е сблъсък междъ държава и държава. Причини и видове войни: Във времената, в които е сластвало правилото на по-могъщата държава са изглеждали като естествена последица от неравностойното положение на отделните държави. Великата държава е можела да си позволи „да наказва” една по-малко държава за нейното непокорство. Справедливи и несправедливи: нарушаването на равенството се превръща в епревда. Днешната идея за правото признава за справедлива единствено отбранителната война. Само ногава е възможно „право на войната”. Оттук и основното деление на войните – справедливи и несправедливи Свещена война: В древноста е била позната идеята за „свещена война”. При нея причините са от релисиознен характер и в нея се защитават религиозни каузи. Когато бъде извършено някакво светотатство от друга държава, тогава се започвало с нея свещена войана. Тя често е по-безмилостна и жестока от светската,понеже се е смятало, че причината за нея засяга устоите на човешки свят – светотатството нарушава доброто отношение на Бога към хората. Публична и частна война: Във срвдновековието се е праволо разлика между „публична война” и „частна война”. Публичната война се води между държави, а частната – между отделни групи лица.Епохата на феодализна е епоха на частните войни. Публичните войни са мили наричани „тържествени”. Те са смятани за справедливи, защото в тях са били спазени ритуалите на бойната – трржествено обявяване, недопускане на коварни действия, защита на пратениците и др. Светът на войната: Начало на войната: Всяка война започва с обявяване. Необявената война е вероломна. Обявяването на война не винаги е било придружено от моментални военни действия. Обявяването може да бъде предхождано или съпътствано от ултиматум.В първия случай ултиматумът е последен опит за спасяване на мира. Чрез него се дава възможност на другата страна да изпъни отправените към нея искания.Във втотия случай ултиматумът оставя възможност за споразумение в едно вече настъпило състояние на война. Арена на войната: Според обичаите за водене на война в древна Гърция храмовете са били недостъпни за неприятелски войски. Щом войната се води между две държави, то военните действия са позволени само на териториите на воюващите държави. Относно пространството на войната могат да бъдат разграничени две понятия. Райоът на войната обхваща всички територии, на които се боди или би могло да се води вийна. Обхващат се териториите на воюващите държави. Театърът на боенните действия обхваща само пространството, в което реално се водят военни действия. Едно от следствията на е товя разграничаване е, че например в района на военните действия не е позволено да се поставят мини, а само в театъра на военните действия. Участници: В древността се е смятало за нечестно участието на наемници, защото войната е национална кауза на държавата и в нея е правомерно да участват само свободни граждани. Днес се смята за недопустимо участието на наемници в националноосвободителни борби. Всички участници във войната се разделят на сражаващи се и несражаващи се. Към първите смадат въоръжените сили, а към вторите – медицински лица, журналисти и др. Острови на мира и край на войната: В най-древните вийни единствено недосегаеми са били смятани светилищата на боговете, особено в случаите, когатии воюващите страни са изповядвали една и съща вяра и са почитали едни и същи божества. Те не смеели да посегнат на храма и неговите култови мредмети, на даровете в него. В справедливата бойна, трябва да бъдат пощадени не само храмовите. По същия начин воюващите трябва да се отнасят към всички невоюващи: деца, жени, старци, земеделци, търговци, учени.Същото се отнася и за пленниците.Следователно воденето на война по нормите на справедливостта изисква ясно разграничаване на воюващ и невоюващ. Край на войната: Войната меже да завърши с прекратяване на военните действия, със сключване на мирен договор или с покоряване на едната воюваща страна. В първия случай страните остават в сстоянието, в което са били преди войната.Втретия едната страна напълно завоюва другата страна. Най-честия случай е вторият. Изтегляне 34.5 Kb. Сподели с приятели:
|