Възпитание и комуникация в училище Специфична комуникативна ситуация в училище
Изтегляне 26.58 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- „авторитет“
|
Възпитание и комуникация в училище Специфична комуникативна ситуация в училище Добрата, т.е. ефективна и удовлетворяваща и двете страни комуникация е основа и задължително условие за правилното протичане на възпитателния процес. Обаче спецификата на взаимоотношенията и комуникацията „учител-ученик“ в училище действителност носи много заплахи за „възпитателната комуникация“ и възпитателната ситуация. Училището винаги е било и продължава да бъде в нашата образователна система (и като че ли е така и в нашето въображение) репресивна институция, насилническа по своята същност. Защото то налага на детето своите закони, порядък и ограничения, като не му оставя много пространство за лична дееспособност. Учителят - въпреки известни опити за реформиране на неговия облик - продължава да е по принцип „авторитет“, говорещ ex cathedra1, „от високо“, следователно, не може да става дума за гледане в очите на едно и също равнище от всички ученици. Той огласява истината обикновено без дискусии, по принцип е по-умен, оценява (такава е неговата роля), т.е. извършва квалификацията „добър-лош“, остойностява. При всичкото това на детето (тийнейджъра) не се предоставя избор, тъй като е длъжно да ходи на училище. В този смисъл училището е дисфункционална среда, в която възпитателният процес и профилактиката - въпреки поставянето им за приоритети в тази институция - могат да се сблъскат с различни препятствия, с които трябва да се съобразяват. Това, разбира се, не означава, че в училищната действителност не е възможна възпитателна ситуация. Точно обратното - е и трябва да бъде възможна, за да може училището да изпълнява подходящата си роля. Трябва само да помним, че изброените по-горе специфични детерминанти на отношенията учител-ученик могат да бъдат заплаха или затруднение за удовлетворителната възпитателна комуникация и да се стараем да противодействаме на тази заплаха. По какъв начин? Преди всичко от своята привилегирована позиция учителят трябва да може (и да иска) да се откаже до голяма степен от своята „превъзходство“ и да гледа тийнейджъра, дословно и преносно, право в очите, което означава да слезе от безопасната височина на катедрата. Трябва да умее (и да иска, и да има смелост) да се покаже като човек със своя човешки потенциал и със своите човешки слабости, което означава да се откаже от нимба на „непогрешимостта“. Това често е трудно, защото нееднократно на тези свои висини и зад своята поучителна безпогрешност учителят крие своите страхове или комплекси. Това изисква от учителя или възпитателя готовност да се разкрива, да признава своите грешки и да работи над себе си. Само такава ситуация дава шанс за изграждане на истински и ползотворни възпитателни взаимоотношения с учениците. И все пак трябва да се пази от най-често допускани грешки, които силно се отразяват на ефикасността на възпитанието и профилактиката в училищна среда. Изтегляне 26.58 Kb. Сподели с приятели:
|