01 юли 2011 г. Тема: здравеопазване


И Корнезов се присламчи на Соросовата ясла



страница3/3
Дата22.11.2017
Размер397.55 Kb.
#35172
1   2   3

И Корнезов се присламчи на Соросовата ясла
Тъмночервеният, вечно избираем "конституционалист" Любен Корнезов предлага България да въведе законното убийство на болни хора под евфемистичното название "евтаназия". Само преди 7 години същото се опита да направи тъмносинята "еколожка" Евдокия Манева. На пръв поглед странно - как е възможно две партийни групи, които искат да минат за политически противници, да натискат за една и съща антихристиянска, античовешка мярка? На втори поглед обаче загадката се изяснява - и двамата депутати ядат на яслата на антихристиянина Джордж Сорос. Същият, който не крие в автобиографията си, че по време на холокоста в Унгария се скрил под фалшиво "арийско" име и правел списъци на имуществото на еврейските семейства в Будапеща, които предавал на нацистите. Такъв да ти бъде спонсор е просто унижение! Но за червено-синьото блато в българския парламент поръчковите законопроекти и парите, които прибира за тях, не миришат!

Същият Джордж Сорос от 15 години плаща на де-що види подлога из източноевропейските парламенти, за да прекара проекта си за масова евтаназия на болни хора. Това е неговата идея-фикс и всеки, който прочете книгите и статиите на този антихрист ще се убеди в това.

Евтаназията е престъпление за всеки вярващ човек, бил той християнин, будист или друг. Корнезов не е загрижен за страданията на болните българи, той иска да спести разходи на антихуманната ни държава за палиативна грижа. И да си вземе парите от истинския поръчител на закона. Няма ли ДАНС и прокуратура за тази пасмина?!


Еврофондовете удвоиха обществените поръчки

Основният проблем за бизнеса остават забавените разплащания
от Цветелина Катанска

Държавата, общините и техните дружества са направили обществени поръчки за двойно повече пари през първите шест месеца на годината в сравнение със същия период на 2010 г., показват данните на Агенцията за обществени поръчки (АОП). От януари до края на юни са подписани 7993 договора за 2.29 млрд. лева при 6382 за 1.4 млрд. лева през миналата година.

Причината за повишението е активизиране на европроектите. Това пък е позволило на общините да насочват повече средства от бюджетите си за други нужди, които заради кризата бяха ограничени през последните години.

Ако например преди кметовете са харчили общински средства за ремонт и поддръжка на пътища, сега те се финансират основно с европари, а освободеният ресурс отива за повече доставки на консумативи за детски градини и социални домове. От общините все пак обясниха, че бюджетите им и сега остават много занижени и поръчките се определят на минимално допустимите прагове.

Въпреки повечето поръчки проблем остава разплащането, което в много случаи продължава да се бави, макар вече в повечето случаи да е за не повече от три-четири месеца при шест-седем през миналата година.

"Повечето сключени обществени поръчки не могат да се счетат за знак на съживяване на икономиката, а се дължат единствено на европроектите", коментира пред "Дневник" Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Той допълни, че все пак дори и европейски, влетите пари ще се окажат "живителна глътка" за бизнеса.

"Данните през това шестмесечие може да са по-добри от тези през миналото, но въпреки всичко платените от държавата суми се запазват на ниско ниво", каза Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК).

Той допълни, че причина за нарасналите поръчки са парите от ЕС, но и за тях все още не може да се говори за усвояване, а единствено за подписани договори. "Никой не следи дали възложителите на поръчките изпълняват своите задължения и плащат навреме на изпълнителите. Понякога забавянето е повече от шест месеца, което не е незаконно, но е неприемливо", обясни Колев.

Той допълни, че по този начин се блокира работата на цели сектори. Забавянето на разплащанията се очаква да продължи, докато България не транспонира в законодателството си евродирективата за разплащанията. Според бизнеса основните забавяния в момента идват от местната власт.

Към края на март просрочията на общините са за 204 млн. лв. при 194 млн. в края на миналата година по данни на Министерството на финансите. В тези суми обаче се включват и задължения например към топлофикации и други, а не само по поръчки.

"Трудно е заради намалените ни бюджети, но се стремим да ускорим процеса. Намалили сме почти наполовина сроковете за плащане", обясни пред "Дневник" Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ). По думите й, докато преди конкурсите са се изплащали до седем месеца след изпълнение, сега сроковете са двойно по-кратки.

Чавдарова също потвърди, че основна причина за по-добрите резултати са европейските проекти, които са тръгнали. "Надявам се процесът по усвояване на парите от Брюксел да се ускори през второто полугодие", допълни Чавдарова. По думите й в момента има забавяне на поръчките по програмата за селските райони.

"Конкурсите, които не са свързани с европари, се изпълняват при минимални стойности, в момента масово се обявяват процедури, свързани с предстоящата учебна година, но разходите за тях са свити с 25%", коментира шефът на НСОРБ.

Това е принудило общините да обявяват същите конкурси като преди две-три години, но с по-ниска стойност. Заради забавените искания за изплащане на средства от еврофондовете за пътните проекти България беше критикувана от представители на Европейската комисия в началото на тази година.

Договорите за строителство и доставки растат, за услуги са надолу

За първите шест месеца на годината сключените договори за строителство като стойност са нараснали два пъти и половина до 826.6 млн. лева при 340.7 млн. лева година по-рано. Запазва се тенденцията за по-голям брой обществени поръчки на стойност над 2.15 млн. лева (виж графиката по разбивки според обема на поръчката).

С 60% са се увеличили конкурсите в сферата на доставките до 1.05 млрд. лева при 649 млн. година по-рано. Там традиционно са най-много поръчките за големите болници. Единственият сектор, който отчита намаление в сравнение с миналата година, са услугите (с 6.52% по-малка е стойността на сключените договори).

Отделно местната и държавната власт сключват договори за възлагане на поръчки и в чужда валута. През първите шест месеца на годината са договорени 82.23 млн. евро, 40 млн. йени и 273 хил. долара. За миналата година валутните поръчки са били за 61 млн. евро, което е с 138 млн. по-малко в сравнение с 2009 г., и 7 поръчки за 947 хил. долара.

Данните на Агенцията за обществени поръчки показва, че сключените договори остават на по-ниски нива от 2009 г. Тогава са били договорени конкурси за 2.9 млрд. лева.
Възложители с най-много сключени договори
- Болница "Свети Георги" - Пловдив 339

- ТЕЦ "Марица-изток 2" 162

- Столична община 131

- "Александровска болница" София 125

- Министерство на здравеопазването (МЗ) 109

- Болница "Света Екатерина" 99

- Болница "Свети Иван Рилски" София 94

- Национална кардиологична болница (МБАЛ-НКБ) 89



- Болница "Лозенец" София 88

- "АЕЦ Козлодуй" 83


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница