Закон за адвокатурата, внесен в Народното събрание на 4 юли 2003 г от Камелия Касабова заместник-председател на Народното събрание, и народните представители Валери Димитров, Нина Чилова и Снежина Чипева
Изтегляне 0.97 Mb.
|
| Списание „Адвокатски преглед” - брой 9-10 от 2003 г.
СЪДЪРЖАНИЕ УВОД Втори законопроект за адвокатурата "Адвокатски преглед" СТАТИИ Етичен кодекс на адвоката. Рекламиране на адвокатската дейност - Митко Чаталбашев, адвокат от София Основни изменения и допълнения в Закона за устройство на територията” - Асен Запрянов, адвокат от Пловдив Прихващане на данъчни задължения - Любомир Владикин, адвокат от София В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Закон за адвокатурата (проект) МЕЖДУНАРОДЕН ЖИВОТ Конгрес на Международния адвокатски съюз UIA в Лисабон ПРАВНА КНИЖНИНА В правните списания Нови книги, постъпили в библиотеката на ВАС Трети компютърен експертен продукт "Съдебни искове" от фамилията КЕПСИ: КЕПСИ "Търговско право" СЪДЕБНА ПРАКТИКА Върховен касационен съд - гражданска колегия Върховен касационен съд - наказателна колегия Върховен административен съд Втори законопроект за адвокатурата - "Адвокатски преглед"
Етичен кодекс на адвоката. Рекламиране на адвокатската дейност - Митко Чаталбашев, адвокат от София 1. Цел на изложението Настоящата лекция се стреми да обоснове ползата от приемането на Етичен кодекс на българския адвокат. За целта, през призмата на кратък сравнителен анализ на етичните правила в САЩ и Европа, ще бъдат анализирани основните положения на изработения под егидата на АВА СЕЕLI проект за Етичен кодекс, като ще бъдат отчетени и някои разпоредби от действащия Закон за адвокатурата, както и от внесения в Народното събрание проект за нов Закон за адвокатурата. Ще бъде поставено ударение върху етичните правила, свързани с рекламирането на адвокатската професия. 2. Същност на Етичния кодекс на адвоката Етичният кодекс / етичните правила на адвоката представляват моралните и професионални стандарти, определящи поведението на адвоката при упражняването на неговата професия. Особената роля на адвоката в съвременното демократично общество не се ограничава до простото изпълнение на това, което му е възложил законът; при защитата на правата и законните интереси на клиентите си, адвокатът трябва да служи и на интересите на правосъдието, на справедливостта. Затова при упражняването на професията му пред адвоката възникват множество етични/морални проблеми и конфликти, свързани най-вече с отношенията с клиентите, с правораздавателните органи, с останалите членове на професията, с обществото и др. Чрез изработването на етични правила за професионално поведение, от една страна, адвокатът получава нужното ръководство как да разрешава възникналите етични конфликти, а от друга страна, се засилва доверието на обществото в адвокатската професия. Използваните в практиката и теорията взаимозаменяеми термини: адвокатска етика, професионални правила за поведение, професионална отговорност, етични правила, етичен кодекс и т.н. обозначават именно тези професионални стандарти, които трябва да бъдат следвани от адвоката, когато е изправен пред различни морални отговорности. Тези етични правила най-често са закрепени в писаното право, но често са извличани и от обичаите и съдебната практика на всяка страна. През последните десетилетия се налага създаването на специални етични/професионални кодекси на адвокатите с цел да се даде цялостно и систематично уреждане на правилата на адвокатската етика, което да улесни тяхното ефективно спазване и приложение. Следователно понятието Етичен кодекс се налага не само в неговия деонтологичен смисъл - като съвкупност от ценностни правила, но и в неговия структурен/технически смисъл – като систематизирана система от правила и санкции. 3. Етичните кодекси в САЩ и Европа Етичните кодекси на САЩ и европейските страни, както от Западна, така и от Източна Европа се стремят да дадат разрешения на едни и същи въпроси: независимост, конфиденциалност, конфликт на интереси, компетентност, адвокатски хонорари, рекламиране, т.н. Но отговорите, които дават на тези въпроси САЩ и европейските страни, най-вече от континенталната правна система, са доста различни, като разликите са не толкова между самите европейски страни, колкото между тях и САЩ. Основната причина за това “противоречие” е различното положение на юридическата професия в САЩ и на континента. В САЩ юридическата професия е единна. Веднъж завършил правното си образование и приет в съответната колегия ("Ваг") американският юрист може да упражнява различни правни дейности, било то в частния или публичния сектор, както често и лесно да преминава от един сектор в друг, включително съдебния т.е. налице е изключителна мобилност на правната професия. Докато в Европа системата на цивилистичното право е произвела най-малко три типа практикуващи юристи: адвокати, нотариуси, юрисконсулти, както и отделната професия на магистрата. Като всяка юридическа професия е регулирана от различен закон, етичен кодекс, регулаторен орган. Затова и в нито една европейска страна не може да бъде открита организация еквивалентна на Американската асоциация на юристите (American Bar Association), която по принцип представлява цялата правна професия на територията на САЩ. 3.1. Източници на етични правила в САЩ и Европа. Основният източник на професионални етични правила в САЩ са кодексите за професионално поведение, приети от висшите съдилища на съответния щат, в който юристът желае да практикува. Американската асоциация на юристите (ААЮ) играе главна роля при изработването на тези кодекси. През 1983 г. са приети първите Примерни правила за професионално поведение (Model Rules of Professional Conduct), които се променят и осъвременяват периодично, като последната редакция е от февруари 2002 г. Преди 1983 г. са действали т.нар. Правила на професионалната етика (Canons of Professional Ethics). Въпреки че няма консенсус между отделните щати относно правната природа на Правилата за професионално поведение на ААЮ, те са приети от повечето щати и те са основният американски стандарт за преценка на професионалното поведение на адвоката. За разлика от американските адвокати, обединени в щатски асоциации, които по принцип са регулирани от щатските съдилища, а не по законодателен път, европейските адвокати традиционно са подложени на по-силен държавен контрол и регулиране. В почти всички европейски страни законите за уредбата на съответната национална адвокатура съдържат и редица етични правила за професионално поведение, като наред с това се приемат и отделни Етични кодекси. В много страни в гражданскоправното или наказателноправното законодателство също се съдържат някои правила за професионално поведение на адвоката. Най-важният източник на етични правила в рамките на Европейския съюз е Кодексът за професионално поведение на адвокатите в Европейския съюз, приет през 1988 г. от Съвета на адвокатските колегии на Европейския съюз (Code of Conduct for the Lawyers in the European Union). Въпреки, че Съветът на адвокатските колегии на Европейския съюз не е официална институция на Европейския съюз, а само представлява пред него интересите на адвокатите от съюза, т.е. актовете му нямат обвързваща сила, то разпоредбите на кодекса са възприети от всички държави-членки на ЕС. Същевременно много разпоредби на кодекса са възприети и от страните, чийто адвокатски колегии имат статут на наблюдатели към Съвета на адвокатските колегии, какъвто статут има и българската адвокатура чрез Висшия адвокатски съвет. Подобно на Правилата на Американската асоциация на юристите и Кодексът за професионално поведение на европейските адвокати, съдържа задължителни етични и професионални правила, чието нарушаване води до дисциплинарна отговорност, която може да бъде наложена както от страната, в която адвокатът е вписан, така и от страната, в която той практикува. Като последица от гореописаното различно положение на юридическата професия в САЩ и страните от континентална Европа, като и заради различните правни традиции на англо-американската и континентална система, макар и да споделят ред общи юридически ценности, етичните кодекси на САЩ и европейските страни имат следните по-важни разлики: - различен е стилът на кодексите. Американските кодекси са по-детайлни, докато европейските формулировки са по-общи; - в САЩ има много по-обстойна съдебна практика, интерпретираща правилата за поведение. Например, поради липсата на регулиране на адвокатските хонорари, съдилищата често се обръщат към етичните кодекси, когато разглеждат спорове относно разумността на размера им. Докато подобни спорове в повечето европейски страни се разглеждат от специални органи към адвокатските колегии; - различно е отношението към конфликта на интереси. В САЩ при условие, че клиентът е информиран и се съгласи, могат да отпаднат повечето забрани за един адвокат относно представителство на друг клиент т.е. преценката е оставена на клиента. В повечето европейски страни от континенталната система се забранява на адвоката да представлява клиент при наличие на конфликт на интереси, без да се дава право на преценка на клиента; - и при двете системи професионалната независимост е основен принцип, но той има различен смисъл. Докато в САЩ този принцип по-скоро набляга на независимостта на адвоката от вмешателства на законодателната и изпълнителната власт, то под професионална независимост в Европа се има предвид и автономност спрямо клиента при вземането на решения. В този смисъл американската правна култура е много по-центрирана върху отношението с клиента; - различни са и режимите на дисциплинарната отговорност. Като цяло дисциплинарната отговорност на американските адвокати се осъществява пред висшите щатски съдилища, които обикновено делегират своите пълномощия на адвокатските колегии или в повечето случаи на специално създадени юрисдикции, отговорни пред съдилищата. Процедурата трябва да протече при всички гаранции за един справедлив процес, като наложените дисциплинарни наказания подлежат на съдебен контрол. В континентална Европа обикновено местната адвокатска колегия е натоварена с установяването на нарушенията и налагането на административните наказания, като за разлика от САЩ процедурата не е толкова прозрачна, например производството е при закрити врати. 3.2. Българският опит Следвайки европейската традиция, действащият Закон за адвокатурата (ЗА), приет през 1991 г., урежда сравнително подробно наред с условията за упражняването и организацията на адвокатската професия и ред етично-професионални въпроси, като: добросъвестност, конфиденциалност, конфликт на интереси, адвокатско възнаграждение, реклама и др. Основен акт в тази област е приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 2 за Правила за упражняване на адвокатската професия и за професионалната отговорност, която общо взето следва модела на Кодекса за професионално поведение на адвокатите в Европейския съюз. На практика. Наредба № 2 детайлизира някои разпоредби на ЗА и идентифицира основните професионални проблеми; Основни принципи на професията; Взаимоотношения с клиента; Хонорари, Отношения между адвокати: Отношения със съдии и прокурори и др. Важно е да се отбележи, че неспазването на правилата за упражняване на адвокатската професия представлява дисциплинарно нарушение, което се наказва съобразно ЗА. Изминалите повече от 10 г. от приемането на ЗА ясно показаха, че той се нуждае от осъвременяване, което доведе и до внасянето в Народното събрание на проект за изцяло нов Закон за адвокатурата в края на 2002 г. Наред с многото нови елементи, свързани с по-ефективното упражняване на адвокатската професия, новия ЗА изрично предвижда и приемането на Етичен кодекс от ВАС. В мотивите към законопроекта се подчертава, че неговото създаване и свързването му с определени последици ще има важно морално-психологическо значение за повишаване качеството на адвокатската защита и за отговорността при изпълнението на задълженията на адвоката при осъществяване на неговата професионална дейност. Най-вероятно бъдещият Етичен кодекс, подобно на Наредба № 2 ще доразвива и детайлизира етичните и професионални правила, залегнали в новия ЗА, които на практика не се различават съществено от досегашните. В края на 2000 г. по инициатива на българския клон на Американската асоциация на юристите, Правна инициатива за Централна Европа и Евразия (АВА СЕЕLI) бе сформирана работна група от няколко адвокати, която на доброволни начала бе натоварена с изработването на проект за Етичен кодекс на адвоката, чийто неокончателен вариант е предложен на Вашето внимание. Идеята бе след приемането на новия ЗА да се предложи готов проект на адвокатурата, което евентуално да облекчи приемането на предвидения в закона Етичен кодекс. Разбира се, проектът е само едно скромно начало и се нуждае от още допълнения и усъвършенствания, както и от по-широко обсъждане. 4. Основни положения на проекта за Етичен кодекс 4.1. Структура на проекта за Етичен кодекс
4.2. Преамбюл Преамбюлът въвежда мисията на адвоката, която се обобщава от принципа, че “при защитата на правата и законните интереси на клиентите си, адвокатът трябва да служи на справедливостта”. Излага се и същността на Етичния кодекс, който съдържа правила за професионално поведение, насочени към осигуряване на достойно представяне на адвоката при изпълнение на неговата особена роля. 4.3. Основни принципи Сред основните принципи са: достойнство, независимост, конфиденциалност, компетентност, добросъвестност. За разлика от досегашните български разпоредби Етичният кодекс, макар и да потвърждава категорично принципа на адвокатската тайна, не го абсолютизира, като предвижда и хипотези, при които на адвоката е позволено да разкрие информация, дадена му от клиента. Например, за да предотврати смърт или телесни повреди, както и да се защити при гражданскоправен или наказателен спор с клиента. Но и в тези случаи адвокатът трябва да се стреми да не разкрива повече информация, отколкото е необходимо за целта. 4.4. Отношения с клиента Веднага след Основните принципи следва Главата “Отношения с клиента”, което подчертава и структурно нейното значение. В нея са регламентирани такива важни въпроси като конфликта на интереси и адвокатското възнаграждение. Основният принцип е, че адвокатът трябва винаги да действа по най-добрия начин за клиента, като поставя неговите интереси пред своите. По отношение на конфликта на интереси е възприет смесен подход. По принцип американския подход, следван и от някои европейски страни, е да се даде възможност на клиента, при възникнал конфликт на интереси, сам да прецени дали иска да бъде представляван или не. Докато повечето европейски страни при наличие на конфликт на интереси забраняват на адвоката, без да се вземе предвид мнението на клиента, да представлява. Проектът за Етичен кодекс по принцип позволява да се представляват клиенти при възникнал конфликт на интереси стига те да дадат изричното си съгласие и при условие, че няма да се засегнат неоправдано техните интереси или да се нарушат други етични правила. При последващ конфликт на интереси адвокатът трябва да откаже зашита, дори и клиентът да е съгласен, стига да прецени, че съществува риск за нарушаване изискванията за конфиденциалност спрямо предишен клиент или сведенията, които адвокатът е придобил при или по повод воденето на делата на предишен клиент биха дали неоправдано имущество на новия клиент. Адвокатското възнаграждение трябва да бъде разумно и справедливо, като са формулирани и конкретни фактори за неговото определяне: необходимото време, новост, трудност, времеви ограничения,опит и др. 4.5. Отношения със съдилищата Разпоредбите на тази глава не са толкова детайлни, но ясно прокарват основният принцип, че при упражняването на професията адвокатът не трябва да препятства правосъдието. 4.6. Отношения между адвокатите Тази глава съдържа по-детайлни разпоредби, както от по-принципен характер: отношенията между адвокатите трябва да се основават на сътрудничество, честност и конфиденциалност, така и от по-прагматичен: как да се постъпи, когато наш колега нарушава професионалните правила. 4.7. Отношения с обществеността Основното положение е, че всеки член на обществото трябва да има достъп до правна защита от компетентен адвокат. В този смисъл един от най-важните въпроси е за рекламирането на адвокатската дейност, който ще бъде разгледан по-детайлно, като ще започнем с един сравнителен анализ на практиката в други страни. 5. Рекламиране на адвокатската дейност Терминологично уточнение.
5.1. САЩ До 1977г. рекламирането на адвокатската дейност в САЩ е забранено, като несъвместимо със същността й. След това започва да надделява мнението, че ограничаването на рекламирането нарушава правото на лицата да получават по-широка информация за предлаганите правни услуги т.е. ограничава се достъпа до ефективно правосъдие. През 1997г. Върховният съд на САЩ се произнася по делото Bates, че Първата поправка на Конституцията позволява на адвокатите да рекламират правните услуги като форма на правото на свободно изразяване. Веднага след това ААЮ започва да регулира рекламирането чрез своите Правила, като последното им изменение в тази област е от Февруари 2002 г. Основният принцип заложен в Примерните правила е, че при съобщаването на сведения за себе си или за дейността, която извършва, адвокатът няма право да дава невярна или подвеждаща информация. Например, едно сведение се счита за невярно или подвеждащо, когато съдържа съществено превратно представяне на факти или закони, или пропуска факт, необходим, за да бъде цялостното твърдение неподвеждащо. Правилата се отнасят до всички сведения, които адвокатът дава, а не само за рекламата или самопредлагането. Рекламирането позволява на адвоката да разпространи информация за себе си, т.е. да търси клиенти без само за разчита на репутацията си, каквото е традиционното виждане. Специално за рекламата Правилата определят, че адвокатът може да рекламира предлаганите от него услуги чрез различни средства, като телефонни и правни указатели, вестници и други периодични издания, външна реклама, радио или телевизионна реклама, писмена реклама или реклама на запис. Информацията може да се отнася до името на адвоката, адрес и телефон, вид на извършваните услуги, начините за договаряне и плащане, владеенето на чужди езици, имената на лицата, които могат да дадат препоръки за адвоката и имената на редовните му клиенти (с тяхното изрично съгласие), както и всяка друга информация, която може да привлече вниманието на аудиторията, търсеща правни услуги. Същевременно адвокатът няма право да дава нищо, което представлява ценност или стойност на дадено лице, за да препоръчва услугите му с изключение, например, на заплащането на разходите по рекламата или заплащането на възнаграждение за придобиването на чужда адвокатска практика. Всяко рекламно съобщение трябва да съдържа името на поне един адвокат, който да носи отговорност за неговото съдържание. Интересни и подробни са правилата, регламентиращи прекия контакт с потенциални клиенти т.нар. “самопредлагане” (solicitation). Забранено е на адвокат лично или чрез пряк телефонен разговор да се стреми да бъде нает от потенциални клиенти, с които няма семейни връзки или предишни професионални отношения, ако основният мотив за тези действия е печалба. Целта е да се предотврати, създаването на образ на адвокатите, които се стремят единствено да се възползват от нещастията на другите, както и да не се подведат някои по-наивни лица. Разбира се, забранен е всякакъв контакт, ако преди това клиента е заявил, че не желае да бъде търсен, или ако се употребява насилие или принуда. Но повечето щати позволяват т.нар. direct mail т.е. изпращането на писмени или други материали, предназначени за неограничен кръг от лица или групи от лица. 5.2. Европа Правилата за рекламиране на адвокатската дейност в Европа не са толкова либерални както в САЩ. Все пак през последното десетилетие интернационализацията на адвокатската професия, силната конкуренция и нуждите на информационното общество водят поне до отмяната на предишната пълна забрана върху рекламата. Понастоящем почти във всички европейски страни рекламата е позволена, като само е различна степента на ограниченията, а общата тенденция е към либерализиране, което все пак е доста далеч от американската практика. Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|