01 декември 2012 г. Тема: здравеопазване

Ами ето как: „Когато гръм удари, как ехото заглъхва" - заглавието на пиесата на Яворов отразява много точно събитията в европейския банков сектор и последиците им в България. Заради консолидационните процеси в Гърция например и принудителното свиване на германската банка „Байерн ЕлБи" през следващата година у нас се очакват придобивания, сливания или поглъщания, които ще променят облика на финансово-кредитния ни сектор.

Най-значимата консолидация през 2013-а може да стане между ОББ и Пощенска банка. Причината е съвсем тривиална - гръцките собственици на двете банки се обединяват в една мегаструктура. Под натиска на правителството, МВФ и Европейската комисия само преди два месеца бе взето решение Национална банка на Гърция (НБГ) - собственик на ОББ и „Юробанк Ергасиас", контролираща Пощенска банка, да станат едно цяло.

„През декември управителният съвет на „Юробанк" ще се произнесе положително по публичното предложение за замяна на акциите й с нови акции на НБГ. Замяната ще започне да се осъществява от средата на декември. Процесът ще продължи около четири седмици и се очаква да приключи успешно през първите седмици на януари. Това ще стане, при положение че основният акционер в „Юробанк" - групировката „Лацис", която притежава 44% от акциите, е приел офертата. При успешно приключване на операцията „Юробанк" ще стане дъщерно дружество на НБГ. Очаква се юридически сливането да стане факт до юли 2013-а, а окончателното обединение на практика ще отнеме около две-три години", обясни преди седмица изпълнителният директор на НБГ Александрос Тукулиас. Пред акционерите на НБГ той е заявил, че в резултат на сливането „новата банка ще заема първо място в България и Република Македония по пазарен дял в кредитирането" и трето място в Румъния и Сърбия. От думите му излиза, че

обединителните процеси при двете гръцки банки ще бъдат последвани и от техните дъщерни структури в другите държави, в това число и в България. Също така е ясно, че каквото и да се случва на българския пазар между ОББ и Пощенска банка, то ще става от средата на лятото нататък.

Дали през 2013-а ще се стигне до обединение между двете български банки, е рано да се каже. Подобни сливания са свързани с доста сложни и продължителни процеси по напасване на информационни системи, продукти, услуги, които почти винаги са съпътствани с проблеми за самите банки.

Обединението между ОББ и Пощенска банка ще има за цел да съкрати разходите им. Това означава да се закрият дублиращите се клонове и отделни административни звена. Съкращенията на служители, които могат да надхвърлят обичайните 10% от персонала, също са в дневния ред. В случая решаването на гръцките банкови проблеми ще създаде такива в България.

Поради изброените дотук причини БНБ не е във възторг от евентуалното обединение на ОББ и Пощенска банка. Проблемът е, че Централната банка не може да забрани едно такова сливане, но може да постави условия, при които то да бъде извършено.

Другата значима сделка, която ще повлияе на банковия пазар, е принудителната продажба на "МКБ Юнионбанк"

Де юре нейният мажоритарен акционер е унгарската банка „МКБ". Но инициативата за продажбата идва от собственика на МКБ - „Байерн ЕлБи" - (лондонското поделение на „Байерише Ландесбанк" -банката на най-могъщата германска провинция Бавария). Баварците са се засилили да се разделят с всичките си чуждестранни участия не защото са недоволни от тях, а защото Европейската комисия ги принуждава да го направят. През юли 2012-а комисията излезе с решение „Байерн ЕлБи" да върне 5 млрд. евро държавна помощ, която е получила за своята рекапитализация и определи начините и сроковете, по които това трябва да стане. За набиране на необходимите суми баварците са длъжни да продадат дъщерните си структури в Австрия, Швейцария, Унгария, Люксембург, както и някои поделения в самата Германия. Специално в Унгария „Байерн ЕлБи" притежава банката „МКБ", която има дъщерни банки в Румъния и България. Още през април 2012 - преди решението на комисията, баварците започват преговори с инвестиционната компания PineBridge Investments, чийто изпълнителен директор е добре познатият у нас Пиер Мелингер. Сега „Байерн ЕлБи" събира оферти и за българската „МКБ Юнионбанк". Няколко кандидати са подали индикативни оферти до посредника по сделката - консултантската компания „Делойт". Това са унгарската OTP Bank, която е собственик на втората по големина кредитна институция у нас „Банка ДСК", Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка. Твърди се, че интерес проявявали още френската „Сосиете Женерал" и братята Иван и Светослав Радеви, които създадоха ЮНИОНБАНК през 1994-а и през 2005-а я продадоха на унгарската „МКБ".

Предвид заявения интерес към българската кредитна институция представители на банковия надзор на БНБ са коментирали с „Байерн ЕлБи", че предпочитат купувач да е стратегически чуждестранен инвеститор или българска банка. Според запознати баварците пък слагат като основно изискване пред кандидат-купувачите бързото връщане на рефинансирането от 165 млн. евро, което са предоставили на „МКБ Юнионбанк".

Мотивите на отделните кандидати за покупката са почти идентични. Единствено интересът на най-голямата унгарска банка „ОТР" бил свързан с желанието на

унгарското правителство да постави възможно най-голяма част от банковия сектор на страната под свой контрол. И няма да е чудно, ако „ОТР" подаде оферта директно за покупката на унгарската „МКБ" и след като я придобие, да прехвърли контрола й (разбира се, възмездно) на унгарската държава. Така и българската „МКБ

Юнионбанк" може да се окаже в ръцете на правителството в Будапеща.

Ако офертата обаче бъде ограничена до покупката само на българската кредитна институция, при евентуален успех „Банка ДСК" ще присъедини към активите си портфейла на „МКБ Юнионбанк" от кредити за малки и средни предприятия и ще разшири значително присъствието си в този сектор, който все още й се изплъзва.

Според мениджъри на ПИБ и на ЦКБ мотивите им да кандидатстват за покупката на „МКБ Юнионбанк" са разширяване на пазарния дял и най-вече на бизнеса с кредитирането на малки и средни фирми. Специално за ЦКБ това е от голямо значение, тъй като при нея отпуснатите кредити са едва 35% от общия размер на активите. При острата липса на. нови и платежоспособни кредитополучатели за кооперативната банка ще е добре дошло да удвои размера на кредитния си портфейл, като вземе „МКБ Юнионбанк" и клиентите й.

За ПИБ успешната покупка на „МКБ Юнионбанк" ще означава да удържи позициите си на една от трите най-големи банки в България.

Що се отнася до „Сосиете Женерал" и братята Радеви, при тях е трудно да се правят каквито и да е коментари, защото не успяхме да получим официално потвърждение за интересът им към „МКБ Юнионбанк". Колкото до французите, ако те наистина желаят да я купят, това също може да се обясни с желанието за разширяване на пазарните позиции на „Societe Generate Експресбанк" у нас. Точно както при ЦКБ. Защото евентуално поглъщане на „МКБ Юнионбанк" ще доведе до увеличаване на активите и по-специално на кредитите на „Societe Generate Експресбанк" с близо 47 процента.

Така или иначе емоционалният и финансов заряд около ОББ и Пощенска банка, от една страна, и „МКБ Юнионбанк", от друга, е много голям, а изходът непредвидим. Засега.

Петър Илиев


Хора, пътища и дупки
Пo данни на IMS Health България е на предпоследно място в Европа по публични разходи за медикаменти на глава от населението. След нас е единствено Сърбия.
Екипи на ВМА ще осигуряват спешната помощ за жителите на общините Девин, Борино и Доспат, докато се намери решение за де-винската болница.


Министерска гавра с младите лекари

Специализациите на медиците ще глътнат 16 млн. лв.
Отчаяни и обезверени заради неслучващата се вече две десетилетия реформа в здравеопазването, стотици хирурзи, анестезиолози, педиатри, медицински сестри и други специалисти от сектора всекидневно напускат потъващия кораб. Държавата гледа безучастно изтичането на „медицински" мозъци, заради което най-късно след десетилетие ще ни се наложи да се лекуваме в Турция, в Македония, в Сърбия или някоя от останалите съседни страни, чиито здравни услуги ще бъдат „по джоба" на българския пациент. Средната възраст на лекарите ни прогресивно расте, цели медицински сектори от медицината ни се оголват откъм кадри, а младите дипломанти предпочитат да изкарват специализациите си в Германия, където ще им плащат 2000-3000 евро месечно, вместо да си късат нервите с „особеностите" и абсурдите на нашенските болници.

Схемата на лекарските специализации бе тотално оплескана с прословутата Наредба 34 от 2006 г., с която Министерството на образованието вместо да реши проблемите, създаде допълнителен хаос. На лекарите, които плащаха сами обучението си, бяха обещани две минимални заплати, които те обаче сами трябваше да договарят с наелите ги държавни болници и с частните клиники. Тези „завоевания" обаче май останаха само на хартия, защото се промуши и се бетонира порочната практика болничните администрации да „молят" зачислените им млади специалисти да се отказват с декларация от получаването на пари за обучение.

След повече от петилетка умуване как да задържи у нас намаляващите специализанти, държавата най-накрая хвърли на масата проекта „Нови възможности за лекарите в България". По план той трябваше да бъде осъществен за минимум 48 месеца. Но заради липсата на компетентност и координация в здравния сектор нещата дойдоха дотам, че се налага да усвоим 16-те милиона лева от Европа за рекордно кратък 15-месечен срок. Схемата, по която 1000 желаещи да специализират доктори ще бъдат подпомогнати от държавата за практическото и теоретичното си обучение, се забави ужасно много. Но това съвсем не означава, че здравното ведомство е използвало времето, за да я изчисти и да я представи на интересуващите се в удобен за ползване вид. Дори напротив, от крайния облик на проекта се вижда, че отговорните чиновници не са свършили грам работа. Част от условията за участие влизат в противоречие с Кодекса на труда,

дублирани са и изискванията с тези към специализантите по държавна поръчка. За да получат пари за обучение, медиците сигурно трябва да приемат „закрепостяването" в някоя невзрачна болница, където вероятно няма да научат нищо. Ако не издържат финалния изпит, което зависи силно от субективни преценки, пък ще връщат накуп получената субсидия. Както казват засегнатите, обединени във фейсбук група „Български лекари за европейски стандарт на специализация", която наброява повече от 2700 души - „държавата за пореден път се подиграва с нас!".

Фрапантно е противоречието между проекта и условията за получаване на стипендии. Ясно е казано, че „Нови възможности за лекарите в България" е предназначен за специализанти, които са сключили договор с болницата. Накрая като контрапункт се посочва, че двете минимални заплати се полагат като стипендии за време, когато даден специалист не е получил доходи от трудови правоотношения - „в случай на неплатен отпуск или по друга причина". Ще рече -специализантите хем трябва да работят на трудов договор, хем да не получават заплата по него. Или пък да излизат във фиктивен неплатен отпуск, но в същото време да продължават практиката си, за да се докопат до бленуваните около 600 лева. Млад медик коментира, че такива номера въртят мутрите по морските курорти, за да не осигуряват персонала си. Съгласно чл.1 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, което значи, че служител в отпуск не може да работи срещу стипендия, без да плаща данъци и осигуровки. И това го знае всеки студент първокурсник по „Право". Всъщност, иронията в случая е, че подобен гаф е допуснат точно от ведомството, чийто министър Десислава Атанасова е юрист по професия...

Буди недоумение защо министерството изкара многомилионния проект „на светло",

без изобщо да го е координирало с директорите на болници? На срещата в „Света Екатерина", на която здравните експерти трябваше да изяснят условията за финансиране, а болниците да се запознаят с кандидатите, не е присъствал нито един от директорите на столични лечебници. По тази причина младите медици подозират, че държавата умишлено цели да ги разпрати по села и паланки -познатото от комунизма разпределение, с което ще се запушват кадрови „дупки". Специализантът сам трябва да си осигури трудов договор с лечебно заведение, което да му плаща осигуровките, но не е регламентирано при какви условия ще става това. Лекарите споделят, че не биха се обвързали с дадена болница за 4 или 5 години само за да вземат 15-месечна стипендия.

Съвсем друг е въпросът, колко от въпросните 16 млн. лв. реално ще отидат за обучението на специализантите. Защото заплащане с пари по проекта ще получават ръководители на индивидуалните обучения, министерски експерти, комисии за подбор на желаещите. Планирани са и редица други административни разходи.

Това обаче е само една брънка от порочния кръг на лекарското обучение. Неотдавна министър Атанасова с гордост обяви, че общият брой специализанти за 2013-а ще бъде 3261 души. От тях 2735 са местата за лекари. За сравнение - през тази година 1687 медици са надграждали знанията си. За догодина са отпуснати 205 места за кардиолози, за анестезиология и интензивно лечение те са 203, за хирурзи местата са 169, 130 за обща медицина. Ортопедите и травматолозите ще бъдат 129, педиатрите - 108, за акушерство и гинекология местата са 102. В образна диагностика, вътрешни болести, гастроентерология, ендокринология и болести на обмяната бройките са по под сто. Останалите са в спешна медицина и медицина на бедствените ситуации, трансфузионна хематология, обща и клинична патология, съдебна медицина, медицинска генетика и по една бройка за радиобиология и авиационна медицина.

Повишеното предлагане обаче съвсем не гарантира нараснало търсене. Само 240 от местата са субсидирани от държавата срещу 617 по платена поръчка и 1371 „финансирани от друг източник", което кара младите медици да смятат, че повечето места са „кухи" и става дума по-скоро за неуместен пиар ход.

Именно условията за „другите" специализации, а те са над половината, изправят на „нокти" лекарите. Диана Ненчева от „Български лекари за европейски стандарт на специализация" коментира, че има три абсурдни пречки. Първата е, както бе казано,

специализантът да бъде на трудов договор в болница, но за да му „се получат нещата", той реално трябва да излезе в неплатен отпуск за четири години. През което време чинно да плаща таксата си, а работодателят да му внася осигуровките. Втората е, че финансиращият не трябва да спира кранчето. Ако го направи, лекарят губи право да специализира, а фрапантното е, че дори смяната на спонсора е забранена. Третата е, че реално почти никой в тази криза не би си позволил да инвестира около 1000 лв. месечно в млад и недоказал се лекар. И накрая - ако някой се справи с тези бариери, идва още един удар: времето за специализация дори не се зачита за трудов стаж.

„Ако баща ми иска да ме финансира, първо ще трябва да сключа фиктивен договор с него и той ще ми плаща осигуровките, две заплати по закон, плюс 180 лв. на месец такса за специализация. Друг източник може да е и някоя болница, но това е рядко срещано явление, и то предполага дългосрочно, 10-годишно обвързване", добавя Милена Спасова. Твърде показателна за сбърканите конци на специализациите е личната драма на Илия Крачунов. След много усилия младежът печели място за докторант в клиника по пневмология и фтизиатрия в плевенска болница. На тази позиция по закон му се полага място за специализация по държавна поръчка, но свободна бройка не е отпусната. Сега той получава стипендия от 450 лв., плаща 180 лв. за специализацията си и в крайна сметка за разходи за живот му остават 270 лв. на месец, което е под минималната работна заплата.

„По закон ми се полагат две заплати, но, естествено, „доброволно" ще ги даря на болницата - администрацията принуждава колегите ми да го правят от години. Браво на държавата, че намира доктори да й работят за 270 лева. Веднага щом си взема специалността, ще забравя къде е България на картата! Честито, изгонихте ме!" Коментарът е излишен...

Много от възпитаниците на медицинските факултети полагат Хипократовата клетва тук, но специализират в чужбина.


Докторите ни избират Германия и Англия
Рекордно много български лекари са емигрирали през 2011 г., стана ясно на международната конференция „Лекари и мобилност", провела се в София. Повечето от тях току-що са си взели дипломите, но нараства и броят на медиците с опит, както и на хората без специалност и не знаещи чужд език. Най-предпочитана от лекарите ни е Германия, следвана от Великобритания и Франция. По-малко атрактивни са Северна Ирландия, Испания, Израел, САЩ и Канада. Най-търсени зад граница са нашите анестезиолози, патолозите и хирурзите, а напоследък е нараснал интересът и към специалистите по образна диагностика, психиатри, офталмолози и специалистите по заболявания на уши, нос и гърло. Българските лекари заминават на работа предимно в малки болници в отдалечени райони, въпреки че у нас са работили в големи здравни заведения в столицата или в областните градове.

В същото време застаряването на гилдията тук е тревожно. Средната възраст на общопрактикуващите лекари е 52 години, едва 5% от медиците ни са под 30 години, а 48.4% са на възраст между 46 и 60 години. Около 53% от лекарите ни работят в болничната помощ. Тенденцията сред по-младите лекари е да търсят реализация извън сферата на практическото здравеопазване - като специалисти във фармацевтични фирми, като бизнес консултанти, експерти в здравната администрация и в неправителствения сектор.

В цели региони липсват специалисти, семейните лекари също намаляват. В някои области като Ямбол, Разград, Кърджали и Смолян работят 10 пъти по-малко лекари в сравнение със София и с големите градски агломерации Пловдив и Варна. Една трета от всички практикуващи са в столицата, в Пловдив са 10%, във Варна - други 9 на сто. Същевременно в областите Кърджали, Разград и Търговище работещите медици са по-малко от 1 % от тези в страната. Смяната на местоработата вътре в страната върви от по-малките населени места към големите градове, от държавните и общинските лечебни заведения към частните клиники. Лекарите от болничната помощ пък откриват индивидуални практики.


За и против лекарския пердах
Трансплантираният безброй пъти български Наказателен кодекс {НК) отново бе опериран. Този път му присадиха засиле­на защита срещу нападе­ния над медици. Те вече ще се третират като посе­гателство над длъжностно лице и ще се наказват с лишаване от свобода. Про­мяната беше гласувана на първо четене в Народното събрание в четвъртък (29 ноември). Законопроекта внесе синият депутат Ва­ньо Шарков (лекар, „опе­риран" преди дни от член­ството си в СДС), но иде­ята не е само негова. Бъл­гарският лекарски съюз от години настоява посегател­ството над докторите да се криминализира. Сега депу­тати от всички парламен­тарни групи просто осигу­риха узаконяването на ис­каната поправка.

Мотивите ги знаем: в последните години нападе­нията над лекари и меди­цинския персонал зачести­ха. Най-често се нахвърлят върху екипите на „Бърза помощ" и върху нощните екипи в болниците. С при­равняването им към длъж­ностните лица те ще се пол­зват с по-висока степен на защита. Дръзнеш ли да ги ошамариш, ще е все едно

да посегнеш на полицай, на съдия, на прокурор, на данъчен или митнически служител и прочее длъж­ностни лица. Предвидена­та санкция е различни срокове затвор, в зависи­мост от степента на посе­гателството - в най-тежки­те случаи - до 15 години.

Председателят на пар­ламентарната здравна ко­мисия Даниела Дариткова, каза: „С гласуването в пле­нарната зала трябва да по­кажем на обществото от­ношението ни към негови­те лечители." Шарков до­бави и аргумента, че об­ратното поставя медиците ни в неравностойно поло­жение и ги демотивира да работят в България. Защо обаче, слушайки тези човекоугодни съображения, нещо ни гъделичка под лъ­жичката?

Ето защо: на първо място, не приемаме наме­ка, че не си обичаме лека­рите и сестрите. И най-теж­ко увреденият пациент (имаме предвид морално и умствено) няма сериозен аргумент да ги ненавижда без причина. Напротив! Ня­кои от посочените катего­рии държавни служители, към чиято сигурност зако­нът е извънредно придирчив, са далеч по-мразени и хулени. Но не защото професиите им са за под­ценяване, а заради после­дователните им усилия да ги оцвъкат и обезценят в очите на другите.

Така е и при медиците, които иначе си обичаме и не си ги даваме. Не вярва­ме обаче, че бягат в чужби­на заради епизодичните ромски атаки. Бягат за па­ри, които тук не могат да получат. Виж, полицаите, магистратите, данъчните и митничарите не напъват за чужбина, въпреки недовол­ството си от приблизител­но същите заплати. Мине не мине, ступат някой от тях, има и убити, но мерак­лиите за тези народополезни дейности не свършват.

С изричната уговорка, че без медиците си не мо­жем, и съгласявайки се, че лекарските грешки в определени граници са неизбежни, се ядосваме на някои кривици. Криво ни е например, когато от писане джипито не нами­ра време да ни прегледа. Или когато се заоплаква от здравната каса и от личните си проблеми та­ка, че не можеш да взе­меш думата и да кажеш болежката си. Яд ни е и ако не си вдига телефона, за да ни запише за талон за следващия месец. Из­вън кожата си сме и при закъснение на спешния екип, особено след като диспечерката в „Бърза по­мощ" вече ни е вдигнала кръвното с подробен раз­пит за симптомите на за­късалия.

Това са все пак бели кахъри. Как да си очаро­ван обаче от нощния екип на болница, в която докар­ваш свой близък със сим­птоми на инсулт, инфаркт или родилен проблем, а те отказват да го приемат за­ради липса на места, раз­пореждайки да не бъде свалян от линейката? Ами ако се бръкнеш с хилядарка за избор на екип, който не познаваш и избираш единствено от страх да не те оперират като опитна мишка? И в който екип ле­карят си върши работата, но анестезиологът те му­ши половин час, за да ти забие упойката така, че да се тръшкаш като във фрон­тови лазарет?

Крайно неприятни бър­котии се случват и с ле­карствата. Из коридорите на болници и поликлиники сноват неспирно едни зализани младоци с куфар­чета, които се плъзгат ка­то сенки край чакащите пациенти, но влизат в ле­карските кабинети като у дома си. Какво си хортуват вътре се досещаме, а по-късно го и усещаме с цените и ефективността на предписаните ни илачи.

Като стана въпрос за лекарствата, наясно сме, че работата е дебела. И солидарна между радва­щите се на засилена зако­нова защита. Тия дни нап­ример прокуратурата от­каза да разследва висо­ките цени на лекарствата. Причината била в забаве­ното приемане на някаква наредба, а не в конкретни лица. И при лекарските грешки е същото. Напос­ледък се стига до търсене на наказателна отговор­ност за фрапантни гафо­ве, но всичко става на мъ­ка и с неистови усилия от страна на пострадали и оцелели.

В този ред на мисли дали пък пациентските ор­ганизации да не ни орга­низират и да издействат законопроект за засиле­ната защита на пациенти­те? Те може и да не са длъжностни лица, но нито положението им в общес­твото е за подценяване, нито бягат по-малко в чуж­бина!