01 декември 2012 г. Тема: здравеопазване

Каква е тази идея да се отмени доживотното наказание без право на замяна? Добро намерение като строежа на европейски дом в условията на никаква канализация и амнезия къде се слагаше тоалетната чиния. Занимаваме се с теми, които въобще не са на дневен ред. По-важно е в случая например какво работи вицепрезидентът, та успя да измисли крайно наложителната тема с доживотните.

Става дума за 58 човека, който са убили повече от един път по особено жесток начин. Това малцинство днес определя дневния ми ред. При положение че ако нападнеш доктор, ще лежиш 15 години, при положение че ако ритнеш куче, може да лежиш три години, остава да разберем логиката на това, като убиеш дете, дали да лежиш петнайсет или двайсет години? Като убиеш втори път дете, отново ще ти дадат петнайсет години. Можеше да си спестите второто дете и неговото убийство - стига да не сте толкова либерални в страна, където престъпленията са вид консерватизъм. Какво ще се получи - просто ще създадем свобода на рецидива, ще поставим на държавна издръжка всеки, който има идея за убийство. До другото убийство.

Аман от либерални идеи - не съм вярвал, че ще го кажа! Искам да срещна вицепрезидента Маргарита Попова в махалата, където живеят хората, и да я питам колко да дадем на един изверг, убил и изнасилил вече 2 (две!) стари жени. Как да осъдим и колко малко да дадем на бащата, който уби тази седмица детето си с дръжка на метла, защото му е поискало хляб? Грижата за извергите минава всякаква граница - правим се на толерантни, докато ни изнасилват, грабят и мачкат. Това са двата свята - на управляващите със сините лампи и тези, които живеят на свещ. Те дори не управляват емоциите си. Затова убиват и влизат, и излизат от затвора. Да влизат и да излизат - това искат държавните чиновници, за да има повече работа за тях и адвокатите у нас.

Без емоция - просто адвокатската мафия иска да има още един коз, докато обслужва престъпници. Убивайте, братя, ще лежите от три до осем. Най-българска е репликата "Ще те убия и ще те излежа!". Сега тази реплика става свръхреализъм. Наистина ще ни убиват и ще ни излежават, после ще излизат, за да ни довършат като на филм. Либералността на това място стига до налудности, спрете се!

Гледам дискусията по този повод и си мисля колко културно се води тя и как мизерно и срамно умираме. В същото време Полша кастрира химически педофилите и вчера забрани ритуалното клане на животни - ама няма "евреите са недоволни", няма "мюсюлманите се развълнуваха" - свободолюбието, човеколюбието и толерантността

имат граница дори в християнството

Защото в Библията се казва, като те ударят по едната страна - обърни другата. А не се казва - като ти отрежат едната глава, подай си и другата. Помислете върху това - как ни управлявате, с какви идеи. И вижте кого управлявате - отгоре пеят химни за човеколюбие, отдолу се избиват като животни. Постъпете библейски - когато някой не иска да живее като нормален човек, просто държавата трябва да го промени и застави да е нормален. Или да даде на другите възможност да живеят нормално. О, да - забравих, че у нас вече стотици пъти предефинирахме нормалното и го унижихме до смърт. Писна ни от толеранс към 58 човека, докато други седем милиона са затворници на страховете си. Госпожо Попова - разгледайте картата на Европа и ми кажете къде на друго място, различно от България, има повече изнасилвания на стари хора и убийства на деца по най-нелеп начин? Това беше проблемът, госпожо Попова, разберете ни. Дайте шанс на 7-те милиона, това е малката цифра, а не другата.

69-годишният мъж е взет от до­ма му в столичния квартал „Обе­ля". Той е бил в тежко състояние, най-вероятно след получен ин­султ. Поради тази причина меди­ците преценили, че случаят е достатъчно спешен и го откарали в най-близката болница - Националния кардиологичен център. От здравното заведение, познато като бившата Трета градска, оба­че отказали да приемат дядото с мотива, че пациентът не е в тех­ния район. Служителите на бол­ницата не само отпратили мъжа, но отказали и да го прегледат. Дори когато състоянието му се влошило и екипът в линейката по­молил за помощ, от болницата не направили нищо. Според инфор­мация на bTV дядото бил отпра­тен от невролога д-р Йотов, който обаче категорично отказал да ко­ментира случая. След като ли­нейката била отпратена, възраст­ният мъж бил реанимиран от еки­па на спешната помощ, отзовал се на адреса му. Медиците били подпомогнати и от лекар от друга линейка. Въпреки това обаче те не успели да спасят живота му и няколко минути по-късно мъжът е издъхнал.

Десетки бременни жени, пациентки на Първа АГ болница „Света София", са с хранително натравяне след консумация на болнична храна. Пострадали са и хора от персонала.

Общият брой на натровените е около 30 чо­века. Всички те са по­лучили стомашно разс­тройство след консума­ция на пилешко ризото и картофена супа.

Опасност

болничното заведение подали сигнал в РЗИ. Те от своя страна се обърнали към Агенция­та по безопасност на храните. „Пациентите и част от екипа на болни­цата получиха разст­ройство няколко часа след обяда си в сряда. Работим с тази фирма от около година. От из­вестно време ни праве­ше впечатление, че храната няма никакъв вид и вкус. Каквото и да излезе от пробите, болницата категорично ще прекрати договора си с фирмата,,, заяви пред „Телеграф,, заместник-директорът на здравното заведение д-р Валентина Григоро­ва. Тя увери, че бре­менните жени и всички засегнати вече са доб­ре и са вън от опасност.

Кухня

Кухнята, която е дос­тавила храната в Пър­ва АГ болница, работи с още 3 здравни заве­дения - Първа и Втора градска, както и Ин­фекциозна болница. Веднага след като по­лучили сигнала, от Агенцията по безопас­ност на храните взели проби от кухнята. „В момента мястото е зат­ворено и ще остане та­ка до излизането на резултатите. Това ще се случи най-вероятно в първите дни от идна­та седмица,,, коменти­раха от Агенцията.

От Министерството на здравеопазването отчи­тат, че намалява броят на спинозните, които са се разболели чрез инфекти­рани инжекции при упот­реба на наркотици. За сметка на това пък скача заразата, разнасяна при хомосексуалистите. Техни­ят дял е 35 на сто. 1612 са ХИВ позитивните българи, сочат данните към 25 но­ември, предоставени от министерството. От зара­зените 139 са новорегистрираните случаи. 74 на сто от инфекциите са заради секс без предпазни средства. Горната възрастова граница при мъжете е 63 години, а при жените - 56. Най-много от новорегистрираните случаи са от Со­фия - 67, в Пловдив броят им е 13, в Пазарджик -10. Днес страната ни ще се включи в отбелязването на Световния ден за бор­ба със СПИН. В страната ще се организират инфор­мационни кампании, а в мобилни кабинети всеки, който желае, може да се тества за СПИН.

Крайно време е в България нещата да се проверяват. тъй като проверката е висша форма на доверие и с нея биха се избегнали нови подобни случаи.

ДУМА припомня, че преди два дни излезе информация, че екипи на ВМА ще поемат медицинското обслужване на населе­нието от общините Девин, Борино и Доспат. Така по думите на пловдивския кмет Цветалин Пенков ще се гарантира здравео­пазването в трите родопски общини, докато се вземе окончател­но решение за болницата в Девин. Тази информация веднага бе отречена от шефката на здравната комисия в парламента Дани­ела Дариткова. "Разговарях с шефа на ВМА и подобно решение няма", категорична бе тя. Дариткова определи подобен вариант за изпращане на екипи от ВМА в областния град като ексцен­тричен и целящ да забави разрешаването на проблема.

Преди дни стана ясно, че общинският ръководител на ГЕРБ в Девин Дияна Чаушева е освободена от длъжност. Чаушева, ко­ято е и съветник в местния парламент, бе ръководител на контакт­ната група за възстановяване на болницата. Тя обясни, че не била запозната с мотивите за отстраняването си и заподозря, че най-вероятно е освободена от поста си заради разногласия с Дарит­кова. Чаушева подчерта, че шефката на здравната комисия е била информирана за проблемите на общинската болница още от 2010 г., но до момента дейни решения по казуса не са предпри­ети. Това за мен е изненада и подозирам някакви лични елемен­ти в цялата работа, коментира още Чаушева.


Проф. Емил Паскалев:
Трансплантиран пациент струва на държавата 3,5 пъти по-евтино от диализния
Проф. ЕМИЛ ПАСКАЛЕВ завършва с отличие Висшия медицински институт в Плевен. Специалист е по вътрешни болести и нефрология, магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт. Ръководител е на Кате­драта по нефрология на МУ-София. Бил е нацио­нален консултант по трансплантология.
□ Проф. Паскалев, как се подбира най-подходящият за трансплантация от близо 1000 чакащи?

- Изключително по ясни и конкретни медицински крите­рии и при най-голяма съвмес­тимост по тях.

□ От началото на годи­ната до момента у нас са извършени 9 бъбречни транс­плантации. Как може да бъде увеличено донорството у нас според вас?

- В България един транс­плантиран пациент след първата година е 3,5 пъти по-малко струващ във финансово отношение в сравнение с па­циент на диализно лечение. Трансплантираният пациент може да работи, да упражнява професията си, да плаща данъ­ци (вкл. и здравни осигуровки), да има деца, близките преста­ват да се грижат за него като за болен и т.н. Това са до­статъчно важни основания за всяка държава да стимулира този процес, за да генерира правилно изразходване на финанси в здравеопазването. С трансплантиран бъбрек все­ки пациент може да има нор­мално дълъг живот. За Бълга­рия най-дълга преживяемост е 30 години на пациент, живял до 79 г. Всички във веригата по осъществяването на трансплантационата дейност тряб­ва да са убедени в предимст­вата на трансплантацията и да работят за това. Осъществява­нето на тази дейност в здраве­опазването изисква необходи­мия финансов ресурс - той трябва да е адекватен на тази високо специализирана дей­ност. Ако говорим за морал и етика (в общество, държава, здравеопазване, културни цен­ности...) винаги трябва да зна­ем, че трансплантираните хора живеят по-добре от тези, които са на диализа, и да не допускаме да има повече хора, принудени да живеят по-лошо, отколкото тези, които имат редкия шанс да живеят по-добре.

П Колко години може да се живее на диализа?

- Пациентите на диализа могат да живеят дълго - и по­вече от 20 години. Български­ят "рекорд" е 30-35 години. Но този живот е лишен от нор­мално качество, докато каче­ството на живот при транс­плантираните пациенти е не­сравнимо по-добро.

□ Какво е състоянието на апаратурата за диализа?

- В някои отделения по диализа - добро, в по-голяма­та част - меко казано "има много да се желае". Апаратите имат технически живот - до 30 000 работни часа. Всеки апа­рат автоматично ги изчислява. След този живот правилното е да се заменят с нови.

1 ОХ 3 НА ДИАЛИЗА Е С ХЕПАТИТ?

Един от трима на хемодиа­лиза е заразен с вируса на хе­патит, а някои носят и тил В, и тип С. Това каза гастроентерологьт проф. Красимир Анто­нов от УМБАЛ „Св. Иван Рил­ски". Пациент заразява маши­ната, а от нея се заразяват и други. По думите му 2/3 от бъбречно трансплантираните също имат хепатит С, а всеки 5-и - хепатит В. В момента заболеваемостта от хепатит В в България е между 2,7 и 5%, а от хепатит С - 1,5%.

Годишно у нас се лекуват по 400 нови случая на хепатит В и С. Като проблем специа­листът посочи, че повечето от пациентите са с напреднал ста­дий на болестта.

България е на 21-о място от 30 страни в европейския ин­декс за качеството на грижите при болни от хепатит, съобщи д-р Станимир Хасърджиев, шеф на Националната пациентска организация. 90% от ро­дените след 1992 г. са ваксинирани срещу тип В и те не боледуват. Проблем е, че не се ваксинират високорискови групи. Евтино изследване на чернодробните ензими, което струва 1,50 лв.. не е включено в профилактичния преглед, а благодарение на него болест­та се открива рано.

„Това е простотия - за 20 ст. по-евтино лекарство тези родители за малко щяха да убият детето си. Така е, като правилата за нас - по-малките, важат, а за големите в този бизнес - не", отбеляза собственик на аптека при еврейския комплекс „Шалом" вчера.

Стоянова е внесла обяснения по случая в регионалната етична комисия, каза вчера нейният председател Жени Димитрова, но не даде подробности. Родителите на бебето са подали жалба в етичната комисия на фармацевтите.


Здравна калинка дадена на съд
Директорката на Регионалната здравно осигурителна каса (РЗОК) в Монтана Бистра Георгиева застана пред Районния съд, за да отговаря за фалшифицирани документи. Според магистратите тя лично е подправила трудовото си досие и е спечелила поста с измама.

Приключилото разследване установило, че през2010 г., когато бил обявен конкурс за директор на касата, Георгиева е представила документ, че има 3 години стаж. фалшификацията била разкрита. Ако бъде призната за виновна, я грозят до 5 г. затвор.

Софийският градски съд вече постанови, че тя е назначена неправомерно по време на дело за незаконно освобождаване от поста на предишния шеф на касата. Георгиева обаче още работи като шеф.


Празни заведения?
Информацията, че оборотите на заведенията са сдо50% надолу заради забраната за пушене, роди дискусия във форума на „Труд":

Ивет: Нали знаете, че истинските обороти на заведенията ги знае само персоналът. Какво се отчита е едно, а какво се маркира на касовия апарат е друго. Сега в опит да докажат колко зле им се отразява за браната, ще изкарат каквито си искат цифри, но аз в София празни заведения не съм видяла.

точно така: Ето един случай, в който безрезервно подкрепям ГЕРБ и правителството. Долу тютюнът! Да се забрани тютюнопушенето! И цените на цигарите да се вдигнат на 10 лева! Като част от цената влиза в здравната каса!

Черната ръка: Стига сте хулили ресторантьорите. Давате ли си сметка колко хора ще останат без работа?!

Велемир: 50% надолу е оборотът не заради цигарите, а заради това, че народът обедня с 30% и няма пари за заведения. Дори да върнат пушенето, оборотите няма да се вдигнат.

banketen: Я не говорете глупости - празни са заведенията. Пускат газово отопление навън и дават одеяла, а вътре има вазички за тръскане вместо пепелници. Без пушачите просто няма клиентела.

Наскоро известен актьор заяви публично, че има проблем с алкохола и възнамерява да се лекува. Ясното осъзнаване на проблема и признанието за заболяването са първата крачка към избавлението.

Тази вечер ти, читателю, сигурно ще си сипеш едно малко, мечтано от сутринта. Все едно дали си на купон, гости, рожден ден, сватба, прием, парти или у дома пред телевизора. Защото пусти живот, последните ти дни са били тежки, неприятни, изморителни, пълни с отрицателни емоции покрай изкарването на насъщния, плащането на сметките и хроничната ликвидна криза, в която си ти и семейството ти от години.

Огледай се как и по колко пият хората около теб. Виж самият ти колко пъти ще идеш до мокрия бюфет или ще подадеш чашата на домакина да ти я напълни. Мезваш ли, баджо? Или гаврътваш на екс до пълно затъмнение?

Ако компанията ви е от десетина души - между вас поне двама са или завършени алкохолици, или са в преддверието на ада, наречен алкохолна зависимост. (Извини ме, читателю, ако си от малкото останали непи-ещи българи и горните редове предизвикват у теб раздразнение. Но съм сигурна, че се сещаш поне за трима свои познати, приятели, роднини, които в този момент вече са направили главата или са „снощни", или „с клин клин избиват". И някой от най-близките им вече те е алармирал за техния проблем и те е питал знаеш ли за някакво лекарство, ходжа, билка, клиника, врачка или изобщо нещо, което да помага срещу алкохолизъм.)

По данни на НСИ хората, на които страната разчита да създават брутен вътрешен продукт, са 4 576 904. Според едно изследване на Националния фокусен център за наркотици и наркомании в България в края на 2007 г. около 1 млн. лица имат проблеми с употребата на алкохол, в т. ч. около 200 хил. са със сериозни симптоми на алкохолна зависимост. Анкетираните са на възраст от 15 до 64 г. в градовете с над 25 хил. души. А картината в селата и по-малките градове е още по-тъжна. Според последното преброяване над 70% от младите българи между 15 и 24 г. пият редовно.

23 млн. европейци са зависими от алкохола - 5% от мъжете и 1% от жените. Това пише в доклада от 2006 г. „Алкохолът в Европа: Обществено-здравен подход", изготвен от Питър Андерсън и Бен Баумберг от Института за алкохолни изследвания в Лондон по поръчка на Европейската комисия. Над 90% от 15-16-годишните ученици са пили алкохол в някакъв момент от живота си, като са започнали да употребяват средно на 12 г. и са се напили за първи път на 14 г. 13% от тази възрастова група са се напивали над 20 пъти в живота си и 18% са имали „запой" (5 или повече питиета по един и същи повод) три или повече пъти през последния месец.

Според доклада на лондонския институт имуществените щети, причинени от шофиране в нетрезво състояние, се оценяват на около 10 млрд. евро. Нематериалната цена на физическите и психологическите последствия от престъпленията, извършени след употреба на алкохол, бива остойностена от 9 до 37 млрд. евро. Болката и страданието, които алкохолиците причиняват с действията и бездействията си в пияно състояние на близките си, са за 68 млрд. евро.

За разлика от изчерпателните данни на английския доклад аз съм принудена сама да си направя сметката за положението по тези географски ширини по ред причини. Една от тях е, че подобни изследвания у нас са рядкост, а дори и да са факт, данните в тях са едно към гьотере. Кой ще си признае, че прекалява с алкохола, па макар и анонимно. Прекомерното пиене по всякакъв повод е залегнало дълбоко в традициите на българина. Глътката на нашенеца е яка и той няма норма, според която да бъде определено съществува ли проблем с алкохолизирането на нацията или не. Подобни анкети ползват данни за хроничните алкохолици от лежалите или лежащите в психодиспансерите и токсикологиите пациенти с диагноза алкохолна болест. Защото алкохолизмът е тежко, хронично, прогресиращо и нелечимо заболяване. Но стигналите до болнично лечение алкохолици у нас са толкова малко, че преброяването им изобщо не е представителна извадка за проблема. А България е пълна с хронични алкохолици, които се гърчат в абстиненция или алкохолно опиянение всекидневно в домовете си. Повечето от тях отдавна не са работоспособни, нищо че статистиката разчита на тях да произвеждат БВП, тъй като не са диспансеризирани и дори нямат диагноза. Но имат бутилка в ръката си. И вървят към лудостта или смъртта - двата изхода от болестта алкохолизъм, ако тя не бъде лекувана.