Завръщането на протекционизма и яростта на неговите противници

Изтегляне 116.5 Kb. страница 1/7 Дата 18.05.2023 Размер 116.5 Kb. #117751

Жак Сапир Завръщането на протекционизма и яростта на неговите противници март 2009, от Жак Сапир Масови помощи за автомобилните индустрии, увеличаване на митата… В условията на икономическата криза въпросът за протекционизма отново излиза на преден план. Разбира се, поддръжниците на свободната търговия не се предават. Но за много от техните критици налагането на квоти и повишаването на митата за продуктите, идващи от страните с бързо развиваща се икономика (особено Китай и неговите съседи), изглежда като най-добрия начин да се защитят вътрешните пазари в европейските страни и да се увеличат заплатите. МАЩАБИТЕ и дълбочината на кризата съживиха дебата около протекционизма. Един чувствителен дебат, ако се съди по ожесточеността на защитниците на свободната търговия, превърната във фетиш. Когато фактите се представят по начин, който нарочно или поради невежество изопачава истината, протекционизмът изглежда като същинско табу. Отказът да се посочи свободната търговия като причина за сегашната буря показва, че нейните привърженици са изоставили разсъдливостта, за да влязат в света на магическото мислене. Свободната търговия има двоен депресивен ефект - пряк върху заплатите и косвен чрез данъчната конкуренция, която тя прави възможна. И наистина, за да запазят работните места, правителствата на страните, чиито предприятия са подложени директно на конкуренцията на евтино производство и слаба социална закрила, се опитват да запазят нивата на приходите на своя територия (необходимо условие, за да се избегнат делокализациите), като се прехвърлят разходите за обществено осигуряване от предприятията върху работниците. Така към натиска върху заплатите се прибавя едно по-несправедливо данъчно облагане и намаляване на социалните надбавки (косвената заплата). Това допълнително утежнява доходите на повечето домакинства, които успяват да поддържат нивата си на потребление единствено като прибягват все по-често до заеми, точно когато техните финансови средства стават по-уязвими. Така че в основата на кризата стоят не банките, чиито нередности са само един симптом за нея, а самата свободна търговия, чиито ефекти са се съчетали с тези от либерализираните финанси. В Съединените щати делът на работните заплати в националния доход е спаднал на 51.6% през 2006 г. – най-ниската му стойност от 1929 г. насам – срещу 54.9% през 2000 г. [1]. За периода 2000-2007 г. реалното покачване на средната работна заплата [2] е било само 0.1%, а приходите на средното домакинство са спаднали с 0.3% годишно в реални стойности. Намаляването беше най-силно при най-бедните домакинства. За същия период доходите на най-долната една пета от населението са спаднали с 0.7% годишно [3]. От 2000 г. насам покачването на заплатата на час вече не отговаря на производствените печалби. Свободната търговия подтиква също правителствата да прехвърлят разходите за обществено осигуряване от предприятията върху работещите. От 2000 до 2007 г. цената на здравните осигуровки в Съединените щати (+ 68%), както и разходите за образование (+46%) [4] силно се е покачила, докато процентът на жители без социално осигуряване е станала от 13.9% на 15.6% [5]. Дори американецът Пол Кругман, който дълго време твърдеше, чеглобализацията не е виновна, трябваше да признае, че дефлацията на заплатите, причинена от свободната търговия, е изиграла значителна роля в процеса [6]. Следователно в тези условия не е изненада, че имаше бум на задлъжняването на американските домакинства. То представляваше 63% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Съединените щати през 1998 г. и 100% през 2007 г. Явлението съществува и в Европа, където в Еврозоната се съчетава с политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), която утежнява външните депресивни фактори. Някои страни, като Испания, Ирландия и Обединеното кралство, последваха американския модел и там се наблюдава относително, а понякога и абсолютно обедняване на населението [7]. Внесената дефлация на заплатите води до бум на задлъжняването на домакинствата, което, след като през 2007 г. достигна 100% от брутния вътрешен продукт (БВП), породи неплатежоспособност, сравнима с тази в Съединените щати. Изтегляне 116.5 Kb. Сподели с приятели: