01 декември 2012 г. Тема: здравеопазване

Има. Започва се с изповед. Ето така.

Казвам се Яна. И съм алкохоличка. На 43 години съм. Не употребявам изобщо вече 5 г. и 6 месеца. Живея нормален човешки живот. Имам семейство и работа, приятели. Ежедневието ми по нищо не се отличава от това на останалите. Жива и здрава съм благодарение на движението Анонимни алкохолици, където попаднах преди 6 години - в окаяно състояние.

Алкохолният ми стаж започна в края на студентството. Знаете как е, купоните течаха нонстоп. Попаднах в компания от бохеми, които пиеха от сутринта - уж по едно за сгряване, после две-три с обеда, после 3-4 следобедни и за колкото останеха пари - вечерта и през нощта. Песни, танци, китари, свалки. Едното вървеше с другото. Харесваше ми. Една постоянна еуфория и приповдигнато настроение, лекота и увереност, че съм неотразима. Всъщност бях притеснителна. Алкохолът ми помагаше да се отпусна. Тогава нямаше как да знам, че някои хора като мен са повече предразположени към алкохолизъм отколкото други. Уж пиехме яко 10-15 души, но другите все пак ходеха на лекции, а на мен ми ставаше лошо дори от неголеми количества. На другия ден бях като болна. Но вечерта отново започвах, тъй като усещах, че ако дам на организма си малко, се чувствам по-добре. Приятелите ми казваха „Клин клин избива". Нямаше как да знам, че това е класическа абстиненция.

Колелото се беше завъртяло. Тръгнах на работа. Пиех всяка вечер в компания, уж без да прекалявам, но количествата растяха. Нямаше събиране без алкохол. Минаха десетина години на този режим. Нямах здравословни проблеми, печелех не лошо с престижната си професия, имах ухажори, не бързах да се женя, исках да си поживея. Това за мен тогава означаваше да експериментирам с различни мъже, да анализирам дълбочината и естеството на женската си чувствителност. За целта на мен, свенливата по характер, ми трябваше стимулант. И вече го бях открила. Не ми беше интересно никое място, където не се предлагаше алкохол. На поход в планината тръгвах с плоското шишенце в раницата, на път с автобус или влак - също. Самолетните командировки и пътешествия също бяха свързани с разточителни почерпки. Пиеше се и в офиса. Винаги имаше поводи - рождени дни, национални празници, именни дни или просто така - за да се свали умората при натоварване по време на дежурство и преди него, и след... Алкохолът стана неделима част от живота ми. Количествата набъбваха. Все по-често се случваше да прекалявам. Това не означаваше да се въргалям пияна по пода, но се е случвало колеги да ми викат такси и да ме изпращат до дома, защото залитам и фъфля. Все по-често се случваше да се напивам сама у дома. На другия ден звънях в службата и казвах, че вероятно „съм пипнала някой вирус", защото повръщам, лошо ми е, вие ми се свят и не мога да отида на работа. Все още не се отразяваше пряко на служебните ми задължения, рутината си казваше думата, пък и все пак успявах да се крепя, макар да нямах нито един сух ден.

Към 33-тата си година вече имах постоянен приятел. Живеехме бурно, както в студентските години - пиене и купони. Забременях. Леко се притесних, когато

това стана ясно, защото знаех, че след като пия всеки божи ден, значи детето е заченато с голяма доза алкохол в кръвта ми.

Върнах се на работа след година. Болестта напредваше. В офиса винаги имаше бутилки. Оставах след работа или идвах първа, гледах да няма никой наблизо, за да си взема моето. Пиех направо от бутилките. От всички по малко, за да не свърши рязко някоя. Въпреки това се случваше да има повод колегите да извадят бутилка от предишния празник и да се учудят, че почти не е останало, а била пълна. Отделно си купувах бомбички (бутилка алкохол с 200 г). Малките дамски чанти не ме устройваха. Не можех да си помисля, че моето „спасение" не е с мен винаги, когато ми дотрябва. А то ми трябваше вече през целия ден. Не можех без скритите бутилки, защото официалните почерпки вече не ме задоволяваха.

Зачестиха скандалите вкъщи, закъсненията ми, неадекватните ми реакции спрямо мъжа и детето, спрямо приятели и родители. Алкохолът раздуваше до гротескни размери моите параноични страхове, егоцентрйзъм, комплекси, въображаеми чувства, всички недостатъци на характера. Пиех преди скандала, вдигах го или подтиквах мъжа ми към него, след скандала пиех до зори, потънала в отчаяние как никой не ме разбира и животът ми е пропилян. На един по-късен етап прекарвах нощите си сред безсмислени виртуални флиртове в чата, с неизменната водка до мен, отпивайки направо от шишето. Струваше ми се, че бях в стихията си - да покорявам, да блестя с интелект, да съм освободена, да казвам каквото мисля и да изпия колкото мога.

Качих около 15 кг. Добих онзи характерен за алкохолика влажен поглед изпод вечно подпухналите клепачи. Почти не ядях, но пиех още и още, и още. Напуснах работа с оправданието, че имам вече първокласничка и натовареността ми ще ми пречи да й помагам. Всъщност напуснах дни преди да ме уволнят дисциплинарно, защото в службата вече всички говореха колко съм неадекватна и че през цялото време дъхтя на спирт. Фаловете зачестиха, пък и пердето ми беше паднало и изобщо не ми пукаше.

Пиех, за да живея, и живеех, за да пия. Не можех без алкохол, но вече не можех и с алкохол. Изнемогвах.

Разбрах от интернет за .Анонимни алкохолици" в България. Мислех си, че това е някаква драматизация, използвана за подсилване на напрежението в американските филми. За мое удивление срещнах усмихнати хора на всякаква възраст, изобщо не изглеждаха окаяни и злочести. Някои от тях не пиеха изобщо от 19,10, 8 години след десетилетия алкохолна мъка. В изказванията си често се шегуваха с болестта си. И разбрах, че алкохолизмът е болест и не съм единствената болна

Всъщност Атанас Доков има и други трофеи, които обаче няма как да ги нареди в кабинета си. Това са примерно бивши пациенти с т. нар. ортопедичен пикочен мехур. Налагало се е да им маха оригиналния мехур, да се свали парче от тънкото им черво и от него да се реимплантират уретрите и новият мехур. Ако отделителната система е канализацията на човека, както казват още майтапчиите, излиза, че д-р Доков е и инженер на човешкото тяло.

Тази пролет при него постъпи 70-годишният Димитър Лазаров от провинцията с увеличена простата (хиперплазия), чието премахване не търпи отлагане, но и със стриктура - стеснение на уретера от носене на катетър. Състоянието му се влошавало, усъмнил се, че местните медици ще го оправят, и тръгнал да разпитва при кой лекар в София да отиде. Така от дума на дума му казали за Атанас Доков, при когото пращали за операции пациенти от Правителствена болница и Медицинска академия. Лечението на Димитър Лазаров не било нещо изключително, но тук трофейното е друго. Търсенето и предлагането на медицински услуги става не само чрез здравните заведения и персонала им, не само според техния рейтинг или апаратурата им. Това „от дума на дума" е също пазар - и на него, както виждаме, има търсене на уролога Доков.

С урологията той се захваща през 1994 г. след завършването на Медицинската академия. Тогава обаче на младите не им доверявали много практиката и първите две-три години той се учил главно с гледане, понякога и асистиране. След това вече му дават по-леки операции, а от 1998 г. му поверяват и сложни операции на мъжката гинекология, както още зевзеците наричат урологията. С годините трупа опит, за да стигне до 460 операции през 2011 година - без нито една „рекламация". Средната му норма на ден са 2-4 операции - някой ден може да са две, но да са тежки, друг път

да са 6-8, но по-леки (тук влизат и операциите с участието на други колеги).

В края на 90-те години Атанас Доков специализира гръдна хирургия. А това вече го прави рядък екземпляр в медицината ни - у нас на пръсти се броят лекарите с две специалности. „Ти си единственият уролог, който влиза да ми асистира по гръдна хирургия", казвал навремето за него доц. Даньо Петков, тогавашният шеф на гръдната хирургия в Пета градска. Сега, докато оперира бъбрек, случва му се да отвори черво или корем. Вместо да се вика съответният хирург, Атанас Доков сам се справя с възникналия проблем.

Ветеранът проф. Митко Цветков, който от две години има преки наблюдения върху много по-младия си колега, твърди, че Атанас Доков е много добър диагностик, изключително вещ е и в класическата хирургия, изграден е като интернист и е отворен към модерната ендоскопска медицина. Дето се вика, със затворени очи може да оперира с ток или лазер уголеменото „сърце" на мъжа или да разбие на сол камъка в уретера или бъбрека.

Атанас Доков е само на 42 години, когато през 2008 г. поема отделението след конкурс на общината. Общо взето, скандално млад за такава работа. Но ако през 2006-2007 г. годишният брой на пациентите, минали през отделението, е бил 700-750 души, миналата година числото е вече 1033 души - увеличение с една трета. Извършените операции в отделението през 2011 г. са 886.

- По брой на п ациенти, легла, операции, смятам, сме на едно ниво с Медицинска академия. А тя е майката на урологията, споделя Атанас Доков. Не мога да кажа как е в Пловдив, Варна, нямам данни. Но ето, при нас идват хора от Медицинска академия, от „Токуда". Всъщност най-голямо значение за мен има фактът, че хората ни търсят, доволни са и се говори за отделението ни, казва той.

Отделението дава 10% приходи на болницата и е сред 4-5-те отделения, които са „златните кокошки" на Пета градска.

Има обаче и друго. Специалитетът на Доков е и нещо, което вече е дефицитно в болниците - човещината. „Медицинската професия стана прекалено технократска - смята проф. Митко Цветков. - Увеличи се дистанцията между пациента и лекаря вероятно поради техниката, която навлезе в медицината. Общо взето, няма метод, който не можеш да научиш. Но човешкото отношение няма къде да го научиш. А при колегата Доков то е даденост - за болния той се грижи повече, отколкото би правил това за себе си.

Това ми е правило много силно впечатление. И за съжаление това изчезва", с горчивина констатира професорът, който се е пенсионирал като шеф на урологичното отделение в Александровската болница.

На свой ред оперираният Димитър Лазаров добавя: „За мен бяха важни две неща - професионализмът и отношението на персонала към болните. Дори бивши пациенти изразиха възхищението си от отношението на личния състав, който денонощно се грижеше за болните". През сълзи на очи споделя, че живее втори живот благодарение на Доков и личния състав на отделението с техния професионализъм и човещина.

„Освен много добър специалист д-р Доков е и много отзивчив", сподели и 73-годишният Борис Велков, на когото през май т.г. бяха направени две операции.

На младите пък колеги Доков се старае да даде това, от което смята, че е бил лишен като специалист на тяхната възраст - практиката. Ето какво споделя младият уролог д-р Милен Цветков, който е работил при Доков, специализирал е в Германия, а сега е в „Токуда".

„Когато започнах работа в Пета градска, току-що бях завършил медицина. Д-р Доков за кратко време ме въведе в работата - да водя стаи, да участвам в терапията, в оперативната дейност. Скоро започнах да давам и дежурства. Оставиха ме да вземам сам решения и да мисля. Д-р Доков ме хвърли в дълбокото, за което съм му безкрайно благодарен. Защото благодарение на него повярвах в себе си! И може би винаги ще помня думите му, в които вярвам, че има много истина: „В урологията се работи с мъжко сърце и нежни ръце".

Голямата мъка обаче на Доков е бъдещето. У нас нараства урологичната заболеваемост, а оредяват кадрите - те бягат в други страни за по-високи заплати.

- След 15-20 години не знам дали ще има кой мен да оперира.

И това вече не е шега.


Излекувай ме, Скоти
Почитателите на популярната фантастична поредица Star Trek със сигурност добре познават трикордерите. Това са мултифункционални устройства, които се използват за най-различни дейности като събиране и анализ на данни. Сред тях има и медицински трикордери, които анализират здравето на пациентите, дават точни диагнози и насоки за лечение. Прегледът отнема секунди и може да бъде извършен от всеки. Дори и да не е медицинско лице.

Където има фантазия, там има и потенциал за нейното реализиране. Такъв е случаят и с медицинските трикордери на Star Trek. Интересът към създаването на подобно устройство е доста голям както от страна на учените, така и от страна на компаниите. Това провокира производителя на компютърни чипове Qualcomm да организира специален конкурс, наречен Qualcomm Tricorder X Prize. Той се организира заедно с X Prize Foundation, която провокира изстрелването на първия частен космически кораб SpaceShipOne на сър Ричард Брансън, и има за цел да направи още една технологична революция - този път здравеопазването.

Надпреварата

"Има огромна необходимост от подобряването на достъпа до лекарска помощ в глобален мащаб. Трябва да се даде възможност на хората да бъдат активни участници в грижата за собственото си здраве", коментира д-р Пол Джейкъбс, изпълнителен директор на Qualcomm Foundation и Qualcomm Incorporated, по време на официалната си реч на Consumer Electronics Show 2012, когато инициативата е обявена официално за пръв път. Конкурсът е отворен за участие за екипи от целия свят. Те имат на разположение 42 месеца, за да постигнат целта си. На практика обаче има различни етапи, през които участниците ще трябва да преминат, за да стигнат до финала. За победителите освен световна слава са заделени и $10 млн. награда. Организаторите са склонни да приемат за победители максимум три екипа.

Концептуалните разработки трябва да бъдат представени най-късно до 28-мия месец от конкурса. Тогава ще бъдат проведени анализи от медицински експерти, както и основни тестове за функционирането на устройствата. Следващият етап ще бъде финалният, до който ще бъдат допуснати само първите 10 отбора. Те ще имат още 14 месеца работа и ще бъдат подложени на много по-сериозни тестове и анализи. Накрая победителят ще се избере измежду първите пет.

Правилата на конкурса изискват от всеки трикордер да може да диагностицира 15 конкретни заболявания. Част от тях са възпалено гърло, анемия, диабет, инфекции и др. Тестовете ще се провеждат с 30 пациенти в рамките на три дни. Освен точна диагноза от ключово значение за успеха на устройството ще е начинът, по който информацията се представя на обикновените хора. Задължително е трикордерите да показват в реално време основните данни за кръвното налягане, температурата и сърдечния ритъм на пациента. Целта е устройствата да могат да дават достатъчно подробна и ясна информация на обикновените хора, за да могат те да преценят как да процедират и дали се нуждаят от специализирана помощ в медицинско заведение.

При излъчването на победителя ключова роля ще играят не само мненията на специалистите, но и на обикновените хора, които са тествали устройствата. Ако те не са доволни от методите на работа на трикордерите или не са разбрали показаната от тях информация, шансовете на съответния екип да спечели ще са минимални, независимо колко точни са диагнозите на разработката им. Тестовете ще се провеждат изцяло от пациентите, които ще работят с устройствата сами, без никаква помощ или съдействие от когото и да било.

Универсалният личен лекар

Лекарите винаги ни напомнят, че трябва да си правим редовни профилактични прегледни. По-голямата част от нас обаче "забравят" или нямат време и желание да се занимават с това, когато се чувстват "сравнително" добре. Дори заплахите от глоби не принуждават хората да отидат в лекарските кабинети, освен ако състоянието им наистина не е притеснително. Почти всеки е чувал и репликата "ако идваше на профилактични прегледи, това щяхме да го открием по-рано и нямаше да ти създава проблем". Създаването на медицинските трикордери има потенциал да реши този проблем и принципно да подобри общото здравословно състояние на хората. Или поне така се надяват организаторите на Tricorder X Prize.

Идеята е устройствата да извършват прегледите бързо и лесно, така че хората да имат стимул да ги използват редовно. Макар да не е задължително условие, организаторите предпочитат за анализите да се използват безжични сензори, защото проучванията им показват, че хората не биха искали да се окичват с жици при всеки преглед. Препоръчва се да не се правят и интервенции, макар че за някои изследвания, като кръвна картина например, такива ще са наложителни. Според организаторите обаче има предостатъчно алтернативи и те ще поощряват иновационните идеи.

Освен да търсят конкретни заболявания трикордерите ще могат да извършват и общи проверки на здравословното състояние. Те ще потвърждават, че човекът е напълно здрав, или ще му казват, че има вероятност за потенциален проблем и е добре да потърси лекар. Разбира се, ползвателите на трикордерите ще могат да описват симптомите си на устройствата, което ще улеснява намирането на точната диагноза.

Важно е трикордерите да са максимално компактни, леки, преносими и да бъдат на достъпни цени, уточняват организаторите на Tricorder X Prize. Не се изключва интегрирането и на известна част от способностите им в смартфон и комбинирането със съответното мобилно приложение. Все пак това не е част от целите на проекта, защото трикордерите ще трябва да използват множество сензори, които не са налични в смартфоните и които мобилните устройства не биха използвали за други цели, защото това ще ги оскъпява ненужно.

Създаването на диагностициращо устройство обаче ще е просто началната фаза на проекта. Организаторите на конкурса изразяват надежда, че след като печелившите прототипи станат ясни, разработката над тях ще продължи. Това ще позволи изграждането на партньорства с компании и организации, както и доразвиването на технологиите. Така следващите версии на мобилните лекари ще могат да предписват и медикаменти за лечение на откритите заболявания, коментират от Tricorder X Prize.

Разбира се, не всички приветстват идеята. Взимането на решения относно диагнозата е много критичен и важен момент, споделят медици пред онлайн изданието ReadWriteWeb. Понякога съобщаването й трябва да се съобразява с психичното състояние на съответния пациент, а машините ще пренебрегват този момент. Освен това те ще стимулират хората да търсят самолечение и да купуват лекарства от онлайн аптеки, казва епидемиологист, който предпочита да остане неназован. Въпреки това обаче компаниите и учените, които разработват трикордерите, смятат, че ползите от устройствата са значително повече и по-големи от потенциалните рискове, и продължават с работата си. Очаква се тестването на концептуалните разработки да започне в края на следващата година, а победителят или победителите да бъде избран(и) през 2016 г.

Многобройни проучвания доказват, че те са рисков фактор за сърцето и артериите, тъй като заради особеност в разграждането им се задържат дълго в кръвта, отлагат се по кръвоносните съдове и образуват плаки.

С решение на Европарламента етикетите на всички суровини, полуфабрикати и готови продукти в държавите от ЕС задължително ще включват информация за

трансмазнините.

Нормата обаче ще се прилага от декември 2014 г. Дотогава е гратисният период и предоставянето на информацията е доброволно, по желание на производителите у нас. Изборът какво да консумират остава за потребителите.


Изследвания през последните 20 години намалиха ентусиазма от втвърдените растителни масла
Трансмазнините по-рискови от свинска мас
От 2014 г. поне ще ги изписват на храните
Вафла. Този отговор често получават майките на ученици, когато ги питат какво са си купили за закусва. А не е рядкост и младежи, и по-възрастни да залъгват по същия начин глада си в надпревара с вечно недостигащото време.

Защо тогава сладката, евтина и толкова удобна за хапване дори в движение вафла е

трън в очите на специалистите по хранене. Ще сгрешите, ако си го обясните само с многото калории от бялата захар. Тя е аргумент на второ място. По-големият проблем са изкуствените трансмастни киселини, популярни като трансмазнини.

Те са толкова лоши, че по решение на Европейския парламент етикетите на всички суровини, полуфабрикати и готови продукти в държавите от съюза задължително ще включват информация за трансмазнините. Нормата обаче ще се прилага от декември 2014 г. Дотогава предоставянето на информацията е доброволно, по желание на производителите у нас. И единствената спирачка е изборът на потребителя, а повечето хора не знаят за рисковете.

Тези мазнини се произвеждат от течни растителни масла и това привидно ги прави подходящи за борещото се със затлъстяването човечество. Доскоро всички мислеха така, но науката откри, че трансмазнините са по-вредни дори от животинските - многобройни проучвания доказват, че са рисков фактор за сърцето и артериите. Заради особеност в разграждането им те се задържат дълго в кръвта, започват да се отлагат

по кръвоносните съдове и да образуват плаки, обясни проф. д-р Стефка Петрова, специалист по хранене и диететика. Натрупванията от своя страна стесняват "тръбичките" на онази преносна инсталация, благодарение на която живеем. Резултатът е повишаване на кръвното налягане с всички произтичащи от това рискове.

Целта на втвърдяването на растителните мазнини е да се повиши точката на топене, което ги прави подходящи за използване при производство на храните и удължава трайността, тъй като намалява способността им да се окисляват. Този процес обаче често води до странични ефекти. Чрез хидрогениране течните растителни мазнини се превръщат в твърди, или най-популярно казано - в маргарин. Хранителната индустрия ги използва повече от 100 г., за да удължи срока на годност на кексове, бисквити, пасти, вафли и изобщо на всички сладкиши и разните соленки това не изчерпва рисковия списък - течните мазнини може да се трансформират в трансмазнини и при пържене, което вкарва в немилост и чипсове, картофки, бъргъри.

Процесът на хидрогениране се състои в добавяне на водородни атоми към ненаситените мастни киселини на течните растителни масла, което елиминира двойните връзки в тях и ги превръща в наситени - прави ги подходящи за използване при печене за производството на сладкарски и тестени изделия, също така удължава трайността им.

Колкото по-пълно е хидрогенирането, толкова по-твърда е мазнината, но вкусът й става

като на восък, затова се цели частично хидрогениране на растителните масла. Този процес, обаче често води до странични ефекти, подобни на тези на наситените мастни киселини и заплашват сърдечносъдовата система, изтъква проф. Петрова.

Знае се и за връзка със затлъстяването. А изследвания през последните една-две години намират и отражения върху паметта и концентрацията, отчитат ефекти на повишена агресивност или ги нареждат сред рисковете за диабет и възпаления.

Основен източник на трансмастни киселини в съвременното хранене са частично хидрогенираните растителни масла. Трансмазнините не само вдигат “лошия” холестерол, но и намаляват нивото на “добрия”. Увеличаване на трансмазнините дори само с няколко процента води до удвояване на риска от сърдечносъдови заболявания, обясни преди време на първата от поредица дискусии за чисти храни проф. Петрова.

За такъв драстичен ефект от животинските мазнини се говори чак когато количествата се увеличат рязко. Трансмазнините обаче не трябва да са източник на повече от 1 на сто от общата енергийна стойност на храната.

Заради повишаващото се напрежение около хидрогенираните растителни мазнини производители се ориентират към заместването му с палмово масло, което поради високото съдържание на наситени мастни киселини е почти твърдо и не се нуждае от втвърдяване. Проф. Петрова обаче изтъква, че нови проучвания на здравния ефект на палмовото масло и на палмитиновата киселина в него "разкриха потенциал за вредно действие и поставиха нови предизвикателства пред хранителната промишленост".

Проф. Донка Байкова: Четете етикетите!

"Съветвам всички да четат внимателно етикетите на храните, които купуват, и да имат предвид, че изрази като "хидрогенирани мазнини", "хидрогенирани растителни мазнини", "втвърдени мазнини" може да са аналог на трансмастните мазнини - препоръча проф. д-р Донка Байкова, специалист по хранене и диететика. - Често вметването на думата "растителни" създава у потребителите усещането за нещо по-полезно от животинските мазнини.

Но това е привидно, когато растителните мазнини са хидрогенирани, за да станат по-твърди и съответно - трайни, те са по-неблагоприятни за здравето дори от свинската мас, която години наред беше синоним на нездравословно хранене." Трансмазнини масово се влагат в бисквити, сладки, вафли, сухи пасти, десертни блокчета, сладкиши, с такива мазнини често се пържат картофки, има ги в чипсове и дори в сладоледи - за да са по-плътни и да не се разтичат, обяснява лекарката. Тя предупреждава, че до 30 на сто от съдържанието на мазнини в готовите сладкиши може да се окажат от вредния вид.

Трансмазнините са сравнително нов вид за организма на човека, той не е приспособен да ги усвоява, не ги приема и те се натрупват. В това се състои и големият риск за нивата на холестерола и стесняването на кръвоносните съдове. Всички останали мазнини са по-добър избор, казва проф. Байкова.

Според учените няма безопасно количество трансмазнини, затова и регулиращият орган на Евросъюза по храните не дава препоръки за минимално съдържание. Въпреки това в много държави вече има нормативи, които ограничават влагането им или изискват те да се обявяват недвусмислено на етикетите. Отделно здравните власти и сдруженията на потребителите информират целенасочено населението за рисковете.

Контрол на опасни мазнини за 20 г. свалил два пъти смъртта от сърце в Дания

Дания е първата държава в света, която ограничи съдържанието на трансмастите в храните до 2% от общото съдържание на мазнините в продуктите. Това става преди 20 г. и днес правителствот отчита намаление на фаталните сърдечносъдови болести с близо 50%. Преди няколко години Щвейцария въвежда същия режим. Редица държави се опитват да ограничат употребата косвено, като задължават фирмите да изписват на етикетите съдържанието и на втвърдените растителни мазнини.
Ню Йорк следи дори порциите в заведения

Когато Американската агенция по храните и лекарствата започва да изисква от производителите да включват трансмазнини върху етикета на пакетирани храни, това се вижда недостатъчно на кмета на Ню Йорк Майкъл Блумбърг. Само това няма да свърши работа, тъй като съгражданите му ядат повече от една трета от храната си извън дома, разсъждава той. И през 2007 г. забранява на заведенията в мегаполиса да използват частично хидрогенирани растителни масла.

Браншът надава вой до небето. Изтъква се, че това ще промени вкуса на храната, с която нюйоркчани са свикнали. Кметът не се поддава на натиска и цитира прогнозите на здравните си експерти, че за 10 години такава мярка ще намали чувствително сърдечносъдовите болести и затлъстяването, което вече има размер на епидемия. Регламентът влиза в сила въпреки недоволството. За изминалите 5 г. от забраната средното съдържание на трансмазнини е намаляло с 2,5 г на порция, а делът на храните с по-малко от 0,5 грама - количество, считано за пренебрежимо малко, са се увеличили от 32 на 59% .

Преди ограничението да влезе в сила, някои експерти по хранене и кардиолози изразяват опасения, че намаляването на трансмазнините ще доведе до засилване на употребата на наситени мазнини, които също допринасят за сърдечносъдови заболявания. Но това не се случва. Средното увеличение е едва 0,55 г на порция, установиха здравните власти в мащабна проверка през лятото.

Данните показват, че здравните норми водят до измерим ефект върху потреблението - важен извод в момент, когато се очаква нова забрана в Ню Йорк, този път на големите газирани и подсладените напитки, пишат медиите в Америка.


Кардиология върна пациент, той издъхна в линейката
Националната кардиологична болница е върнала пациент с инсулт, който издъхнал в линейката, докато спешният доктор търсел в кое здравно заведение може да бъде настанен. Инцидентът е станал вчера сутринта, съобщиха близки на 69-годишния мъж пред bТV.

Докторите от кардиологичната болница, популярна като Трета градска, отказали да приемат болния, защото не живеел в техния район. Той бил с адресна регистрация в столичния квартал „Обеля”. Мъжът бил взет от там и закаран до болницата с реаномобил на Центъра за спешна помощ – София град.

В Националната кардиологична болница обаче не само отказали да приемат пациента, но дежурният невролог д-р Йото Йотов дори не го прегледал, твърдят неговите близки.

Състоянието на мъжа рязко се влошило и въпреки молбата на спешния лекар от линейката в болницата не му обърнали никакво внимание. Тогава лекарят извикал свой колега от друга линейка, спряла наблизо. Двамата направили всичко, което е по силите им, за да спасят възрастният столичанин, но след няколко минути той издъхнал.

Вчера д-р Йотов отказа да коментира случая.

„Преди броени часове се връщам от чужбина, не знам нищо”, каза за „Монитор” директорът на болницата проф. Владимир Пилософ. „Лекарите в Националната кардиологична болница са компетентни. Освен това работят в екип, никой не взема сам решение”, допълни проф. Пилософ, но обеща да разпореди проверка на случая и санкции при установяване на вина.

Модерен център по трансплантации за присаждане на черен дроб, бъбреци, кожа, роговица, костен мозък и дори панкреас ще заработи във Военномедицинска академия от 1 януари. Това съобщи нейният началник – ген. проф. Стоян Тонев по време на тържественото честване на 121-вата годишнина от основаването на лечебното заведение, която бе отбелязана вчера.

В новото звено ще работят доказали се специалисти от ВМА, но ще бъдат поканени и петима млади лекари, които да направят в него своята специализация. Предвижда се да бъдат назначени и 10 наскоро завършили медсестри със специалност „Анестезиология” и „Хирургия”.

Създаването на такъв център ще пести средства, тъй като високотехнологични операции ще се извършват у нас и няма да се налага на държавата и близките на болните да дават пари за лечение в чужбина, подчерта ген. проф. Тонев.

7 души ще заминат във френската болница в Йордания и ще обслужват бежанците от Сирия, каза още ген. Стоян Тонев. В екипа ще има и педиатър и акушер-гинеколог.

Медиците ще бъдат в Йордания три месеца по линия на хуманитарни мисии на ООН. Въпрос на политическо решение обаче е кога ще заминат, каза ген. Тонев.