Захарен диабет Определение: Хронично ендокринно-обменно заболяване с тежко разстройство на въглехидратната обмяна, обусловено от липсата или от недостатъчния ефект на инсулина в тъканите. Нарушена е и обмяната на мастите и белтъците.
Етиология: От екзогенните фактори значение имат вирусни инфекции на панкреаса, затлъстяването, хроничен стрес, бременност и други.
Патогенеза: Основното нарушение е липсата на инсулин или недостатъчния му ефект в тъканите. Затова глюкозата не може да се използва от клетките и нейната концентрация в кръвта.
Установява се атрофия на панкреаса. Най силно са засегнати бета-клетките на Лангерхансовите острови. Засягат се малките и големите кръвоносни съдове, и настъпват увреждания в органите които кръвоснабдяват.
Инсулинозависим диабет – тип 1.
Неинсулинозависим диабет ( диабет на зрялата възраст) – тип 2.
Симптоматичен диабет – при друго основно заболяване.
Инсулинозависимия диабет е характерен за детско-юношеската възраст. При него пълно пълно изчерпване на инсулиновата секреция. Проявите от жажда, отслабване, повишен апетит, често и обилно уриниране започват остро и внезапно. Кръвната захар е силно повишена, а в урината се открива глюкоза. Чести усложнения са кетоацидозата и диабетната кома. Този тип диабет се лекува с приложение на инсулин.
Инсулинонезависимия диабет е характерен за хора в зряла възраст, над 40 години. Като повечето от болните са с затлъстяване. В началото инсулиновата секреция е запазена или увеличена. Началото на диабета е неясно и бавно. Болните имат лесна умора, главоболие, намалено либидо, упорит сърбеж по половите органи. Големите симптоми – полиурия, полидипсия, полифагия се изявяват по леко. Този тип диабет се лекува с таблетки сулфанилурейни препарати.
Лабораторни изследвания: Диагнозата се поставя въз основа на повишената кръвна захар в кръвта и урината. Основно значение има изследването на кръвната захар на гладно и след нахранван. Провежда се неколкократно измерване в един ден – наречено кръвнозахарен профил. При съмнителни стойности стойности се прави обременяване с 75 г глюкоза – стойностите на гладно до 7ммол/л и на втори час между 8 и 11ммол/л намален глюкозен толеранс. Хора с това състояние се приемат като потенциални диабетици. Изследват се мастна обмяна, чернодробна, бъбречна функция, електролити, урина, ЕКГ, очни дъна. Като рутинна методика за оценка на гликемичния контрол се изследва гликирания хемоглобин.
Усложнения: Най – тежкото усложнение е диабетната кетоацидозна кома в резултат на груби диетични грешки, неадекватно лечение с инсулин, инфекции и др.
Лечение: То продължава цял живот. Важен е двигателния режим. Физическата активност. Диетолечението е основен и задължителен елемент в общия терапевтичен план и др.
Задълженията на медицинската сестра при пациент с захарен диабет са:
1 Винаги да взема информирано съгласие при извършване на каквито и да било манипулации и не само.
2 Редовно да проследява неговата кръвна захар.
3 Да контролира приема на лекарства.
4 Да дава препоръки за по-здравословно хранене и контролиране на диетата на пациента. (диета №9)
5 Редовни физически упражнения и достатъчно движение в ежедневието на пациентите.
6 Медицинската сестра трябва да полага по-специални грижи и наблюдение на краката на пациентите страдащи от диабет, тъй като има възможен риск от увреждания на кръвообращението и нервите, причинени от диабета. Винаги пациентите трябва да носят удобни обувки и да бъдат добре раздвижвани крайниците им.
7 Едно много важно задължение на м.с при такъв тип пациенти е правилното дозиране на инсулин и правилната техника за поставянето на инсулинова инжекция.
8 На диабетни болните се осигурява апарат Глюкометър с ред за почти безболезненото увреждане на пръста и за измерване на кръвната захар.
9 В болницата раздаването на храната винаги започва с диабетни болните и най- накрая се раздава на тежко болните пациенти.
10 Профилактика против декубитус
11 При инсулинозависим пациентите инсулинът се прилага подкожно, венозно в случай на диабетна кома. Времето на приложение инжектира се 20-30 минути преди всяко основно хранене, дозата се определя индивидуално от възрастта и телесната маса, и винаги трябва да се смяна на местата за инжектиране.
