Край! Няма да им легна на лекарите

„КАКВО искате? Да няма лекари ли?" - скастри шефът на лекарския съюз журналисти, които питаха за масово измиращите напоследък родилки. Прозвуча като последно предупреждение преди обявяването на война.

Всъщност войната си върви и всеки ден събира своята кървава реколта. На пръсти се броят семействата, които не са дали поне един убит.

Ако войната не е стигнала до теб, уважаеми читателю, време е да се замислиш. Имаш ли позната, легнала в болница да ражда? Веднага я провери. Да не се окаже, че вече 40 часа се мъчи, изоставена сама, защото не си е платила. А когато, вече умираща, със сетни сили извика: „Ще си платя!", да чуе в отговор: „Да беше се сетила по-рано."

Или имаш възрастен роднина в интензивното? Незабавно се информирай дали не е вързан за леглото и не лежи с отворена уста, чиято кухина е с консистенцията на едра шкурка, тъй като дни наред никой не му е давал вода.

Незасегнати от войната обаче едва ли има, защото тя не е нещо ново. Напоследък просто влезе в активна фаза.

Всичко започва с високомерието към обикновения човек, станало лекарска норма преди 50 години. Дядо ми, тогава 60-годишен, чува следното:. „Дядка, как да ти го кажем, да разбереш? Дробовете са ти плява, сърцето - слама. Ходи си на село да си умираш."

Дядо ми би ги разбрал. И на български, и на френски, и на румънски, и на турски. Те обаче са били над това да се обясняват на някакъв си селяндур. След тази случка той живя още четвърт век, което пък показва нивото на компетентност, още тогава настанило се в системата.

Към средата на 80-те здравеопазването вече бе в калъпа на съветската медицина, чийто основен принцип гласи: „Няма болен -има болест." Резултатът беше, че лекарите престанаха да се съобразяват с човешкото достойнство. Така е до днес.

Дори да оживееш при раждане например, процесът по нищо не прилича на онова, което се случва в Европа. „Курво" е разпространено обръщение към родилката. Ако тя много вика, получава репликата: „Когато се чукаше, не викаше, а?" Ако ражда преждевременно, любезно я информират: „Не раждаш - абортираш."

Жестокостта на езика води до жестокост на поведението. Помните убитото в Горна Оряховица бебе - никой не отрече автентичността на записа: „Не ще да мре, мърда... В кофа ли да го давим?" Ми ние така си говорим, казаха после лекарите.

Така ще си говорят и за теб, уважаеми читателю, когато дойде твоят ред, за жена ти, децата ти и родителите ти. Когато всеки ден унижаваш човешки същества, рано или късно преставаш да ги смяташ за такива. И спираш да се занимаваш. Отидете в някоя болница в събота и неделя. Огледайте се за дежурни лекари и ако намерите такива, ще ви дам тиквен медал.

Наистина, някакви нощни дежурства се дават. И се пие. Като случая с дежурния лекар, който се напивал цяла нощ, а заместилият го сутринта колега открил три мъртви бебета...

Убиването на човешкото достойнство води до убиването на хора, тъй като достойнството е основната характеристика на човешкото същество. Убиваш достойнството - убиваш човека. Затова няма лекарства за онкоболните, оперирани умират от мръсотия, хиляди гаснат с грешни диагнози, а тежко болни са подритвани от болница в болница, докато решението на техния проблем не дойде по естествен път.

Подритването на човешки същества като животни обяснява и изумителната некомпетентност на системата. Как така ще интубиращ хранопровод вместо трахея? Навремето в Северна Ирландия ИРА взривяват бомба, шрапнел попада в гърлото на британски войник и му блокира дишането. Старшината грабва химикалка, вади й пълнителя и интубира редника. В трахеята, не в хранопровода. Старшината не е бил медицинско лице - просто воин от Кралската пехота.

Пренебрежението към живота и въпиещата некомпетентност пораждат на свой ред две други убиващи явления. Първото е кръговата отбрана, сравнима само с тази на мафията.

Да се върнем на трите бебета, умрели, докато дежурният се напивал. Какво решава съответната комисия? Едното бебе така си било, второто било дефектно и бездруго щяло да мре, а третото просто си умряло. Виновни няма никога, защото в тази война Женевската конвенция не действа и няма трибунал за престъпления срещу човечеството.

Второто убиващо явление е рутинната документна измама. Огромно количество епикризи са измислици, скалъпени, за да не лъсне, че пациентът е бил пренебрегнат, изтезаван или убит. Ако например ви върнат болния да си мре у вас, обичайната епикриза е инфаркт. Ако болният умре на тяхна територия, най-вероятно ще става дума и за белодробна емболия.

Погледнете пак епикризите на ваши починали роднини, уважаеми...

Има и епикризи, които прикриват финансови измами. Връщат ти например детето от операция с епикриза: операция проведена, не е успешна. После се оказва, че операция не е имало.

Разрезът на детската глава е за парлама, за да се вземат парите.

Подобни епикризи се пращат и в чужбина, където хората все пак не пасат трева. Така стана с известен наш хирург, пратил такава епикриза във Франция, където отчаяната майка завела детето си. Французинът се хванал за главата: операция няма, белег и епикриза - има...

Прокурорите, които трябва да повдигнат обвинение към въпросния наш хирург в момента пълнят гащите от страх. Защо? Защото знаят, че ще вдигнат срещу себе си цяла система, която никога не е давала "свой" да бъде осъден. А нейната злопаметност гарантира, че жертвите са завинаги омотани в плътна като паяжина, лепкава пелена от страх.

Знам, какво си мислите: "Абе, тоя Дайнов акъл има ли? Нали ако им падне в ръцете - край с него."

Така си мислите, защото и вие знаете за какво иде реч. Да, току-що се лиших от лукса някога да им легна на болнично легло като агне на заколение. Ако не участвам в тази война, поне ще съм сигурен, че няма да стана поредната статистика в нейната кървава реколта.

Неотдавна в такава статистика превърнаха и баща ми. Мен обаче първо ще трябва да ме хванат.

- Г-н Нейков, 10 години сте мълчали за едно нещастие във вашия живот. Не отговаряхте и на измислиците, публикувани в жълтата преса. Какво ви провокира сега толкова силно, че да излезете публично в тв предаването на Росен Петров “Нека говорят” и да разкажете?

- Не съм ментор, не искам да се изживявам като такъв. Реших да кажа какво мисля като човек, който познава болката. Загубих дете преди десетина години, страшно ме болеше.

Не карам някого да мисли като мен. Колкото хора, толкова различни мнения. Това е хубавото на нас, човеците. Затова сме си интересни един на друг.

Аз мисля, че д-р Антонина Ковачева и д-р Иван Костов от АГ "Шейново" бяха нападнати несправедливо. Самите те не са участници в тези нещастия, които, за съжаление, се случиха. Те още се случват и ще продължават. Така е по целия свят. Изказвам искрени съболезнования, съчувствам на болката на хората, защото тя е огромна. Виждат, че излиза някакъв си смешник по телевизията и говори някакви неща, ха-ха, ха-ха, нищо не разбира. А тях много ги боли. Не, напротив, аз съм минал през тази болка, затова си позволявам да говоря на тази тема. Аз съм го изживял. Затова си позволявам да се обърна към хората.

Да, тези доктори носят отговорността, те са лицето на тази болница и затова си подадоха оставката, защото са морални хора. Но техните оставки не трябва да бъдат приемани, защото това са едни от най-големите специалисти.

- Защо трябва да бъдат върнати на работа?

- Те са инвестирали страшно много в образованието си и това, което правят в момента, е да обучават хора. Д-р Ковачева е пенсионерка, тя излезе, за да защити колегите си. А знаете ли д-р Костов колко известни чужди специалисти по ин витро е докарал в болницата, които да обучават българските лекари?

Двамата не са замесени конкретно в случаите. Има следствие, прокуратура, съд, да намерят виновника и той да бъде наказан според законите на страната.

- Какво мислите за здравната система?

- Не съм специалист. Доколкото чувам от премиера по новините е как тази година се отделят много повече средства. С всяка следваща година се очаква да бъде така. 20 години нищо не е правено в тази посока. Сега започва и резултатите ще дойдат малко по-късно. Знаеш ли какви са условията в някои медицински центрове, т.нар. лечебници? От 20-30 години не са ремонтирани. Условията на труд са мизерни, да не кажа жалки. Значи ти затваряш един специалист, учил цял живот, специализирал в чужбина, и го връщаш тука да работи при мухъл, влага, студ, няма пари за асистент, за медицинска сестра. Това са спартански условия. И ако не разчитаме на тези хора, ще трябва да се лекуваме сами. Съветвам тези, които не са доволни от медицинското обслужване, да се лекуват сами. Може би те са по-големи специалисти и ще успеят да си повлияят на здравето по един фантастичен начин. Стискам им палци. Но аз не съм такъв човек. Аз от това не разбирам, не мога да се лекувам сам. Разчитам на лекарите. Те са целунати отгоре, това са хора с изключителни умения. Това не е като да смениш крушка.

- Не бяхте ли разгневен, не им ли бяхте ядосан, когато се случи нещастието при вас?

- Бях. Веднага са въпросите защо на мен, защо сега, защо се случи това, защо този доктор така. Но всъщност си дадох сметка, че на мен този доктор ми го препоръчаха като човек, който разбира, който е помогнал на много семейства. След мен още е помагал, преди мен - също.

- Отидохте ли да му кажете нещо, да го попитате?

- Не. Сега, когато се роди Анна, аз целувах ръцете на Ковачева. Понякога се случва нещастие. И на мен ми се е случило. Онези ръце, разбира се, няма да ги целувам. Болката ще остане в мен за цял живот.

Това, което ме провокира, беше как медиите се нахвърлиха като чакали, лешояди върху едни хора, които дори не са били в България в този момент. Да се отнемат лекарските права на тези, които са сбъркали. Но да се вземе оставката на един млад специалист, който, откакто е поел "Шейново" от 3 години, болницата има рекорд - над 4000 родени бебета. Това означава, че този човек наистина разбира от работата си.

Преди 10 години и жена ми щеше да загуби живота си.

Тя беше в болница, след което отидохме в “Шейново”, където й върнаха живота. Точно тези хора. Как да не съм благодарен на д-р Ковачева? Това е най-малкото, което мога да направя - да изляза и да я защитя. И в момента, в който го направих, ми олекна. Почувствах се удовлетворен от себе си, че поне си казах мнението.

- Хората казват, че в болниците ти обръщат внимание, ако имаш пари или си известен. Така ли е?

- Не е така, защото аз бях еди-кой си и преди 10 години и нещата се случиха. Те се случват и сега с много популярни хора. Това е божа работа, природа. Раждането на нов човек е нещо изумително, най-красивото нещо в света.

- Страх ли ви беше сега преди раждането на дъщеря ви Анна?

- Страх ни беше, но аз гледах напред, стисках палци и се надявах всичко да бъде наред този път по простата причина, че аз сам не мога да го направя. Наистина трябва да се довериш на хора, които са учили за това, които са със специални умения.

- Не ви ли хрумна да извикате акушер вкъщи?

- Не, защото се доверявам на тези хора, които върнаха жена ми към живота. Освен психическата депресия тя имаше много сериозни здравословни проблеми. Беше на лечение и на системи в “Шейново” три седмици. Имунната й система беше с индекс минус 2. Казват, че при нула можеш да умреш от едно кихане. Нито ядеше, нито спеше, беше отслабнала, посивяла, посиняла. Стомахът й вътре беше направен на дреп от операция. Д-р Ковачева я спаси.

- Защо хората се настройват срещу лекарите?

- Защото трябва да има някой виновен. Всеки търси някой да му извие врата, да му счупи ръцете, краката. А не си дават сметка, че това наистина е природа.

- След смъртта на Майкъл Джексън неговият лекар отиде на съд, но там хората не се настроиха срещу лекарската гилдия. Защо?

- Това е частен лекар и понеже ти му плащаш огромни суми, той прави, каквото му кажеш. Майкъл Джексън е вземал лекарства, по-силни от наркотици, които са извън закона. Затова го съдят този човек, иначе нямаше.

Ако искаш да бъдеш много добре обгрижван, иди в Европа. Но там само едно “добър ден” в болница е минимум 200 евро.

- У нас хората плащат осигуровки, а като отидат на лекар - пак.

- Тези пари не стигат за никъде. Тези лекари работят за смешни заплати. Не могат да си върнат инвестицията за образованието. Тяхната работа в момента е дарителство. В “Пирогов" има един д-р Серкеджиев, който прави гръдна хирургия с колегите си в 4-а клиника - нещо, което до момента не е съществувало у нас. Така ще помагат на хора с рак на белите дробове. Но има смъртни случаи и вече се иска да се закрие отделението. Същото е и с ражданията, има смъртни случаи, дайте да ги закрием, ще си раждаме сами вкъщи.

Не сме добри хора. Не умеем да прощаваме. А е християнско - има грешка, има прошка.

- Вие простихте ли?

- Аз съм простил. Търся вината само в себе си, в нас. Не в някой друг. Далече съм от мисълта, че някой доктор ще те приеме, за да ти направи лошо. Не познавам такива лекари, не съм чувал да има.

С Чирков какво стана? Човекът, който се върна от чужбина да оправя сърцата на хората. Ние го разнесохме като плажен вестник - бил меркантилен, бил бизнесмен. Ние не умеем да тачим първите си хора. Ст. Л. Костов го е казал преди 100 години в пиесата си. Снощи (в понеделник - б.а.) играх Големанов.

- Това наша българска черта ли е?

- Понеже съм българин и живея тука, го виждам у нас. Навън не знам как е.

Като знам какъв е личният живот на Диего Марадона, с какви наркотици и глупости се занимава, а в родината му Аржентина има поне 15 песни, химни за него. Ние, вместо да вдигнем паметник на Стоичков и да му целуваме ръцете и краката навсякъде, където огрее, защото е световно име, го подиграваме защо станал доктор. Академик е той.

- Дъщеря ви вече казва ли “тати”?

- Казва та-та, ама малко. Повече набляга на мама.

- Колко голяма стана?

- На 9 месеца. И тя, като порасне, не е застрахована от тези неща. Дали си известен, или не, дали си богат, или не, никой не е застрахован. Аз съм зрял човек, средно интелигентен, който си дава сметка за това.

- Опитвате ли се да променяте нещата с вашата професия?

- Опитвам се да накарам хората да се усмихват, да са по-добри и да гледат, ако може, от положителната страна на този живот. Защото той е един, за съжаление много кратък и бързо свършва.

Правителството е прогнозирало, че офертата за консултациите за подобрение на работата на МВР ще е 833 333.33 лв. За здравната каса и НОИ ще отидат още 780 хил. лв., става ясно от "Държавен вестник".

Поне 400 служители на МВР трябва да минат предвидените 15 семинара за по 27 служители. Две от обученията ще са в София с минимална продължителност 2 дни. Униформените ще са настанени в хотел 3 или 4 звезди, ще е осигурен транспортът, нощувките, храната и др.

Минимум 60 служители на МВР ще посетят и 2-дневен семинар извън столицата.

150 ръководители и служители от системата на НЗОК и НОИ пък ще бъдат обучавани в минимум 6 двудневни семинара, от които най-малко един в София. Хотелите отново трябва да са 3 или 4 звезди. Има планирани и два семинара извън столицата за по 40 участници.

Желаещите да участват в проекта могат да подават оферти до 3 януари догодина. Всички анализи, семинари и срещите трябва да приключат до септември 2012 г. Предвижда се финансирането да е по Оперативна програма "Административен капацитет".

Боли ни и от друго. Искахме закон, искахме защита от посегателства спрямо нас. А получихме обиди и отвращение. Казаха ни, че ни бият, защото закъсняваме. Това са думи, казани от един български народен представител.

Ние обичаме работата си. Държим на пациентите си. Помогнете ни да се запази националната система за Спешна помощ. Тя е част от системата за национална сигурност. Макар и ниско платени, макар и недобре облечени и недобре мотивирани, ние продължаваме да работим, да се борим за всеки един човешки живот. За нас всички сте еднакви - и бедни, и богати. Помогнете ни да се запазим, да оцелеем. Не допускайте да се комерсиализира Спешната помощ. Това ще навреди и на пациентите, ще унищожи и нас.


Борисов обяви война на народа
Срещу безобразията на властта се надига ново мнозинство от досега мълчаливи, но много ядосани хора, които скоро ще си кажат думата
Теофан Германов

Не е новина, че ГЕРБ преди изборите говореше едно, а сега - точно обратното. Това си е редовна практика на лидера на тази формация, още от времето, когато бе главен секретар на МВР. Но стилът "Днес едно, утре - друго" след последните избори придоби вече ново измерение - от говорене се тръгна към действия, а тези действия си имат и име: Война със собствения народ. Нито повече, нито по-малко.

Вярно, а и слава Богу, войната, която Борисов води с народа, не е от типа на тази, която водеше Кадафи, а сега и Башар Асад, но отношението на премиера към хората, гражданското общество, институциите, а и към държавната власт и държавността, все по-ясно може да се нарече едноличен режим.

ГЕРБ преди изборите скри най-нагло държавния бюджет и си отвори не вратичка, а цяла порта по пътя на това да обещава всичко на всички. То не бяха бонуси, то не беше заричане да не пипат пенсионната възраст чак до 2021 година (току-виж сега се оправдят, че смяната на 2021 с 2012 е поправка на печатна грешка), то не бяха повече пари за фермерите, за учените, за железниците, или ако перифразираме Оруел: "В България на Бойко Борисов щеше да има повече от всичко с изключение на болести, глад, мизерия и проблеми".

Оказа се, че същите управляващи най-нагло смениха плочата в деня след изборите - България, която преди народния вот беше "по-добре от САЩ, Италия и Испания", днес се оказа хем по-добре, ама не съвсем, щото трябва да режем и да боли. Разбира се, реже се от обикновените хора и тях ги боли. А олигархията, оформила се плътно зад ГЕРБ, придобива нови банки, заводи, производства, поръчки и данъчни облекчения.

Но крайно интересен бе отговорът на най-свидния представител на класата на заможините в днешната власт - шампиона по успешен бизнес и имотно състояние Росен Плевнелиев. Когато го попитаха какво мисли за стачката в БДЖ, той отговори, че е обещал да бъде прагматичен президент, а това значело - реформи. Или иначе казано: "Аз ще си президентствам и ще си слушкам и изпълнявам указанията от Бойко, каквито и да са те". С акта на тотално дезангажиране от темата за предстоящото съкращение на 2000 железничари, с нежеланието за поне една човешка дума към тези трудови хора, новият президент-предприемач показа какво ще е поведението му в следващите четири години. Тогава ще видим що значи да имаш един наистина антисоциален президент.

Но какво да виним човека. Подсказват му какво да говори от Министерския съвет, а там ясно го казаха: хората ще ги боли. И толкова.

И тук идва първият шокиращ момент от войната, която ГЕРБ започна с народа си. Това е болка без право на охкане. Властта по мутренски им го каза: "А кажеш гък, а ти отрязвам езика".

Министър Дянков заплаши зърнопроизводителите, че ако протестират, ще им отнеме и малкото средства. Така стана и с железниците - в деня преди стачката протестиращите бяха заплашени, че се правят поименни списъци, за да ги уволняват по-лесно. После ръководството на БДЖ отрече, но ден след това изплю камъчето - ако стачката бъде обявена от съда (наплашен и постоянно обвиняван от Цветанов) за незаконна, то стачкуващите ще носят и административна, но и имуществена отговорност. Сиреч ще ги уволнят, и те ще си платят за това.

Бойко Борисов пък много ясно се изрази по адрес на Тотю Младенов - с жълт картон е, защото като министър е длъжен да казва лошите новини и да обяснява, а не да оставя него, премиера, да говори за проблемите. Намекът бе, че Младенов бил твърде мек и пробвал да преговаря (т.е. да се хареса) със синдикатите. Подтекстът на премиерската заплаха бе, че до следващите избори в тази държава няма място за диалог и компромиси.

И още нещо важно - в нея за проблемите отговарят министрите, а за успехите - премиерът. Затова последният опита да води тристранката, но удари на камък. Сам трябваше да съобщи лошите новини и сам да изслуша критиката на синдикатите, които най-после вдигнаха глава.

Най-страшното, е че днес по същество в България реално лишават хората от право на протест. Властта го прави по най-перфидния начин - можеш да протестираш, но ако протестираш, ще бъдеш смачкан. Бойко Борисов каза преди време много ясно по повод някакъв лекарски протест: "Стачкувайте, като искате. Аз ще ви пратя проверка". И малко по-късно се разигра случаят с горнооряховските лекари, които бяха "проверени" със съответното СРС, четено от министър Цветанов в пленарната зала на Народното събрание.

Следващият любим прийом на властта във войната със собствения народ е противопоставянето на едно съсловие на друго - пенсионерите да се сърдят на студените, студентите - на "Цанков камък", учените - на АЕЦ "Козлодуй" и договора за ядреното му гориво, АЕЦ-ът да се сърди на лекарите, лекарите - на земеделците, те пък сигурно на космонавтите, последните - на водолазите, и всеки да се сърди на някой друг, само не на Бойко Борисов и неговите министри.

Разделянето на едно общество е метод на управление от други времена и географски региони. Преди години в Африка "на мода" бяха унищожителни конфликти между племената, които по колониалната логика бяха попаднали в различни от новите държави и така в една биваха мнозинство, а в друга - малцинство. Нерядко в Третия свят режими просъществуват на базата на религиозни конфликти - с това да се подклажда напрежение сред масите между шиити и сунити, между християни и мюсюлмани, и т.н. Много удобно, защото властта безчинства, а хората са "заети" с омраза, понеже същата тази власт им е внушила, че "другите", а не тя самата, им бърка в паничката. Това прави и Бойко Борисов, само че не на племенна или религиозна основа, а на съсловно-професионална. Е, слава Богу, студентите все още не са докарани до това да целят с камъни бабите, които отиват да си вземат пенсията, нито лекарите бият енергетиците, а учените не ругаят майките с колички, докато всички вкупом ахкат пред Бойко Борисов. Но на властта й се искаше много.

Властта не можа да постигне това. Но може да се каже, че с налаганото от ГЕРБ говорене и натиск в нашето общество бе унищожена и малкото солидарност, която съществуваше. Дано именно заради безобразията на властта тя да започне да се връща, защото хората трябва да знаят, че единствено солидарността и разбирането помежду ни може да ни помогне да излезем от кризата, да бъдем хора, а не електорат, когото можеш да подмамиш с нелепицата "Градим България".

Впрочем в началото се каза, че Борисов не постъпва като Кадафи или Асад. Но така ще е и занапред? Да, няма масови арести, побоища и сълзотворен газ по площадите, но няма и пълни площади все още. А когато се напълнят?

Тази власт действа брутално и досега единствената причина бруталността да не е станала масова е в липсата на масовост на протестите. Как ли би реагирала полицията на Цветанов на повторение на януарските събития от 1997 година или даже на януарския протест от 2009-а. Не ми се мисли... Ще бие, комисар Калин Георгиев ще се усмихва, а отстрани оркестърът ще свири мелодията от "Кръстника".

А как се справя властта с индивидуалните (засега) актове на протест. При това съвсем мирни и законни. Когато няколко младежи с плакати срещу шистовия газ "застанаха" в полезрението на премиера, той заплаши, че ще подпише на инат договора с "Шеврон". Защото някакви си там са си позволили да му нарушават удоволствето от "общуването с народа". И оттам натакък властта взе мерки - след освиркването на Борисов от агитката на "Левски", последва побой над тази агитка на следващ футболен мач. Имаше и поне два случая на арест на хора с плакати, изразяващи недоволство към властта в нейно присъствие. Единият плакат бе носен от кандидат-кмет на София и му донесе арест заради многозначите думи: "Дрога, Избори, Борисов". Никой не се нае да обясни (явно от страх), нито да опровергае (къде ти!) защо тези думички предизвикаха такъв хаос и намеса, кое в тях толкова уплаши властта... Нерядко присъствието на публични места на световни лидери от ранга на Буш, Обама, Саркози, Меркел, Блеър и други е "смущавано" от хора, недоволни от тяхната политика, които вдигат лозунги и скандират. И тези лидери приемат това за нормално. Не и нашите. По добра тоталитарна традиция около тях трябва да пърхат само доволни апаратчици и момичета в народни носии с погача и мед на поднос.

Има тенденция всеки лидер на обществено мнение, който се противопоставя на властта, да бъде очернян, окалян, смачкан.

Това е тъжната картина в днешна България. Но дали все пак не е пресилен изразът "Война срещу народа"? Дали не е прекалено патетичен? Дали просто не си казва думата мутренско-милиционерският манталитет на властта, а изборната победа не го отключи напълно? Не, война е!

Властта налага тотален геноцид

Показва го натискът за унищожаване на науката, за която бяха отделени средства колкото и за бездомните кучета. Показва го културата, ограничена до едни разкопки в центъра на София и до пошлия "музей" на социалистическото изкуство. Показва го отношението към майките, защото рязкото съкращение на парите за майчинство е държавен геноцид, който ще демотивира младите семейства да раждат деца. А не е ли геноцид вдигането - рязко и без предупреждение - на възрастта за пенсиониране. Не само на третата, най-ниска категория, а и на по-горните - на миньорите, летците, моряците, военните, на хората с опасни професии, чието здраве е в по-голям риск, но и в чиито ръце нерядко е животът на много други хора. А не е ли геноцид идеята пенсионната възраст да се качи почти до средната продължителност на живота на българина и това че повече от едно поколение ще работим, докато сме живи.

Война е! И е срещу народа!

В недрата на този народ се ражда ново мнозинство. Мнозинство от засега мълчаливи, но много ядосани хора. А човек е ядосан най-силно, когато е излъган, провокиран или притиснат. Колко ни дели от времето, когато това мнозинство ще си каже думата? Властта си мисли, че няма да се случи, но властта греши.

Бойко Борисов пръв започна войната, той носи отговорност за случващото се. Това, че народът все още не е излязъл на улицата, че не е започнал акция "Окупирай "Дондуков", подобна на "Окупирай "Уолстрийт", се струва на Борисов като победа.

Е, ще позволим ли той и подобните нему наистина да победят?...