Заседание софия, петък, 13 март 1998 г. Открито в 9,03 ч

…………………………………………………

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: .............................................

Преминаваме към отговори на министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев.

Има думата господин Велко Вълканов да развие своя актуален въпрос относно ръста на престъпността през 1997 г.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Бонев! Изминаха вече 2-3 месеца от новата 1998 г. и предполагам, че вече разполагате с обобщени данни за ръста на престъпността през изминалата 1997 г. Освен това Вие вече почти една година носите отговорността за преодоляване на престъпните прояви в нашата страна. Трябва да се предполага, че вече сте в състояние да направите някои изводи и да констатирате някои тенденции както в развитието на престъпността, така и в борбата срещу нея.

Ето защо си позволявам да Ви запитам, господин Бонев:

Първо, какъв е ръстът на престъпността през изминалата 1997 г.? Има ли тя увеличение спрямо 1996 г. и какво е това увеличение в абсолютни цифри и проценти, както и на 100 000 души от населението?

Второ, какъв е ръстът на някои от най-тежките престъпления у нас отново в цифри и проценти в сравнение с 1996 г.?

Трето, каква е разкриваемостта на престъпленията общо и за убийствата в частност? Убийствата специално интересуват всички нас, защото те са много тежка форма на престъпна дейност.

И четвърто, ако престъпността през изтеклата година се е увеличила, къде според Вас трябва да са причините за това - дали във Вашата незадоволителна работа или във фактори извън самия Вас? Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.

Има думата министър Бонев.

МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов! Полицейската статистика е основана на регистрираните жалби на граждани, така наречения регистриран заявителски материал. Тази статистика не е и не би могла да бъде точно и огледално отражение на действителната картина на престъпността. Това се дължи на следното.

Една значителна част от дребните престъпления остават неизвестни на полицията, защото потърпевшите не са счели за нужно да се оплачат. В това отношение най-важният фактор за количеството подадени жалби за дребни случаи е доверието в полицията. Колкото по-ниско е доверието, толкова по-малко са хората, които си правят труда да ангажират полицията. Недоверието в полицията и изкривяването на статистиката се дължи и на политиката на полицията по заявителските материали. За да се покаже по-розова картината в миналото, масово се укриваха заявителски материали. Регистрираха се преимуществено жалби за престъпления с известен извършител. Така в годините на социализма разкриваемостта се докарваше с молив до фантастичните 90 на сто.

При проверка на Дирекция на Националната полиция през миналата година беше установено, че само в едно районно полицейско управление през 1996 г. са били укрити над 700 преписки. При това положение преценка за истинската картина на престъпността може да се прави по-скоро по социологически, отколкото по статистически критерии.

Другият характерен момент, който прави недостатъчно точна полицейската статистика, са заявителските материали, при които след проверка се оказва, че няма престъпления. Те са между 15 и 20 на сто за миналата година от регистрираните жалби, около 40 000 случая са това.

При това положение полицейската статистика може да служи като извод по-скоро за натовареността на полицията, отколкото като източник на данни за картината на престъпността, и ние това добре го разбираме. Дори случаите, в които няма престъпления, изискват да се работи и да се проверява, т.е. натоварва се полицията и затова те за нас също са важни и ние ги включваме в общата статистика.

Провежданата от Министерството на вътрешните работи политика за установяване на действен контрол за завеждане на всички постъпили заявителски материали създава условия за увеличаване доверието на гражданите към органите на МВР. Възникна тенденция за превъзмогване на страховия синдром от уличната и силова престъпност. Обективен показател са не само социологическите проучвания, но и постъпилите в МВР сигнали, молби и предложения от граждани, фирми и други ведомства. За 1997 г. техният брой е 5475 или с 83,2 на сто повече в сравнение с 1996 г.

Отчитайки условностите в достоверността на регистрирания заявителски материал като отражение на престъпността, трябва задължително да уточним, че престъпността не е единствено и пряко функция от работата на полицията. И Вашите експерти многократно са подчертавали това.

Прекалено много са криминогенните фактори, за отстраняването на които усилията на полицията не са достатъчни. Особено неблагоприятно на картината на престъпността се отразява ръстът на разкритата и ненаказана престъпност. В това отношение българското правораздаване е рекордьор по неефективност и няма аналог в света. На 100 разкрити престъпници се наказват едва 4. Разкритите и ненаказани 96 на сто от престъпниците продължават да извършват престъпления, увеличават неразкритата престъпност, демотивира се полицията и в обществото се затвърждава убеждението, че държавата е безсилна пред престъпността. Всичко това се отразява крайно отрицателно на общата криминогенна обстановка.

Като имате предвид всичко това, Ви предлагам и самите данни от полицейската статистика.

Началото на 1997 г. е характерно с рекорден ръст на престъпността. През месец януари нивото на криминалната престъпност надмина с 35,7 на сто стойностите за предходната 1996 г., месец януари. Казвам просто каква е статистиката.

През месец март увеличението е значително - със 75 на сто. Този процес с малки колебания продължава до май, след което се появяват и първите положителни резултати.

Всъщност статистиката показва, че неблагоприятните изменения в ръста на престъпността започват още през 1996 г. Краят на 1996 г. завършва с ръст от 120 на сто на регистрирания заявителски материал в сравнение с началото - декември спрямо януари 1996 г. Но кривата става особено стръмна в началото на 1997 г., когато практически липсваше държавност. В средата на годината регистрираната престъпност започна да намалява. След месец септември престъпленията за първи път намаляват спрямо 1996 г., като през декември вече е регистриран спад от 17,7 на сто, по-ниско, отколкото през декември 1996 г. Тази тенденция се запази и през първите месеци на настоящата година - през януари и февруари нивото е вече 23 на сто по-ниско, отколкото същият период предишната година.

Такава е динамиката на регистрираната престъпност. Тя може да се илюстрира и с коефициента на престъпност на 100 000 жители от населението, отчетен за 6-месечие. Обръщам внимание 6-месечният коефициент, а не годишният, защото точно наполовина може грубо да се сметне разликата. Знам, че Вие имате други цифри и аз ще ги коментирам след малко.

За 1996 г. за първото полугодие, само за 6-те месеца, коефициентът е 1087 на сто на 100 000.

За второто полугодие вече става 1259.

За първото полугодие на 1997 г. скача на 1594.

За второто полугодие става 1297 на сто или почти се изравнява с второто полугодие на 1996 г.

Въпреки положителната тенденция от месец септември насам, изоставането от първите няколко месеца на 1997 г. с превишение от над 75 на сто не можа да бъде компенсирано докрай и в годишната статистика се отчита ръст спрямо 1996 г. на 23,2 на сто.

Отново напомням, че тази цифра не носи информационна стойност, ако се приеме механично. Много по-важни са тенденциите, а те, както показват цифрите от няколко месеца, са благоприятни. Важно е, че в този ръст са отчетени и икономическите престъпления, а това прави неточна, до известна степен, цифрата от 23 на сто.

Всъщност икономическите престъпления имат латентен характер. Ние не знаем колко са извършените икономически престъпления, за тях няма заявителски материал, ние знаем само колко са разкрити.

През 1997 г. са разкрити с 20 на сто повече икономически престъпления и те автоматично, по инерция от предишните години, се включват в статистиката на регистрираната престъпност. Без това да е правилно, казвам това за онези повърхностни анализатори на полицейската статистика, които имат навика да правят изводи за тенденции в престъпността на база разкрита престъпност, която по своя характер е латентна. Това не е само за икономическата. Така не можем да кажем дали има увеличение на икономическата, защото няма обективен източник на данни. Тя е скрита. Можем да кажем само дали полицията е работила по-добре и е разкрила повече.

Не можем да правим извод дали се увеличават престъпленията, извършени от рецидивисти. Можем само да кажем, че сме разкрили повече рецидивисти.

Същото е и с детската престъпност. Няма обективни данни за истинската картина. Може да има само предположения на базата на разкритата престъпност, при това с голям коефициент на неточност. Правят се опити чрез социологически проучвания да се види приблизително тази картина. Но с такива точни данни за латентната престъпност нито една полицейска статистика в света не разполага.

Годишната интензивност на разпространение на криминалната престъпност на 100 хил. души за 1997 г. е 2891. Това е с 544 престъпления повече от 1996 г., годишно. Увеличението се дължи изцяло на статистиката от първото шестмесечие.

За сравнение, все пак е добре да го знаете, в най-спокойния град на Германия - Мюнхен, този коефициент е 8000 на 100 000; в Берлин е 18 000. Във всички източноевропейски страни коефициентът е по-висок. За нас това изобщо не е успокоение, уверявам ви, защото за нашата действителност подобна престъпност е непозната.

Обективният анализ показва, че пиковото ниво на посегателствата в икономиката е достигнато в предходни години, когато целенасочено създаденият дисбаланс в стопанското и финансово законодателство позволи на лица и фирми незаконно да приватизират значителна част от активите и доходите на държавните и общинските предприятия. Бяха източени значителни капитали по разработени схеми за заобикаляне на банковото законодателство. В този период се създадоха и предпоставките за мащабно разгръщане на организираната престъпност чрез мълчаливо толериране изграждането на силови структури и използването им при осъществяването на контрабандни операции.

Увеличението на престъпността се дължи преди всичко на имуществените посегателства и най-вече на кражбите, които за годината са 177 117, чийто ръст е 29,6 на сто, в абсолютни цифри с около 40 000 повече.

Увеличението в ръста спрямо предишната година е изцяло за сметка на кражбите. При останалите видове престъпления няма такъв феномен. Това увеличение все пак, и това е важно за самите полицаи да се знае, се дължи и на създадената организация за стриктно завеждане и целенасочена работа по тези деяния, част от които, като кражби на селскостопанско имущество, джебчийски кражби, дребни части и вещи от МПС - чистачки и така нататък, в предишните години се третираха като маловажни и изобщо не се регистрираха.

Динамиката на регистрираните имуществени престъпления е определяща за динамиката изобщо на регистрираната престъпност. Пиков момент в първите месеци на годината и след това постепенно намаление. Всъщност имуществените престъпления имат същата крива, каквато е общата регистрирана престъпност. През септември те намаляват вече и тенденцията досега върви надолу спрямо 1996 г.

Същевременно, с това отговарям и на другия Ви въпрос, при някои от най-тежките престъпления против личността е налице спад. Така например умишлените убийства са намалели с 8,6 на сто. Тенденция на намаляване се наблюдава и при извършените взривявания - от 166 за 1996 г. на 123 за 1997 г. Регистрираните отвличания на хора са по-малко с 11,7 на сто в сравнение с предходната година. Въоръжените грабежи се запазват на нивото от предходната година - 281, цифрата е същата. С 12,8 на сто са намалели изнудванията. Значителен спад от 17 на сто, или от 2085 броя е отчетен при посегателствата срещу моторни превозни средства. Тук са включени грабежите, кражбите и противозаконните отнемания на МПС. Особено голямо е намалението при противозаконните отнемания на моторни превозни средства през 1997 г. спрямо 1996 г. Това е важна информация за онези, които пророкуваха, че отлепването на застрахователните стикери ще доведе до ръст на подобни престъпления.

В резултат на проведени оперативно-издирвателни действия полицейските служби са установили 113 517 лица, като извършители на престъпления. В сравнение с предходната година са разкрити и заловени извършители в повече 22 463 в сравнение с 1996 г. И това вече е тази част от дейността на полицията, към която аз имам пряко отношение и мога да отговарям - разкриваемостта.

Въпреки усложнената криминогенна обстановка, постигнатите резултати от полицията по линия на разкриваемостта са следните: разкрити са 104 164 криминални престъпления или 45,6 на сто от общо регистрираните. Статистиката показа, че това е най-високият процент на разкриваемост през последните седем години.

В абсолютни цифри са разкрити 21 067 престъпления повече, отколкото през миналата - 1996 г.

И един много важен показател - допълнително от предходни години са разкрити около 4000 престъпления, извършени преди 1997 г.

За сравнение би могло да се посочи, че в Германия се разкриват около 49 на сто от престъпленията, във Франция - 34,9 на сто, в Швеция - 30 на сто, в Италия - 25,5 на сто, в Испания - 24,8 на сто.

Очевидно е, че резултатите ни са съизмерими с тези на повечето европейски страни. Разликата обаче е в това, че там се осъждат 80 - 90 на сто от разкритите престъпници, а при нас, както вече споменах, едва 4 на сто.

Ръст на разкриваемостта се наблюдава при почти всички структуроопределящи престъпления. Разкрити са 91 на сто от изнасилванията; 92,2 на сто от блудствата; 86,2 на сто от тежките телесни повреди; 83,9 на сто от изнудванията; 79,2 на сто от отвличанията; 77,5 на сто от убийствата; 50,9 на сто от грабежите; 38,7 на сто от кражбите. Процентът на разкриваемост при взривяванията е нараснал от 8,4 на сто за 1996 г. на 17,1 на сто за 1997 г. Това са едни от най-трудните за разкриване престъпления.

С цел адекватно и ефективно противодействие на масовата престъпност чрез своевременното изолиране на извършителите, активното прилагане на чл. 409 от НПК бе изведено като приоритетна задача в нашата работа. Тези правомощия бяха дадени на полицията с поправките в Наказателно-процесуалния кодекс от месец май 1993 г., но на практика до края на 1996 г. не бяха използвани ефективно. За този период - 1993 - 1996 г., са образувани едва около 30 - 35 преписки. През 1997 г. образуваните по чл. 409 от НПК преписки са вече 3993, около 4000. От тях на прокуратурата са предадени 3840, а броят на осъдените лица е около 3000 - 2994 точно.

В резултат на проведени реализации са иззети значителни количества наркотични вещества на стойност 68 млн. дойче марки. Това е цифрата, която е значително по-висока от предходни години. Унищожени са над 200 декара канабис, разкрити са и няколко нелегални лаборатории за промишлено производство на значителни количества амфетамин, който за информация на неосведомените, съгласно легалното определение на два български закона също е наркотично вещество.

В сферата на икономиката разкриваемостта е нараснала с 2304 престъпления - от 11 264 на 13 568. Установените щети по разкритите престъпления са се увеличили около осем пъти, като си даваме сметка за инфлацията. Съпоставката на увеличението на разкритите престъпления и това на нанесените щети е доказателство, че полицията се ориентира към истинските престъпници, а не само към дребните риби.

С 16,8 на сто са повече разкритите документни престъпления, с 15,3 на сто повече са длъжностните присвоявания, с 11,3 на сто повече документните измами, със 7,4 на сто повече престъпленията по служба. Иззети са значителни количества, да не ги цитирам, защото в медиите достатъчно се говори за това, нелицензирани компактдискове, видео- и аудионосители, 400 матрици за незаконно производство на компактдискове.

Въпреки започналите през изминалата година позитивни промени в икономиката, върху състоянието на престъпността оказваха влияние множество криминогенни фактори. Сред тях с особена сила се открояват нерешените проблеми със собствеността и пазара на труда; значителният спад на брутния вътрешен продукт през 1996 г.; сривът в банковата система и последвалата хиперинфлация в началото на 1997 г.; продоволствената и в частност зърнената криза. Тези криминогенни фактори придават силен инерционен момент на ръста и динамиката на престъпността и затова би било утопия да се очаква светкавично затихване на тези инерционни импулси. В своята съвкупност тези фактори доведоха до рязко обедняване на по-голямата част от населението, което по същество има значителен криминогенен заряд. В същото време се появяват и нови фактори - конфликтите в Косово и евентуалните санкции. Те биха били мощен катализатор на криминална активност в целия регион.

Увеличението на престъпността не е функция единствено от работата на МВР, както и намалението не е единствено функция от нашата работа. В нормалните държави, когато се увеличава престъпността, не се упреква полицията, а се увеличава бюджетът й. Вярно е, че с по-ефективна работа може да се влияе косвено върху ръста на престъпността и през миналата година това бе доказано.

Политиката на Министерство на вътрешните работи е ориентирана към оказване реална защита на гражданските права и свободи и държавните интереси. За целта - и ние призоваваме към това - е необходимо постигането на широк обществен консенсус, консолидиране и единение на нацията за решителен отпор на престъпността. Необходима е широка дискусия върху статистиката на престъпността и мерките, които трябва да вземе държавата, включително и реформа в съдебната система. Обществото трябва да е наясно, че борбата с престъпността изисква средства, много повече от това, което се даваше досега. Трябва да ви е известно, че бюджетът на МВР, въпреки увеличението, не е обвързан с около 25 млрд.лв. За поредна година няма и една стотинка за техническо обновление. Това е старата техника, която непрекъснато излиза от строя. Не могат да се предвидят средства за назначаването на пет хиляди полицаи, въпреки постановление на Министерския съвет от 1994 г. По брой полицаи на 100 хиляди жители от населението България е на едно от последните места в Европа. Това за сведение на тези, които твърдят, че сме превръщали в полицейска държава. Няма пари и за хиляда бройки за създаването на така необходимата съдебна полиция.

Така че, уважаеми депутати, когато решите да използвате полицейската статистика за политически дивиденти, имайте предвид всичко, казано дотук, защото зад тези цифри и факти стои тежкият, неблагодарен и недооценен труд на хора, които се опитват да направят от нищо нещо.

Господин Вълканов, предоставям Ви този материал, заедно със статистиката от Дирекция на полицията, има няколко графики, които можете да използвате за в бъдеще.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бонев.

Има думата за реплика господин Вълканов.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Бонев, благодаря Ви за данните, които ми предоставихте. Ще си позволя да кажа, че това, което се съдържа в моя въпрос, и това, което сега ще кажа, не е насочено срещу Вас. Напротив, аз предполагам, че Вие имате добрата воля да съдействате за решението на проблема. Моята идея е друга, че всъщност ние сега се намираме при една система, една обстановка, която обективно ражда тежка престъпност и с която не само Вие, но и други на Ваше място не биха могли да се справят.

Сега позволете да Ви опонирам по някои допълнителни, но все пак и съществени въпроси.

Вие казвате, че картината преди 10 ноември 1989 г. е неясна, защото тогава са се укривали много престъпления. Нека приемем, че това е така. Но от 1990 - 1991 г. насам вече няма никакво укриване на данните. А тези цифри, които аз имам от Съвета за криминологически изследвания при Главна прокуратура, сочат това бурно нарастване именно след 1989 - 1990 г. И ето, през 1990 г. има 68 000 престъпления. Следващата година - 176 000. Следващата година - 224 000, 220 000, 222 000, 206 000 и през 1996 г. са 195 000 и за миналата 1997 г. престъпленията са вече с 23 на сто повече - 241 732 престъпления. Извинявайте, това е една тенденция, която трябва безкрайно много да ни смущава. И никакви тези за някакви лоши хора, които скриват данните, не могат да спасят погледа от тази мъчителна и неприятна ситуация.

Отново Вие използвате един подход, който ми се струва неприемлив. Сочите, например, за някакъв спад на тежки престъпления, като изхождате от някакви помесечни периоди - шест месеца, за декември, за януари. Мисля, че този подход също е некоректен. Ако Вие например вземете един по-голям отрязък от време, а това е необходимо, защото само в този случай се очертава тенденцията, Вие ще видите, че например при убийствата кривата също сочи стръмно нагоре.

Добре, вярно ли е, че например през 1997 г. са извършени 369 престъпления - убийства. Това повече ли е, отколкото преди 7 - 8 години?

МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Горе-долу същото е.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Не, мисля, че те са два пъти повече от това, което е извършено през периода преди седем - осем години.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вашият актуален въпрос е за 1996 - 1997 г.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Да, но искам да очертаем тенденцията. Очевидно, трябва да се направи поглед и върху останалите години.

Освен това, господин Бонев, искам да посоча едно безкрайно смущаващо явление напоследък - детеубийствата. При раждането на децата майките убиват своите деца във вече не един случай. Миналата година това са 29 убийства на деца, родени току-що, а през 1996 г. са били 34. Ще кажете, че пак има спад, но това е незначително. Това безкрайно трябва да ни смущава като явление.

Виждам, че времето изтече. Моля ви за още малко време, господин Соколов. Аз рядко взимам думата. Моля ви да имате търпение.

Аз съм съгласен с това, което казвате, че на Запад има много по-тежки форми на престъпна дейност, с достигнат много по-висок процент на престъпност. И ще посоча в допълнение на това, което казахте, че например в Съединените щати през 1992 г. са извършени 14 млн. 438 хил. престъпления, което прави 5660 престъпления на 100 000 души - два пъти повече, отколкото у нас. И това е, което мен ме тревожи. Тенденцията, която се очертава в тези развити страни, които са ни уж пример за подражание, там престъпността е два или три пъти по-тежка, отколкото у нас. И аз свързвам всичко това не с отделни неуспешни действия на този или онзи кабинет, или на този или онзи отделен министър, а с действието на системата. И при тази система ще има тежка престъпност, ще има убийства, ще има наркомания, ще има проституция, ще има всичко това, което е характерно за така нареченото нормално общество. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.

Имате думата, господин министър.

МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин Вълканов, аз Ви благодаря за доброжелателния тон, с който провеждаме тази дискусия, но тя е важна. Искам да уточня, че данните на Съвета за криминологически изследвания към Главна прокуратура са данни от полицейската статистика. Не само там, но те имат данни и от съдебната статистика. Аз имам техния доклад за миналата и за по-миналата година. Нашите специалисти по анализ на престъпността имат различни виждания, има различия между нас и Съвета за криминологически изследвания, и Института по криминалистика и криминология - неща, които вероятно на една кръгла маса в Института по криминалистика и криминология ще ги уточним. Така например те продължават една за мен порочна практика да смятат, че разкритите икономически престъпления са регистрирани престъпления, при положение, че няма заявител на материала, няма тъжител. Освен това, в техния анализ липсва тази динамика, която наистина е важна за очертаване на тенденцията. Неслучайно разглеждам по месеци, а не само глобално цифрите за годината, защото няма да можем да видим картината. Тоест, няма да можем да направим управленски извод, а не друго.

И от тази гледна точка засега - и то не само благодарение работата на МВР - тенденцията е благоприятна. Аз, както Ви е известно, съм работил в тази система, занимавал съм се със статистиката на криминалната престъпност от дълги години. Всъщност най-ниската точка на престъпността беше през 1985 г. Оттогава всяка година има ръст. Всяка година. Даже ние до 1990 г. говорехме за забавяне темповете на растеж. Можете да си представите по какъв начин са се преценявали нещата. Искам да уточня, без да е била толкова висока престъпността, колкото е сега, че методиката за отчитане беше коренно различна. Тогава не се отчитаха заявителски материали. Това е всъщност тенденцията - беше вкарана в употреба 1991 г. - която я има в европейските страни. Ние всъщност тогава синхронизирахме отчетността си с тази в европейските държави.

Не искам аз да правя изводите при демокрацията и при тоталитарния режим каква е престъпността. Не е моя работа това. Аз съм министър от февруари м. г. Казвам ви каква е тенденцията. Лично аз съм благодарен на служителите на МВР за по-високата разкриваемост. Като, ако обърнете внимание, аз не спекулирам с това, че са разкрити повече в абсолютни бройки престъпления. Когато се извършват повече, се разкриват и повече, процентът на разкриваемост е по-висок. Заслуга за това имат тези хора, които всеки ден са на улицата. Благодаря ви.