Болест заплашва света с нова финансова криза

Американски и английски учени твърдят, че ако на лечението на това заболяване не бъде отделено необходимото внимание, до 20 години планетата ще бъде обхваната от нова глобална финансова криза, чиито измерения все още са неясни. Изследването на специалистите от Лондонския университетски колеж е публикувано в сп. „Сайънс".

Миналата година британските учени вече изясниха как с помощта на електростимулиране на теменната част на главния мозък може да бъдат подобрени математическите способности. Според някои предположения е възможно след време родителите в някои страни да бъдат принудени да подлагат поколението си на подобен тип стимулация, за да бъде избегнат крахът на световната икономика.

По последни данни броят на страдащите от дискалкулия е около 7 на сто от всички непълнолетни. Ако към това се прибави и т.нар. дискалкулия при възрастните, когато с напредване на възрастта човек губи способността правилно да изчислява, то общият брой на земното население, страдащо от този недъг, надвишава 7,6 на сто. През целия XX в. процентът не е минавал бариерата от 5 на сто, или с други думи, заболяването се разраства особено бързо през последното десетилетие.

Всъщност и тези данни не са съвсем точни, тъй като покриват само страните, в които практически всяко дете има достъп до образование. В сметките изобщо не влизат най-бедните страни, в които цари масова неграмотност.

Учените отбелязват, че ситуацията е особено тревожна именно във Великобритания - страната, дала на света някои от най-великите математици. Сега обаче от дискалкулия страда всяко 20-о дете на Острова. При това в повечето случаи родителите изобщо не обръщат внимание на факта, че наследниците им имат проблеми с най-баналната математика

В повечето случаи те са убедени, че след като на отрочето не му върви със сметките, то вероятно ще преуспее в хуманитарните науки. Това обаче не е правило, твърдят специалистите.

„Голяма част от хората са убедени, че грамотността е по-важна от способността за количествено мислене. Да кажеш „не мога да смятам" не е толкова срамно, колкото да признаеш, че не можеш да пишеш. Само че хората, които не притежават елементарни математически навици, както показва статистиката, рядко успяват да постигнат успех. Много от тях се оказват нетрудоспособни, което нанася огромни икономически щети на страната, в която живея", обяснява проф. Брайън Батърворт от Лондонския университетски колеж.

Той посочва, че изоставането на математическите способности води след себе си затруднения в обучението по хуманитарните предмети, доколкото страдащите от дискалкулия по правило пишат грозно,

имат слаба зрителна и слухова памет и понижена способност за анализ. Какво представлява дискалкулията и как се развива? В действителност пътищата за възникването й са различни. Тя може да е следствие от черепно-мозъчна травма, дълбок стрес или друго силно въздействие върху организма. Освен това заболяването може да се прояви при обща задръжка на физическото и психическото развитие на детето или да е страничен ефект от други психически или генетични страдания като шизофренията или синдрома на Даун. Тези варианти на дискалкулията обаче не са обект на изследването на британските учени - те се занимават единствено със случаите на това отклонение при физически и психически нормални деца в процеса на техния растеж и развитие.

Смята се, че при дискалкулията детето изпитва проблем при работа с цифри - не може например да разбере защо 3+3=6, освен това не може бързо да разпознава количеството предмети в полето на зрение - не е способно да каже колко книги има на масата. На много страдащи от заболяването не им е по силите да изчислят времето или разстоянието до даден обект. При най-тежките случаи се наблюдават проблеми с абстрактното мислене, както и с координацията на движенията.

Сравнително наскоро учените установиха, че за решаването на най-простите аритметически задачи основно отговарят челните части от кората на големите мозъчни полукълба и областта, известна като теменно-тилна бразда. Изследвания с магнитен резонанс показали, че при хората, страдащи от дискалкулия, се наблюдава недоразвиване на тази бразда, както и намалено количество на сивото вещество в областите, които отговарят за числовата обработка. Освен това количеството на активните невронни вериги при неспособните да смятат е много малко в тези области. Защо се получава така?

В някои случаи дискалкулията има генетична природа, са разбрали сега изследователите. Но тези случаи са далече по-редки от онези, които са свързани с нарушения в развитието на детето в постембрионалния период.

Неврофизиолозите са установили, че най-голяма вероятност от развитие на заболяването има при тези деца, които от ранна възраст не са обучавани да запомнят това, което виждат, да концентрират вниманието си на детайлите и да сортират предметите по определени групи. В резултат теменната бразда не се развива достатъчно. Затова, казва проф. Батърворт, „развитието на децата не може да бъде оставено на самотек".

В същото време специалистите са убедени, че дори дискалкулията да се е развила,

тя би могла да бъде спряна

Това става именно чрез откритата миналата година стимулация на теменната част на главния мозък с електрически ток.

На въздействие се подлага същата теменна бразда, в която впоследствие се наблюдава увеличение на активните невронни връзки.

При това въздействието няма нищо общо с печално известната електрошокова терапия - то не предизвиква негативни явления в кората на главния мозък и не води до стрес.
В Азия се среща най-рядко

Дискалкулията е най-слабо разпространена в Китай, Япония и Виетнам, показали проучванията. Обяснението е, че в тези страни все още се следва методиката, предложена от легендарния Конфуций. Той казвал, че „от всички науки на благородния мъж му се налага преди всичко да изучава математика, музика и калиграфия, доколкото те са едно цяло, даващо ключ към познанието на законите на мирозданието".

От най-ранна възраст децата в тези страни задължително свирят на някакъв инструмент и се учат да рисуват йероглифи с четка. В крайна сметка тези упражнения водят до развитие на математическите способности, установили китайски учени. Музиката и калиграфията са пряко свързани с математиката и чрез овладяването им се избягва появата на дискалкулия.
СИМПТОМИ

• Невъзможност да бъдат разбрани знаците за събиране, изваждане, умножение и деление

• Трудности със самите действия събиране, изваждане, умножение и деление

• Трудности с таблицата за умножение

• Неспособност за работа с калкулатор

• Разместване на цифрите: вместо 63 - 36, или вместо 785 -875

• Проблеми с представата за времето

• Неспособност да се схващат и помнят математически правила и формули

• Трудно ориентиране в посоките дори с компас

• Трудно преценяване на разстоянието до даден обект - дали е на 10, или на 20 м

• В крайни случаи се стига до фобия към математиката и математическите пособия.


Каква доброволна евтаназия, у нас тя е принудителна
Системата казва: Не, мри!
БОРИСЛАВ ЗЮМБЮЛЕВ

Всеки човек, сблъсквал се с абсурдите на здравната система в България, е напълно наясно, че закон за евтаназията у нас няма смисъл да се прави. Защото системата е насочена към принудително, бързо и болезнено ликвидиране на пациентите.

Без пари и връзки, а дори и тогава не е сигурно, българският гражданин не може да получи адекватна медицинска помощ.

А което е по-важното - ако той не се бори активно за здравето и правата си, системата казва: Не! Мри бързо!

Ще разгледам един хипотетичен случай на човек, който би прибегнал до доброволно самоубийство, и ще ви докажа, че системата ще му реши проблема, без да се стига до евтаназия.

Да речем, че този въображаем човек боледува като писателя Тери Пратчет от Алцхаймер.

Шансът болестта му да бъде открита е клонящ към нула, ако няма близки хора, които настойчиво да обикалят по болници. Той ще попадне при своето джипи, превърнато от системата на здравната каса в писар. Вероятно лекарят дори и да има желание да го прегледа, едва ли ще има време, защото отвън ще го чакат десетки хронично болни, на които той трябва да пише в десетки ексемпляри едно и също нещо.

Но да речем, че този болен е все пак диагностицирай още на първото ниво в здравната система. И на него му се изписват лекарства, които се реимбурсират. За да си ги получава, той трябва да се реди всеки месец на три опашки, на половин година да ходи в здравната каса. А болният от Алцхаймер забравя, често пъти е объркан. Ако пропусне някоя от опашките или някой срок, лекарството му не се отпуска и това не прави впечатление на никого. Системата казва: Не, мри!

Настъпва моментът, когато този болен, след като не си получава лекарствата, изпада

в безпомощно състояние. Никоя болница няма да иска да го приеме, защото няма да може да си върне разходите - няма клинични пътеки. Ако не е умрял на улицата, може да попадне в някой спешен център, но за кратко. Това доброволна или принудителна евтаназия е?

Да се спрем и на т. нар. ракови комитети. При всеки болен от рак се събират група специалисти и решават дали да му се отпусне или не лекарство. Това се прави по простата причина, че у нас финансово не са осигурени достатъчно модерни лекарства за всички болни от рак.

Комисиите решават според възрастта на пациентите и общото им състояние дали и как да бъдат лекувани. Това не е ли принудителна евтаназия?

ПОЛИТИЧЕСКОТО ръководство на управляващата партия заседава не къде да е, а в къщата в „Бояна", където е настанен Бойко Борисов.

Поради заетостта на премиера и лидер на ГЕРБ изпълнителната комисия се качва във вилата, която обитава Бойко Борисов, или в най-ранните сутрешни часове -например в 7,30, или късно вечер. Най-често се събират във вторник вечер. Понякога извънредно Борисов сменял деня. Всички членове на комисията получават съобщение от централата от предния ден за часа на заседанието. Разбират за темите, които предстои да обсъдят, чак когато отидат на място.

Всички пушачи били принудени да се въздържат, но Бойко не им се сърдел, ако излязат набързо за един фас. Те също се чувствали неудобно да димят на колегите, пък и на премиера. Самият той много рядко запалвал по някоя пура. Противно на разпространеното мнение, че Борисов авторитарно управлява партията си, той пунктуално подлагал точките на гласуване.

„В никакъв случай не е вярно, че той нарежда какво да се реши, нито че не можем да изразим мнението си, ако е противоположно на неговото. Напротив, има различни предложения, които се гласуват, а премиерът накрая ги обобщава", разкриха очевидци. Например, когато Лъчезар Иванов бе свален от заместник шефското място в парламента и председателското на здравната комисия, имало две предложения за негов следшественик. Така членовете на изпълнителната комисия гласували всеки според предпочитанията си. Борисов не наложил мнението си, а изчакал резултатите.

„Същевременно има случаи, по които не можеш да не се съгласиш с него - в крайна сметка той ни е избрал за свой екип", допълниха източниците на „168 часа".

Борисов не прибирал телефоните на своите подопечни, но те ги държали на вибрация обикновено. Говорели само в краен случай, и то извън стаята.

За разлика от артистичността на ГЕРБ в БСП има строго разграничение. Още на първото заседание след избирането на изпълнителното бюро съвсем като по дипломатически протокол всеки от тях намерил на масата табелка с името си. Очевидно с подтекста, че трябва да се спазва строга йерархия - традиция, останала от времето на партията-държава. Своеволия не са позволени. Естествено, Сергей Станишев е начело на масата, а когато той е в чужбина по международни социалистически дела, заседания не се провеждат. Не делегира права на никого да води сбирки, на които се вземат партийни решения. Плътно до Станишев седят главният секретар Евгений Узунов и Корнелия Нинова. До тях са останалите секретари - Деница Златева, Катя Николова и Антон Кутев.

По-далече от председателя са настанени останалите членове на изпълнителното бюро. Пушачите могат да запалят цигара в един от ъглите, но на отворен прозорец. При това максимум до двама души наведнъж.

Мобилните телефони на соцръководните кадри също като на герберите били на вибрация. Понеже са в опозиция, нито един от тях не си държал джиесема на масата.

„Сигурни сме, че ни подслушват, но не държим телефоните си извън залата в каса. Чак дотам не сме стигнали", разказаха участници. На заседанията се водели протоколи, а се пазел и звуков файл. Пред вратата стояла секретарка, която да извика други хора, ако потрябва да разкажат подробности, експертно мнение или регионални проблеми на структурите. Част от материалите, които разглежда соцръководството, били поверителни и се събирали отново в края на заседанието.

Ахмед Доган свиква редовно своето Централно оперативно бюро в централата, но понякога и в боянските сараи. Той задава тон на дискусията, а останалите се включват според неговите насоки. Предварително Сокола е обсъдил темите със своите заместници. Той седи и слуша. Накрая обобщава всичко и след него никой няма право да се обажда. Рядко точките се подлагат след това на гласуване. Ако разговорът е по-тежък, Доган черпи членовете на бюрото с по едно малко уиски, за да се отпуснат и разприказват. Иначе карат само на кафе и вода. Дори в сараите има специално оборудвана заседателна зала за подобни случаи. Водел се и протокол.

Седесарите обикновено заседават в разширен състав - не само националния изпълнителен съвет, но и депутатите. Мартин Димитров не забранява на хората си да говорят по телефоните, така че те не ги държат на вибрация като останалите.

„Не ни е хванало шубето, че ни подслушват. Не се крием", шегуват се сините. Пушел единствено Ваньо Шарков и колегите му масово му правели забележка.

При костовистите цигарите са строго забранени. Командира не позволява тютюнопушенето на заседания. Нещо повече - тъмносините дори не вземат кафе или вода в залата. Предварително минават през кухненския бокс, палват цигара и пийват кафе, и толкова. Не било забранено, но просто никой не смеел да сложи на масата друго освен документи и химикалки.

Ръководството на „Атака" се състои от много малко хора. Само петима са посветените във висшите дела на партията. В т.нар. централен сбор са Павел Шопов, проф. Станислав Станилов, Деница Гаджева, Димитър Стоянов и Волен Сидеров. Той редовно заседава заради отцепниците - и сега, и в предишния парламент.

Целта на финансист № 1 е да стопи броя на големите играчи в бизнеса у нас до 100 компании. Чрез рестриктивната политика на пакта на практика капиталите и печалбите на над 6300 големи и средни данъкоплатци в България ще се влеят в джоба на избраните от Дянков дружества.

Действащата в момента данъчна система и начина, по който се събират постъпленията в държавния бюджет създават идеални условия за реализация на пакта на финансовия министър. На практика хазната се пълни от два данъка - ДДС и акциз. Делът на преките данъци е намален значително с плоското 10-процентно облагане на доходите на гражданите и на печалбата на фирми. Така се нарушава социалната същност на устройството на българската държава, която от зората на прехода се определи като социална.

На практика Симеон Дянков се опитва да въведе у нас държавен капитализъм, който се налага с волята на едно управляващо мнозинство - ГЕРБ, и със силата на парламента. Това обаче ще доведе до небивало обедняване на населението и до концентрирането на богатствата на държавата в 2% от гражданите.

Дянков е направил опит да въведе пакта си в Грузия преди години, но срещнал небивалия отпор на политическите сили и на населението. Сега с помощта на ГЕРБ има голяма вероятност финансовият министър и служител на Световната банка да успее, ако никой не му се противопостави. АТАКА е против въвеждането на либертарианските идеи на СБ и МВФ в България. Затова няма да подкрепи промените, предлагани от правителството в конституцията и в Закона за устройство на територията, предупредиха националистите. С тях се цели увековечаване на данъчната ни система на до 2% бюджетен дефицит и на 37% преразпределение на брутния вътрешен продукт през бюджета. Всичко това ще обрече на вечна бедност поколения българи.

Има нещо много сбъркано в българската данъчна система. Тя е устроена така, че бюджетът да се пълни основно от внос. Ако икономиката ни се стабилизира и започне да произвежда и изнася, в хазната ще зейне дълбока дупка. Причината е, че когато родните производители намерят добри пазари за своята продукция и я пласират навън, бюджетът трябва да им възстанови внесения от тях данък добавена стойност (ДДС).

На практика огромна част от приходите в хазната да идват от двата косвени данъка - ДДС и акциз. Делът на преките данъци - данък общ доход (ДОД) и корпоративен налог, е наполовината от този на другите два данъка.

Ето и един пример. През април* тази година ДДС-о и акциза са вкарали общо 44,4%. ДОД и корпоративния данък - 22,1%. През 2009 г. приносът на косвените е 44,8%, а на преките - 24,2%. През икономически активната 2006-а ДДС носи на бюджета 33,8%, а акцизът - 13,1%, но обръщаме внимание, че тогава ставките на акциза бяха значително по-ниски от сега.

Справка с отчета за изпълнението на приходите в държавния бюджет за април 2011 г. показва, че от сделки в страната са събрани 22,9% от налога. 30,4% от постъпленията от ДДС са от внос. В пари от очакваните вноски от ДДС за 2011 г. - 6,480 млрд. лв., това прави над 1,940 млрд. лв. Сумата представлява около 12% от предвидените за тази година постъпления в хазната. И 2,5% от брутния вътрешен продукт. Ако тя намалее, ще се увеличи дефицитът в бюджета на държавата. Да припомним, че дупката в хазната съгласно Закона за държавния бюджет за 2011 г. е 2,160 млрд. лв. или 2,8% от БВП. Едни 0,2% ни делят от забранените от ЕС. В пари това прави 154 млн. лв. Те представляват едва 2,3% от очакваните приходи от ДДС.

Ако държавата възстанови примерно от увеличение износ, с който се хвали министърът на финансите Симеон Дянков, по-голяма сума от предвидената, може да се появи проблем с парите, с които разполага кабинетът. Накратко бюджетът на България се крепи на вноса, а не на износа.

През годините приносът към приходната част на бюджета на данъка убиец, както го наричахме при въвеждането му, варира от 30,8% (през 2005 г.) до 26,4% (през 2010 г.). Налогът е следван от акциза, който осигурява близо половината от това, което носи ДДС - от 13,5% (през 2005 г.) до 16,7% (през 2011 г.). Между двата данъка обаче има връзка - ДДС се определя, след като върху съответната стока се обложи с акциз, т.е. върху по-голяма сума.

През 2005 г. ДОД е донесъл на хазната 8,6% от приходите. През 2010 г. 12,2%. В средата на периода отпада стръмната скала за облагане на доходите, която предвижда по-висок процент за богатите и по-нисък за хората с по-скромни доходи. От 2008 г. българите внасят 10-процентов плосък налог върху доходите си, като отпадна необлагаемият минимум. Аргументът, с който беше въведен плоският данък, бе, че така ще излязат на светло много укрити доходи.

Да вземем за пример скалата от 2006 г. Тогава без налог са 180 лв., а максималната ставка е 24% за всеки лев над 600 лв., а минималната 20%. Обикновено без данък са доходите, равни на минималната работна заплата. Тогава за нея народът не е плащал нищо. Днес и минималната заплата е облагаема - за нея броим на хазната 27 лв. Ако действаше тогавашната скала, сега за същия доход щяхме да плащаме 18 лв. Различна е картинката при по-високите доходи. За заплата от 1000 лв. преди пет години щяхме да внасяме 187 лв. Сега хората с този доход броят по 100 лв.

Тройната коалиция и ГЕРБ казаха "Сбогом на справедливостта!"

В Конституцията на България е записано, че "Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество". Формално погледнато е така - примерно председателят на парламента и чистачката в Народното събрание плащат по 10%. "Дребната" разлика е, че Цецка Цачева взема 3576 лв. на месец, а хигиенистката вероятно 400 лв. При това приложение Цачева внася в хазната толкова, колкото получава подчинената й. При това положение председателя на парламента разполага с 3218 лв. на месец. Чистачката обаче ще внесе в хазната 40 лв. от своите доходи и ще й се наложи да преживява 360 лв. Човек не може да купи кой знае колко с такава сума. Дори не е сигурно, че през зимата може да плати всичките си сметки. Но с 3218 лв. в България се живее доста добре. След като социалната БСП и партньорите й от тройната коалиция - ДПС и НДСВ, въведоха плоския данък, приносът на ГЕРБ е, че го остави да действа.

Ако беше оставена да действа старата скала за облагане на доходите, хигиенистката щеше да внесе в бюджета 38 лв. Но Цецка Цачева щеше да се бръкне с 805,24 лв. Следователно сега плаща два пъти по-малко. Ето какво защитава управляващото мнозинство - собствените си доходи.

Вече са факт декларациите на управниците ни за миналата година. Справка в тях показва, че примерно народният представител от ГЕРБ Емил Димитров е декларирал 1 млн. лв. При сегашната ставка той е платил ДОД в размер на около 100 хил. лв. Ако действаше старата ставка, той би внесъл в хазната 240 хил. лв.

Беров, Костов и Станишев натовариха бедните и облекчиха богатите.

Кой обърна данъчната система? Можем да кажем, че промените у нас тръгнаха от програмата за преструктуриране на българската икономика, изработена от Ричард Ран и Роналд Ът. Независимо че той официално не беше приет от нито едно българско правителство, планът се прилага и в момента. Както биха се изразили преди 20 години БКП-БСП, международният империализъм тихомълком наложи на България колониална структура на икономиката и данъчна система, превръщаща страната ни в пазар за чужди стоки.

Пръв посегна на данъчната структура на страната проф. Любен Беров, чието правителство въведе ДДС у нас. Законът отмени действащия тогава данък върху оборота. Аргументът бе, че ДДС гарантира приходи в хазната. Налогът върху оборота прибираше пари само за стоки, които реално са продадени. Наред с това той имаше повече от една ставка - 2% за ток, ВиК услуги и жилища, 10% за храни, лекарства, бебешки и детски стоки, учебници, тетрадки, вестници и списания, 22% за всички останали.

Колко справедлив е ДДС личи от това, че най-развитата икономика в света - тази на САЩ, не се облага с налога убиец, а продължава да прилага данък оборот (виж карето).

За 13 години, откакто в страната ни действа ДДС, са приемани три закона. Първият - на кабинета "Беров", бе гласуван от парламента октомври 1993 г. и влезе в сила от януари 1994 г. Вторият е дело на правителството на Иван Костов. Той беше приет през декември 1998 г. и влезе в сила от началото на следващата 1999 г.

Сергей Станишев и тройната коалиция решиха да направи свой вариант на Закона за ДДС, под претекст че го синхронизира с нормите на ЕС. Затова през август 2006 . бе приет действащият в момента нормативен документ. Всички предходни и сегашният закон са променяни толкова много пъти, че трудно може да им се хване края. Управляващите, включително и сегашното, си правят лобистки промени, които позволяват действието на някоя норма за месец-два, за да си уредят някоя далавера. Само през 2006 г. ЗДДС е променян три пъти - един път през октомври и два пъти през декември същата година.

Данъчната система прави икономиката ни зависима

Справка с данните на НСИ показва, че 19,36% от БВП се прави от търговия, хотели, ресторанти, транспорт и съобщения, 19,33% от финансовите услуги, 18% - от добив, преработка и производство на ток и газ и едва 6% от селско стопанство. Търговията основно върти в икономиката чужди стоки и веднага след това изнася печалбата от тях. Финансовите услуги също, защото от 36 банки у нас само две-три имат над 30% български капитали. Всичко останало е чуждо. С такава икономика и с данъчна система, която въпиющо се нуждае от вноса просперираща държава не се прави. На практика ние сме се превърнали в един малък, но сигурен пазар за чужди стоки.

Лошото е, че либертариански настроените политици от 20 години повтарят, че държавата е лош стопанин - факт, който никой не подкрепи с факти. Времето показа, че партиите на прехода изпращаха в министерските и директорските кресла крадлива пасмина, която обра спестяванията на българина и съсипа националното стопанство. Иван Костов и Симеон Сакскобургготски проведоха приватизация, която докара икономиката ни до този хал. Срещу комисиони или участие в източването на държавните предприятия и закриването им след това двамата на практика приложиха плана Ран-Ът.