Въздушно-капкови инфекции
Изтегляне 31.93 Kb.
|
Свързани:
ДЦП, Захарен диабет, пневмония и бронхит, 9.ССГ при пациенти със сексуални разстройства, реферат очни заболявания ковид 19, 1.Методи на изследване в психиатрията., 2. Задължения на медицинската сестра при работа с инфекциозно болен пациент, 5. Отстраняване на впит кърлеж задач. тото, Реферат кожни и венерически заболявания, 1 мбл изследвания, 3. СГ при пациенти с шизофрения, 3. ССГ при пациенти със стомашно-чревни инфекции зад от тодорова, 4. ССГ при пациенти с въздушно-капкови инфекции от тодор зада, 6.ССГ при пациента с разстройства свързани със злоупотреба с психоактивни вещества
|
Въздушно-капкови инфекции Въздушно-капковите инфекции са голяма група остри инфекциозни заболявания, причинени от вируси. Могат да протичат както спорадично, така и епидемично и пандемично. Бързото им и широко разпространение се дължи на лесния начин на предаване на инфекцията, високия контагиозен индекс и сравнително краткия инкубационен период. Високата заболеваемост от остри вирусни респираторни заболявания, създава социално значими, медицински и икономически проблеми и може да доведе до сериозни усложнения и леталитет. Планът за сестрински грижи за пациенти с варицела
Психологическа подкрепа: Осигурете емоционална подкрепа на пациента и членовете на семейството му и предложете ресурси за справяне със стреса и безпокойството. Оценяване: o Наблюдавайте реакцията на пациента към интервенциите и коригирайте плана за грижа, ако е необходимо, за да осигурите оптимални резултати. o Оценете ефективността на мерките за контрол на инфекциите за предотвратяване на разпространението на варицела сред другите. o Оценете нивото на болката на пациента и променете интервенциите за управление на болката, ако е необходимо. o Наблюдавайте течностния и електролитния баланс на пациента и коригирайте интервенциите, ако е необходимо, за да предотвратите дехидратация или електролитен дисбаланс. o Оценете разбирането на пациента за варицела, нейната превенция и как да управлявате симптомите у дома. Чрез прилагане на цялостен план за сестрински грижи и оценка на неговата ефективност, доставчиците на здравни услуги могат да помогнат да се гарантира, че пациентите с варицела получават необходимите грижи и подкрепа за справяне със симптомите и предотвратяване на усложнения. Важно е да запомните, че варицелата е силно заразна и трябва да се спазват подходящи мерки за контрол на инфекцията, за да се предотврати разпространението на болестта сред другите. Лаймска болест - Трансмисивни инфекци Причинител на заболяването е Борелия бургдорфери.
Протича в три стадия с различна клинична изява на всеки от тях. Инкубационния период е от три дни до един месец. 1 - локална инфекция със характерно зачервяване на кожата наречено еритема мигранс (биволско око) и леко грипоподобни симптоми 2- дисеминирана лаймска болест от няколко седмици до няколко месеца след ухапването - обрив,мускулни и ставни болки ,неврологични симптоми. 3- късна лаймска борелиоза - месец и години след ухапването с тежки поражения на стави,кожа до развитие на хроничен менингоенцефалит Профилактика - спазване на превантивни мерки спрямо причинителя,носене на защитно облекло използване на репеленти,борба с причинителя.Навременна диагностика и преглед,особено при появата на характерното зачервяване - биволско око след ухапване от кърлеж.При преглед сестрата разговаря с пациента, за да получи информация за наличието на ухапване от кърлеж и възможните симптоми на Лаймска болест. Това включва информация за времето, откакто е бил ухапан,и всякакви необичайни симптоми, които се появяват-кожни обриви, отоци на ставите, умора, главоболие и мускулни болки. План за грижи- Лечението се провежда с антибиотици от групата на пеницилини, тетрациклини, макролиди, цефалоспорини за период от 3 седмици.Най-често с тетрациклини-доксициклин,при деца-цефалоспорини,са за предпочитане,поради страничните ефекти на тетрациклините,при подрастващи.Използват се също симптоматични средтва-аналгетици,антипиретици,солеви разтвори. Необходими са периодични серологични изследвания през период от 2 месеца за проследяване на титъра на антителата и ефекта от лечението. Покривни инфекции Причинител:Тетаничния бацил – Clostridium tetani,покривна инфекция,анаеробна.Намира се в почвата,спорите на бацила преживяват там над 10 години,когато попаднат в жив организъм и подходящи анаеробни условия/дълбока рана/се активират и причиняват заболяването :Тетанус Клинична картина:След инкубационен период от седмица-две се наблюдават грипоподобни симптоми с висока температура,отпадналост и много характерно е появата на болки във входната врата-раната.Най-честата форма е генерализираната.Обхваща се мускулатурата със спазми,повишава се мускулния тонус.Първо се обхваща дъвкателната мускулатура и говора и храненето стават трудни до невъзможни така наречения и характерен тризмус.Лицето е характерно -челото е набръчкано, очите свити, устните са изпънати встрани,пациентът има вид на парадоксалното очите плачат,а устните се смеят-нарича се ризус сардоникус.В хода на заболяването се обхващат останалите мускули- шията, гърба, корема с десцендиращ характер. В терминалните стадии болните застават на глава и пети с извито тяло -опистотонус.Характерно е,че пациентите са с напълно запазено съзнание. Възможно е,макар и рядко Тетанус да протече под други форми,при инфектиране на пъпа-неонатален.Неонаталният тетанус се характеризира с гърчове у новородените, спазъм на дъвкателната мускулатура и отказ от сучене. Смъртността е висока. Церебралната форма се развива при нараняване в областта на главата. Локализираната форма на тетанус се изявява със спазми и болезненост на мускулатурата в близост до входната рана. Обикновено протича леко, но също може да предшества генерализираната форма.По-тежко протичане на заболяването се очаква при по-къс инкубационен период, при по-обширна входа рана, при висока температура, силно учестен пулс. Лечение и профилактика:В наши дни заболяването се диагностицира изключително рядко,поради добрата профилактика и просветата на обществото да потърсят медицинска помощ при съмнителна рана,ухапване или убождане върху пирон. Ваксинацията е основната профилактика за борба със заболяването,както и задължителната реимунизация,след нараняване,ако в предходните 6 месеца няма поставена ваксина против тетанус-ТАБ.След всяко едно убождане със замърсен предмет, порязване, ухапване,от животно било то кърлеж,след всяка една разкъсна рана трябва да бъде направена реимунизация. В детска възраст е първата имунизация срещу заболяването с ДТК (дифтерия, тетанус и коклюш).Следва реимунизация на 2, 3- и 4-месечна възраст срещу дифтерия и тетанус.Следващите са на 2, 6, 12 и 17 години и така през 10 години. Лечение:Провежда се задължително в болнични условия с човешки гама-глобулин или противотетаничен серум. Включват се вливания, антибиотици и релаксиращи медикаменти.При потвърдена диагноза е от решаващо значение мониториране на жизненоважните функции на болните и готовност за интензивно лечение и апаратна вентилация в специализирани отделения. На пациентите трябва да се осигури пълен покой и тишина. Прогнозата е неблагоприятна. Специфични сестрински грижи при пациенти с Тетанус: Мониториране на състоянието на пациента: Сестрите трябва да следят постоянно виталните показатели на пациента, като например пулс, кръвно налягане и дишане. Те трябва да бъдат внимателни при наблюдението за наличие на мускулни спазми и други симптоми на тетанус. Превенция на осложнения: За да се предотвратят увреждания, пациентите с тетанус трябва да бъдат поместени в спокоен и безопасен околен среда. Сестрите трябва да използват подходящи превантивни мерки, като например мека постелка за предотвратяване на наранявания от сърнели мускули. Осигуряване на оптимална подкрепа за дишането: Пациентите с тетанус могат да имат трудности с дишането поради спазми на дихателните мускули. Сестрите трябва да поддържат пациента в позиция, която облекчава дишането и да мониторират сатурацията на кислород в кръвта. В някои случаи може да се наложи използването на дихателна апаратура. Подпомагане на управлението на болката: Сестрите трябва да оценяват и мониторират болката при пациентите с тетанус и да предоставят съответното облекчение на болката съобразно предписанията на лекаря. Имунизация срещу тетанус: Сестрите трябва да се уверят, че пациентът е получил противотетанусна ваксина или има актуална имунитетна защита. Ковид 19 ССГ - Специфичните дейности и грижи на медицинската сестра: Медицинските сестри играят важна роля в грижата за пациентите с COVID-19. Те извършват различни дейности и предоставят специфични грижи, които включват: -Поставяне на абокат,венепункция,поставяне на инфузии,измерване на температура,измерване на АКН,включване на кислородна маска. Мониториране на състоянието на пациента: Сестрите редовно проверяват виталните показатели на пациентите, като температура, пулс, кръвно налягане и наситеност на кислород. Те следят за промени в състоянието на пациента и реагират незабавно при влошаване. Изолация и инфекциозен контрол: Сестрите се грижат за правилната изолация на пациентите с COVID-19, според протоколите за инфекциозен контрол. Те прилагат мерки за предотвратяване на разпространението на инфекцията, като носят защитни облекла (маски, ръкавици, защитни очила,шлем и други) и използват антисептици за ръце. Подпомагане на дихателната функция: Мнозина пациенти с COVID-19 имат дихателни затруднения. Сестрите помагат при приложението на кислородна терапия и мониторират кислородната наситеност. В тежките случаи, когато е необходимо, те могат да осигурят поддръжка на дишането, като например използване на механична вентилация. Администриране на лекарства: Сестрите се грижат за правилното прилагане на предписаните лекарства, включително антивирусни и симптоматични лекарства. Те следят ефектите на лекарствата и докладват на лекарите за всякакви нежелани реакции или проблеми. Подкрепа за физически комфорт: Сестрите помагат на пациентите да се чувстват по-удобно, като осигуряват чисти и сухи легла, смяна на спалното бельо и личната хигиена. Те също така се грижат за храненето и хидратацията на пациентите. Емоционална подкрепа Как ще предотвратите разпространението на ВБИ в конкретният клиничен случай, който сте представили? От приемането на болния -прегледът се осъществява в амбулатория,предвидена само за пациенти със съмнение или с доказана инфекция с Ковид-19.До придвижването до бокса се минава през коридор-отделен сектор за Ковид-19 болни. Болният е в самостоятелен бокс,няма право да напуска бокса в който е настанен,спазват се стриктно всички хигиенно-диетични норми,при пациента се влиза със съответното облекло,ежедневно се извършва щателна дезинфекция.При необходимост от поставянето на катетър или сонда се спазват всички правила. Спазват се правила за разделно събиране на отпадъци.При извършване на манипулации при всеки пациент се сменят ръкавици,консумативи-не се смесва потокът на инфекциозно болни. Вътреболнични инфекции Задълженията на медицинската сестра при вътреболнични инфекции варират в зависимост от типа и тежестта на инфекцията, специфичните процедури и политиките на конкретната здравна установка. Въпреки това, общите задължения на медицинската сестра включват: 1. Идентифициране и оценка на инфекциите: Медицинската сестра трябва да бъде в състояние да разпознае клиничните признаци на инфекцията, да събира анамнеза от пациента и да извършва оценка на състоянието му. Това може да включва измерване на температурата на пациента и наблюдение на други симптоми. 2. Предпазване на заразяването: Медицинската сестра трябва да се грижи за съответствието с хигиенните мерки и протоколите за предпазване на заразяването. Това включва използване на персонална защитна екипировка, като ръкавици, флуидоустойчиви превръзки и маски, и спазване на правилата за ръчна хигиена. 3. Изпълнение на процедури за грижа за инфекциозни пациенти: Медицинската сестра трябва да извършва процедури, свързани с грижа за инфекциозни пациенти, като например поставяне на катетър, вземане на кръв, поставяне на интравенозни инфузии и промяна на превръзки. Тя трябва да спазва стриктни стандарти за стерилност и да предотвратява разпространението на инфекцията. 4. Наблюдение и отчет на състоянието на пациента: Медицинската сестра трябва да наблюдава състоянието на инфекциозния пациент и да отчита всяка промяна в симптомите му. Тя трябва да съобщава на отговорния лекар за всякакви необичайни състояния или прогрес на инфекцията. 5. Мониторинг на инфекционния контрол: Медицинската сестра трябва да помага за изпълнението на инфекционни контролни мерки в отделението или болницата. Това може да включва редовни инспекции на условията на хигиена, проверка на съответствието с протоколите за изолация на пациентите и събиране на данни за инфекционната активност. 6. Обучение на пациенти и близки: Медицинската сестра има задължението да предоставя образование и съвети на пациентите и техните близки относно превенцията на инфекции, изпълнението на лечебните препоръки и хигиената на околната среда. Тя може да предоставя информация за правилното миене на ръцете, прилагането на антибиотици или други препарати, както и за признаците на инфекцията, които пациентите трябва да следят. 7. Сътрудничество с мултидисциплинарен екип: Медицинската сестра трябва да работи в тясно сътрудничество с лекарите, други медицински специалисти и здравните работници, за да осигури комплексна грижа за инфекциозните пациенти. Тя трябва да предава информация, да сътрудничи при планирането на грижата и да участва в мултидисциплинарни срещи. Тези задължения на медицинската сестра при вътреболнични инфекции могат да варират в зависимост от конкретната здравна установка. Какви общи и специални грижи бихте положили за пациент с инфекциозно заболяване, настанен в интензивен сектор? При приемането на пациент с инфекциозно заболяване в интензивния сектор (ИС), се предприемат както общи, така и специални грижи, за да се гарантира благополучието на пациента и да се предотврати разпространението на инфекцията. Ето някои от тези грижи: Общи грижи: 1. Хигиена на ръцете: Здравните работници изпълняват стриктни практики за хигиена на ръцете, включително миене на ръце със сапун и вода или използване на средства за дезинфекция на ръцете на алкохол преди и след контакт с пациента. 2. Лично защитно оборудване (ЛЗО): Здравните работници носят подходящо ЛЗО, като ръкавици, престилки, маски и защитни очила, при влизане в стаята на пациента, за да се намали риска от излагане на инфекциозния агент. 3. Мониториране на пациента: Непрекъснатото наблюдение на жизнено важните показатели като сърдечна честота, кръвно налягане, дихателна честота и наситеност на кислород е от съществено значение за откриване на всяко влошаване или промяна в състоянието на пациента навреме. 4. Изолация: Пациентът се помещава в самостоятелна стая или специално обозначено помещение с подходящи изолационни мерки, за да се предотврати предаването на инфекциозния агент на други пациенти, медицински работници и посетители. 5. Надлежно хранене и хидратация: Осигуряването на правилна хранителна подкрепа и хидратация е важно за подкрепа на имунната система на пациента и улесняване на възстановяване. Специални грижи: 1. Антибиотична терапия: В зависимост от конкретния инфекциозен агент и неговията чувствителност, антимикробната терапия се започва незабавно и се коригира според необходимостта. 2. Управление на течностите и електролитите: Необходимо е правилното управление на течностите и електролитите, за да се поддържа адекватна хидратация и баланс в пациенти с инфекциозни заболявания. 3. Стриктни мерки за контрол на инфекцията: Отдава се специално внимание на практиките за контрол на инфекцията, включително правилното използване на ЛЗО, правилното изхвърляне на замърсени материали и спазването на стерилни техники по време на процедури. 4. Близко мониториране на усложненията: Инфекциозните заболявания могат да доведат до различни усложнения, като сепсис, органна недостатъчност или вторични инфекции. Близкото мониториране на признаците на усложнения е от съществено значение за своевременното вмесване. Важно е да се отбележи, че конкретната грижа, предоставяна в ИС, ще зависи от характера и сериозността на инфекциозното заболяване, както и от индивидуалното състояние на пациента. Клинична картина: В иктеричната форма на хепатита се разграничават четири периода: Инкубационен Предиктеричен Иктеричен Реконвалесцентен • Инкубационният период е различен за всеки отделен тип хепатит и варира в широки граници от 5 до 180 дни. В клиничната картина се наблюдават различни симптоми и синдроми. Сестрински грижи при болни с вирусен хепатит Сестринските грижи се оказват в болнични условия, выв връзка със задължителната хоспитализация на болните с остри вирусни хепатити. Включват грижите за хоспитализиран инфекциозно болен със следните специфични особености: Болният се приема в инфекциозно отделение. Постелен режим, с постепенна промяна на режима и увеличаване на двигателната активност свобразно подобряването на сьстояннего по лекарска преценка. Организация и провеждане на изследванията на болния. Подготовка и подпомагане на пациента при провеждане на съответното клинико-лабораторни изследвания. Вземане, подготвяне, съхраняване и транспортиране на материали за микробиологичните изследвания. Организиране получаването на резултати от проведените изследвания, как Ежедневното следене на урината и дефекациите на болния , както и на общото му състояние. Всяка сутрин болният трябва да оставя шишенце с прясна урина, за да може да се следи най-точно промяната в нейната оцветка. Наблюдение и оценка тежестта на състоянието на болния. Наблюдение, измерване и регистриране на жизнените показатели. При отклонение - незабавно уведомяване на лекаря. Наблюдение на болния за прите признаци на заплашващата хе-патална кома: неспокойствие, дезориентираност, инверсия на съня (безсъние през нощта, сынливост през деня), други психични промени и неадекватно поведение. Своевременно уведомяване на лекаря. При ОЧН с чернодробна кома - интензивно наблюдение за прояви на мозъчния оток с вклиняване или общата интоксикация на организма и грижи за тежко болен При наличие на фебрилитет и изпотяване - грижи за болен с треска и изпотяване. Наблюдение и грижи за уриниране и дефекация. Редовен макроскопски оглед на урината и изпражненията на пациента. Приложение на съответната медикаментозна терапия - перорално, инжекционно или инфузионно съобразно лекарските предписания. При вливания на глюкозо-левулозни разтвори (до 2 литра течности) според тежестта на заболяването - редовно следене и отразяване в документацията на влетите и отделени течности. хепатопротективна терапия - перорално или инфузионно. Грижи и организация на храненето на болния. Диета 5 по Певзнер. Виж: Диетичното хранене при остър вирусен хепатит Хранене на тежко болен или осигуряване на хранене със сонда (В зависимост от състоянието на пациента) - течно-кашава хомогенна, предимно выглехидратна, витаминозна храна. При ОЧН с чернодробна кома - на болния да се осигури парентерално или хранене през стомашна сонда (само с выглехидратна храна) и постоянна чревна промивка чрез дълбоки сифонни клизми. При наличие на повръщане болният да се постави в странично положение (с цел предпазване от аспирация на повърнати материи). Наблюдение за прояви на дехидратация. Грижи за леглото и личната хигиена на болния Тоалет на устната кухина. Профилактика на декубитуса. Частични бани с топла вода, подходящи лосиони или приложение на назначени от лекаря лекарства за локално приложение с цел облекчаване на сырбежа, причинен от повишените нива на билирубина. Обучение на болния и стриктно следене за спазване на хигиенно-дие-тичния режим. Провеждане на здравно-просветна дейност выв врьзка сье спазване на режима и диетата и предпазване от усложнения и хронифициране (и след изписване). Провеждане на дейности по профилактиката на вирусните хепатити. Изтегляне 31.93 Kb. Сподели с приятели:
|