Въпрос 32:
Вторични (деривативни) способи за придобиване на право на собственост
1) Същност на вторичните начини
Тези, при които правото на приобретателя се основава върху правото на собственост на отчуждителя. Тук действал основният принцип, че никой не може да прехвърли на друг повече права, отколкото сам има.
В класическия период са съществували три такива начина: прехвърляне чрез бронз и везни, съдебно отстъпване с участието на публичната власт и просто предаване на владението.
2) Видове вторични способи за придобиване на право на собственост
>> Манципация
- Ритуал пред петима свидетели и везномерец;
- Везномерецът премервал бронза или медта, която била продажната стойност при манципацията;
- Той се предавал на продавача;
- След въвеждането на монетите, това претегляне станало излишно, а продавачът получавал стойността (цената) на вещта.
- При манципацията прехвърляла правото на собственост от отчуждителя върху приобретателя, но първият трябвало да бъде собственик на вещта.
- Когато някой отчуждавал вещ, над която нямал право на собственост и истинският собственик предявявал иск за нея, това ставало чрез т.нар. съдебно отстраняване (еквиция).
>> In iure cessio
- По отношение както на res mancipi, така и на res nec mancipi;
- С участието на съдебен магистрат;
- Страните по сделката се явяват пред съдията и чрез разиграване на сцена, в която приобретателят упоменавал, че вече е собственик на вещта, а отчуждителят се съгласявал.
>> Традиция (просто предаване)
- Правото на собственост се прехвърля чрез прехвърляне на защитеното с интердикт владение;
- Предаването трябвало да стане на законно основание, като намерението на страните да отчуждаване и придобиване получавало израз в някаква правна сделка (покупко-продажба, обикновен заем, замяна и др.).
_________________
Въпрос 33:
Вещни права върху чужда вещ. (сервитути)
1) Лични сервитути
Правата върху чужда вещ били вещни права и техният притежател можел да разполага с един
вещен иск, който можел да предяви срещу всеки, който нарушавал неговото право.
В последствие вещните права били ограничени по обем - те давали само възможността да се използва чужда вещ в определена насока. Според Юстиниановото право, личните сервитути били такива права върху чужда вещ, които били свързани с определено лице, а поземлените сервитути били такива, свързани с определен имот.
Сподели с приятели: |
