Willys mb и gaz-67b братя по оръжие

фотография: MS

Отпред GAZ-67 е по-просторен от Willys. Задните седалки обаче са абсолютно еднакви. Трудно е да си представите, че там са се побирали двама въоръжени до зъби и навлечени с шуби войници. Но това важи за руснаците. Американците са имали достатъчно коли, така че използват само предната седалка. И двете коли са деца на времето си, когато проблемът с наднорменото тегло на гражданите не е бил масово явление. Затова е малко трудно от съвременна гледна точка да седнеш зад волана на който и да е от двата ветерана. Нищо чудно да отслабнете, ако ви се наложи по-дълго време да си играете с волана или педалите им, защото това упражнение изисква повечко физическа сила. Лостовете по каросерията на Willys са предвидени, за да изтласквате колата с усилията на собствената си мускулатура.

Ако вземем един съвременен всъдеход и изхвърлим всичко излишно от него, може и да получим по-образна представа за външния вид на юначагите. Така ще останат опростени, но здрави рами, големи и несложни по форма панели, здрави, но и лишени от гъвкавост мостове и накрая скромни от днешна гледна точка мотори. Нека само споменем, че последните трудно могат да бъдат наречени капризни. Двигателите на ГАЗ разполагат със степен на сгъстяване от порядъка на 4,6. И нищо чудно, защото говорим за модернизиран мотор на Ford от 1920 г. Докато силовият агрегат на Willys е доста по-нов. Степента му на сгъстяване е 6,48. А от работен обем 2,2 л се изстискват максимални 60 к.с. Наливаме в резервоара бензин 76 и пускаме моторите.

И първият въпрос, който ни хрумва, е: “Що е то предавателна кутия без синхронизатори, съчетана с механични спирачки?”. Отговорът е безспорно GAZ-67B. Шофьорът, кой знае защо, е принуден да седи по един странен начин – със силен наклон назад и малко вляво от волана. Отгоре на всичкото ще ви е доста трудно да го завъртите. Високо вдясно се мъдри скоростният лост. Скоростта на руския боец е малко под 40 км/ч. Когато променяме траекторията на движение, колата непрекъснато напомня: не блей, ами работи с волана.
За висшия пилотаж в проходимостта

Тежкия наклон старата бойна “газка” взима с включен преден мост и даже го преодолява на втора предавка с упорството на обръгнал вече войник. Инструкциите не препоръчват в този случай първата предавка, да не говорим без предния мост, или ремарке във вид на оръдието ЗИС-2, с каквото се е придвижвал автомобилът. По време на тестовете масата на ремаркето достигна до 1250 кг, ала при реални фронтови условия препоръчителната не е надвишавала 800 кг. Та ето за какво е необходима първа предавка с отношение 6,4. Въобще по неравности и преспи “газката” се катери изключително добре, дори май го върши по-компетентно от съвременните пикапи. Една назад, после бавно издълбава колеята си по пътя, като тук не иде реч за повишена проходимост, а за висш пилотаж на това поприще.

Аналогични са и качествата на Willys извън пътя. При него думата си казват по-различната геометрия на окачването, моторът с по-малка тяга, гумите, които не са най-добри на сняг и лед, докато GAZ е като малък трактор, чието управление е интересна, но не и лесна задача. Силните козове на американския командос са по-доброто ускорение, лекото и безшумно превключване на предавките, синхронизаторите на втора и трета. И да, нещо нечувано за “солдатина” от Великата отечествена война – хидравлични спирачки!
Кой е по-добрият?

А ето и някои сравнителни данни от тестове от 1943 г. – при скорост 50 км/ч спирачният път на GAZ-67 е 16,5 м, а на Willys MB – 9,5 м.

Брезентовият покрив, такива всъщност са и вратите, са единственото предпазно средство от студа.

Воланът на американеца е значително по-лек от руския. А оборотите му са по четири и за двата “войника”. Ала конструкторите от Горковския автомобилен завод са били принудени максимално да унифицират с останалите коли, в това число и кормилното управление, което не е най-подходящото за къс и възтежък пълноприводен автомобил. Американците, както обикновено, са подходили хитро и практично. Дългата надлъжна тяга достига почти до средата на автомобила, където е монтиран двураменният лост, съединен с тягите на колелата. Резултатът е по-лек и по-точен волан.

За момент може да ви се стори, че Willys е по-лош войник от GAZ. Защото с тегленето на оръдието определено руснакът се справи доста по-добре. Но ако все пак трябва да избирате зад чий волан да прекарате редовната си военна служба, заложете на Willys.

И въпреки всичко те толкова си приличат! Съвсем като двама стари храбри войници. В крайна сметка тук сравненията са излишни – през 1945 г. те рамо до рамо доведоха победата. Естествено не без помощта на човека зад волана и конструкторите.

GAZ 67-В e груб и истински войник, а непреклонният му характер се съотнася с руската душа.

+ Висш пилотаж в проходимостта и тяга като на истински трактор.

-Трудно управление, твърди волан, педали, предавателна кутия и неудобно разположение на местата.

+ Точно и леко управление, прилична динамика, понижаваща предавка.

- Трудно се придвижва в колеята, очертана от товарен автомобил,

ниска напречна устойчивост.